О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ /25.03.2015г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
окръжен съд, гражданско отделение, VIII-ми състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 25.03.2015
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Диана Петрова ЕНЕВА
Кристина ТАБАКОВА – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева ч. гр. дело №291 по описа за 2015 година, съобрази следното:
Пред ВРС е депозирана молба от адв. Х.,
в качеството му на пълномощник на В.Д., съдържаща искане да бъде обезсилен
издадения по ч. гр. дело №4329/14г. по описа на ВРС, 20-ти състав изпълнителен
лист.
С разпореждане от 10.03.2015г., ВРС е разпоредил
молбата ведно с делото да се изпрати на
ВОС по компетентност.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази следното:
С определение от 09.02.2015г., постановено по настоящото
дело, съдът е приел възражението на В.М.Д. ЕГН **********, срещу Заповед
за изпълнение №2296/03.04.2014г., издадена по ч.гр. д. №4329/14г. на PC гр.Варна, по заявление на
„Енерго-про Продажби” АД, вх. №8006/02.04.2014г., като е върнал делото на Варненски районен съд, ХХ-ти състав,
за даване указания на заявителя по чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
С разпореждане №6647/12.02.2015г.,
ВРС е указал на заявителя, че предвид постъпилото от длъжника възражение, в
месечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно
вземането си.
Съобщението, съдържащо
горното указание на съда, е редовно връчено на заявителя «Енерго-Про Продажби»
АД на 17.02.2015г.
На 09.03.215г. по ч.гр. дело
№4329/14 по описа на ВРС е постъпила молбата на В.Д., съдържаща искане за
обезсилване на издадения по ч.гр. дело изпълнителен лист предвид липсата на
годно материално-правно основание за неговото издаване.
Настоящият състав, като разгледа постъпилата молба,
намира, че не е компетентен да се
произнесе по молбата за обезсилване, по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 423, ал.3, изр. 4-ти ГПК, когато
възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно
обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
Съобразно
задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г., въззивният съд обезсилва
служебно заповедта съгласно чл.423, ал.3, изр.4 ГПК поради липса на
предпоставката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК само в случай, че същата е
стабилизирана с изтичане на срока за възражение, т.е. когато от външна страна е
налице редовно връчване по реда на Глава VІ от ГПК, макар и в действителност длъжникът
да няма постоянен адрес или седалище в страната.
Настоящият казус
не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. По делото липсва спор, че
длъжникът живее в гр. Варна, като видно от мотивите на цитираното по-горе
определение, въззивният съд е приел, че не е спазена процедурата по надлежното
връчване на заповедта- което е послужило за основание за приемане на възражението
по чл. 423, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на което,
настоящият състав намира, че в качеството си на въззивен съд не може да обезсили
издадения изпълнителен лист, тъй като липсват законово основание, а именно, не
е налице заповед, издадена при липсата на предпоставката по чл.411, ал.2, т.3
ГПК
Също така следва да се има предвид, че съобразно указанията,
съдържащи се в т. 6 от същото Тълкувателно решение, разпоредбите на
чл.407 и чл.423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че в
срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният
съд не го е взел предвид/например защото възражението не е било приложено
своевременно по делото/, защитата му следва да се реализира по реда на чл.407
ГПК,защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в
сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист.Когато
длъжникът твърди,
че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на
заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса
на предвидените в чл.47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./,
налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване
на възражение пред въззивния съд.
Тъй като възражението
на длъжника е прието по реда на чл. 423, ал.1 ГПК, то приложима е разпоредбата
на ал. 4 от същия член, а именно, производството следва да продължи пред
заповедния съд с указанията по чл. 415, ал.1 ГПК. В настоящия случай компетентен
да се произнесе по молбата за обезсилване е първоинстанционният съд след
изтичане на едномесечния срок за предявяване на установителния иск, който за
заявителя е започнал да тече, считано от 18.02.2015г.
Действително,
молбата за обезсилване е преждевременно предявена, тъй като към датата на
нейното депозиране-09.03.2015г., едномесечният срок по чл. 415, ал.1 ГПК, не е
изтекъл, но настоящият състав счита, че след неговото изтичане, в правомощията
на заповедния съд е да обезсили заповедта и изпълнителния лист, ако не
представени доказателства от заявителя, че
предявил иска си в срок. А ако е предявен иск по чл. 422 ГПК, то приложение следва да намерят указанията,
дадени в т.13 от Тълкувателно решение 4/2013г.
Предвид
което настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл.122, изр. 1-во ГПК, с оглед
на което следва да бъде повдигната препирня за подсъдност пред Варненски
апелативен съд, който да определи кой съд –заповедният или въззивният е
компетентен да се произнесе по молбата за обезсилване на изпълнителен лист в
конкретния случай.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА
препирня за подсъдност пред Варненския апелативен съд относно определяне на компетентния съд, който следва да се произнесе по молбата на адв. Х., в
качеството му на пълномощник на В.Д. за обезсилване на издадения по ч. гр. дело №4329/14г. по описа
на ВРС, 20-ти състав изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: