Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

 

гр. Варна , ..................... 2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено на пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

                                       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА П. – ЕНЕВА

                                                                    КРИСТИНА ТАБАКОВА – мл.с.                                                                         

 

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Д. П. – Енева, в. гр. дело № 405/ 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3692/ 04.02.2015 г. на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, срещу Решение № 5779/ 03.12.2014 г. по гр. дело № 15924/ 2013 г. на РС – гр. Варна, 26-ти състав, с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.К., ЕГН ********** ***, партер стая № 4, не дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 сумата от сумата от 28 217,09 лв., включваща 24 397,73 лева главница, 2 586,86 лева лихва и 1 232,68 лева разноски по изп. дело № 20107150400444/2010г. на ЧСИ Миглена Пашова, на основание чл.439 от ГПК, и дружеството е ОСЪДЕНО да заплати на С.С.К., ЕГН **********, сумата от 1559,38 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Според изложеното в жалбата решението на Районен съд –Варна е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съдебната практика, необоснованост, нарушение на процесуалните правила във връзка със събиране на доказателствата по делото. По изложените съображения въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Заявява доказателствени искания – да бъдат изискани и приложени т. дела, водени по приложените към въззивната жалба съдебни решения,  №№  2171/ 2010 г. по описа на ОС – гр. Варна и въззивно 152/ 2014 г. на Апелативен съд – гр. Варна, тъй като в това производство със сила на пресъдено нещо е разрешен спор относно съществуването на цедираното вземане, повторно предявен срещу дружеството въззивник, в качеството му на цесионер.  

Въззиваемата страна, редовно уведомена,  изпраща писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Поддържа възраженията си за недействителност /нищожност и/или унищожаемост/ и непротивопоставимост на сключения между ищцовото дружество и „Банка ДСК” – ЕАД договор за цесия на него, като длъжник в изпълнителното производство, като изразява оплаквания за неправилна квалификация на предявения иск и непроизнасяне на съда по възраженията му и заявеното от него оспорване на документи, представени от въззивника, като ответник в първоинстанционното производство, в открито производство по реда на чл.194 ГПК. Не изразява становище по заявените  от въззивника доказателствени искания .

Заявените доказателствените искания на въззивника съдът е уважил с определение № 468/ 06.02.2015 г. по делото, като е приел, че посочените писмени доказателства са необходими за установяването на твърдяната с жалбата необоснованост на фактическите изводи на съда, обосновали постановяването на обжалваното решение, както и за установяване на твърдението му, че спора между дружеството, цедирало вземането си срещу ищеца в полза на „ОТП Факторинг България” ЕАД,  относно съществуването на същото вземане е разрешен с влязло в сила решение – обстоятелство, сочещо на вероятна недопустимост на обжалваното решение с оглед момента на осъществяване на релевираните с исковата молба факти, тъй като отрицателния установителен иск по  чл. 439, ал. 1 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирете в производството, по което е издадено изпълнителното основание.  

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

При извършената проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

            Производството по гражданско дело № 15924/ 2013 г. по описа на Районен съд – гр. Варна е образувано по искова молба на вх. № 25818/ 26.08.2014 г. на С.С.К., ЕГН ********** ***, партер стая №4 срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, с конкретизирано неколкократно – по повод оставянето й без движение за уточняване на обстоятелствата, на които се основава искът, и конкретизиране на петитум, искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че той като длъжник по изп. дело № 20107150400444/2010г. на ЧСИ Миглена Пашова, не дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД – като взискател по цитираното изп. дело, сумата от 28 217,09 лв., включваща 24 397,73 лева - остатък от главница, 2 586,86 лева – остатък от лихви, и 1 232,68 лева - разноски по изп. дело № 20107150400444/2010г. на ЧСИ Миглена Пашова. Заявява искане за присъждане на разноските му по делото в тежест на ответното дружество.

В обстоятелствената част на исковата претенция се твърди, че страни по изпълнително дело № 444/ 2010г. на ЧСИ Миглена Пашова са били „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на взискател, и ЕТ „Л.К.“, в качеството на длъжник; изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д. № 11993/2010г. по описа на ВРС, ХVІ-ти състав, за дълг в общ размер на 15 468.46 евро, включваща главница, лихви и такси по Договор за кредит от 16.06.2008 г., сключен между ЕТ и „Банка ДСК” – ЕАД; в хода на изпълнителното производство - , на 12.07.2011г., поради настъпила смърт на длъжника - едноличен търговец, С.К. - наследник по закон на Л.К., е конституиран като страна в изпълнителното производство; на 08.03.2013 г. е получил призовка, че взискател по изпълнителното дело е „ОТП Факторинг България“ ЕАД и е уведомен за наложен запор върху трудовото му възнаграждение; оспорва ответното дружество да има парично вземане към него, респ. към праводателя му, тъй като не е уведомяван за каквото и да е законно прехвърляне на вземане, включително и чрез цесия, заявявайки и възражения за недействителност на сключения между „Банка ДСК” ЕАД и е „ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г., включващо в предмета си и остатъка на вземането на банката към него, счита, че ответното дружество не е активно легитимирано да е страна – взискател, в изпълнителния процес срещу него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозира писмен отговор, с който изразява доводи за недопустимост на исковата претенция, а по същество - за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че първоначалните страни по изпълнителното производство са посочените от ищеца. Излага, че на 17.09.2012г., след извършена публична продажба на обезпечението по ипотечният кредит, е сключен договор за цесия, по силата на който са прехвърлени пакет от съдебни вземания, включително и настоящото. Твърди, че ищецът - длъжник по изпълнителното производство е редовно уведомен по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД, за извършеното прехвърляне, т.к. ответникът е надлежно упълномощен от предишният кредитор да извърши уведомяването, което е изпратено на адреса по месторабота на длъжника и е получено редовно на 05.03.2013г. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

 От събраните във въззивното производство писмени доказателства, съставляващи архивни търговски дела № 2171/ 2010 г. по описа на ОС – гр. Варна и въззивно № 152/ 2014 г. на Апелативен съд – гр. Варна, ведно с приложените към тях в.т.д. № 470/ 2012 г. АпС – гр. Варна, к.т.д. № 3588/ 2013 г. на ВКС и в.т.д. № 152/ 2014 г. на АпС – гр. Варна, се установява, че: 1/ с Решение № 633/ 18.04.2012 г. по т.д. № 2171/ 2010 г. на ОС – гр. Варна е прието за установено по иск на „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК 121830616, чрез ФЦ – Варна, бул. „Вл.Варненик”53-55, че съществува нейно вземане против С.С.К., ЕГН **********,***/ правоприемник на починалата в хода на процеса Л.Д.К., ЕГН **********/ за сумата от 12980.35 / дванадесет хиляди деветстотин и осемдесет евро и 35 евроцента/ - дължима главница по кредит от 16.06.2008 г.,  за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 6950/ 10.08.2010 по ч.гр.д. № 11993/ 2010 г. на ВРС – 16-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата от 04.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението, влязло в сила, поради необжалване в тази част, на 20.06.2012 г.; 2/ с Решение № 143/ 27.05.2014 г. по в.т.д. № 152/ 2014 г. на АпС – гр. Варна, във въззивно производство след отмяна на Решение № 289/ 05.11.2012 г. по в.т.д. № 470/ 2012 г.  с решение на ВКС по т.д. № 3588/ 2013 г. по описа на ТК, І отделение, ВКС,  е прието за установено по исковата претенция на „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК 121830616, чрез ФЦ – Варна, бул. „Вл.Варненик”53-55, че съществува нейно вземане против С.С.К., ЕГН **********,***/ правоприемник на починалата в хода на процеса Л.Д.К., ЕГН **********/ за сумата 1 586.52 евро – дължима наказателна лихва, включваща договорна лихва и наказателна надбавка, за периода 25.03.2009 г. до 03.08.2010 г. по просрочен договор за кредит от 16.06.2008 г.,  за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 6950/ 10.08.2010 по ч.гр.д. № 11993/ 2010 г. на ВРС – 16-ти състав, влязло в сила на 01.07.2014 г.

С отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1, във вр. с  чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, и имащи правно значение за неговото съществуване.

В процесния случай длъжникът оспорва изпълнението срещу него по изп. дело № 20107150400444/2010г. на ЧСИ Миглена Пашова, образувано на основание издаден в изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение № 6950/ 10.08.2010 по ч.гр.д. № 11993/ 2010 г. на ВРС – 16-ти състав, изпълнителен лист, за останалия несъбран остатък на вземането в общ размер на 28 217,09 лв., включващ 24 397,73 лева - остатък от главница, 2 586,86 лева – остатък от лихви, и 1 232,68 лева – разноски, въз основа на факт – Договор за покупко-продажба на вземане /цесия/  от 17.09.2012 г., сключен в гр. София между „Банка ДСК” – ЕАД – като продавач, и „ОТП Факторинг България” – ЕООД – като купувач, за възмездно прехвърляне на останалия необезпечен остатък от вземането на банката срещу С.К. по договор за кредит от 16.06.2008 г., за който той, като длъжник, е уведомен на 05.03.2013г., след като „ОТП Факторинг България” ЕАД е конституирано като взискател в изпълнителното производство с постановление на ЧСИ от 28.02.2013г., постановено на осн. чл.99 ЗЗД, за което е също несъмнено уведомен, видно от производството по в.гр.дело № 1163/ 2013 г. по описа на ОС – гр. Варна, завършило с решение от 15.04.2013 г. – л.46 – 49 от първ. дело № 15924/ 2013 г.. С постановеното по делото решение, влязло в сила, е оставена без уважение жалбата на С. К. с вх. № 1297/ 15.03.2013 г. против действията на ЧСИ М. Пашова, извършени по изп. дело № 444/ 2010 г., изразяващи се в налагане по молба на взискателя „ОТП Факторинг България” – ЕООД на запор върху трудовото му възнаграждение, при твърдения за нарушение на чл. 446 ГПК; и е оставена без разглеждане жалбата в частта й относно оплакване за незаконосъобразност на обжалваното действие – конституиране на цесионера  „ОТП Факторинг България” – ЕООД като взискател в изпълнителното производство, вместо „Банка ДСК” – ЕАД – като цедент, поради непротивопоставимост и недействителност на извършената цесия.

Предвид изложеното, съдът приема, че твърдения от ищеца факт е настъпил и узнат от него преди приключване на съдебното дирене в производството по положителното установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК, завършило с влязло в законна сила на 01.07.2014 г. решение № 143/ 27.05.2014 г., постановено по в.т. дело № 152/ 2014 г. по описа на АпС – гр. Варна, имащо за последица създаване на стабилитет на изпълнителното основание - Заповед за незабавно изпълнение № 6950/ 10.08.2010 по ч.гр.д. № 11993/ 2010 г. на ВРС – 16-ти състав. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК, постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя - „ОТП Факторинг България”, независимо от това, че той не е встъпил в делото и не е бил привлечен за участие в него, като трето лице, по инициатива на ищеца, цедирал спорното вземане в течение на производството по установяването му.

При това в процесния случай твърдения от ищеца факт – договора за цесия на необезпечения остатък от вземането в полза на ответното дружество от 17.09.2012 г., в конкретност с позоваване и доводи за недействителност /нищожност и/или унищожаемост/ и непротивопоставимост на цесията на длъжника, няма правно значение за съществуването на изпълняваното срещу него вземане. С исковата молба и в хода на делото ищецът не твърди факти, свързани с извършване на  плащане на прехвърления остатък от вземането на първоначалния кредитор, или за погасяването му по друг начин по отношение на цедента, поради което и в изпълнение на сключения между „Банка ДСК” и  „ОТП Факторинг България” договор за цесия, цесионерът – ответното дружество, се явява носител на тези вземания, а липсата на уведомяване /дори и да се приеме, че е налице, въпреки представените за това от ответното дружество писмени доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето, вкл. и представеното по делото, изходящо от „Банка ДСК” Потвърждение – л. 71-72 от гр.д. № 15924/ 2013 г./ няма правно значение за съществуването на вземането и може да бъде извършено във всеки един следващ сключването на договора за цесия момент.

Твърдения факт е неотносим към ликвидността и изискуемостта на вземането; не е от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК; няма качеството на новооткрито обстоятелство или доказателство, или на новонастъпил - настъпил след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение, факт по см. на чл.424 ГПК; позоваването на него е преклудирано с приключването на производството за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК.

И тъй като отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта на правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл.255, изр.2 ГПК /отм./, съгласно указанията на ВС и ВКС, изложени в трайна съдебна практика по въпроса - Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК,  Решение № 101/ 01.12.1972 г. по гр. д. № 95/ 1972 г. ОСГК на ВС, Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. Същото становище е изразено и в практиката по  чл. 439, ал. 1 от ГПК в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК - Определение № 313 от 25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011 г., определение № 233 от 17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009 г. на ВКС, II т. о, както и произнасянето по ч. гр. д. № 471/2009 г. на ВКС, IV г. о.

В случая исковата претенция е основана на факт, осъществил се преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и нямащ отношение към изпълняемостта на правото, поради което е недопустима. Недопустимостта на иска е довела до недопустимост на решението, с което е разгледан недопустимия иск, за което съдът следи служебно. Като е постановил решение по недопустим иск, първоинстанционния съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и производството по делото, като образувано по недопустимия иск, следва да бъде прекратено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК. 

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна във връзка с допустимостта на исковата претенция и оплакванията му в тази връзка за неправилната й квалификация от първоинстанционния съд – по чл. 439, ал.1, вместо по чл. 124, ал.1, предл. ІІ-ро ГПК. Исковата претенция по първия текст съставлява отрицателен установителен иск при особеност на хипотезата, че се предявява в рамките на висящ изпълнителен процес, като форма на защита срещу изпълнението, и не обуславя по – различни предпоставки за допустимост, от предвидените с разпоредбата на чл.124, ал.1, предл. ІІ-ро ГПК, формулирани общо като „интерес от това”. Коментираните по – горе предпоставки, обуславят извод за липса на интерес от претендираното от него, като ищец в производството, отрицателно установяване.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна във връзка с непроизнасяне на съда по възраженията му за недействителност и непротивопоставимост на сключения между ищцовото дружество и „Банка ДСК” – ЕАД договор за цесия на него, като длъжник в изпълнителното производство, тъй като същите не съставляват предявен от него по реда на чл.210 ГПК – съединен, или по реда на чл.212 ГПК -  инцидентно предявен, установителен иск съдът да се произнесе с решението си и относно несъществуването на оспореното от него правоотношение между ответното дружество и „Банка ДСК” – ЕАД по Договор за покупко-продажба на вземане /цесия/  от 17.09.2012 г., сключен в гр. София. Друг е въпроса, че предявяването на такъв иск на собствено основание ще ангажира съда с преценка за допустимост на установяването по инициатива на ищеца, който е 3-то лице по отношение на твърдения недействителен договор, и следва да  установи интерес от същото. На непредявена искова претенция, въпреки даваните на ищеца – въззиваема страна, многократно указания да уточни в какво се състои/ състоят искането/ исканията към съда по реда на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК, вкл. и дали предявява искане за установяване на твърдяната недействителност на Договор за покупко-продажба на вземане /цесия/  от 17.09.2012 г., сключен между „Банка ДСК” – ЕАД и „ОТП Факторинг България”, съдът отговор не дължи, съгласно разпоредбата на чл.6 ГПК.

           По разноските: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1, във вр. с ал. 4 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на дружеството въззивник – ответник в първоинстанционното производство, срещу въззиваемата страна в размер на 579.69 лева – платена държ.такса за образуване на въззивното производство; и на основание чл.78, ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции по 548.95 лева, или общо сумата 1 677.59 лв..

           Водим от изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо  ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5779/ 03.12.2014 г., постановено по гр. дело № 15924/ 2013 г. по описа на РС – гр. Варна, 26-ти състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по исковата молба на С.С.К., ЕГН ********** ***, партер стая № 4,  срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2,  по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с  чл. 439  ГПК, поради недопустимост на исковата претенция.

 

 ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** ***, партер стая № 4, на основание чл. 78, ал.1, във вр. с ал. 4 и ал.8 ГПК, във  да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, за разноски по делото пред двете инстанция сумата 1 677.59 /хиляда шестстотин седемдесет и седем лева, петдесет и девет ст./ лева.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС по реда на чл.280, ал.1  ГПК, в 1-месечен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: