О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№................./...................., гр. В.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 05.05.2015г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА

мл. с. ИВА АНАСТАСИАДИС

при участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от мл.с. Ива Анастасиадис ч.т.д. № 345/15г. по описа на ВОС, т.о., съобрази следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение, уточнено с молба от 12.01.2015г., подадени пред въззивния съд от „Еслайн Арк" ЕООД, гр. В., срещу Заповед № 6150/ 28.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена ч.гр.д. № 12070/14г. по описа на ВОС, XXXIII – ти състав.

Във възражението се навеждат оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта. Твърди се, че уведомление не е откривано на адреса на дружеството /гр. В. 9000
ул***, вписан в Търговския регистър. В този смисъл се оспорват констатациите, отразени във върнатото в цялост съобщение до страната за издадената заповед по чл.410 ГПК, а именно, че на 06.10.2014г. длъжностното лице по призоваването е посетило адреса и не е установило обозначения и индикации, сочещи офис на дружеството. Поддържа, се че страната е следвало да бъде потърсена и на другия си адрес, вписан в регистъра, или на посочения в същия електронен адрес. Посочва се, че при изпълнението на процедурата по връчване на съобщението не са спазени изискванията на чл.47 ГПК. Моли се възражението да бъде прието и да бъде спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответната страна, „Изток Инвест 96" ООД, гр. В., редовно уведомена, е депозирала отговор на възражението в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Поддържа се, че възражението е неоснователно. Излагат се твърдения, че на адреса живеят други лица, които нямат никакви отношения с молителя, като последният формално е вписал адреса за седалище на дружеството, но фактически Н.га не е пребивавал на него. Моли се възражението да не се приема.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Изток Инвест” АД, гр.В., против длъжника „Еслайн Арк” ЕООД за сумите, посочени в същото, представляващи вземания на кредитора за предплатени суми по два договора за търговска продажба на входни врати, претендирани от него като дадени на отпаднало основание – разваляне на посочените договори поради виновно неизпълнение на длъжника на задължението му за доставка на предметната престация.

Съдът, вземайки предвид изложеното, е уважил заявлението в цялост, издавайки Заповед № 6150/ 28.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Разпоредено е връчване на заповедта на длъжника на адреса му на управление, посочен в Търговския регистър – гр. В., ул. ***. Предвид обстоятелството, че длъжностното лице по призоваването не е открило дружеството – длъжник по заповедта на цитирания адрес на 06.10.2014г. /датата, на която го е посетил/, е залепило уведомление на входната врата на жилищната сграда. Във върнатото по делото в цялост съобщение до длъжника е отразено, че на адреса няма офис и няма индикации за такъв.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните, приобщените по делото доказателства и доказателствени средства и приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:

Връчването на съобщения на търговец, каквото качество има подалият възражението длъжник, се извършва съобразно правилото на чл.50, ал.1 ГПК - на адреса, вписан в търговския регистър като негов последен адрес на управление. Варненски районен съд, в съответствие с посоченото правило, е изпратил съобщението с издадената заповед за изпълнение на вписания в Търговския регистър последен актуален адрес на управление на дружеството към онзи момент, а именно - гр. В., ул. ***. При установена липса на всякакви индикации за офис на фирмата на мястото, което обстоятелство именно е удостоверено във върнатото по делото в цялост съобщение до длъжника, и в този случай невъзможност да връчи съобщението по реда на чл.50, ал.3 ГПК, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление на входната врата на кооперацията. Във върнатото по делото в цялост съобщение до длъжника, обаче, не е извършено конкретно отразяване относно това дали длъжностното лице по призоваването се е осведомило за обстоятелства, касателно адресата на съобщението, а именно дали на адреса е бил познат търговец с това наименование, пребивавал ли е някога там и кога /така Решение № 546/12г. на ВКС по гр.д. № 508/11г., IV г.о., ГК, постановено на осн.чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика за съда/. Тези констатации са релевантните относно фактическия извод, че търговецът е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да изпълни нормативно определеното му задължение за поддържане на актуални данни за регистрираните обстоятелства като впише новия си адрес /чл.6, ал.2 ЗТР/. В последния случай книжата до адресата следва да се приложат по делото като се приемат за редовно връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Горното представлява санкция за търговеца, предвид което, за да се приложи следва по делото да е установено категорично, че търговецът не е проявил необходимата грижа, възложена му от нормата на чл.6, ал.2 ЗТР.

Опорочаването на връчването от отсъствието на удостоверяване в съобщението на обстоятелствата около същото, обаче, се отстранява и извършеното връчване се стабилизира чрез фактите, установени от ангажираните по делото гласни доказателствени средства на лицата М.Ю.А. – брат на едноличния собственик на капитала на дружеството длъжник - Н.Ю. А., и Д.Г.М. – домоуправител в жилищната кооперация на адреса. Съдът кредитира изслушаните свидетелски показания, доколкото същите са дадени обективно от свидетелите, не съдържат вътрешни противоречия, нито такива помежду си, както и са депозирани от лица, имащи непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които се разпитват от съда. От дадените показания се установява, че едноличният собственик на капитала на дружеството длъжник – Н.Ю. А., е живял на адреса и е напуснал жилището преди три години. В домовата книга на кооперацията той е фигурирал в качеството на физическо лице, а за съществуването на фирма на същия адрес /посочен за такъв на нейно управление/ няма никаква информация, като последното дори не е било видимо установимо нито от живущите, нито от външни лица, тъй като не са били поставени никакви обозначителни белези/ знаци по фасадата и звънците на жилищния блок, съдържащи наименованието на дружеството. Установява се, че при напускане на жилището Н.Ю. А. не е ангажирал лице на мястото, което фактически да осигурява получаването на евентуално адресирана до „Еслайн Арк” ЕООД кореспонденция. Предупреждението на адвоката на Н. А., за което дава показания свидетелят М. А., а именно те с брат си да следят дали на адреса са получени документи до дружеството длъжник, свидетелства за проявена небрежност от управителя Н. А., който въпреки предупреждението не е положил дължимата грижа за търговец да овласти лице, което да получава книжа с адресат дружеството. Опитите на свидетеля М. А. да посещава мястото, за да установи наличието на оставени книжа без да има оправомощено лице на адреса, което да ги е приело преди това от лица - пощальони/ призовкари, както и да разпитва продавачката от магазина до входната врата на кооперацията за горното обстоятелство, макар и да демонстрират заинтересованост, не могат да отменят имплицитно съдържащото се в нормата на чл.50, ал.2 ГПК и изрично в нормата на чл.6, ал.2 ЗТР задължително изискване за вписване на новия адрес, на който фактически пребивава търговецът при напускане на предходния, или поне за осигуряване на лице, което да приеме и предава кореспонденцията до дружеството. Обстоятелството, че свидетелите не са видели залепено уведомление, доколкото и съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, предпоставките на която се установиха пред настоящата инстанция, залепяне на уведомление не се дължи, е ирелевантно за предмета на правния спор.

Направените възражения от молителя, че съдът е следвало да потърси търговеца на другия вписан в Търговския регистър адрес като адрес на кореспонденция или на посочения електронен адрес, съдът приема за неоснователни, тъй като място на връчване на съобщения и призовки до търговец е адресът му на управление, вписан в Търговския регистър /чл.50 ГПК/. Съдът няма задължение да връчва съобщения, нито на адреса, посочен като такъв за кореспонденция с НАП, нито по реда на чл.42 ал.3 ГПК, в който изрично е посочено, че само по изключение връчването може да стане по телефон, факс или телеграма, или по реда на чл.42 ал.4 ГПК на посочен от страната електронен адрес. Всеки търговец следва да поддържа в Търговския регистър актуални данни за действителния си адрес на управление, в противен случай понася неблагоприятните последици от проявената небрежност.

Водим от горното съдът намира, че съдебните книжа са редовно връчвани при условията на чл.50, ал.2 ГПК при официално удостоверяване от връчителя, че дружеството е напуснало адреса си, и констатация на съда, че в Търговския регистър не е вписан нов адрес, които обстоятелства се потвърждават и от ангажираните по делото гласни доказателствени средства. В този смисъл по делото не се установява ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, поради което направеното възражение не следва да се приеме. С оглед на изхода на спора искането за спиране на изпълнението, на основание чл. 423, ал.3, изр.2 ГПК, на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е неоснователно.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА възражението, направено пред въззивния съд от „Еслайн Арк" ЕООД, ЕИК 201349708, гр. В., ул. ***, представлявано от Н.Ю. А. – управител, срещу Заповед № 6150/ 28.09.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена ч.гр.д. № 12070/14г. по описа на ВОС, XXXIII – ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: