Решение по Гражданско дело 727/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№_________

гр. Варна, _______.06.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА

мл. с. КРИСТИНА ТАБАКОВА

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кристина Табакова в.гр.д.№ 727 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 30081/13.11.2014 г. от Земеделска производствена кооперация „Нива”, област Варна, община Ветрино, с. Ветрино, чрез адвокат М.Т., срещу Решение № 4926/27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ВРС, 14 състав, с което е отхвърлен предявения от Земеделска производствена кооперация „Нива”, с ЕИК 103008551, иск против „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, за заплащане на сумата 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща стойността на ел. съоръжение – трафопост, изградено в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор на с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна, с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 86 ЗЗД; както и е отхвърлен предявения от Земеделска производствена кооперация „Нива”, с ЕИК 103008551, иск против „Енерго-Про Мрежи АД, ЕИК 104518621, за заплащане на сумата 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за ползване на ел.съоръжение – трафопост, изградено в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор на с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г., с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД, както и е осъдена Земеделска производствена кооперация „Нива” да заплати на „Енерго-Про Мрежи АД, разноски в размер на 1070 лева съдебно – деловодни разноски.

Въззивникът – Земеделска производствена кооперация „Нива” намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован. В жалбата се твърди, че ВРС не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и не е приложил действащите към процесния период правни норми. Излага, че към периода на изграждането на трафопоста е действащ Закон за електростопанството /обн. 1948 г., отм. 1975 г./, предвиждащ в чл. 2, че всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергия са държавна собственост, а в чл. 3, че Държавата може да преотстъпва на кооперации и други обществени организации строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди, какъвто енергиен обект, счита, че представлява процесния трафопост. Твърди, че от представения АДС № 4630/17.07.2003 г. се установява, че правното основание за актуване на парцел ХХХIV с площ 898 кв.м., е чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ, като сочи, че при прекратяването на кооперацията е извършено и разпределяне на имуществото §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и в представения АДС № 4630/17.07.2003 г. в забележката било записано, че построеният в парцел ХХХIV трафопост със ЗП 170 кв.м. е закупен от Кооперация „Нива” – с. Ветрино, с договор за покупко – продажба от 10.12.2001 г., като от Заповед № ДИ – 08-7703-200/10.11.2008 г., е видно, че имотите, описани в АДС № 4630/17.07.2003 г. са отписани и са престанали да бъдат държавна собственост. Предвид така установените предпоставки счита, че е налице предвиденото в чл. 3 от Закон за електростопанството, изключение. Излага, че релевантен за спора е Наредба – закон за създаване на ТКСЗ по селата от 13.04.1945 г., като счита, че макар и да е прилагана повсеместно практиката за задължително внасяне на частната земя на стопаните в ТКЗС, формално не са губили собствеността върху нея. Позовава се на Закона за енергетиката, съгласно който енергийните обекти и съоръжения, които към момента на влизането му в сила са собственост на трети лица, подлежат на задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия. Сочи, че собствеността преминава върху съответното преносно или разпределително предприятие възмездно, срещу заплащане на пазарната стойност на енергийния обект и по реда, определен със закона. Твърди, че е факт, че към днешна дата процесното съоръжение не фигурира в активите на „Енерго – Про Мрежи” АД, затова счита и, че собствеността на същото е останала частна и на осн. §4 от ПЗР на ЗЕ ответникът трябва да придобие собствеността върху енергийните обекти и съоръжения възмездно по пазарната стойност на имота.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. По същество моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззиваемата страна „Енерго Про Мрежи” АД, чрез адвокат Б.Ч., с писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ВРС е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорва твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния трафопост. Излага, че са налице няколко самостоятелни правоизключващи факти, по силата на всеки от които ищецът не би могъл да придобие правото на собственост, тъй като продажбата от ликвидационния съвет на бившето ТКЗС е извършена в нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и като такава се явява нищожна на осн. §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ; процесният трафопост е изграден при действието и в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството и е станал държавна общонародна собственост; процесният трафопост е изграден върху държавен терен. Твърди, че договор от 2001 г. е нищожен на осн. § 29, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като сочи, че ищцовата кооперация не е оправомощено лице по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което няма правата по ал. на § 29 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като същата е новоучредено юридическо лице, без да е в отношения на правоприемство с други лица. Твърди, че е опорочена процедурата по разпределяне на имущество, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, ДМА на бивши ТКЗС и други организации, образувани въз основа на тях, се разпределят между лицата с право на дял и могат чрез търг да бъдат разпоредени на трети лица, поради което и доколкото ищцовата кооперация не е правоимащо лице по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, на осн. чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ като трето лице е можело да закупи имущество от ТКЗС само на търг, какъвто никога не бил провеждан. Моли да се кредитират показанията на свидетеля Иван Иванов, а не на свидетелката Надежда Георгиева, съгласно които трафопостът е изграден за нуждите на АПК, който за разлика от ТКЗС е държавно икономическо обединение, а не е кооперация. На следващо място се твърди, че процесния трафопост е изграден в периода 1971-1973 г., при действието на Закона за електростопанството и същият е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната електроразпределителна система. Сочи, че Законът за електростопанството от 1948 г. не познава изключения и императивно повелява, че всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, са държавна общонародна собственост, поради което счита и, че ищецът е сключил договор за покупко – продажба на държавен имот от несобственик. Твърди, че във въззивната жалба неправилно е цитиран текст на чл. 2 от по-късно приетия Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., в сила от 01.07.1976 г./, като сочи, че между страните не се спори, че процесния трафопост е изграден при правния режим, установен със Закона за електростопанството /обн. ДВ бр. 71/1948 г./, който провъзгласява, че всички енергийни обекти са изключителна държавна собственост. Твърди и, че процесния имот е изграден върху държавна земя, поради което и Държавата е станала собственик на построеното върху нея. На следващо място, излага, че ищецът не е правил разходи, свързани с експлоатацията на трафопоста, поради което и, счита, че същият не се е обеднил. Сочи, че е недоказано твърдението във въззивната жалба, че процесният трафопост е построен от ищеца.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба, ищецът ЗПК „НИВА” твърди, че е собственик на имот № 119034, в землището на с. Ветрино, община Ветрино, както и на други имоти, прехвърлени с Договор № РД 51-2213/07.07.2008 г., сключен между Министерство на земеделието и храните и ЗПК „НИВА”, Договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен между ТКЗС „Дружба”, с Ветрино и Кооперация „НИВА”, както и Протокол от 25.03.2006 г. за предаване на имущество на бивше ТКЗС на ЗПК „НИВА”, включващи земя и прилежаща площ към трафопост № 67, находящ се в стопанския двор на с. Ветрино, представляващ енергийно съоръжение по смисъла на ЗЕ. Твърди се, че ЗПК „Нива” е потребител на ел. енергия за стопанска и обществена дейност, доставяна от ответника на адрес: с. Ветрино, Стопански двор, като съответно е открита и партида с клиентски номер и ползва доставена от ответника енергия, посредством процесното съоръжение, която заплаща на ответника. Излага, че имотът, в който е разположен трафопостът служи за обслужващ нуждите на потреблението на ел. енергия и е с № 119034 в землището на с. Ветрино, собственост на ЗПК „НИВА”. Твърди, че изграденият трафопост се ползва от ответника от момента на придобиването му от кооперацията, като същият служи за снабдяване с ел. енергия и на потребители на ответника, чиито имоти се явяват съседни на имота на ищеца. Твърди се и, че на осн. чл. 117, ал. 7 ЗЕ, ищецът изпълнява задължението си да предоставя достъп на ответника през трафопоста, разположен в имота му. Излага, че с писмо от 10.08.2011 г. уведомил ответника, че не желае да има други потребители на ел. енергия, захранвани от техния трафопост. В отговор на същото с писмо от 01.09.2011 г., ЕРП го уведомило, че не са налице предпоставки за прекъсване и прекратяване на преноса на ел. енергия, на „БИО Елит Енерджи” ООД, едно от дружествата, до които е доставян ток през трафопоста. Счита, че до изплащането на съоръженията, ответникът няма право да присъединява трети лица към преносната мрежа посредством този енергиен обект, като твърди, че въпреки изричното му противопоставяне, посредством жалби, ответникът отказва да изплати съоръжението, а освен това го уведомил, че на осн. чл. 117 ЗЕ е негово правомощие да предоставя достъп чрез трафопоста, собственост на ЗПК „НИВА”, и на трети лица – потребители. Твърди и, че на 12.12.2011 г. изпратил покана до ответника, с която изрично пожелал да му бъде заплащана цена за предоставения достъп, както и да бъде изкупен процесния трафопост, но до подаването на исковата молба, ответникът не бил заплатил никаква сума. Излага, че ответникът в качеството му на енергийно дружество има законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на трети лица – без лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката, като се позовава на ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм/ и §4 ПЗР на ЗЕ. Сочи, че процесното съоръжение е специфичен обект със специално предназначение, съставляващо елемент от електроразпределителната мрежа на страната - §1, т. 4 ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Счита, че съгласно § 1, т. 22 ЗЕ, процесните съоръжения са част от електроразпределителната мрежа и до изходящите клеми на електромерите са собственост на ответника, независимо от факта, че изграждането е извършено за сметка на трето лице /чл. 117, ал. 6 ЗЕ/. Твърди, че ответника експлоатира процесното ел. съоръжение, в резултат на което ищецът е обеднял, тъй като е изградил въпросния трафопост със собствени сили и средства, същият е заприходен в активите на Кооперацията и в амортизационния й план, като заплаща дори и годишна профилактична поддръжка на трафопоста. Сочи, че трафопостът е изграден от ТКЗС „Дружба”, с. Ветрино, със собствени сили и средства. Същият е разположен на земя с площ 898 кв.м. в имот ХХХІV по парцеларния план на с.Ветрино и към него има прилежаща площ от 206 кв.м., представляваща парцел LІV. Твърди и, че за закупуването е издадена фактура № 33. Излага, че до подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задълженията си да изкупи ел.съоръжението на ищеца, не е заплатил неговата стойност и разходите за поддръжката му, както и не е заплатено и обезщетение за ползване съгласно разпоредбата на чл. 117 ЗЕ. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща стойността на изградено ел. съоръжение – трафопост в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор землище с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна, с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял ведно със законната лихва от подаване на исковата молба– 09.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответникът да заплати на ищеца и сумата 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за ползване на съоръжението – трафопост, изграден в дворно място с площ 206 кв.м., представляващо парцел LIV по парцеларния план на с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна, за периода 01.01.2007 г. – 01.01.2012 г., с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по делото „Е.ОН България Мрежи” АД, с писмен отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. На първо място излага съображения за недопустимост на предявения иск за сумата от 1250 лева, като частичен от 25 000 лева, представляващ цената на изграденото от ищеца ел. съоръжение, включващо и сграда, разположено върху прилежаща/обслужваща земя с площ 206 кв.м., с която стойност ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, като твърди, че за ищеца липсва правен интерес да води същия. На следващо място излага съображения за неоснователност на исковете, като оспорва твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния енергиен обект, тъй като счита, че Договор с нотариална заверка на подписите и Договор № РД51-2213/07.07.2008 г. не легитимира ЗПК „НИВА” като собственик на процесния обект. Твърди, че Договорът от 2008 г., сключен с Министерството на земеделието и храните, е неотносим, тъй като същият има за предмет единствено поземленият имот – земя от 898 кв.м., поради което счита, че ищецът не е придобил права върху процесния енергиен обект, доколкото същият бил изграден преди датата на покупката на земята. Освен това твърди, че договорът е нищожен на осн. ал. 9 от §29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /1997 г./, като излага аргументи, че купувачът по договора ЗПК „НИВА” не е оправомощено лице по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, като сочи че ищецът не отговаря на посочените законови изисквания, тъй като същият е новоучредена кооперация, възникнала по силата на Решение от 28.01.1993 г. на ВОС по ф.д. № 584/1993 г., без да е в отношение на правоприемство с други лица. Освен това твърди, че е налице опорочаване на процедурата по разпределяне на имущество, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗ. Твърди и, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесния трафопост и поради факта, че е сключил договор за покупко – продажба с несобственик. Наред с това, поддържа становището, че както ищецът, така и неговите праводатели, не са могли да станат собственици на процесния трафопост, като твърди, че същият е изграден преди 1989 г. при действието на Закона за електростопанството /обн. ДВ, бр. 95/12.12.1975 г., в сила от 01.07.1996 г., отм. с §2 от ПЗР на ЗЕЕЕ, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г./, а съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕл. /отм./ електрическите централи за производство на ел. енергия е електрическите уредби и мрежи за пренос на разпределение на ел. енергия са държавна собственост. Сочи и, че процесният трафопост е бил изграден върху държавна земя. На следващо място твърди, че между ЗПК „НИВА” и ответника няма сключван договор по реда на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, поради което и счита, че за ответника не е възникнало задължение да заплаща на ищеца цена за достъп на осн. чл. 117, ал. 7 ЗЕ. Твърди и, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Навежда доводи, че ищецът не може да получава приходи от процесните съоръжения, тъй като те представляват енергийни обекти по смисъла на §1, т. 23 ЗЕ, а ищецът не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ, а освен това и счита, не е налице и липса на основание, тъй като съгласно чл. 67, ал. 3 ЗЕ енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на ел. енергия.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Видно от Протокол от 25.03.1996 г. ОС на правоимащите за разпределение имуществото на бившето ТКЗС, са предадени на осн. чл. 27, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 52, ал. 4, ал. 5 ППЗСПЗЗ на ЗПК “НИВА”, с. Ветрино, недвижими и движими вещи, включително и Трафопост с агрегат, находящ се в стопански двор с. Ветрино, представляващ едноетажна сграда със ЗП от 206 кв.м., имот № LIV от парцеларния план на с. Ветрино, както и Трафопост, находящ се в стопански двор с. Ветрино, представляващ едноетажна сграда със ЗП от 848 кв.м., имот № ХХХIV от парцеларния план на с. Ветрино .

От представения по делото Договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 2001 г., с нотариална заверка на подписите от Нотариус при РС – Провадия, се установява, че Димитър Иванов Велев – упълномощен по реда на § 29, ал. 1 ПИЗР на ЗИДЗСПЗЗ лице от ОС на правоимащите при заличено ТКЗС „Дружба”, с. Ветрино, като продавач, и Елена Иванова Кръстева – председател на УС и представляваща кооперация „НИВА”, с. Ветрино, като правоимаща по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ на заличено ТКЗС „Дружба”, с. Ветрино, като купувач, са сключили договор за покупко – продажба за недвижими имоти, включително за Трафопост с площадка със ЗП от 170 кв.м., с кубатура 658 куб. метра, построен извън регулационния план на с. Ветрино, парцел ХХХIV по плана за парцелиране на Стопански двор на с. Ветрино, с площ на парцела 898 кв.м., като цената на този имот е изплатена от купувача с фактура № 33/25.03.1996 г., както и за Трафопост със ЗП от 58 кв.м., с кубатура 292 куб.м., построен извън регулационния план на с. Ветрино, парцел LIV по плана за парцелиране на Стопански двор на с.Ветрино, с площ на парцела 206 кв.м., като цената за този имот е платена от купувача с фактура № 32/25.03.1996 г.

Видно от представения по делото Договор № РД – 51-2213 за покупко – продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ от 07.07.2008 г., сключен между Министерството на земеделието и храните, като продавач и ЗПК „НИВА”, с. Ветрино, като купувач, за покупко – продажба на недвижими имоти, включително земя – частна държавна собственост, с площ от 206 кв.м., съгласно АДС № 4597/07.07.2003 г., представляващ имот парцел LIV по приетия парцеларен план на стопански двор в землището на с. Ветрино, прилежаща площ към Трафопост.

Представени са и амортизационни планове и фактура № 33 от 25.03.1990 г. за трафопост в стопански двор № 67.

Видно от Заповед № ДИ – 08-7703-200/10.11.2008 г. на Областния управител на област Варна и Акт № 4630/11.08.2003 г. за частна държавна собственост, недвижим имот, находящ се в Стопански двор, с. Ветрино, парцел ХХХIV, с площ 898 кв.м. /трафопост с площадка/ по парцеларния план на „Стопански двор” в землището на с. Ветрино е частна държавна собственост, като построеният в парцела Трафопост с площадка с площ 170 кв.м. е закупен от Кооперация „НИВА”, с. Ветрино с Договор за покупко – продажба от 10.12.2001 г..

По делото са представени и – Решение от 28.01.1993 г., постановено по ф.д. № 584/1993 г. по описа на ВОС, с приложени към него Молба от УС на ЗПК „НИВА”, с. Ветрино, за нейното регистриране, Протокол № 1/05.12.1992 г. от учредително събрание за учредяване на ЗПК „НИВА”, Устав на ЗПК „НИВА” - от които се установява, че се вписва в регистъра на кооперативните организации, воден от ВОС, новоучредена ЗПК „НИВА”, със седалище с. Ветрино.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че в „Енерго – Про Мрежи” АД няма запазен архив, от който да се установи кога процесният трафопост е бил построен и съответно присъединен към електропреносната мрежа на електроразпределителното предприятие. По спомени на хора, с които вещото лице разговаряло по време на двата огледа на местото в с. Ветрино, това е станало 70- те години на миналия век, като най-вероятните години се сочат 1971-1973 г. Вещото лице установява и, че в книгата за дълготрайни материални активи на ЗПК „Нива”, е записано процесното съоръжение – трафопост. Вещото лице сочи, че трафопостът е бил изграден с цел да обслужва потребители на ел. енергия с голяма енергоемкост, като първоначално са били монтирани две трафомашини, всяка от по 400 kva, но към настоящия момент мощността, която се ползва е сведена до половината от първоначалната такава, т.е. на обекта се намира само една трафомашина с мощност 400 kva. Установява и, че профилактики – смяна на маслото на трафомашината - са извършвани и същите са заплащани от ЗПК „Нива”. Вещото лице сочи, че преди 2-3 години се поврежда работещата трафомашина, като същата се демонтира и заменя с намиращата се в сградата годна, но неработеща такава, като в счетоводството на кооперацията няма документи, които да показват, че е заплащано за тези действия, но по думите на лица – очевидци, същите били заплатени от ЗПК „Нива”. Вещото лице установява и, че на терена се намира един трафопост, като в някои документи е записан под № 67, а в други - № 15, но във всички случаи изградения през 70-те години на миналия век трафопост е същият, който се намира в стопанския двор на с. Ветрино. Установява и, че от процесния трафопост с електрическа енергия се захранват потребители с абонатни номера №№ 1753024 – административна сграда на „Интер хим груп” ЕООД; № 1753025 – складова база на „Био елит енерджи” ООД; № 1753026 – зърносушилня на ЗПК „Нива”; № 1753029 – обект на ЕТ „Прима – 91 – Желязко Панков”.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице А.В. по съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че общата стойност на наемната цена за периода м. януари 2007 г. – м. януари 2012 г. вкл. е 11864 лева. Вещото лице установява и, че общата стойност на процесния трафопост е 21870 лева. Установява и, че процесния трафопост и неговите съоръжения са заприходени в активите на ЗПК „Нива” – с. Ветрино на основание фактура № 33/25.03.1996 г. В счетоводството на ответника по сметка 202 /сгради и конструкции/, ан. с-ка с. Ветрино, са заприходени 6 броя сгради с обозначение от ТП 1 до ТП 6. Установява също, че в счетоводството на ответника не са отразени суми за поддръжка и профилактика на трафопоста, както и за подмяна на трафомашината на 15.03.2012 г. Вещото лице установява още и, че в счетоводството на ищеца във връзка с представените амортизационни отчисления, относно представения амортизационен план от 2009 г. до 2013 г. има несъответствия между начина, по който са правени вписванията и информацията, която следва да се съдържа в тези амортизационни планове.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Иван Андонов Иванов и Надежда Ивановна Георгиева /по искане на ищеца/.

Свидетелят Иванов твърди, че трафопостът е строен след искане на АПК „Дружба” между 1975-1980 г., за нуждите на зърноплощадката и зърносушилнята. Твърди, че същият е построен по стопански начин от Строително – монтажно предприятие към АПК– Ветрино, и като СМР, и като монтажна част със закупуване на всички съоръжения – два транформатора, табла ниско напрежение, като установява, че след приключване на строителните работи, е имало заповед за присъединяване към електропровода. Твърди и, че годишни профилактики на трафопоста се правят два пъти в годината, като процедурата е след издадена заявка за профилактика, се предупреждава гл. енергетик на АПК „Ветрино” и се изпраща представител, който да осигури достъп до трафопоста. Свидетелят твърди, че АПК „Дружба” и АПК „Ветрино” са едно и също предприятие, като сочи, че строежа на трафопоста е осъществен от АПК „Ветрино”.

Свидетелката Георгиева сочи, че е работила като строителен техник в кооперацията, като установява, че за да се построи зърноплощадката, се е построил трафопоста и средствата били обезпечени от кооперацията, като за целта поръчили проекти и започнали да строят. Свидетелката установява, че кооперацията е заплащала годишна профилактика и поддръжка на трафопоста. Същата не помни през коя година е изграден процесния трафопост.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата и отговора оплаквания.

Предявени са обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав, обуславящ основателност на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, изисква успешно проведено от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на процесния обект – трафопост; за претендирания период същият да е ползван без основание от ответника, вследствие на което е осъществил полза, изразяващи се в увеличаване на имуществото му, за сметка на това на ищецът – собственик, който е бил лишен от възможността ефективно да увеличат имуществото си.

Основният спорен по делото въпрос е каква е собствеността върху процесния трафопост, както и дали ищцовата кооперация е могла и съответно е придобила собствеността върху същия.

Настоящият съдебен състав приема, че за да се определи принадлежността на правото на собственост върху трафопоста, от съществено значение е да се установи датата на неговото изграждане, по следните съображения:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закон за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948 г., отм. ДВ бр. 95/1975г./ енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от горепосочения закон Държавата може да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Следователно по силата на Закон за електростопанството /обн.1948 г., отм. 1975 г./ процесният трафопост е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от държавната електроразпределителна система. Не са били налице условия да се придобие от кооперация, тъй като се касае за енергиен обект с особен статут и правен режим. Съгласно чл.3 на посочения закон Държавата е можела да преотстъпи на кооперация само строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на собственост върху енергийни обекти.

Последващият Закон за електростопанството /обн. 1975 г., отм. 1999 г./ действащ към 1975-1980 г., също в чл. 2, ал. 1 предвижда, че електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост, като с чл. 2, ал. 2 от закона е дадена възможност на кооперативните или други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика” да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице изключението в чл. 2, ал. 2 от ЗЕл /обн. 1975 г./, тъй като, както от свидетелите, така и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, се установи, че процесния трафопост е строен за нуждите на зърноплощадката и зърносушилнята на кооперацията, т.е. първо е съществувала кооперативната организация, а впоследствие трафопостът е построен за задоволяване на собствените нужди на кооперативната организация – за нуждите на зърноплощадката и зърносушилнята, а освен това и процесния трафопост е строен в периода 1975 – 1980 г.

С оглед възраженията на ответното дружество, следващия спорен по делото въпрос е дали ищцовата кооперация ЗПК „НИВА” е придобило правото на собственост върху процесния трафопост от праводателя си – Общото събрание на правоимащите при заличено ТКЗС „Дружба”, с. Ветрино.

За обосноваване на правото си на собственост ищцовата кооперация се позовава на Договор № РД 51-2213/07.07.2008 г., сключен между Министерство на земеделието и храните и ЗПК „НИВА”, Договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 2001 г., с нотариална заверка на подписите от Нотариус при РС – Провадия, както и Протокол от 25.03.2006 г. за предаване от ОС на правоимащите на имущество на бивше ТКЗС на ЗПК „НИВА”.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че договор от 2001 г. е нищожен на осн. § 29, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и възражението, че е опорочена процедурата по разпределяне на имущество, по следните съображения:

Разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1992 г./ прекратява съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК. Прекратяват се и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г./, собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации, като размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му – внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски, а разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в ППЗСПЗЗ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба членовете на кооперативните земеделски стопанства имат право да получат своя дял при прекратяване на членството си. Съгласно предвиденото в ал. 4 на същата разпоредба /нова – обн. ДВ, бр. 45 от 1995 г., отм. ДВ, бр. 98 от 1997 г./ лицата по ал. 1 могат да внесат с писмен договор дяловете си в кооперация или търговско дружество, в което членуват. Кооперацията или търговското дружество могат да получат имущество на организацията по § 12 от ПЗР срещу сумата от дяловете, внесени от членовете им. Полученото имущество е собственост на кооперацията или на търговското дружество, а стойността му се записва като дялове на кооператорите, съответно съдружниците, съобразно правата им. При прекратяване на членството в кооперацията или търговското дружество тези дялове се връщат на кооператора при условията и по реда на Закона за кооперациите и устава на кооперацията, съответно при условията на Търговския закон и устава на търговското дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ППЗСПЗ, в редакцията й /изм. ДВ бр. 48 от 1995 г./, делът на всеки собственик се формира като част от общата стойност на имуществото без оглед на неговото натурално и веществено съдържание. Частта от имуществото, която получава всяко лице, се изразява в определен брой дялове чрез предварително определяне стойността на един дял. Сумата от стойностите на притежаваните дялове от всяко лице представлява неговият дял, като в разпоредбата на ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че преди окончателното разпределяне на имуществото в натура или в пари лицата, имащи право на дял, могат да внесат като дялово участие в кооперации или търговски дружества определената им сума по реда на ал. 1.

Съгласно § 29, ал. 1 ЗСПЗЗ Общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, включително и на средствата им в банките. Те са длъжни да предоставят на държавните органи информация за държавното имущество. Ако лице или група лица по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат определена вещ от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да упълномощи писмено лица, които да я продават. Продажбата на моторните превозни средства и недвижимите имоти се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Получената цена се разпределя между лицата по чл. 27, ал. 1 съобразно правата им.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че земеделската кооперация е прекратена по силата на § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. С Решение на Общото събрание на правоимащите при заличено ТКЗС е решено това имущество да бъде внесено по смисъла на чл. 27, ал. 4 ЗСПЗЗ в ищцовата кооперация ЗПК „Нива” и същото е разпределено по определените условия и ред по закона, правилника на прилагането му и решенията на общото събрание на правоимащите в ищцовата кооперация ЗПК „Нива”.

Този извод се потвърждава и от заключението на ССчЕ, което удостоверява, че процесният трафопост и неговите съоръжения е заприходен в активите на ЗПК „Нива”, с. Ветрино през 1996 г.

Поради тази причина и на осн. чл. 24, ал. 1, изр. второ и чл. 27, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ, чл. 45а, ал. 2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ, Министреството на земеделието и храните – гр. София, като е взело предвид, че ЗПК „Нива” е придобило собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗР, е прехвърлило земята – частна държавна собственост, с площ от 206 кв.м., съгласно АДС № 4597/07.07.2003 г., представляваща имот парцел LIV по приетия парцеларен план на стопански двор в землището на с. Ветирно, прилежаща площ към процесния трафопост.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че ищцовата кооперация ЗПК „НИВА” се легитимира като собственик на процесния трафопост и на прилежащата към него земя.

Собствеността на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, съгласно чл. 58 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия Закон за енергетиката, обаче, трябва да принадлежи на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, като съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ лицензираните енергийни предприятия трябва да ги изкупят от третите лица – собственици, в 12-годишен срок от влизането на закона в сила.

Между страните по делото не е спорно, че трафопостът не е изкупен от ответника.

Установи се от заключението на СТЕ, че процесния трафопост се ползва от енергийното дружество, като от същият се захранват и други потребители с ел. енергия – абонати на енергийното дружество.

Съгласно Решение № 291/27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което съставлява, според разясненията в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, задължително тълкуване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, се приема, че когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ, определена по специална методика, приета от ДКЕВР.

Когато сграда, собственост на трето лице се ползва от енергийното предприятие за доставка на енергия за други потребители, между собственика и енергийното предприятие трябва да се сключи договор за достъп до тези съоръжения, правното основание на който е уредено в чл. 117, ал. 7, сега ал. 8 ЗЕ. Когато сградата се ползва без такъв договор е налице неоснователно обогатяване и на собственика се дължи обезщетение, а база за определяне на това обезщетение е приетата от ДКЕВР с протокол № 49/15.04.2004 г. / респ. протокол № 27/04.02.2008 г./ Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 291/27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о.

Съгласно заключението на вещото лице А.В. по допълнителната съдебно– счетоводна експертиза, общата стойност на наемната цена за периода от м.януари 2007 г. – м. януари 2012 г. вкл., изчислена по Методиката на ДКЕВР, е в размер на 11864 лева.

Ето защо и предявеният от ищцовата кооперация срещу ответното дружество иск по чл. 59 ЗЗД, за обезщетение за ползване на съоръжението – трафопост, в размер на сумата 1250 лева, представляваща част от сумата 25 000 лева, следва да бъде уважен, но до размера на сумата 11 864 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща стойността на ел. съоръжение – процесния трафопост, е неоснователен, поради следното:

В § 4 ПЗР на ЗЕ е предвидено задължение за лицензираните енергийни предприятия да изкупят собствеността на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от преносната или разпределителна мрежа, които са собственост на трети лица в 12 – годишен срок от влизането в сила на закона /ДВ, бр. 54 от 2012 г./, като в същата разпоредба е предвидена и процедурата, по която следва да се извърши това изкупуване. Действително, енергийните предприятия и собствениците не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.

Към настоящия момент, обаче, не е изтекъл, предвидения в § 4 ЗЕ дванадесетгодишен срок за изкупуването на процесния трафопост от енергийното дружество. Освен това не са представени и доказателства по настоящото дело за осъществяването на предвидената в същата разпоредба процедура за изкупуването. Предвид липсата на основание – договор за изкупуване/- ответникът не дължи заплащане на стойността на съоръжението. След като съоръжението е собственост на ищеца, то подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, респ. § 67, ал. 2 ПЗР към ЗЕЕЕ /отм./, а до изкупуването за ползването му се дължи обезщетение.

Като постановяващо различен резултат, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от ЗПК „Нива” против „Енерго – Про Мрежи” АД иск за сумата 1250 лева, предявен като частичен от задължение в размер на 25 000 лева, представляващо обезщетение за ползване на ел.съоръжение – трафопост, като искът следва да бъде уважен като част от задължение в размер на 11 864 лева.

Решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от ЗПК „Нива” против „Енерго – Про Мрежи” АД иск за сумата 1250 лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща стойността на ел. съоръжение – процесния трафопост, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане на разноски и представените доказателства за заплащането им, за всяка от страните се поражда право на разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете.

С оглед направеното от ищеца - въззивник възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна във въззивното производство, съдът следва да извърши преценка. Ответникът – въззиваема страна е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за производството пред ВОС.

Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно цената на двата кумулативно предявени осъдителни искове, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на общо 600 лева, т.е. по 300 лева за всеки от предявените искове, което е и минималния размер на минималният размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 6/2012 г., съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под предвидения с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Ето защо и съдът намира, че направеното възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно.

Ищецът ЗПК „НИВА” следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника „Енерго – Про Мрежи" АД сумата от 835 лева, представляваща разноски за производството за двете съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част на исковете, от които 535 лева за производството пред ВРС и 300 лева за производството пред ВОС.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ЗПК „НИВА” е осъдена да заплати разноски на „Енерго – Про Мрежи" АД за разликата над 535 лева до 1070 лева, съразмерно с уважената част на исковете за производството пред ВРС.

Ответникът „Енерго – Про Мрежи” АД следва да бъде осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца ЗПК „НИВА” сумата от 122.50 лева, представляваща разноски за производството за двете съдебни инстанции, съразмерно с уважената част на исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4926/27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ВРС, 14 - ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Земеделска производствена кооперация „Нива”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов иск против „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, иск за заплащане на сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща стойността на ел. съоръжение – трафопост, изградено в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор на с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 4926/27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ВРС, 14 - ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Земеделска производствена кооперация „Нива”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов иск против „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, иск за заплащане на сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща част от задължение в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за ползване на ел.съоръжение – трафопост, изградено в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор на с.Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Земеделска производствена кооперация „Нива”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление с. Ветрино, общ.Ветрино, обл.Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов, е осъдена да плати на „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, разноски за производството за разликата над 535 /петстотин тридесет и пет/ лева до 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, на осн. чл. 78 ГПК, представляваща разноски за производството пред ВРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев да заплати на Земеделска производствена кооперация „НИВА”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов, сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща част от задължение в размер на 11864 /единадесет хиляди осемстотин шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за ползване на ел.съоръжение – трафопост, изградено в дворно място с площ 206 кв.м., съставляващо парцел LIV по парцеларния план на стопански двор на с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна за периода 01.01.2007 г.– 31.12.2011 г., на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 09.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД

ОСЪЖДА „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев да заплати на Земеделска производствена кооперация „НИВА”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов сумата от 122.50 лева /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4926/27.10.2014 г., постановено по гр.д. № 226/2012 г. по описа на ВРС, 14 - ти състав, В ЧАСТТА, с която Земеделска производствена кооперация „НИВА”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов, е осъдена да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, сумата от 535 лева /петстотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски за производството пред ВРС.

ОСЪЖДА Земеделска производствена кооперация „НИВА”, с ЕИК 103008551, със седалище и адрес на управление: с. Ветрино, общ. Ветрино, обл. Варна, представлявана от Николай Стоянов Трифонов да заплати на „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, с ЕИК 104518621, представлявано от Павел Ваня и Мартин Петров Мирчев, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за въззивното производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.