РЕШЕНИЕ
№
/
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, ІХ - ти състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети март, през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Даниела Христова
След като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 967 по опис на ВОС за 2014 г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Н.Н.И. с ЕГН ********** и И.И.Д. с ЕГН ********** ***
отрицателен установинетелен иск за собственост против М.И.Т. ***, м-ст „Св.Н.“ № *** и С.М.Т. с ЕГН ********** ***,
относно поземлен имот с идентификатор № 10135.2564.442, находящ се в гр.Варна,
община Варна, обл. Варненска, ул. „9 та“ , номер по предходен план 2770, целя с
площ от 1322 кв.м., при граници – имоти № 10135.2564.396, -444, -1389, - 1508,
441, 1190, 420, придобит чрез правна сделка – покупко-продажба, обективирава в
нот. акт № 48, том ІІІ, рег. № 3875, дело № 481 от 10.12.2013 г. на нотариус №
205 с район на действие ВРС, вписан в сл. по вписвания с вх. Рег № 28606, акт №
2, том LXXVІ,
дело 15768, на основание чл. 124 от ГПК. Цената на предявеният иск е 73324.80
лева.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищците се легитимират като собственици
възоснова на нотариален акт № 168, том IX, н. дело № 4187/1982 год. на нотариуса при
Варненския районен съд. Твърдят, че собствеността е прехвърлена от В.В.М. на И.Д.И.,
който е съпруг на първата ищца и баща на втория ищец срещу задължение за
гледане и издръжка. Твърдят, че от момента на прехвърлянето през 1982 г. до
сега, имотът без прекъсване е бил във
владение на И.Д.И. и Н.Н.И., съпрузи от 1980 год. На 07.04.1988г. на името И.Д.И. била издадена виза за
проектиране от ГНС – Варна. След смъртта
на И.Д.И., починал на 19.11.2009 год., имотът останал във владение на ищците.
Твърдят, че никога, никой не е
претендирал да е собственик на имота и никой не е влизал във владение. Твърдят,
че не познават И.Д.И., че имотът не е отдаван под наем, ипотекиран или предоставян
под каквато и да е друга правна форма или фактически за ползване от друго лице.
Правният
интерес от предявяване на иска обосновават
с това, че на 18.02.2014 г. им се е обадила съседка от имота, която ги е
уведомила, че в имота се извършва оглед от купувач. Ищците установили, че
действително е предложен за продажба чрез сайта „ало. бг" и агенция
„Елегантисима- К" Варна. Имотът бил е рекламиран чрез снимки и скица от
кадастралната карта. С молба вх. № 94-5172/21.02.2014 г. поискали да бъдат
запознати с досието на имота. Така установили, че като собственик е вписана И.Д.И.
с посочен нотариален акт от 2013 год., легитимиращ я като собственик възоснова
на изтекла в нейна полза придобивна давност. Последвала справка в службата по
вписванията, от която се установило, че за имота има издаден нотариален акт за
собственост от нотариус Я.Н. под №11, на името на И.Д.И. ***, с който акт И. е призната за собственик по давност въз основа
на извършена обстоятелствена проверка и възоснова на този акт е вписана като
собственик на имота в кадастралната карта.
Твърдят, че
имотът е продаден 10.12.2013 год. на ответника М.И.Т. ***, за сумата от 9 900
лева . Сделката е изповядана от нотариус В.П. и е съставен нотариален акт № 48,
том III, per. № 3875, дело № 481 от 10.12.2013 год. Оспорват материално правната
легитимация на ответника, като твърдят, че не е могъл да стане собственик,
поради това, че имотът към момента на прехвърлянето не е принадлежал на
прехвърлителя, а никой не може да прехвърля повече права, отколкото има.
Твърдят още,
че М.И.Т. не обработва и не владее имота.
Излагат, че
края на месец февруари 2014 г.катинара на входната дворна врата и секретната
брава били разбити, дръжките бяха счупени и захвърлени настрани, а на
20.02.2014 г. установили, че отрадната мрежа е разградена и в имота е влизано
от направения проход.
Твърдят още,
че по време на придобиване на собствеността, през 1982 г. имотът е
представлявал лозе във вилната зона на гр. Варна, цялото с площ от 1340 кв.
метра, представляващо парцел V-1473, кв 25, при
граници: парцели: I- 1474, XI-473 и
VI-1475.Собственичката му В.В.М. е придобила имота по силата на съдебна делба
извършена по гр. дело № 3933/1980 год. на ВРС, 20 състав, вписана на 10.02.1981
год., том I, №80, вх. регистър 456 и е станала изключителен собственик на
имота. Делбата е извършена при представени нот.акт № 162/1965 год.със
собственик Н. И.Д./М./ , препис от завещание , протокол за обявяване на
завещанието и у-ние за наследници. Н. И.Д. /М./ е придобил имота срещу
задължение за издръжка от А.К.Х. - нот.акт № 162, том IX, дело № 4754/1965 год.
От своя страна А.К.Х. е придобил имота по давностно владение и наследство видно
от нот.акт № 47, том V, регистър №4043, н. дело № 416 от 1946 год.Към 1965
година, когато Атанас Христофоров е прехвърлил имота си на Н. И.Д. /М. / по РП
на „Вилна зона" Варна, имотът е представлявал парцел № V-1473 в кв.21. Към 1982 год. имотът е с № V-1473 в кв.25 по плана на вилна зона гр. Варна. Твърдят, че от приложения
разписен лист на имотите „Вилна зона" 1956 год. като собственици на имот
1473 са записани: А.К.Х., Н. И.Д./М./, В.В.М. и И.Д.И.. Името на И.Д.И. не
фигурира. Съгласно кадастралния план на местност „Траката" от 1987 год.
имотът е с № 2770, а съгласно КК и КР одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, поземленият имот е с идентификатор
10135.2567.442, гр. Варна, ул. „9-та".
Ответниците М.И.Т. и С.М.Т. в писмен
отговор оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че са придобили имота чрез покупко-продажба. Заявяват
второ придобивно основание – добросъвестно владение с намерение от датата на
продажбата и към настоящия момент. Твърдят, че не е налице идентичност между
имота, собствен на ищците и този собствен на ответниците.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото доказателства преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва /ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС/. За тази пр.
предпоставка съдът следи служебно в течение на целия процес.
Заявеното
от ищците самостоятелно право е правото на собственост. В настоящото производство ищците се легитимират като собственици
на процесния недвижим имот възоснова на прекратена СИО и наследствено
правоприемство за първата ищца, и само наследствено правприемство за втория
ищец. Видно от представените по делото писмени доказателства, заявените права
на собственост са доказани. Не е спорно, че ищците са наследници на И.Д.И. –
съпруг на Н.Н.И. и баща на И.И.Д. /удостоверение за наследници № 18329 от
12.09.2013 г./ По време на брака с ищцата Н.Н.И., И.Д.И. е сключил с В.В.М.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 168/1982 г. на нотариус при ВРС. Видно от съдържанието
на нот.акт е прехвърлна собственост върху лозе с площ от 1340 кв.м. ,
представляващо парцел V-1473
в кв. 25, по плана на вилна зона гр.Варна, при граници – парцели I-1474, XI-1473, VI-1475, ведно с построената в него
барака от 9 кв.м. Не е спорно, че към датата на придобиването на собствеността И.Д.И. и Н.Н.И., съпрузи – акт за брак № 196/04.04.1980 год.
През 1988 г. е издадена виза за проектиане по молба на И.Д.И., който се е
легитимирал пред административния орган като собственик възоснова на посочения по-горе нот. акт.
Ищците са
представили титул за собственост на ответниците и на техния праводател, поради
което съдът приема, че правата им на собственици се оспорват.
За посочените от ответниците
придобивни основания са налице писмени документи, но ищците са оспорили вещно
прехвърлетелното действие на договора за покупко-продажба с възражението, че
праводателката не е притежавала правата на собственост към момента на
прехвърлянето. Защитата на ищците включва оспорване на правата на собственост
удостоверени с констативен нотариален акт, поради което при решаване на делото
следва да се приложи ТР № 11/2012 г. Нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587
ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл.
193 ГПК. Поради даденото в тълкувателното решение разпределение на
доказателствената тежест съдът е допуснал събиране на гласни доказателства по
искане на ищците.
От разпита на св. М. С.а Р. се установява, че е съсед на процесния имот и познава ищците. Правото на
собственост на свидетелката върху съседен на процесния имот произтича от
наследствена правоприемство и познанството с ищците датира от около 80 - те
години. Свидетелката не познава други собственици на този имот. Сочи неговия
администратвен адрес – ул. „9-та“ № 22. Описва имота по големина около един
декар, със с наклон, стръмен и граничещ с гора. Свидетелката познава и „старите
съседи“ Познава жена на име М.а. Уточнява, че тогава е била дете /свидетелката
е на 54 години/ както и че освен съседи по вилно място са били съседи и по
градски имот. Познава съпругът на ищцата и знае, че е племенник на М.а. Според
свидетелката место се е обработвало от ищците. От 2005 г. постоянно живее в
съседство на процесния имот. Твърди, че в имота има барака, за инструменти,
стара,порутена и не става за нощуване. Но свидетелства, че градината винаги и
била „образцова“ . Предимно са отглеждани зеленчуци. Свидетелката не е виждала
други хора освен ищците да обработват имота.Очевидец е на това, че ищците са
поставили оградата на имота, който и преди това е бил ограден, но оградата е
била стара. „Новата“ ограда била поставена пред 80 – те години. Свидетелката
знае от лични впечатления, че през миналото лято са идвали хора да оглеждат
имота и са питали съпругът й дали се продава. Тогава свидетелката попитала
ищцата Н. дали го продават, но тя отговорила отрицателно. В близост била
извършена продажба на имот. Праводател бил братът на свидетелката, а
преобретателят проявил интерес и към мястото на ищците. Но тогава свидетелката
също отговорила отрицателно. Знаела, че местото не се продава, а Н. се чувала почти всеки ден, тъй като тя
била в болница.Свидетелката сочи, че се е появила табела за продажбата на
имота, която няколко пъти сваляли, но накрая със светоотразяваща боя написали,
че имота не се продава. Свидетелката уточнява, че събитията, за което
свидетелства са се осъществили през лятото на 2014 г. Свидетелката е
категорична, че освен ищците никой друг не е идвал в мястото да го обработва.
Знае за публикувана обява в някакъв сайт за имоти и веднага се обадила на Н.. Свидетелства, че местото е посещавано от
полицията и е била помолена, ако види кой го посещава да се опита да го
заснеме.Съобщила е за автомобил, но от полицията казали, че е с краден номер на
камион от търговищки район.
От показанията на св. Н.Ж.Д. също съсед по имот, се установяват идентични
обстоятелства с тези, за които свидетелства предходната свидетелка. Между имота
на свидетелката Д. и процесния имо има обща ограда. От 1971 г. Поднава
предходните собстевници и после ищците от 1982-83 година.
Помни годината, защото тогава са строили къщата в собствения й имот.
Свидетелката често е виждала ищците в имота, първоначално и съпругът й, но след
смъртта му само ищците. Твърди, че познава семейството като скромно, честно и
отзивчиво. Не и е известно Н. да е обявявала имота за продажба, но знае че в
имота е имало надпис, че се продава.
На свидетелките не е познато лицето И.Д.И., нито
М.И.Т.
или С.М.Т..
Ответниците не са ангажирали гласни доказателства,
за опровергаване доказателствата събрани по почин на ищците.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и
не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587
ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на
акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярят не е
бил или е престанал да бъде собственик. В настоящия случай от представените
писмени доказателства се установява, че правото на собственост принадлежи на
ищците, а от гласните, че те са осъществявали фактическа власт непрекъснато и
необезпокоявано до лятото на 2014 г., което изключва признатите права на И.Д.И. от нотариуса съставил констативния
нот. акт. Ответникът М.И. Тонев е разпитан в качеството на свидетел при
обстоятелствената проверка, но не е твърдял, че владее имота за себе си или,
че го дължи за И.. Отделно от това, по
изричното оспорване извършено от ищците се установи, че удостоверението,
представляващо част от молбата декларация представено пред нотариуса е с
различно съдържание от неговия втори екземпляр, който се съхранява в Кметство
„Приморски“ на Община Варна. Разликата е съществена и се изразява подпис и
печат на Кмета в долен десен ъгъл /виж стр. 232 от делото и стр. 216 от
делото/. Целта на производството
по чл.
587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на
собственост. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато
нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл.
586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени
документи /чл.
587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит
на трима свидетели /чл.
587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя
извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано
постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща,
каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща, затова при порок
в представените пред нотариуса документи,
е налице опорочено доказване пред нотариуса, което се отразява на
решаващата му воля.
След като И.Д.И. не е могла да стане собственик на имота обективиран в нот.
акт № 136, том I, рег.№ 3945, дело № 126 от 12.11.2013 год. 2013 год. , вписан
в Службата по вписванията , вх. Регистър 26085/13.11.2013 год., акт № 71, том LXIX, дело № 14351/2013 год., издаден от нотариус Я.Н. на основанието посочено в
акта - придобиване на собственост на основание давностно владение, то тя не е
могла да прехвърли тези права на ответниците и те не се легитимират като
собственици на процесния имот възоснова на покупко-продажба /първото заявено от тях придобивно основание/
Относно останалите две придобивни основания заявени от ответниците:
На основание чл.
79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.От свидетелските
показания се установява, че фактическа власт върху имота от 1982 г. до
настоящия момент се осъществява само и единствено от ищците или от тяхната
праводателка М.а. Същият факт опровергава и заявено от ответниците придобивно
основание – добросъвестно владение в продължение на 5 години от дата на сключване на сделката – покупко-продажба.
Такова придобиване, чрез владение е невъзможно от обективна страна, тъй като
началният момент на добросъвестността е датата на сключване на
покупко-продажбата – 10.12.2013 г.
Заявените придобивни основания от ответниците Тончеви
по чл. 79 от ЗС, не се установяват от констативни нотариални актове, в които да
е удостоверено това право, затова доказателствената тежест да установят правата
си на това придобивно основание е за ответниците. Последните не са ангажирали
съда с доказателства към заявеното процесуално средство за защита – позоваване
на изтекла придобивана давност. За да зачете съда материалните последици на
давността е необходимо страната, която се позовава на това придобивно основание
да докаже, че е осъществявала фактическа власт върху имота в продължение на 10
години или в продъжение на 5 години, считано от сключване на друга сделка,
която не е могла да породи вещно прахвърлително действие или то е отречено.
Фактическа власт върху процесният имот в периода от
1982 г. до настоящия момент е осъществяван само и единствено от съпрузите И. и Н.
Илиеви, а след смъртта на И.И. и от неговия син И.Д.. Само по отношение на тези
лица е изтекла придобивана давност по смисъла на чл. 79 от ЗС. Тези лица са
осъществявали фактическа власт върху имота както преди 10 така и преди 5 години и този факт изключва правата
на всеки друг, който претендира собственост, на основание чл. 79 от ЗС.
Относно спора въведен с възражение от ответниците, за
липсата на идентичност в имота посочен в титулите за собственост на страните:
От заключението по допусната СТЕ, което съдът е приел като неоспорено
доказателство и което кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че за територията, в която попадат имотите описани в титулите за
собственост има изработен кадастрален план на "Крайбрежието" от 1956 г.,
кадастрален план на "Траката" от 1987 г. и действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на административен район Приморски, гр. Варна,
одобрена със Зап. № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.
По КП-1956г. на м.Крайбрежието имот с идентификатор 10135.2564.442 /
попада в имот пл.№2770 по КП-1987т. на м.Траката , като и в имот с пл.№1473 по
КП-1956г./, в разписния лист на КП-1956г. за имот пл.№1473 / с площ от
2500кв.м, изчислени графически след сканиране и векторизиране на плана. За този
имот в разписния лист са записани А.К.Х., В.В.М.,
Н. И.Д., И.Д.И..
По действащата регулация /от 1961г./
за имот пл.№1473 са отредени два парцела: парцел XI-1473 в кв.21а и парцел V-1473 в кв.25 на
Вилна зона, гр.Варна. Границите на парцел V-1473 в кв.25 са: през пътя парцел XI-1473, от север парцел VIII-1467, от изток-парцел
IX-1474/ в последствие-разделен на два парцела/ и парцел XI-1475, от юг-парцел VI-1475 и път по
регулация.По КП-1987г. на м.Траката,
гр.Варна, имот с идентификатор 10135.2564.442 попада в имот пл.№2770. В
разписния лист към плана в община Варна, имот пл.№2770 е без записан
собственик. Границите на имота са: пл.№2769, пл.№2771, пл.№2772 и път.По КК на административен район Приморски,
гр.Варна, процесният имот е с идентификатор 10135.2564.442 с площ
от 1322кв.м, записан на И.Д.И. с НА №71/13.11.2013г., номер
по предходен план-2770,
при граници: 10135.2564.396, 10135.2564.445, 10135.2564.444, 10135.2564.1389,
10135.2564.1508, 135.2564.441, 10135.2564.1190, 10135.2564.420.
От описателната част и приложения картен материал се установява пълна
идентичност между двата имота - имот с идентификатор 10135.2564.442 по КК и
имот пл.№2770 по КП-1987г. на м.Траката, гр.Варна /с малки отклонения. Имота
попада е границите на парцел/УПИ V-1473 е кв.25 по плана на Вилна зона,
гр.Варна.
С оглед изхода от спора разноските направени от
ищците следва да се присъдят в полза на ответниците. Представен е списък на
разноските с приложени кам него доказателства за извършени плащания. Размерът
на претенцията за разноски не е оспорена от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че М.И.Т. ***,
м-ст „Св.Н.“ № *** и С.М.Т. с ЕГН **********
***, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния
недвимижим имот - поземлен имот с идентификатор № 10135.2564.442, находящ се в
гр.Варна, община Варна, обл. Варненска, ул. „9 та“ , номер по предходен план
2770, целя с площ от 1322 кв.м., при граници – имоти № 10135.2564.396, № 10135.2564.445,
10135.2564.444, 10135.2564.1389, -10135.2564.1508, 10135.2564.441,
10135.2564.1190, 10135.2564.420, твърдението, че са придобили собствеността 1.възоснова на правна сделка
покупко-продажба, обективирана в нот. акт № акт № 48, том ІІІ, рег. № 3875,
дело № 481 от 10.12.2013 г. на нотариус № 205 с район на действие ВРС, вписан в
сл. по вписвания с вх. Рег № 28606, акт № 2, том LXXVІ, дело 15768; 2.възоснова на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез
осъществяване на фактическа власт в продължение на десет години считано до
датата на предявяване на иска 08.04.2014 г.чрез присъединяване на владението на
И.Д.И. призната за собственик с констативен вот акт № 136, том I, рег. № 3945, дело №
126/2013г. и 3.възоснова на изтекла в тяхна полза придобивна давност, чрез
осъществяване на добросъвестно владение в периода от 10.12.2013 г. до датата на
предявяване на иска, по предявен от Н.Н.И. с ЕГН ********** и И.И.Д. с ЕГН **********
*** отрицателен установителен иск за собственост, на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.И.Т. ***, м-ст „Св.Н.“ № *** и С.М.Т.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н.Н.И. с ЕГН ********** и И.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 2448.00 /две хиляди четиристотин четиридесет и осем/ лева, представляващи
направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт
до страните.
Окръжен
съдия: