Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
…………………
2015 година град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и
девети януари две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ПЕТЪР МИТЕВ
Секретар: Н. Й.
Прокурор: Д. Кайряков
Като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 1476 по
описа на съда за 2014г.,
за
да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е
образувано по жалба от защитника на подсъдимия М.К.Й. против присъда № 339,
постановена на 04.11.2014г. по НОХД № 3680/2014г. по описа на Варненски районен
съд, 29 –ти състав.
С обжалвания съдебен акт подсъдимият М.К.Й. е бил призат за
ВИНОВЕН за това, че на 16 април 2008г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – работещ в „Маринери и Ко” ООД –
гр. Варна, на длъжност „продавач разносна търговия” – като в служебните му
задължения влизало да управлява служебен товарен автомобил „МАН”, с ДК № В 9183
КВ, присвоил чужди движими вещи – 352,01 литра дизелово гориво, на обща
стойност 834, 26 лева, собственост на „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна, с
управител Пламен Иванов Петров, поверени му да ги управлява – престъпление по чл.
201, вр. чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, което съобразно
разпоредбата на чл. 58а НК е било намалено с 1/3, като в крайна сметка на
подсъдимия е наложено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” в размер
на осем месеца, което е определено да бъде изтърпяно при „строг” режим в
условията на затвор.
Със
същата присъда, на основание чл.68, ал.1 НК, е било приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години, наложено на подсъдимия
по НОХД № 908/2006г. по описа на Районен съд – гр. Силистра.
На
основание чл.59 НК е било приспаднато времето, през което на подсъдимия Й. е
била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, а съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК на Й. са били възложени сторените в
наказателното производство разноски в общ размер на 385,80 лева.
В депозираната бланкетна жалба се
сочи, че постановената присъда е необоснована, тъй като установените от съда
фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Наред с това се твърди, че при първоинстанционното разглеждане на делото са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на
защита на подсъдимия, без да се сочи конкретно какви са те. Позовава се и на
явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се за отмяна на присъдата и
за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция представителят на ВОП счита, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, тъй като постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен.
Защитникът на подсъдимия Й. поддържа въззивната жалба, като посочва, че в
хода на първоинстанционното производство е нарушено неговото право да възстанови
причинената щета, тъй като пред първоинстанционния съд за юридическото лице е
бил привован ненадлежен представител, който дори не се е явил, с което е
ограничили възможността на Й. да възстанови щетите. Поради това моли делото да
бъде върнато за ново разглеждане, а при условията на евентуалност да се извърши
групиране на последното осъждане с това по НОХД №
908/2006г. по описа на Районен съд – гр. Силистра.
Подсъдимият М.К.Й., редовно
призован, заявява че желае делото да се върне за ново разглеждане, тъй като
доколкото му е била отнета възможността на възстанови вредите, не е успял да
сключи споразумение с прокуратурата.
Съдът, след като обсъди материалите по
досъдебното производство, съдебните протоколи и писмени доказателства,
приобщени в съдебното производство, доводите на страните, направени във
въззивното производство, както и
въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, установи следното:
Жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото производство е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.319
ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна
инстанция приема за правилно установена
фактическата обстановка по делото така, както е изложена в оспорваната присъда.
Подсъдимият
М.К.Й. е роден на ***г. в гр. Силистра, с постоянен адрес в гр. Силистра, ул.
„Генерал Попов” № 25, ет.2, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, безработен, понастоящем намиращ се в затвора – гр. Белене,
осъждан по НОХД № 908/2006г., съдебният акт по което е влязъл в сила на
29.05.2007г. за престъпление по чл.209, ал.1 НК, с който му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е
било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
През месец
февруари 2008г. подс. М.К.Й. кандидатствал за работа на длъжността „продавач
разносна търговия" в „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна, чиито основен
предмет на дейност бил производство и продажба на замразени плодове и
зеленчуци.
През
2008г. „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна се управлявало и представлявало от св.
Пламен Иванов Петров.
На 26.06.2008г. в гр. Варна, между „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна,
представлявано от управителя си - св. Петров, като работодател, и подс. М.К.Й.,
като служител, бил сключен трудов договор №77/26.02.2008г., по силата на който Й.
приел да изпълнява в посоченото дружество длъжността - „продавач разносна
търговия”. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „продавач
разносна търговия”, в задълженията му влизало да разнася стока, като управлява
товарен автомобил „МАН”, оборудван с хладилен фургон; да следи за нормалната
работа на двигателя, механизмите и трансмисията на управлявания от него товарен
автомобил, да следи за неизправности, да взима мерки за тяхното отстраняване,
както и да зарежда товарния автомобил с гориво. Подсъдимият Й. започнал да
изпълнява трудовите си задължения от датата на сключване на договора, като за
целта му бил предоставен служебен товарен автомобил „МАН”, с ДК № В 9183 КВ,
оборудван с хладилен фургон. Във връзка с последното, дружеството – работодател
предоставило на подс. Й. и карта „транскард”, с №7670017122301239600.
Между „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна и „Петрол” АД - гр. София бил
сключен договор, по силата на който служители на „Маринери и Ко” ООД закупували
гориво от бензиностанциите на „Петрол” АД, като покупко-продажбите ставали при
условията на отложено плащане и чрез използване на карти „транскард”.
За всеки от товарните автомобили на „Маринери и Ко” ООД – гр. Варна
имало отделна карта „транскард”, която се представяла от служителя на
дружеството, когато зареждал гориво в бензиностанция на „Петрол” АД, като при
зареждането на гориво се издавал и касов бон. Служителят, който представял
карта „транскард”, се подписвал на издадения за заредено гориво касов бон. Картата
за зареждане „транскард”, заедно с документите за автомобила, се съхранявала в
жабката в кабината на всеки от товарните автомобили.
До десето число на всеки месец „Петрол” АД - гр. София изпращали в „Маринери
и Ко” ООД – гр. Варна фактура и справка за зареденото от служителите гориво -
на коя дата, от коя бензиностанция, колко гориво и с коя карта „транскард” е
зареждано.
На 16.04.2008г., през деня,
подс. Й. бил на работа заедно със св. Любомир Живков Недев /също служител в „Маринери
и Ко” ООД/. Двамата изпълнявали служебните си задължения, като посещавали
различни обекти, намиращи се в гр. Варна – придвижвали се с управлявания от Й.
служебен товарен автомобил „МАН”, с ДК № В 9183 КВ.
След като приключили с
работата си, около 14.00 часа подсъдимият и св. Недев се прибрали със служебния
товарен автомобил в базата, където се намирал складът на „Маринери и Ко” ООД.
Подс. Й. паркирал товарния
автомобил в гаража. След което св. Недев излязъл от автомобила и напуснал
гаража, а Й. останал в кабината на товарния автомобил. Докато се намирал в
кабината, взел от жабката на автомобила картата за зареждане с гориво -
„транскард”, с № 7670017122301239600, след което излязъл от автомобила,
напуснал гаража и го заключил.
Подсъдимият взел със себе си
поверената му карта за зареждане с гориво „транскард”, тъй като решил да посети
различни бензиностанции в гр. Варна, на които да зареди гориво, което да
присвои за себе си. Намерението му било да отива до бензиностанциите с товарен
автомобил /който не бил служебно поверения му „МАН”, с ДК №В9183КВ, нито пък
друг от товарните автомобили - собственост на „Маринери и Ко” ООД - гр. Варна/,
в който да зарежда гориво и след това да представя служебно предоставената му
„транскард” с № 7670017122301239600.
На същата дата /16.04.2008г./,
около 15.57 часа, подс. Й., управлявайки неустановен по делото товарен
автомобил, отишъл в бензиностанция „Петрол 2109”, находяща се в гр. Варна, бул.
„Република”. Практиката във въпросната бензиностанция била понякога клиентите
сами да зареждат с гориво, след което да отиват при съответния служител само за
да го заплатят.
След като пристигнал на
бензиностанцията, подсъдимият заредил в управлявания от него товарен автомобил
След като видял данните от
представената от подсъдимия „транскард” и данните за зареденото гориво,
служителят от бензиностанцията издал касов бон № 682358/16.04.2008г., върху
който подсъдимият се подписал.
След това, управлявайки
неустановения товарен автомобил /в чийто резервоар заредил на бензиностанцията
На същия ден /16.04.2008г./ вечерта - около 20.25
часа, подс. Й., отново управлявайки неустановен по делото товарен автомобил,
отишъл в бензиностанция „Петрол 2121”, находяща се в гр. Варна, кв. „Победа”.
И в тази бензиностанция практиката била понякога
клиентите сами да зареждат с гориво, след което да отиват при съответния
служител само за да платят.
След като пристигнал на бензиностанцията, Й. заредил в
управлявания от него товарен автомобил
След като заредил горивото, подсъдимият отишъл при
служител на бензиностанцията, на когото представил картата за зареждане с
гориво „транскард” с №7670017122301239600 /поверена му от „Маринери и Ко” ООД -
гр. Варна/.
След като видял данните от представената от подс. Й. „транскард” и данните за зареденото гориво, служителят от
бензиностанцията издал касов бон №6346/16.04.2008г., на който същият се
подписал.
След това, управлявайки неустановения товарен
автомобил /в чийто резервоар заредил на бензиностанцията
На следващия ден, Й. отишъл на работа и върнал в
жабката на кабината на служебно поверения му товарния автомобил „МАН”, с ДК № В
9183 КВ, служебно поверената му карта за зареждане с гориво „транскард” с № 7670017122301239600.
Подсъдимият работил в дружеството още няколко дни,
като след 23.04.2008г. спрял да се явява на работа.
От „Маринери и Ко” ООД научили за извършеното от него,
след като през месец май 2008г., в дружеството били получени справка и фактура
от „Петрол” АД - гр. София, в които било посочено, че на 16.04.2008г., в 15.57
часа и в 20.25 часа, от две бензиностанции в гр. Варна /бензиностанция 2121,
находяща се в кв. „Победа” и бензиностанция 2109, находяща се на бул. „Република”/
е било заредено съответно
Тази фактическа обстановка е била установена по реда
на чл. 371, т.2 НПК, като правилно и законосъобразно ВРС е пристъпил към
разглеждане на делото по този процесуален ред – доколкото е направено искане за
провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 НПК от
страна на подсъдимия и неговия защитник, правните последици от тази процедура
са били надлежно разяснени на подсъдимия и същият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Наред с това, обосноваността и доказаността на
фактическото обвинение се подкрепят изцяло и от събраните в досъдебната фаза
доказателства. Поради това няма основание направеното признание от страна на
подсъдимия по реда на чл.372, ал.4 НПК да се подлага на съмнение.
С оглед на горното, изцяло неоснователно се явява
възражението за необоснованост на съдебния акт, отразено във въззивната жалба.
При
така установената фактическа обстановка въз основа на доказателствата, събрани
в хода на досъдебното производство, които я подкрепят, напълно законосъобразно районният
съд е приел от правна страна, че е установена по безспорен и категоричен начин
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл.201, вр.
чл.26, ал.1 НК.
Несъмнено
от обективна страна, при осъществяването длъжността „продавач разносна търговия”
на подс. Й. се възлагали определени задължения, в това число му се поверявало
моторно превозно средство и гориво за извършване на възлаганите маршрути, както
и много други вещи, необходими за правилното функциониране на превозното
средство и запазване на превозваните товари.
Поради
това въззивният съд споделя извода, че при извършването на служебната си дейност
той е придобил качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.
„б” НК, като в конкретния случай предмет на посегателството се явява имуществото,
връчено на подс. Й. за управление.
Извършвайки
фактическо разпореждане с вещите в своя полза (използвайки служебната карта за
зареждане на гориво в автомобил, различен от служебния, за който същото е било
предназначено) е настъпил и противоправния резултат, съставомерен по чл. 201 от
НК, а именно причиняване на имуществена щета на собственика.
От
субективна страна, настоящият състав споделя, че деянието е извършено при форма
на вината – пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че с действията си е отклонявал имущество от патримониума на дружеството,
от името на която владеел същото, като е целял настъпването на именно този
резултат.
Описаните
две отделни деяния се обединяват под квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, тъй като са извършени през непродължителен период от време и при сходна обстановка на извършване на отделните деяния,
осъществяващи съставите на престъпления по чл.201 от НК
при една и съща форма на вината, като следващите
се явяват продължение на предходните.
По възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с непредоставянето на
възможност на подсъдимия да възстанови щетите, въззивният съд намира същото за
категорично неоснователно. Независимо от явяването или неявяването на
представител на ЮЛ в съдебно заседание, подсъдимият е имал възможност във всеки
един момент до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
да възстанови щетите, в това число по банкова сметка *** (за да не зависи от
личността на представителя), за да има възможност спрямо него да се приложи
разпоредбата на чл.205 НК. Доколкото обаче това не е сторено и по делото
отсъстват данни за допуснати процесуални нарушения при разглеждането му от
първоинстанционния съд, то неоснователно се явява и искането делото да се върне
за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че обжалваната присъда не следва да се ревизира
и в частта й досежно размера на наложеното наказание. Същото е било правилно
определено на основание чл.54 НК предвид установеното съотношение между
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
правилно приложена е и разпоредбата на чл.58а НК, след което е било определено
подс. Й. да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
Не се
установяват и неточности при определяне на режима на изтърпяване на
наказанието, доколкото подсъдимият е бил осъждан вече на наказание „лишаване от
свобода”, макар и с отложено изпълнение, поради което и на основание чл.61,
т.2, вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС следва да изтърпи така определеното му наказание при
първоначален „строг” режим в условията на затвор.
Доколкото
деянието по присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, несъмнено е
извършено в изпитателния срок по НОХД № 908/2006г. на Районен съд – гр. Силистра,
съдебният акт по което е влязъл в сила на 29.05.2007г., то правилно ВРС е
приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, като е привел изпълнение наказанието
„лишаване от свобода” за срок от две години, наложено по цитираното наказателно
дело, за което е определил да бъде изтърпяно също при първоначален
„строг” режим в условията на затвор.
По искането на защитата да се извърши
групиране на наказанията по НОХД № 908/2006г. на Районен съд – гр. Силистра с
това, предмет на настоящото производство, въззивният съд следва да посочи, че
доколкото в случая са налице условията за приложението на чл.68, ал.1 НК, то
групиране не би могло да бъде извършено.
С оглед
задълженията си за извършване на цялостна служебна проверка на обжалвания акт,
съдът дължи да посочи, че не намира основания да ревизира същия в частта му
касаеща приложението на чл.59 НК, както и по отношение на разноските, поради
което същият следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изложеното, съдът счита, че присъдата на
ВРС не страда от пороци, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и
на основание чл.338 НПК същата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и
законосъобразна.
Така мотивиран и
на основание чл.338 НПК, съдът
Р Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 339,
постановена на 04.11.2014г. по НОХД № 3680/2014г. по описа на Варненски районен
съд, 29 –ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.