Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../ .2015 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

мл. с. БОРИСЛАВА БОРИСОВА

при секретаря Х.А., като разгледа докладваното от младши съдия Борислава Борисова в.т.д. № 27 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 33383/12.12.2014г. от ”Мирела” ЕООД, чрез адвокат И.П., срещу решение № 5648/27.11.2014 г. по гр.д. № 6688/2014 г. на ВРС, VІІІ-ми състав, с което е отхвърлен искът на ”Мирела” ЕООД, с ЕИК 130471646, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от М.Д.Х., за приемане за установено, че Н.В.У., с ЕГН **********,***, дължи сумата от 4717.46лв., представляваща възнаграждение по договор за възлагателна поръчка №215036 от 05.04.2013г. за осъществяване на посреднически услуги при продажба на недвижим имот, и сумата от 1415.24лв., представляваща дължима неустойка съобразно т.48 от Общите условия на дружеството, за които суми по ч.гр.д.№1570/2014г. на ВРС е издадена Заповед №986 от 05.02.2014г. за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК, и дружеството е осъдено за разноските по делото.

В жалбата се твърди, че по силата на договор за посредничество при продажба на недвижим имот с Н.В.У., въззивното дружество е рекламирало имота и е осигурило купувач – свидетелят Чаушев, с който уговорили подписване на предварителен договор. Твърди, че такъв не е подписан единствено поради неявяването на купувача за сделката, като впоследствие продавачът и купувачът преустановили контакт с него. Излага, че е изпълнил задълженията си по договора с въззиваемата страна, поради което има право да получи уговореното възнаграждение, което съгласно чл. 5 от договора за възлагателна поръчка е в размер на 4717,46лв. с включен ДДС, като падежът на задължението за заплащане на възнаграждението е датата на нотариалното изповядване на сделката, извършено на 25.06.2013г. Твърди, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля Чаушев, че не е огледал имота с посредника на въззивното дружество, а е заявил, че вече го е гледал с друг посредник. Счита, че неправилно съдът е приел, че възнаграждението е дължимо при достигне до продажба на имота чрез съответния посредник, а не само за предлагане и посредничество, поради което въззиваемата дължи възнаграждение само на посредника «Нов дом» ЕООД. Сочи, че без да изложи мотиви, неправилно съдът е отхвърлил иска за заплащане на неустойка в размер на 30% върху възнаграждението, претендирано на основание чл. 48 от Общите условия на дружеството. По същество моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. С молба, вх. №5318/17.02.2015г., подадена от процесуалния му представител – адвокат П., поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, и в съдебно заседание въззиваемата страна, Н.В.У., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Твърди, че уговореното възнаграждение не се дължи на посредника за намиране на потенциален купувач, а при достигане до покупко-продажба. Излага, че в случая сделката е сключена с посредничеството на друга агенция, при липсата на изключителни права на въззивното дружество, без знание, че купувачът е посещавал имота и с двете агенции. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, както и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, иск от “МИРЕЛА” ЕООД, ЕИК 130471646 за приемане за установено, че Н.В.У. дължи на ищцовото дружество сумата 6132,70лв., от която 4717,46лв. – дължимо възнаграждние по договор за посредничество от 05.04.2013г., и сумата 1415,24лв. – представляваща дължима неустойка, съгласно т. 48 от Общите условия на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.02.2014г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед №986/05.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1570/2014г. по описа на ВРС.

В исковата молба се твърди, че на 05.04.2013г. страните сключили договор за посредничество при продажба на недвижим имот, представляващ четиристаен апартамент в гр. Варна, кв. Левски, ул. “Студентска, бл. 12, вх. 1, ет. 11, ап. 68.

На 22.04.2013г. с посредничеството на ищцовото дружество бил осъществен оглед на имота с лицето М.А.Ч., за което бил съставен “Протокол за оглед на недвижим имот” от същата дата. Постигната била договореност за подписване на предварителен договор с продажна цена на имота в размер на 70 000лв., като на уговорената дата и час ответницата се явила, но купувачът Чаушев заявил, че се отказва от сделката. В края на месец юни 2013г. чрез справка в имотния регистър ищцовото дружество установило, че с нотариален акт №60, том I, рег.№1368, дело №54 от 2013г., вписан в Агенция по вписванията с Акт № 51, том XXXVI, вх.рег. №13970, дело №7410 от 25.06.2013г., с дв. Вх. рег. № 13759, между Н.В.У. и М.А.Ч. е реализирана покупко-продажба с предмет процесния недвижим имот.

С оглед изложеното, ищецът счита, че на основание чл. 4 от договора ответницата му дължи възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена, която съгласно нотариалния акт е 67 000 евро, равняваща се с включен ДДС на сумата 2412,00 евро, с левова равностойност 4717,46лв, и на основание т. 48 от общите условия - неустойка в размер на 30 % от договореното възнаграждение, равняваща се на сумата 1415,24лв.

За събиране на вземането си ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но тъй като в законоустановения срок длъжникът възразил, за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. По същество моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.В.У. депозира писмен отговор, с който оспорва иска. Признава, че на 05.04.2013г. между страните по делото е сключен договор за посредничество при продажба на процесния недвижим имот, както и че на 22.04.2013г. брокер на “Мирела” ЕООД е водил купувач за оглед на имота. Оспорва дължимостта на претендираните суми като твърди, че в т. 2, раздел I от договора е предвидено, че не предоставя на ищцовото дружество изключителни права за продажба на имота. Излага, че договорът за покупко-продажба е сключен с посредничеството на агенция “Нов дом” ЕООД, отношенията с която се уреждали въз основа на договор за поръчка от 26.03.2013г. и анекс от 30.04.2013г. Твърди, че не е осъществявала контакт с купувача в нарушение на договора и е узнала, че същият е лице, водено на оглед от двете агенции, едва при подписване на предварителния договор. Отделно от това счита, че уговореното в чл. 5 от договора възнаграждение е дължимо само ако се сключи сделка с купувач, осигурен от ищцовото дружество, при негово посредничество, каквото не е реализирано.

По отношение на претенцията за неустойка, излага доводи, че общите условия, въз основа на които тя се претендира, не са й били представени при сключване на договора. Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза, като счита, че е дължимостта й едновременно с реалното изпълнение, противоречи на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Излага още, че същата е прекомерна като надвишаваща повече от два пъти възнаграждението, което възложителят би дължал на изпълнителя при изпълнение на договора.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си, чрез процесуалните си представители.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

От приложеното за послужване ч.гр.д. №1570 по описа на ВРС за 2014 г., се установява, че на 04.02.2014г. “Мирела” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 4717,46лв. – неизплатено възнаграждение за услуга по договор от 05.04.2013г., ведно със законната лихва до окончателното му изплащане, и сумата 1415,24лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл. 48 от Общите условия, за които суми е издадена Заповед № 986 от 05.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника Н.В.У., е постъпило възражение, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение и в предвидения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането си.

Между страните по делото не е спорно, а и от договор за възлагателна поръчка № 215036 се установява, че на 05.04.2013г. “Мирела” ЕООД и Н.В.У. са постигнали съгласие ищцовото дружество да посредничи на Н.В.У. при продажбата на четиристаен апартамент, находящ се в гр. Варна, кв. Левски, ул. Студентска, бл. 12, вх. 1, ет. 11, ап. 68, срещу възнаграждение, уредено в раздел II от договора. Съгласно т. 4 от договора, възложителят дължи възнаграждение, ако сключи сделка с клиент-купувач, осигурен му от изпълнителя, като съгласно т. 5 то в размер на 3 % /без ДДС/ от продажната цена.

В т.5.1. е предвидено, че възнаграждението е платимо в срок от 5 дни след поучаването на капаро по сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, а ако не е сключен такъв договор, заплащането на възнаграждението се извършва в деня на подписването на окончателния договор.

Съгласно чл. 21 от договора за всички неуредени въпроси важат Общите условия за осъществяване на посредническа дейност при сделки с недвижими имоти от “Мирела” ЕООД, представляващи неразделна част от договора, са представени на възложителя при сключването му и публикувани на официалната страница на изпълнителя, като възложителят заявява, че е запознат с тях и ги приема.

В чл. 48 от общите условия е предвидено, че ако възложителят сключи сделка с осигурен клиент или осигурен имот, съгласно сключена възлагателна поръчка, без знанието на “Мирела” ЕООД или забави изплащането на възнаграждение по договор за поръчка повече от 30 дни от датата на падежа или откаже да плати уговореното възнаграждение, или плати само част от него, Мирела има право да иска заплащане на договореното възнаграждение, заедно с неустойка от 30 % върху главницата.

От договор за възлагателна поръчка № 216774, се установява, че на 10.04.2013г. “Мирела” ЕООД и М.А.Ч. са постигнали съгласие ищцовото дружество да посредничи на последния при покупката на недвижим имот, представляващ тристаен апартамент, находящ се в гр. Варна, североизточните квартали, етаж 2 до 13, с площ от 80 до 100кв.м., 2 спални, обзаведен или необзаведен с приблизителна цена 60 000 евро, срещу възнаграждение, уговорено в раздел II от договора.

От приетия по делото протокол за оглед, подписан от М.Ч., в качеството на осигурен клиент, Н.У. – посочена като собственик на имота, и Д.Н. – брокер в “Мирела” ЕООД, се установява, че на 22.04.2013г. с посредничеството на ищцовото дружество е извършен оглед на недвижимия имот на ответницата.

По делото е приета подписана от ответницата декларация, с която същата заявява, че на 09.05.2013г. е получила от “Нов дом1” ЕООД сумата 1000евро като задатък за сключване на сделка за покупко-продажба с предмет процесния недвижим имот.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се потвърждава, че на 10.05.2013г. между Н.В.У. в качеството на продавач и М.А.Ч., в качеството на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот на ответницата.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том I, рег. №1368, дело №54 от 2013г., на 25.06.2013г. между Н.В.У., лично и в качеството на пълномощник на П.Г.У., от една страна като продавачи, и М.А.Ч. и В.А. ЧаУ., от друга, в качеството на купувачи е сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №68, находящ се в гр. Варна, ул. Студентска, бл. 12, ет. 11, с продажна цена 67 000евро.

По делото са приети още договор за поръчка от 26.03.2013г., сключен между Н.В.У. и “Нов дом 1” с предмет посредничество при сключване на сделка за покупко-продажба на процесния недвижим имот и анекс към същия от 30.04.2013г., както и договор за поръчка от 31.03.2013г., сключен между М.А.Ч. и “Нов дом 1” ЕООД с предмет намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор срещу договорено възнаграждение.

В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Н.Н., Й.Т.Й. и М.А.Ч..

От показанията на свидетеля на ищцовата страна – Д.Н., без дела и родство със страните, които съдът кредитира като обективни и съответстващи на доказателствата по делото, се установява, че на 22.04.2013г. като брокер в „Мирела” ЕООД е извършил оглед на процесния имот с потенциалния купувач М.Ч.. Огледът бил осъществен в присъствието на Н.У., за което свидетелят Николов съставил протокол, подписан от ответницата и купувача. Последният одобрил имота, започнали преговори относно цената и постигнали уговорка за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на 09.05.2013г., от която купувачът се отказал в деня на сделката.

По делото са разпитани и двама свидетели на ответната страна - Й.Й. и М.Ч..

В показанията си свидетелят Й. посочва, че е изпълнявал длъжността юрисконсулт в агенция “Нов дом 1 “ ЕООД, когато Н.У. и М.Ч. били клиенти на дружеството. Заявява, че доколкото му е известно, М.Ч. е воден два пъти на оглед на процесния имот с брокер на „Нов дом 1”, като първият бил осъществен на 31.03.2013г. в присъствието на съпруга на Н.У.. Заявява, че не помни клиента М.Ч., не го е водил лично на огледи, нито е присъствал при извършването им. Помни ответницата Н.У. поради проведените четиричасови преговори във връзка с цената на имота.

От гореизложеното съдът прави извод, че свидетелят пресъздава факти, които не е възприел лично, поради което от показанията му не може да се установи начинът, по който са се осъществили възпроизведените факти. Този извод следва и от употребените от свидетеля изрази „не помня”, „доколкото ми е известно”, „доколкото ми е споделил”. Същевременно по делото не е разпитан брокерът, пред който са се осъществили процесните факти, за да бъде извършена преценка относно тяхната достоверност. С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на свидетеля Й. относно обстоятелствата при които е извършен оглед на имота с посредничеството на „Нов дом1” ЕООД, не следва да бъдат ценени.

Разпитан пред първата инстанция, свидетелят Чаушев, страна по друго дело с ищцовото дружество, заявява, че на 31.03.2013г. е сключил договор за посредничество с „Нов дом 1” ЕООД, като същият ден извършил оглед на имота с брокер от агенцията. По-късно сключил договор с „Мирела” ЕООД, с чийто брокер посетил адреса на имота, но при посещението заявил, че същият вече е огледан. Посочва, че е подписал протокола за оглед пред блока на адреса на апартамента по настояване на брокера на ищцовото дружество, като не е присъствал в момента на подписването му от ответницата У..

Заявеното от свидетеля противоречи на подписания от него протокол за оглед от 22.04.2013г., в който е отразено, че на посочената дата е извършил оглед на процесния имот с посредничеството на „Мирела” ЕООД. Предвид това несъответствие между показанията на свидетеля и приетото по делото писмено доказателство, и съобразявайки обстоятелството, че между свидетеля и ищцовото дружество е налице висящо дело във връзка с осъщественото при продажбата на процесния имот посредничество, на основание чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на свидетеля Чаушев не следва да бъдат кредитирани.

При така установеното от фактическа страна съдът, от правна страна, намира следното:

При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумите, за които по ч.гр.д. № 1570/2014г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в преклузивния месечен срок от уведомяването на заявителя за подаденото възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което исковете са процесуално допустими.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД:

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за поръчка, по който е изпълнил точно и за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената сума.

Страните не спорят относно наличието на договор за посредничество при продажба на недвижим имот с твърдяното съдържание. По силата на този договор възложителят поръчва, а изпълнителят приема да посредничи при продажба на имота, което съгласно т. 13 от договора включва предлагане на имота на пазара, търсене на купувач, свързване на страните, обезпечаване на сделката. От изложеното съдът прави извод, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за поръчка.

Основният спорен момент е дължи ли възложителят заплащане на уговореното възнаграждение, предвид възражението му, че купувачът е осигурен от “Нов дом1” ЕООД, с чието посредничество е финализирана и сделката за покупко-продажба.

Съгласно т. 4 от договора за поръчка, по волята на страните изискуемостта на уговореното възнаграждение е предпоставена от сбъдване на следното условие - сключване на сделка от възложителя с клиент-купувач, осигурен от изпълнителя.

Понятието “осигурен клиент” е дефинирано в т. 4.7 от общите условия на “Мирела” ЕООД, които обвързват страните по спора на основание т.21 от договора, предвиждаща, че същите са неразделна част от договора, представени са на възложителя при сключването му и същият е заявил, че ги приема. Съгласно предвиденото в т. 4.7 от общите условия, осигурен клиент е физическо или юридическо лице, посочено в Протокол за оглед или свързано с него лице по смисъла на общите условия, което е присъствало на оглед на имот, организиран от Мирела, което може и да няма сключена възлагателна поръчка с Мирела. В т. 21.1 от общите условия е предвидено още, че с подписването на протокола за оглед клиентът по възлагателната поръчка потвърждава, че потенциалният купувач, доведен на оглед на имота, е осигурен от “Мирела” ЕООД.

Приетият по делото Протокол за оглед от 22.04.2013г. носи подписа на Н.У., с който същата удостоверява неизгодния за нея факт, че на посочената дата е извършен оглед на имота от лицето М.Ч. с посредничеството на брокер на “Мирела” ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Д.Н., свидетел очевидец на извършения оглед.

Съдът намира за недоказано възражението на ответницата, че първият оглед на имота е извършен с брокер от “Нов дом1” ЕООД, по следните съображения:

Договорът за възлагателна поръчка от 31.03.2013г., в който процесният имот е отразен като предложен от “Нов дом 1” ЕООД, няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Последният представлява частен документ, съдържащ единствено изявленията на М.Ч. и “Нов дом1” ЕООД, поради което отразената в него дата не може да бъде противопоставена на ищцовото дружество.

Негодни да установят обстоятелствата по извършване на оглед на имота с посредничеството на “Нов дом1” ЕООД са и показанията на свидетелите на ответната страна - Й.Й. и М.Ч..

Свидетелят Й. няма непосредствени впечатления относно възпроизведените факти, заявява, че ги е узнал от лице, което посочва като “наш брокер”, “колегата”, но не и с конкретно име, налице е и несигурност относно начина, по който са те са осъществили. Предвид изложеното, показанията се явява косвени и неубедителни. Същевременно те противоречат на протокола за оглед, съдържащ подписа на страната, с което тя признава неизгодния факт, че купувачът е осигурен от “Мирела” ЕООД, което се потвърждава и от показанията на свидетеля очевидец Д.Н.. С оглед изложеното, съдът намира, че показанията на свидетеля Й. не следва да бъдат кредитирани.

Относно показанията на свидетеля М.Ч., следва да се отбележи, че съдът преценява същите като недостоверни. Това е така, защото свидетелят опровергава изявлението си, съдържащо се в протокола за оглед, че на 22.04.2013г. е извършил оглед на имота с брокер на „Мирела” ЕООД. При това положение и предвид факта, че свидетелят е ответник по дело с ищцовото дружество с предмет дължимо възнаграждение за посредничество при покупката на същия имот, съдът намира, че възпроизведените от него факти не отговарят на действително осъществилите се.

С оглед изложеното, съдът намира, че М.Ч. има качеството осигурен клиент от “Мирела” ЕООД, по смисъла на т. 4.7 от общите условия на дружеството.

Предвид този извод и фактът, че на 10.05.2013г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба между М.Ч. и ответницата Н.У. с предмет процесния имот, а на 25.06.2013г. - окончателен договор, следва, че възложителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Обстоятелството, че по волята на възложителя прехвърлителната сделка е реализирана без участието на изпълнителя, е ирелевантно в отношенията между страните по делото.

Съгласно т. 5 от договора за възлагателна поръчка дължимото възнаграждение е в размер на 3 % /без ДДС/ от продажната цена на имота. Видно от нотариалния акт за покупко-продажба, с който е извършена разпоредителната сделка между Н.У. и М.Ч., продажната цена на имота е 67 000евро. Следователно размерът на възнаграждението без ДДС е 2010евро, а с ДДС - 2412евро, чиято левова равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ е 4717,46лв.

По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане и предвид заявеното искане, като законна последица от уважаването на иска, то се дължи ведно със законната лихва върху от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, връзка чл. 92 ЗЗД:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорно задължение, обезпечено с валидна клауза за неустойка, както и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже възражението за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, евентуално, че същата е прекомерна.

От съдържанието на т. 48 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за възлагателна поръчка, се установява наличието на клауза за неустойка. Според посочената клауза, ако възложителят сключи сделка с осигурен клиент или осигурен имот, съгласно сключена възлагателна поръчка, без знанието на “Мирела” ЕООД или забави изплащането на възнаграждение по договор за поръчка повече от 30 дни от датата на падежа или откаже да плати уговореното възнаграждение, или плати само част от него, Мирела има право да иска заплащане на договореното възнаграждение, заедно с неустойка от 30 % върху главницата.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 ОСТК на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Предвид начина на уговаряне на неустойката - независимо от вида неизпълнение – пълно, частично или забавено, дължимостта й наред с реалното изпълнение, както и предвид нейния размер – 30 % от възнаграждението, съдът прави извод, че предвидената в т. 48 от ОУ неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а има единствено обогатително предназначение. Такава неустойка нарушава принципи, част от действащото право, като принципите за добросъвестност и предотвратяване на неоснователно обогатяване на една от страните по сделката, свързано с уговорена неравностойност на насрещните задължения. С оглед изложеното и съобразно указанията, дадени с Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 ОСТК на ВКС съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и не поражда правно действие.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, връзка чл. 92 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК се произнася и относно дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като същите не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска. По тях съдът се произнася с осъдителен диспозитив.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Заявеният в заповедното производство интерес е 6132,70лв., искът е уважен за сумата 4717,46лв., а сторените разноски, съобразно представения списък и представените доказателства, са в размер на 122,65лв., откъдето следва, че на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 94,35лв.

В производството пред първата инстанция ищецът – “Мирела” ЕООД съобразно представения списък е представил доказателства за направени разноски в размер на 772,65лв., от които 122,65лв. – държавна такса, и 650,00лв. – адвокатско възнаграждение, за извършването на които са представени доказателства на л.2 и 21, ВРС. С оглед на което, съобразно уважената част от иска – 4717,46лв., същият има право на разноски за производството пред първата инстанция в размер на 594,35лв.

Във въззивното производство “Мирела” ЕООД, е представила доказателства за извършвани разноски в общ размер 422,65лв., от които 300,00лв.- платено адвокатско възнаграждение и 122,65лв. – държавна такса /л.2 и л.22, ВОС/, като предвид основателната част на жалбата, има право да й бъдат присъдени разноски в размер на 325,12лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В заповедното производство Н.У. не претендира и не представя доказателства за извършени разноски.

В първоинстанционното производство ответницата е направила разноски в размер на 886,00лв. – платено адвокатско възнаграждение /л.41, ВРС/, поради което, съобразно отхвърлената част на иска, за производството пред първата инстанция следва да й бъдат присъдени разноски в размер на сумата 424,56лв.

Във въззивното производство в качеството на въззиваема страна, тя е представила списък и доказателства за извършени разноски в размер на сумата 886,00лв. /л.24 и л. 25, ВОС/. Предвид своевременно направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде извършена преценка относно неговия размер. Съдът намира, че делото не представлява фактическа и прана сложност, поради което за осъществената правна защита и съдействие възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. /изм. ДВ. бр.28 от 28 Март 2014г./ за процесуално представителство при интерес от 1000 до 5000лв. възнаграждението е 300лв. + 7% за горницата над 1000лв. Следователно минималният размер на възнаграждението за защита по иска с прано основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ЗЗД е 300+ 7%*282,54= 319,78лв., а за иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е 300лв. Общо размерът на възнаграждението е в размер на 619,78лв., до който уговореното възнаграждение следва да бъде редуцирано. От изложеното следва, че Н.У. има право на разноски в размер на 143,03лв. за производството пред въззивната инстанция.

Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 286 и чл. 79 ЗЗД, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. При извод, че дължимите от “Мирела” ЕООД разноски в първоинстанционното производство са 424,56лв., решението следва да бъде отменено и в частта за разликата над тази сума до сумата 886,00лв., която Мирела ЕООД е осъдена да заплати на Н.У..

Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции по иска с правно основание чл. 422 ГПК, връзка чл. 92 ЗЗД, в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 5648/27.11.2014г. постановено по гр.д.№ 6688/2014г. на ВРС, VIII-ми състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 286 ЗЗД, за приемане за установено, че Н.В.У., с ЕГН **********,***, дължи сумата от 4717,46лв., /четири хиляди седемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща възнаграждение по договор за възлагателна поръчка №215036 от 05.04.2013г. за осъществяване на посреднически услуги при продажба на недвижим имот, както и в ЧАСТТА, с която “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ******, е осъдена да заплати на Н.В.У., ЕГН **********,***, за разликата над 424,56лв. /четиристотин двадесет и четири лева и петдесет и шест ст./ до 886,00лв. /осемстотин осемдесет и шест лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, като ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.В.У., с ЕГН **********,***, дължи на “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ******, сумата от 4717,46лв. /четири хиляди седемстотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща възнаграждение по договор за възлагателна поръчка №215036 от 05.04.2013г. за осъществяване на посреднически услуги при продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главицата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.02.2014г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №986 от 05.02.2014г. за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1570/2014г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 286 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5648/27.11.2014г. постановено по гр.д.№6688/2014г. на ВРС, VIII-ми състав, в останалата част.

ОСЪЖДА Н.В.У., с ЕГН **********,*** да заплати на “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ******, сумата 94,35лв. /деветдесет и четири лева и тридесет и пет ст./, представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Н.В.У., с ЕГН **********,*** да заплати на “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ******, сумата 919,47лв. /деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем ст./, представляваща разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

ОСЪЖДА “Мирела” ЕООД, ЕИК 130471646, седалище и адрес на управление: ****** да заплати на Н.В.Ушева, с ЕГН **********,***, сумата 143,03лв. /сто четиридесет и три лева и три ст./, разноски за производството пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: