Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2015 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На 23 март Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ТРАЙЧО АТАНАСОВ

Секретар П.П.

Прокурор Д. ДУШЕВ

като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА

ВНОХД № 203 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Настоящото съдебно производство е по реда на глава двадесет и първа от НПК и e образувано по жалба от И.С.И. с ЕГН: **********, подадена срещу присъда № 3/22.01.2015г. на РС, гр.Девня – V^-ти състав, постановено по НОХД № 382 по описа на ДРС за 2014г.

С обжалваният съдебен акт И.С.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 от НК, за което при условията на чл.58а от НК му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг режим в затвор; по реда на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК така определеното наказание е било групирано с това по НОХД №352/2012г. по описа на РС гр.Провадия, като за изтърпяване е било наложено най- тежкото от тях, а именно – „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор; бил е уважен изцяло и предявения граждански иск за репариране на претърпените от пострадалата С.И. неимуществени вреди в резултат на деянието, като подсъдимият е осъден да заплати сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.09.2013 г.

По същество в жалбата се сочи, че наложеното наказание от първоинстанциония съд е несправедливо и необосновано тежко. Въззивната инстанция е сезирана с искане за постановяване на решение, с което да бъде изменена атакуваната присъда и на възз.И. да бъде определено наказание “Лишаване от свобода” при условията на чл.55 НК, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 НК.

Срещу жалбата на въззивника е постъпило писмено възражение на гражнаската ищца С.И., в което изразява несъгласието си с неговото искане за намаляване на наложеното му наказание. Същевременно се излага и ново искане за увеличаване размера на присъденото й обезщенение от 2000 лева на 10 000 лв. Това искане въззивната инстанция намира за недопустимо, защото по съществото си то представлява изменение на размера на предявения от гр.ищца граждански иск, което обаче е сторено извън процесуалните срокове – ДРС е приел за съвместно разглеждане иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от гр.ищца срещу въззивика за обезщетяване на нанесени й морлани вреди в размер на 2000 лева и го е уважил в пълния му размер.

В съдебното заседание ппредставителят на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение поради неоснователността на съдържащите се в нея твърдения и искания и същото така сочи, че първоинстанционната присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като тя е законосъобразна, обоснована и не страда от пороци, а наложеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на дееца

Гражданската ищца С.И., редовно уведомена за образуваното по жалба на подсъдимия И. въззивно производство и неговия предмет, не се явява и съответно не е изразила личното си становище по нея.

Въззивникът И., лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложенните в нея основания.

В последната си дума възз.И. изразява искането си за намаляване на срока на наложеното му наказание.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на това ВОС намира за установени следните релевантни факти:

Гражд.ищца С.И. *** с дъщеря си свид. В.Й.Т. и възз. И.С.И.. Свид. Т. и възз. И. живеели на съпружески начала заедно с шестгодишния син на Т. - свид. Д.В.Т., р.12.12.2006 г. Всички обитавали една от стаите в къщата. Отношенията между свид. Т. и възз. И. били влошени и те често се карали. На 04.09.2013 г. двамата отново се скарали. Възз. И. излязъл по работа, а свид. В. Т. се ядосала и отишла в дома на дядо си. В къщата останали гр.ищца С.И.И. и детето Д.Т.. Вечерта възз. И. се прибрал. Разбрал от гр.ищца С.И., че свид. Т. е отишла в дома на дядо си, където ще нощува. Възз. И. много се ядосал, започнал да крещи на гр.ищца И., че тази вечер ще спи с нея. Тя се изплашила от поведението му. В същото време детето Д. спяло на едно от леглата, но се събудило от виковете. Около 01.00 ч. на 05.09.2013 г. И. казала, че й се ходи до тоалетна. Възз. И. се ядосал много и казал, че не и позволява да излиза от къщата. Пред очите на малолетния Д.Т. въззивникът завързал ръцете на баба му пред тялото й с един парцал. След това възз.И. извел гр.ищца на двора. Детето много се изплашило и се скрило зад вратата на стаята. Малко след това възз. И. и С.И. отново влезли в стаята. Тогава малкият Д. успял да излезе навън и побягнал към дома на вуйчо си - свид. И. Н.Г. - син на свид. С.И.. В същото време С.И. продължила да моли възз. И. да й развърже ръцете, тъй като й се ходило до тоалетна.Той продължавал да й крещи, че никъде няма да я пусне. Тогава С.И. се облекчила в стаята. След това успяла да събуе гащите си и да ги изхвърли през прозореца, а сетне си облякла син дънков панталон. Тя продължавала да моли възз. И. да я развърже. За да заглуши виковете й, възз.И. взел един нож, разрязал чаршаф и парче от него поставил върху устата й. С.И. много се изплашила и му казала да прави каквото иска с нея, само да не я убива. След това тя успяла да дръпне ножа от ръцете на възз.И. и тръгнала да излиза навън, но той я настигнал. Започнал да я дърпа за ръцете и й казал, че ще отидат заедно в гората. В това време детето Д.Т. пристигнал в дома на свид. И. Г.. Бил много изплашен и му казал, че възз. И.И. е завързал ръцете на баба му. Когато чул това, свид. Г. веднага тръгнал към дома на майка си. Междувременно обаче възз. И. бил извел гр.ищца. И. навън и я повел по улицата. С.И. не знаела къде води въззивникът, но тъй като била много изплашена вървяла до него. Двамата минали покрай пазара на града, след което тръгнали към гората. Тъй като ръцете и били здраво завързани, свид. И. започнала да усеща болки. За пореден път помолила възз. И.И. да я развърже, като му обещала, че ще го слуша и ще върви след него. Той я отвързал, хванал ръцете й и продължили по пътя. Вървели по черен път, по който имало посипани камъни. Възз. И. осветявал пътеката със запалка, която обичайно носел в себе си.

Междувременно, когато свид. Г. пристигнал в дома на майка си - С.И., влязъл вътре, но не открил никого. Той много се притеснил, но се прибрал в дома си. В това време възз.И.И. и свид. С.И. стигнали до неустановено по делото място в гората в землището на град Суворово, Варненска област. Възз. И. се обърнал към свид. И. и казал, че иска да спи с нея. Тя започнала да му се моли да не прави това, като го уверявала че й е като син. Възз. И. я положил да легне на земята. Под тялото си свид. С.И. усещала камъни, които наранявали гърба и. Възз. И. й казал да се съблича. Тъй като била много изплашена, И. се подчинила и се съблякла. Свалила палтото си, постлала го на земята, тъй като и било много студено.След това събула дънковия си панталон. Възз.И. също свалил своя панталон и легнал върху И.. Проникнал с половия си орган във влагалището й. След около 5 минути, възз. И. еякулирал вътре в нея. Веднага след това проникнал втори път във влагалището й и отново еякулирал в нея. Възз. И.И. осъществил половия акт грубо, в резултат на което се получило ограничено разкъсване на дясната срамна устна на гр.ищца С.И.. След това възз. И. станал, обул панталона си, а след него и свид. И. се надигнала. Тя също обула дънковия си панталон. Навън започнало да се развиделява, когато двамата тръгнали отново надолу по пътеката. После се загубили в гората и когато видели една перка от ветрогенератор се ориентирали за пътя към град Суворово. Когато излезли от гората в началото на град Суворово, Варненска област възз. И. казал на свид. И., че отива да потърси свид. В. Т.. Предупредил я да не казва на никого, защото ще я убие. Свид. И. тръгнала сама да се прибира. Било 07.00 ч., когато тя стигнала до къщата и видяла, че вратата е отворена, а вътре няма никого. Тя веднага тръгнала към къщата на свид. И. Г.. Когато я видял свид. Г. я попитал къде е била, че цяла нощ я е търсил. Същата нощ няколко пъти свид.Г. се връщал до дома на свид. И., но не успял да я открие. И. го излъгала, че е ходила да търси свид. Т.. Не искала да му казва какво е направил възз. И., тъй като се страхувала. Тогава свид. Г. видял, че има наранявания, но тя продължавала да отрича, че и се е случило нещо. Същият ден възз. И.С.И. намерил свид. В. Т.. Казал и, че иска отново да се съберат двамата и тя се съгласила, след което отишли в къщата.

На 06.09.2013 г. свид. Т. отишла в дома на свид. Г. и там майка й й споделила, че възз.И. я е изнасилил. Същият този ден С.И. разказала всичко и на свид. И. Г.. Той много се ядосал и веднага отишъл в дома на свид. В. Т.. Там бил и възз. И.С.И.. Влязъл в стаята при него, ударил го в лицето, след това го ритнал два пъти в краката. Двамата се скарали, при което възз. И. заплашил свид. Г., че ще извика хора да го бият. На 07.09.2013 г. свид. С.И.И. подала жалба в полицията, като разказала какво е направил възз. И.И. през нощта на 05.09.2013 година. По случая било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена СМЕ от заключението на назначената и изготвена съдебно - медицинска експертиза /д-р Д.Господинова/. Видно от изготвеното заключение е, че при освидетелстването на гр.ищца С.И. се установява кръвонасядане и оток в лява теменна област на главата, отделни кръвонасядания по кожата на лявото слепеочие и външната повърхност на дясното бедро, ограничени охлузвания по кожата на носа, дясното ухо, дясната буза, гърба, долната част на лявата подбедрица. Полов орган - на раждала жена с кръвонасядане и ограничено разкъсване по лигавичната повърхност на дясната срамна устна. Всички от установените по тялото увреждания са получени при удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети. Нараняванията в областта на слепоочието, носа, дясното ухо, гърба и дясното бедро са с еднаква давност от около 2 до 3 денонощия, останалите драскотини по дясната буза и подбедрицата са получени преди по - голям от този период. Установените по тялото наранявания са обусловили чувство на болка.

Кръвонасядането и разкъсването по лигавицата на дясната срамна устна са резултат на механично въздействие чрез натиск или разтягане. Предвид локализацията, такива увреждания е възможно да бъдат получени при по - грубо осъществен полов акт и при друго механично въздействие в тази област. Характеристиката на нараняванията в половата област съответстват на давност 2-3 денонощия преди освидетелстването. Липсата на сперматозоиди при изследването не изключва възможността да е било налице семеизпразване във влагалището на пострадалата. Поради различни причини сперматозоидите не запазват дълго нормалния си вид в условията на влагалищната среда. Около аналното отвърствие не се установяват следи от механични увреждания.

В хода на разследването по ДП е била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства. При изследването на предоставения обект № 1 - един брой дънков панталон, светло син на цвят, предаден с протокол за доброволно предаване от С.И.И. на 07.09.2014 г. се доказа наличие на кръв, произхода на която не установява, вероятно, поради липсата на подходящ материал изследване - сухи корички кръв.

Видно от заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането е, че кръвта по обект № 1 - парче светлосин дънков плат има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с този на С.И.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид освен С.И.И. е 1 на 33000000000000.

В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на свид. С.И.И.. Видно от заключението е, че освидетелстваната не страда от психично разстройство, няма данни и за злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието тя е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние на И. и позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Тя може да участва пълноценно в наказателното производство.

Случилото се на 05/06.09.2014 г. е било преживяно като стрес от С.И.И. и то се е отразило дълбоко и болезнено като начин на преживяване. И. съобщава, че се бои от случилото се и в действителност няма капацитет за справяне с него и то е доминанта в нейното съзнание. То е представлявало значим стрес, който започва да се трансформира в психотравма. Преживеният стрес се е превърнал в сериозна психотравма с психогенни последици за С.И.И.. Към момента на освидетелстването тя преработва свръхценно случилото се. Тя няма капацитет да го рационализира и то ще има болестотворно въздействие върху психичния и живот.

В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на възз. И.С.И.. Видно от нейното заключение е, че той не страда от психично разстройство. Не са налице амнестични и клинични белези за зависимост към психоактивни вещества. Употребата на алкохол най-вероятно е от типа на битовата злоупотреба, без прояви на зависимост. По данни на възз. И. към момента на извършване на деянието той не бил употребил алкохол. По данни на пострадалата С.И. е бил под въздействието на алкохол и следователно е бил в състояние на „обикновено алкохолно опиване". Тъй като не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие към момента на извършване на деянието. Възз.И. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние на възз. И.С.И. му позволява да възприема правилно фактите имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Интелектуалното ниво по време на психологическото изследвана бележи количествена стойност 79-80 или граничен вариант към долно ниво в норма. В състояние е да се ползва от придобития практически опит, да анализира ситуации, да взема решения в зависимост от интересите си. Не се набелязва агресивна нагласа. За възз. И.И. границите на позволеното са твърде широки, тъй като защитно ги застъпва. Омаловажавайки както чужда, така и своя вина е готов да си каже „Съжалявам и готово". В този смисъл е нестабилен като тип висша нервна дейност. Тези индивидуални психологически особености на възз. И.С.И. са способствали за извършване на престъплението.

Гореописаните фактически обстоятелства съдът приел за установени, позовавайки се на обясненията на подсъдимия и на потвърждаващите ги показания на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели и вещи лица, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, заключения по назначени експертизи (СМЕ, комплексни СПЕ, СМЕ по метода на ДНК профилиране), справка за съдимост и всички останали приложени по делото писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимодопълващи се и водят до един единствен правен извод.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия, който е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал.1, т.21 пр.1 и пр.2 от НК

Съдът е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа обстановка и правна квалификация, като са отчетени квалифициращите признаци на деянието, с които въззивния съд се солидаризира и не намира нужна да преповтаря.

По жалбата на подс.И.

Спорен по делото е въпросът дали наказанието, наложено на подсъдимия Николов е справедливо, т.е. съответно на обществената опасност на деянието и неговата личност. Неправилно при индивидуализиране на наказанието по отношение И. съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства критично отношение към извършеното и депозираното самопризнание. Въззивната инстанция не споделя този извод, защото направеното от въззивника самопризнание не може да бъде прието за такова обстоятелство, доколкото то е законово основание за разглеждане на делото при диференцираната процедура по чл.371 от НПК.

Наред с това като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни предвид предходното осъждане на лицето, невлияещо на квалификацията.

Първостепенният съд е определил на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” над минималния и под средния размер на наказанието, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три години, прилагайки задължителната норма на чл.58а от НК с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Наказанието е определено при условията на чл.54 от НК, тъй като правилно е било преценено, че по делото не са събрани доказателства за приложението на чл.55 от НК. След това наказанието като размер, е редуцирано, съобразно нормата на чл.58 А ал.1 от НК, като съдът е намалил същото с една трета и е наложил на подсъдимия да изтърпи наказание от две години „лишаване от свобода". Определеното наказание „лишаване от свобода” след редукцията е ориентирано на минимума и не са налице основания за неговото коригиране. Това е така, защото при диференциране на санкционните последици, въззивният съд, възприемайки изложената аргументация в атакуваната присъда, преценява задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съобразно индивидуализиращите ги престъпно съставомерни признаци - времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване, насоченост към абсолютно пренебрегване на възприетите от обществото правила за зачитане на половата неприкосновеност на личността, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъплението. Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително-възпитателна функция, наказателна санкция. В контекста на изложеното, следва да се постави акцент на проявената упоритост на И. при извършване на престъпното деяние и демонстрираното грубо незачитане на правата на личността спрямо майката на жената, с която съжителства на семейни начала, убедителни доказателства за които се съдържат в очертанията на инкриминираната неправомерна дейност. Въззивникът е употребил спрямо пострадалата брутална сила (нанасял й е удари, завързвал й ръцете и устата, посред нощ я извел в гората) и психическа принуда, включително и лишавайки ги я от възможност да задоволи насъщни физиологически нужди (да уринира). Всичко това той е сторил пред очите на 6-годишния внук на пострадалата и син на жената, с която въззивника съжителства. Горното очертава личността му като такава с висока степен на обществена опасност, съчетано с обстоятелството, че същият е вече осъждан за престъпление против собствеността. При така очертаните параметри на деянието и на личността на въззивника първоинстанционният съд е проявил прекомерна снизходителност при индивидуализация на предвиденото наказание, граничеща с безнаказаност. Въззивната инстанция обаче е лишена от процесуална възможност да увеличи размера на отмереното от ДРС наказание „Лишаване от свобода” и по този начин за утежни положението на обжалвалия въззивник, предвид липсата на протест в тази насока, съобразно изискването на чл.337, ал.2, т.1 от НПК. Очертаното становище мотивира необоснованост на предявеното искане на защитата за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода”, ориентиран и без това към минимума. Настоящият състав на въззивния съд намира, че за постигане на някакво благоприятно въздействие върху личността на въззивника, така както постановява нормата на чл.36 от НК, той следва да бъде изолиран от обичайната си среда, както за да бъде гарантирана занапред телесната и половата неприкосновеност на съжителстващите с него, така и за да му бъде дадена възможност да преосмисли поведението си. Интересите на обществото, и най-вече безопасността на другите негови членове, също изискват изолацията на въззивника. Изложеното мотивира въззивната инстанция да приеме, че първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че не са налице основанията по чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода”.

При определяне на съответния първоначален режим, ДРС е допуснал нарушение на закона като е приел, че той следва да бъде строг. Това е така, защото съобразно изискванията на чл.61 т.2 от ЗИНЗС като първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието се определя на осъдените, които се настаняват в затвор или в затворнически общежития от закрит тип. В случая обаче въззивникът, съобразно правилото на чл.59, ал.1 от с.з. следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, тъй като е осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлено престъпление. Същевременно не е налице нито едно от изключенията на ал.2 от чл.59 ЗИНЗС, което да допусне утежняване на типа на затворническото общежитие, в което може въззивникът да бъде настанен. Изложеното сочи, че възз.И. следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, което пък от своя страна обуславя първоначален общ режим на основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС. В този смисъл следва да бъде коригирана и проверяваната присъда.

При служебната проверка се не установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна или изменение на съдебния акт.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се измени в изложения по-горе смисъл, поради което на основание чл.334, т.3 от НПК настоящият състав на окръжния съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 3, постановена на 22.І.2015г. по НОХД 382/2014 г. по описа на PC – гр. Девня, V^-ти наказателен състав, като постановява наложеното на И.С.И. по чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК наказание “Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.