Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18 май 2015 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: С.Т.
като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.д. № 1218 по описа за 2015 година на
ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по жалба от адв.Я., като процесуален представител на С.Н.С.
против Решение № 1385 от 21.03.2015 година, постановено по гр.дело № 2152/2014
година, по описа на ВРС, с което е била уважена молбата по чл.5 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което същевременно прави и
извода незаконосъобразен.Сочи се, че съдът е абсолютизирал изявлението на
ищцата и то не е подкрепено с никакви доказателства.Искането е атакувания съдебен
акт да бъде отменен, а молбата – отхвърлена.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.С., която представлява молителката С. и с него се
излага, че решението се явява правилно.Искането е то да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за
въззивника се явява адв.Я., които поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемата С. се явява лично и с адв.С.,която моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС съдебното
производство е било образувано по молба на С.В.С., с искане ответникът да бъде задължен
да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН; да бъде задължен да не
приближава обитаваното от молителката жилище, собственост на родителите на молителката
– В.и П.Г., находящо се в гр. Варна, ж.к.
„Трошево”, бл. 51, вх. Г, ап. 48, на
основание чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗЗДН, както и да
бъде задължен ответника да осигури достъп до дома, обитаван
от молителката заедно с ответника до 6.2.2015 г., находящ се в гр. Варна, ул.„Адмирал Грейк”
№ 14, за да си вземе молителката
необходимите вещи и документи.Молителката твърди и
излага, че на 04.02.2015 година, когато вечерта, след приключване на работния ден
С.С. се прибрал в съвместно обитаваното от страните жилище и я обидил с думите „боклук, цървул, микроб”; че започнал да я псува и обижда,
като и заявил, че става за нищо заради здравословното й състояние – Спондилоза
с радикулопатия.Излага, че С. и посочил, че на следващата вечер тя
следвало да напусне жилището, в противен случай щял да упражни физическо
насилие над нея.
В молбата се описва и втори
случай на домашно насилие – на 05.02.2015 година, когято
ответника я нарекъл с думата „боклук“ и я изгонил от семейното
им жилище.Ищцата излага, че е успяла да събере дрехите си и да се
премести в жилището на своите родители – в к- с „Трошево“.В подкрепа на твърденията си молителката прилага Декларация по чл. 9
ЗЗДН .
Не е спорно по делото, между
страните а е и видно от представеното от С.
в заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за сключен
граждански брак (л.5 от делото ), че на 16.06.1985
година в гр.Варна, молителката С.В. Димитрова и ответникът С.Н.С. са сключили
граждански брак.по делото е налична също така и декларация по реда на чл.9, ал.3
ЗЗДН изготвена лично от молителката и подписана от нея.В тази Декларация са
описани и двата случая на домашно насилие – на 04 и на 05 .02.2015 година.
При тези данни виждането на съда е следното:
Първия въпрос на които следва да
се отговори е дали се касае за домашно насилие съобразно дадената от закона, дефиниция.В съответствие с нормата на чл.2 от Закона за защита от
домашното насилие «домашно насилие“ е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.Едновременно с това ЗЗДН е пределно изчерпателен, като
приема в ал.2, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна
инстанция правилно е отговорила на запитването на ищцата дали описаните в ИМ
инциденти съставляват насилие по смисъла на закона и най – вече дали се явяват
доказани.Касае се за два случая на проявено насилие, според ищцата, което е
възникнало на 04 и на 05.02.2015 година и в него по отношение на молителката е
упражнен психически тормоз, обидно и унизително отношение, довел до емоционален стрес и психическо
напрежение.Ето защо, предвид твърденията в исковата молба съдът приема, че
стореното от въззиваемия следва да обхваща предвидените в нормата на чл.2 от
ЗЗДН хипотези и съставлява домашно насилие, ако обаче бъде доказано.
Отделен е въпроса обаче за доказаността
на твърденията в исковата молба, като и ВРС, а и ВОС приемат, че представената
по делото Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от
насрещни доказателства на въззивника.Такива не са постъпили, като заявената
процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на внемените му във вина нарушения.
По смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в
това спорно производство въззивника не е успял да установи липсата на действия,
които могат да се квалифицират като домашно насилие.Законът за защита срещу
домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на
доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН.Точно по този начин е защитено
и правото на защита на въззивника в производството, който има възможността, и
следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателства.В конкретния случай въззивника не е сторил това.
Акцентирайки върху горното настоящата инстанция приема, че
описаните в Декларацията два случая – на 04 и на 05.02.2015 година се явяват
доказани и по този пункт ВРС и изложил законосъобразни и правилни мотиви.В
самата искова молба обаче, а и в представената по делото Декларация липсват
твърдения за упражнено домашно насилие на адреса на родителите на молителката,
ето защо определената с решението мярка
– забрана за приближаване до този адрес, се явява лишена от основание.по този
пункт съдебния акт следва да бъде отменен.
В заключение, решението на първата съдебна инстанция
следва да бъде потвърдено в частите, с които е прието за осъществено домашно
насилие и е определена мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН – нарушителя да се
въздържа от такива действия, както и в частта, с която му е определено
кумулативното наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на основание чл.5 ал.4 от
ЗЗДН и да бъде отменено в частта, в която той е осъден да се приближава до
жилището на Валентин и Петранка Григорови в град Варна, к-с „Трошево“ бл.51,вх.Г, ап.48.
На основание изложеното, ВОС,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1385 от 21.03.2015
година, постановено по гр.дело № 2152/2015 година, в частта, с която е била постановена ЗАБРАНА по отношение на С.Н.С., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА обитаваното от
молителката С.В.С., ЕГН **********,***, ЖИЛИЩЕ,
собственост на родителите на молителката – Валентин и Петранка Григорови,
находящо се в гр. Варна, ж.к. „Трошево”, бл. 51, вх.
Г, ап. 48 за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на осн.чл. 5,
ал. 1, т. 3, ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1385 от 21.03.2015
година, постановено по гр.дело № 2152/2015 година, в частите, с които е бил задължен С.Н.С., ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо С.В.С., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, на осн.чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, и в частта, с която е бил
осъден да заплати по сметка на
Варненски районен съд ГЛОБА в размер
на 200.00 (двеста лева) , на осн.чл. 5, ал.
4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.В.С., ЕГН **********
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, С.В.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Н.С., ЕГН **********
сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща съдебно – деловодни разноски
– адвокатски хонорар пред ВОС, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: