О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./23.01.2015г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Писарова ч.т.дело №66/2015г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
е по реда на чл.274 вр.чл.118 ГПК.
Предмет на
разглеждане е ЧЖ на СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175108126, София, срещу определение №547/03.09.2014г. на РС –
Девня, постановено по ч.гр.дело №172/2014г. на същия съд, с което съдът е
прекратил производството по делото по описа на ДРС и е изпратил същото по
подсъдност на Софийски районен съд. В жалбата се излага, че определението е
неправилно тъй като съдът погрешно е приел, че образуването на арбитражно дело
пред АС при БТПП е пречка за произнасяне по обезпечението. Твърди се, че
образуваното арбитражно производство е неотносимо, а освен това към момента на
сезиране на ДРС с искането, осъдителният иск не е бил заведен. Прави се довод,
че съдът не може по свой почин да отмяна определенията, които е постановил.
Жалбоподателят излага предположение, че съдът погрешно е приел мотивите на ВОС
по ч.т.дело №1321/14г., че делото не му е местно подсъдно. Счита, че не са
налице предпоставките за препращане на делото на друг съд. Поддържа
становището, че за обезпечаване на бъдещи искове е предвидена алтернативна
местна подсъдност, която е избрал като е поискал обезпечение от съда по
местонахождение на имотите, предмет на обезпечението. Подсъдността по ч.гр.дело
№172/2014г. на РС – Девня е стабилизирана и не може да бъде променяна от същия
съд служебно. Претендира се отмяна на определението на ДРС.
Съдът намира, след изпълнение на дадените от съда указания по образувано
преди това ч.т.дело №1930/2014г. на ВОС, производството по ЧЖ е допустимо.
Същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна
чрез пълномощника и.
По същество
на молбата съдът намира следното: По ч.гр.дело
№172/2014г. е поискано обезпечение по молба на СКАНИЯ ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ
ЕООД, София, за допускане на обезпечение срещу ЗС – МЕХАНИЗАЦИЯ ЕООД, Варна, по
иск за осъждане на бъдещия ответник да заплати сумата от 25 000 лева, представляващи
частичен иск от вземане общо в размер на 140 625.29 лева,
представляващи левовата равностойност на 71 900.57 евро- обезщетение за
разваляне на договор за финансов лизинг реф.№49 – 00311, ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане на задължението, чрез запор на периодично парично вземане на ЗС –
Механизация ЕООД за наемна цена от Скания България ЕООД, в размер на 2 040 евро
без ДДС на месец както и възбрана върху имот, собственост на ЗС – Механизация
ЕООД – ПИ с идентификатор №20482.505.24 с площ от 36311 кв.м., находящ се в
Промишлена зона – юг, гр.Девня, с начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект ведно с всички построени в ПИ сгради:
административна, делова сграда с идентификатор №20482.505.24.1 с площ от 216
кв.м.; промишлена сграда с площ от 295 кв.м. с идентификатор №….2; промишлена
сграда с площ от 124 кв.м. с идентификатор №..3; промишлена сграда с площ от
1264 кв.м. с идентификатор №…4; складова база с идентификатор №….5 и площ от 92
кв.м.м; промишлена сграда с идентификатор №…6 с площ от 550 кв.м.;
административна делова сграда с идентификатор №….7 и площ от 156 кв.м. и други сгради до идентификатор
№2-482.505.24.23 вкл. С определение №125/13.03.14г. съдът е допуснал
обезпечение по осъдителния иск чрез допускане на възбрана върху посочения имот
и оставил без уважение искането за запор върху периодично вземане. На молителя
бил определен 1 месечен срок от получаване на съобщението за издадената обезпечителна
заповед. Видно от отметка върху определението, същото е получено от молителя на
25.03.14г.
С последващо определение №206/30.04.2014г. по същото ч.гр.дело №172/14г.
на ДРС съдът е отменил допуснато обезпечение и обезсилил издадената обезпечителна
заповед поради липса на доказателства за образуване на дело по обезпечения
бъдещ иск, на основание чл.390, ал.3, предложение второ от ГПК. Това
определение на ДРС е обезсилено с определение на ВОС по ч.т.дело №1501/2014г.,
тъй като съдът направил констатация първо за обезпечаване от съда на непредявен
бъдещ иск, а така също и поради междувременното обезсилване на определението за
допускане на обезпечение и връщане на делото за произнасяне по надлежния иск за
обезпечение по ч.т.дело №1321/14г. на ВОС.
Ответникът по молбата ЗС – МЕХАНИЗАЦИЯ ЕООД, Варна е обжалвал
определението на ДРС с частна жалба, по която е образувано ч.т.дело
№1161/2014г. на ВОС, прекратено поради нередовности. След отстраняване на
последните е образувано по същата ЧЖ ч.т.дело №1321/2014г. по описа на ВОС, по
което определението на ДРС е обезсилено и делото е върнато на съда за
обезпечение на бъдещ осъдителен иск, за произнасяне при съобразяване на чл.9 от
ЗМТА и новонастъпилите факти – образуване на арбитражно дело №163/2014г. на АС при
БТПП. Въззивният съд е констатирал, че ДРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск,
който е различен от очертания от молителя. След връщане на делото на ДРС, за
надлежно произнасяне по молбата с правно основание чл.390 ГПК при отчитане на
новонастъпилия факт съгласно чл.9 ЗМТА, висящото вече производство пред АС при
БТПП по арб.дело №163/2014г., съдът е направил преценка, че компетентен да се
произнесе по молбата за обезпечение е Софийски районен съд, на основание чл.9
от ЗМТА вр.чл.389 ГПК. Именно това определение е предмет на обжалване.
Съдът намира следното: Предмет на производството пред ДРС е молба с
правно основание чл.390 ГПК за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск,
който ще бъде предявен пред АС на БТПП. С оглед поисканата обезпечителна мярка
– възбрана на недвижими имоти, находящи се в промишилена зона на гр.Девня,
съдът е направил извод, че е компетентен да се произнесе по същата с оглед
изборната местна подсъдност за молителя съгласно чл.3890, ал.2 ГПК – по
местонахождение на недвижимия имот. През време на обжалване на постановения акт
по допускане на обезпечението, пред АС на БТПП е било образувано производство
по обезпечавания осъдителен иск, което обстоятелство е взето предвид от ВОС по
ч.т.дело №1321/14г.
Съгласно чл.9 от ЗМТА всяка
от страните по арбитражно споразумение може да поиска от съд преди или по време на арбитражното производство обезпечаване
на иска или на доказателствата. С оглед на горното, фактът че към настоящия
момент е вече образувано производство по обезпечения иск пред АС, не е пречка
за произнасяне по молбата за неговото обезпечаване. И в този случай компетентен
по молбата за обезпечение е съдът. Местната компетентност и в този случай се
определя по правилата на чл.390 ГПК, а не съобразно седалището на АС. Не на
последно място, промяната в състоянието на бъдещия иск, няма отношение към
подсъдността на компетентния към датата на сезирането му съд, в случая РС –
Девня. Настъпилите след подаване на молбата по чл.390 ГПК вр.чл.9 ЗМТА промени
във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание
за препращане на делото. Указанията на ВОС за съобразяване от съда по
обезпечението, образуваното вече исково производство пред АС при БТПП, е в смисъл съдът да не дава срок
и прилага последиците по чл.390, ал.3 ГПК, а не касаят промяна в преценката
относно местно компетентния съд. С оглед на горното съдът намира, че
определението на ДРС подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на ДРС
за произнасяне по същество на исканото обезпечение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №547/03.09.2014г., постановено по ч.гр.дело №172/2014г. на РС – Девня, за прекратяване на производството по делото пред него и изпращане на делото на СРС, на основание чл.9 ЗМТА вр.чл.390 ГПК.
ВРЪЩА делото на ДРС за произнасяне по същество на молбата за обезпечаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: