Решение по Гражданско дело 2332/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 12.01.2015

в името на народа

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори декември 2014г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВА АНАСТАСИАДИС мл.с.

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия Г. в.гр.дело № 2332 по описа за 2014г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалбата на С.З.С. в качеството й на наследник и универсален правоприемник на починалия в хода на производството ищец З. Д.А., против решението на ВРС-Хс-в № 3670/11.07.2014, постановено по гр.д.№ 16491/2013, с което са отхвърлен предявените от починалия на 31.12.2013 З.Д.А.искове срещу Б.Б.Б., както следва:

1/ с правно осн.чл.44 вр.чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г, том І, акт. № 108 на помощник нотариус Ст. Д. при Нотариус П. Д., рег.№ 332, с което З.Д.А.е упълномощил Б.Б.Б. да извърши дарение на себе си на 3/4ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Каменар, обл.Варна на ул.„Хан Тервел” № 6, съставляващо УПИ № ІХ в кв.48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г на Кмета на Община Варна, цялото с площ от 1440кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя;

2/ с правно осн.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 3/4ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157/29.07.2013г, поради липса на представителна власт у пълномощника;

както и предявените в евентуалност искове:

3/ с правно осн.чл.44 вр.чл.29 ал.1 вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си;

4/ с правно осн.чл.44 вр.чл.29 ал.1 вр.чл.27 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че упълномощителят е бил подведен от ответника да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;

5/ с правно осн.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 3/4ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157/29.07.2013г поради сключването му от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването, както и Е ОСЪДЕН ищецът да заплати на Б.Б.Б. сумата от 1620лв – съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК

Излага доводи за незаконосъборзаност на постановеното решение и затова моли за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове в поредността, както е посочена.

Претендира и разноските по делото за двете инстанции.

Въззиваемият Б.Б.Б., редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата в с.з.

Излага се в исковата молба, че с Договор за дарение по НА № 157 от 29.07.2013г З. Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б., дарил на същия Б.Б.Б. 3/4ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Каменар, Варн.обл., ул.„Хан Тервел” № 6, съставляващо УПИ № ІХ в кв.48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г на Кмета на Община варна, цялото с площ от 1440 кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119 кв.м.

При изповядване на сделката пълномощникът Б.Б. се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от З. А., заверено за удостоверяване на подписа под № 2142/12.07.2013г. на пом. нотариус № 332.

Твърди, че към деня на заверяване на пълномощното на 12.07.2013г ищецът се е намирал в тежко алкохолно опиянение и затова не е изразил валидна воля за упълномощаване на ответника да сключи договор за дарение със себе си на собствения на първия недвижим имот. Ето защо упълномощителната сделка е нищожна поради липса на волеизявление. Тази нищожност на упълномощаването обуславя нищожност на сключения договор за дарение от пълномощника, по нищожното упълномощаване, поради липса на съгласие на дарителя. Евентуално навежда твърдения, съобразно които към момента на упълномощаването на 12.07.2013г., не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, доколкото страда от диабет. Спирал е приема на лекарства и ежедневно е употребявал алкохол, поради което развил зависимост. От около година е трудно подвижен и изпада в състояния, в които не помни действията си, поради което счита, че страда от психическо заболяване. На 30.09.2013г. е получил остър инфаркт. Ето защо счита, че упълномощаването и дарението са унищожаеми, поради това, че са сключени от дееспособно лице, което при сключването им не е могло да разбира и ръководи действията си. Ответникът започнал да полага грижи за него от м. май 2013г., като му е купувал храна и цигари. Същият е обещал на ищеца да го гледа, убедил го е да подпише нотариално заверено пълномощно, като е създал в него представата, че прехвърлянето на собствеността е срещу задължението на приобретателя да го гледа. Именно това е била причината ищецът да подпише пълномощното на 12.07.2013г. Възползвайки се от влошеното му здравословно състояние, ответникът е повлиял на ищеца създавайки у него представа и убеждение, че ще го гледа в бъдеще и за извършване на упълномощаването. Ето защо счита, че както упълномощаването, така и договора за дарение са унищожаеми поради измама. Моли предвид изложените съображения за постановяване на положително решение по делото.

Поради изложеното предявява следните правни искове, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно и евентуално съединяване, чиято коректна правна квалификация /без да това да налага обезсилване на решението/ следва да бъде :

1/ с правно осн.чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г, том І, акт. № 108 на помощник нотариус Ст. Д. при Нотариус П. Д., рег.№ 332, с което З.Д.А.е упълномощил Б.Б.Б. да извърши дарение на себе си на 3/4ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Каменар, обл.Варна на ул.„Хан Тервел” № 6, съставляващо УПИ № ІХ в кв.48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г на Кмета на Община Варна, цялото с площ от 1440кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя;

2/ с правно осн.чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 3/4ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157/29.07.2013г, поради липса на представителна власт у пълномощника;

и предявените в евентуалност искове:

3/ с правно осн.чл.27 вр.чл.31 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си;

4/ с правно осн. чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г. поради това, че упълномощителят е бил подведен от ответника да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;

5/ с правно осн.чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 3/4ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157/29.07.2013г поради сключването му от мним представител, вследствие унищожаване на упълномощаването

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът е навел следните възражения:

1/ оспорва допустимостта на подаването на исковата моба от лице без надлежна представителна власт. В тази връзка оспорва автентичността на пълномощното от 4.11.2013г, с което З. А. е упълномощил адв.С.Л. с посочените в него права, т.е. положеният за упълномощител подпис.

2/ В случай, че същият е бил изпълнен от ищеца, твърди, че упълномощаването е извършено в момент, в който З. А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, т.е. поради тежкото си здравословно състояние е бил принуден да подпише пълномощното.

3/ в евентуалност изразява становище за неоснователност на исковете. 3.1./ по първия твърди валидно изразена воля за упълномощаване, доколкото подписът за упълномощител е валидно поставен пред помощник - нотариус, който преди удостоверителното си изявление се е уверил в намеренията на упълномощителя.

Неоснователни са твърденията, че към момента на извършване на упълномощителната сделка З. А. не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Захарният диабет няма такива последици.

3.2./ по последните искове твърди, че в конкретния случай не е налице съставът на измамата по смисъла на чл.29 ал.1 вр.чл.27 ЗЗД. Исковете за унищожаване на договора за дарение на сочените евентуални основания са неоснователни и поради това, че сделката е сключена от пълномощник, т.е. следва да е налице порок в неговата воля или по отношение на него да са налице предпоставките за измамата.

Поради изложените съображения моли за постановяване на отхвърлително решение.

СЪДЪТ, съобразно предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, и въз основа на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна:

По повод направеното от ответната страна оспорване автентичността на пълномощното, дадено на адв.Л. за завеждането на настоящия иск и водене на дело, са допуснати и приети заключенията на две еднолични съдебно - почеркови експертизи /л.144-146, л.163-168-І/, от които се установява, че подписът след текста ”упълномощител” в пълномощното от 4.11.2013г, с което З. А. е упълномощил адв.С.Л. да го представлява по делото, е изпълнен от ищеца.

На това основание съдът приема, че е сезиран с предявените искове от лице, разполагащо с представителна власт /чл.34 ГПК/.

С НА № 157 том І рег.№ 2295 д.№ 150/29.07.2013г на Нотариус П.Д., рег. № 332 /л.9-11 - І/, З. Д.А., чрез пълномощника си Б.Б.Б., е дарил на Б.Б.Б. собствените си 3/4ид.ч. от недвижим имот – дворно място в с.Каменар, заедно с построените в него къща, два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник.

По делото е представено заверено копие от пълномощното от 12.07.2013 /л.109-110-І/ със съдържание, подробно възпроизведено в съдебния акт:

1.З.Д.А.упълномощава Б.Б.Б. от негово име да се разпореди както намери за добре, чрез вид сделка по негов избор : продажба, дарение, замяна, прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане и други/, на лица, при съществени елементи на сделката и условия, изцяло по усмотрение на упълномощеното лице, собствените му 3/4ид.ч. от недвижим имот, представляващ къща /подробно описана/ в с.Каменар на ул.„Хан Тервел” № 6, както и 3/4ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от 1440кв.м.,съставляващо пяарцел ІХ-144 в кв.7 по плана на селото, действащ към 1983, идентичен с УПИ ІХ в кв.48 по сега действащ план на селото, при граници /подробно описани/, като в изпълнение на горното да оформя, подава, разписва и получава всички необходими документи, да води преговори, вкл. и да договаря сам със себе си, да сключва предварителни договори, да сключва анекси, да получава капаро и продажната цена в брой или по банков път, да декларира факти и обстоятелства от негово име, да извършва замяна по негов избор, да получава насрещна престация по преценка на упълномощеното лице, както и да извърши всички правни и фактически действия по негова преценка в защита на интересите му.

Във връзка с правата, дадени в тази точка, при извършване на прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, дава право на упълномощеното лице да уговори следните условия в договора: издръжката и гледането да се изразяват в следното: веднъж в седмицата приобретателят на имота да го посещава, да му сготви за деня, като му напазарува и осигури продукти за това със средства, които прехвърлителят ще му предостави да изчисти обитаваните от З. помещения в имота, да му помогне за личната хигиена, да му изпере дрехите, при възможност да го изведе на разходка, както и не по-късно от 30-то число на м. септември на всяка текуща година да му осигури минимум два кубика нацепени дърва за огрев през зимните месеци /ХІ, ХІІ, І, ІІ, ІІІ/ със средства, осигурени от прехвърлителя.

2.При осъществяване на посоченото в т.1 разпореждане с недвижимия имот упълномощеното лице да запази в негова полза /на прехвърлителя/ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ върху целия имот докато е жив.

3.Да го представлява при подготовка на документите, необходими за разпоредителната сделка с описания по-горе недвижими имот като оформи, подписа, подава и получава всякакви молби , заявления и други документи, касаещи собствения му недвижим имот.

4.Да декларира описания по-горе имот като негова собственост пред данъчните служби и да прави промени в декларацията, да оформя, подпише и подаде изискуемите декларации и приложения, да подаде молби за снабдяване с удостоверения за данъчна оценка, у-я за наличие/ липса на данъчни задължения и да ги получава; да се снабди с у-я за липсата/ наличие на вещни тежести върху имота от СлВп, със скици,..., като ида го представлява пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица за осъществяване на предоставените права.

5.да упълномощава адвокат /следва подробно изложение на всички процесуални действия, които могат да бъдат извършвани от името на прехвърлителя/

6. Дава право на пълномощника да договаря сам със себе си, с лица, които също представлява и да преупълномощава трети лица с правата, предоставени с настоящото пълномощно.

7.Настоящото пълномощно да се тълкува разширително изцяло в полза на упълномощения

Пълномощното е валидно безсрочно.

На същата датата е била извършено удостоверяването от нотариуса на подписа и съдържанието с рег.№ 2142 /за подписа/ и рег.№ 2143 /за съдържанието/ от пом. нотариус по заместване Ст.Д..

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели, сочени от ищцовата страна : С. Д. /помощник нотариус при н-с П.Д./ и А. А. /първи братовчед на ответника/, както и сочените от ответната страна : Д.Д. /бивша съпруга/ и К.А. /брат на ищеца/.

Свид. Ст.Д. /л.127-І/ в качеството й на пом. нотариус удостоверила съдържанието и подписа на пълномощно от 12.07.2013г. Същата излага, че преди официалното заверяване на пълномощно, З. А. се явил в кантората, съдържанието на пълномощното му е било прочетено от нея, като с лицето е провела разговор с оглед преценка състоянието му, което е било напълно адекватно. Разяснила му последиците от общите формулировки в текста на пълномощното, с които той се е съгласил. Свидетелката се убедила, че той разбира съдържанието на пълномощното и че желае да извърши акта. Здр. А. се подписал саморъчно на пълномощното и изписал самостоятелно трите си имена. Никой не е упражнявал насилие върху него в този момент, нито му е държал ръката.

Свид. А.А. /в родствена връзка по съребрена линия –ІІІст, първи братовчед, по професия адвокат, л.128-І/ установява, че притежава недвижим имот в с. Каменар и познава Здр.А.. През 2012г поел процесуалното му представителство по съдебен процес за делба на имущество. В началото на 2013г запознал същия с Б.Б. /таксиметров шофьор/, от който момент датират контактите между страните. Здр.А. бил трудно подвижен и по повод нуждите му от придвижване и обгрижване се ползвал от услугите на Б.Б.. Отношенията му с роднините – бивша съпруга и дъщеря му са били лоши и затова З. живеел сам. През пролетта на 2013г посетил кантората на адв.А. и му заявил, че иска да упълномощи Б. да направи „нещо”.

Свид. Др.Д. /л.128,гръб-І/ и свид.К.К. /л.178-І/ установяват, че са се грижили за З. през последните три месеца от живота му. След инсулта, който получил през 2008г, ищецът бил в лошо здравословно състояние, наричал бившата си съпруга „магьосница”, като не искал да взема храна от нея. Пиел много алкохол /поне 200гр на ден/. По думите на свид. К. Б.Б. „обслужвал” брат му от м.май 2013г. През последните три месеца от живота си, З. споделил, че е дарил имота си на Б.Б. без гледане и искал да си го върне, за което упълномощил брат си с генерално пълномощно.

По делото са приложени епикризи, установяващи здравословното състояние на починалия към различни моменти, проследени в хронологичен ред:

- Eпикриза /л.94-І/ за лечение в Неврологично отделение при МБАЛ”Св.Анна” през периода 26.01-4.05.2001 с диагноза – съмнение за карцином на белия дроб и с препоръка за по-нататъшно уточняване.

- Епикриза /л.15-І/ за престоя в МБАЛ„Св.Анна” за времето 11.08.2008-17.04.2008 с окончателна диагноза :исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в територията на РСМА ; мултиинфарктна енцефалопатия; ХБ ІІІст умерено-висока с-н; МСФ; МА; Захарен диабет тип 2; Десностранна централна хемипареза

- Решение на ТЕЛК № 1028/22.04.2009 /л.23-І/ за 84% неработоспо собност. Отбелязяно е, че състоянието на лицето до експертизата е било ІІ група с 71-90% неработоспособност; първоначална дата на инвалидизация от 28.03.2000. Посочено е общо заболяване: Захарен диабет 2 тип; ИНЗТ изчерпан инсулинов резерв; лош контрол; диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия; ХБ ІІІст. висока СТ СМФ ; Състояние след ИМИ в ТЛСМА; Остатъчна десностранна централна хемипареза; двустранна гонартроза. Посочено е ,че срокът на инвалидност е пожизнен

- Епикриза /л.95-І/ за лечение на З. А. в Клиника по неврохирургия и неврология при МБАЛ”Св.Анна” през периода 02.02.2011-7.02.2011 с окончателна диагноза : исхемичен мозъчен инсулт–тромботичен инфаркт в т.на ДСМА. МИЕП. ХБ ІІІст., умерено висока с-н. МСФ. ЗД тип 2. Левостранна латентна хемипареза.

Придружаващи заболявания: диабетна полиневропатия. ИБС. МИ-Хроничен стадий .Ханк.

- Епикриза /л.13-І/ за престоя в УМБАЛ”Св.Марина”, Първа клиника по кардиология с интензивно кардиолог. лечение за времето 30.09.2013- 5.10.2013 с окончателна диагноза: ИХБ /исхемична болест на сърцето/ -остър трансмуларен инфаркт на долната стена; коронарна атеросклероза- трисъдова болест; ХБ /хипертонична болест/ - ІІІ стадий, лека степен, сърдечна, мозъчна и бъбречна форма ; хипертонично сърце; захарен диабет тип 2, лош контрол; хронична бъбречна недостатъчност Іст.; мозъчно-съдова болест; състояние след исхемичен мозъчен инсулт; хронична каротидо-вертебро-базиларна съдова недостатъчност.

От заключението на в.лице - психиатър д-р Р.Б. /л.169 и сл.-І/, чрез посмъртното освидетелстване на З. Д.А. въз основа на медицинската документация за здравословното му състояние и поставените диагнози, се установява: З. А. е страдал мозъчно-съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт; хронична каротидо-вертебро-базиларна съдова недостатъчност; исхемична болест на сърцето; коронарна атеросклероза; хипетронична болест ІІІстадий; захарен диабет тип 2 , лош контрол; хронична бъбречна недостатъчност. В нито един от медицинските документи не е посочено да е имал психотични или дементни симптоми, както и обусловено от тях неадекватно поведение. Липсват симптоми на синдром на зависимост към алкохол - „алкохолизъм”.

Несъмнено при освидетелствания е било налице интелектулано-паметово снижение от органичен тип вследствие прекараните мозъчни инсулти, но това не е довело до глобарна деменция. Затова в.лице приема, че при З. А. не е било налице неврологично или психично заболяване, което да доведе до пълна и временна недееспособност.

Мислите за омагьосване нямат характер на налудност / биха могли да са културално обусловени/, сами по себе си не съответстват на критериите за психоза, не са определил болестно поведението му и не са нарушили неговата дееспособност.

Токсичното въздействие на алкохола върху мозъка би могло да се засили при наличие на съдови нарушения при захарен диабет и прекарани няколко мозъчни инсулта, но не е възможно да е изпаднал в недееспособност в резултата на силно алкохолно опиване. Липсват данни към датата на упълномощаването 12.07.2013 да е бил видимо под въздействието на алкохола.

В заключение прави извода, че към датата на упълномощаването – 12.07.2013г З. А. не е страдал от душевна болест или слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на правните действия, които е извършил и техните правни последици. Ако е бил въведен в заблуждение с оглед характера на договора, то това не е било поради слабоумие или душевна болест.

В устните си обяснения в.лице в с.з. /л.176-І/ допълва, че в резултат на съдовите промени в мозъка е настъпила т.нар. ”характеропатия”, т.е. промяна на личността по органичен тип, което се изразява в една сензитивна свръхчувствителност, чувство на безпомощност, чувство на самота, желание да бъде обгрижван и да получава внимание от околните, което е нормално състояние за възрастта и за заболяването, което има.

След поставената допълнителна задача за проучване на здравната документация, намираща се при личния лекар на З. А., в.лице поддържа заключението си /л.185 и сл.-І/, че починалият, въпреки множеството органични заболявания, не е страдал от душевна болест или слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на правните действия, които е извършвал и техните правни последици, както и че липсват симптоми на синдром на зависимост към алкохола /алкохолизъм/.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

По главните искове:

1/ с правно осн.чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в пълномощно от 12.07.2013г, поради липсата на воля у упълномощителя.

Упълномощаването е направено при липса на воля, когато волеизявлението е изтръгнато чрез насилие или е направено без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на слабоумие или душевна болест - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др., но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже от сделката /Решение № 813/7.09.2011г на ВКС по гр.д. № 256/2010г, IV ГО, ГК/.

Предявените главни искове са основани на твърдения, че упълномощителната сделка от 12.07.2013г, с която З. А. е упълномощил Б.Б. да се разпореди със собствения му недвижим имот в с.Каменар е нищожна, поради липса на валидно изразена от упълномощителя воля в резултат на влошеното му здравословно състояние, в което се е намирал към деня на нотариалното заверяване на пълномощното.

От съвкупния анализ на доказателствения материал /писмени и гласни/ се установи, че извършеното от З. А. на 12.07.2013г упълномощаване е било резултат на съзнателен и свободен акт, извършен с ясно намерение за обвързване и представа за правните му последици. Тези констатации се подкрепят косвено и от показанията свид.А.А. доколкото сочат на предхождащо намерение у ищеца да упълномощи ответника. По делото не се събраха доказателства, установяващи състоянието на алкохолно опиване към процесната дата, а и според в.лице медицинската документация на лицето не съдържа данни за наличие на синдром на на алкохолна зависимост.

Въз основа на горното следва да се приеме, че предявеният на това основание иск като недоказан подлежи на отхвърляне и затова решението на ВРС в тази част следва да бъде потвърдено.

2/ по иска с правно осн.чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в НА № 157/29.07.2013г, поради липса на представителна власт у пълномощника.

Съгласно разпоредбите на чл.36 ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителството се създава за извършване на правни действия и най-често това са сделки. Представителството за сключване на сделки възниква в повече от случаите от волеизявление на представлявания, т.е. от упълномощаване. При тази хипотеза представляваният определя обема на представителната власт, а това е правната възможност, по силата на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава за него правни последици.

Трайната съдебна практика приема, че договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен. Правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат санирани /потвърдени/ от представлявания, т.е. налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в абсолютна. Затова правната квалификация на този иск е по чл. 42 ал.2 ЗЗД.

За валидността на упълномощаването е необходимо спазване на формата предвидена в чл.37 ЗЗД, както и конкретно и/или определяемо изявление относно съществените условия на разпоредителния акт.

В настоящия случай изискуемата форма е била спазена съобразно изискванията на разпоредбата на чл.37 ЗЗД в редакцията след изменението с ДВ бр.59/2007 „упълномощаването да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно”.

По въпроса дали ответникът е имал право да договаря са със себе си.

Нормата на чл.38 ал.1 ЗЗД визира частен случай на представителство–„договаряне сам със себе си", когато представляваният е дал съгласието си за това. При положение, че в закона липсват специални правила, уреждащи такова представителство, се налага извод, че за него са приложими общите правила за представителството. Съгл.чл.39 ал.1 ЗЗД обемът на представителната власт спрямо трети лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Но във всички случаи, по аргумент от чл.40 ЗЗД, е необходимо представителят да действа в интерес, а не във вреда на представлявания, включително и когато договаря сам със себе си.

/в този смисъл Решение № 934/13.09.2010 по гр.д.№ 3657/2008 на ВКС ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/

В настоящия случай от съдържанието на пълномощното е видно, че ответникът е има делегирани правомощия да договаря и сам със себе си.

Поставя се, обаче, въпросът за обема на представителната му власт - дали пълномощното има характера на генерално или на специално.

Съобразно трайната съдебна практика при упълномощаване за извършване на действия на разпореждане с недвижими имот, в обема на представителната власт следва да бъдат включени всички съществени елементи на сделката, ако това е продажба, то следва да бъде индивидуализирана вещта и да бъде посочена цената /дори и определяема, като напр. не по-малко от..../ ; ако става въпрос за договор за издръжка и гледане – отново да бъде индивидуализиран имотът и да бъде посочена конкретно насрещната престация за даване на грижи и издръжка в натура. В противен случай се приема, че лицето е действало без надлежна представителна власт, което прави сделката нищожна: Решение № 2102/17.01.2003г по гр.д.№ 2670/2001 ВКС, ІV ГО; както и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 505/2.09.2011 по гр.д.№ 741/2010 г на ВКС, II ГО.

В Решение № 48/17.02.2011г по гр.д.№ 613/2010 на ВКС, II ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС се позовава на Решение № 367/13.07.2010 по гр.д.№ 869/2009 на ВКС-III ГО, също постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е дадено задължително тълкуване, че за сделка с недвижим имот се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия, а когато в пълномощното не са посочени имотите, вида на разпореждането, конкретните условия на договаряне и цената, пълномощното е общо, като предоставянето на неограничена представителна власт и предоставяне право упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване.

Анализирайки съдържанието на процесното пълномощното на л.109 и л.110 от Іинст.дело, съдът приема, че начинът на обективиране на волята на упълномощителя в т.1 е противоречиво: в първите два реда се съдържа общо изброяване на различни видове разпоредителни сделки с недвижимия имот, който е подробно описан. Обективираните разпореждания са възмездни /продажба, замяна, издръжка и гледане/, като между тях е посочено и безвъзмездното такова чрез дарение. По-надолу в текста, след подробното описание на имота, следва изброяване отново на действия от страна на пълномощника, които предполагат приемане на насрещна престация по разпоредителните сделки: да получава капаро и продажна цена в брой или по банков път; да извършва замяна; да получава насрещна престация ... В края на текста по т.1 се съдържа много подробно описание на обема на насрещната престация в натура, която следва да получи прехвърлителят при сключване на договор за издръжка и гледане.

Въз основа на горното съдът прави извода, че в първата си част от т.1 /до описаните задължения по ДИГ/ пълномощното се явява общо, защото в него, макар ясно да е индивидуализиран имотът - обект на разпоредителната сделка, не е посочен конкретния вид на разпореждането, респ. конкретните условия на договаряне – дали това ще бъде продажба, при която следва да бъде посочена цената, дали ще бъде замяна, като се посочи срещу какъв обект да се замени имотът. Предоставянето на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване.

Ако пък се приеме, че в последната част от изложеното по т.1, касаеща престацията в натура по ДИГ, е обективирано специално пълномощно за разпореждане с имота чрез договор за издръжка и гледане /в този случай са налице всички съществени елементи от съдържанието на договора – има конкретизиран обект и ясно посочена насрещна престация/, то отново се налага извода, че ответникът е действал извън обема на предоставената му представителна власт да договаря сам със себе си при условията, обаче, на възмездна сделка

Следователно, с даденото пълномощно отв.Б.Б. не е могъл да дари имота на себе си, тъй като по този начин е превишил представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав - съгласието.

На следващо място е необходимо да се обсъди дали прехвърлителят е санирал сделката, каквато възможност предоставя разпоредбата на чл.42 ал.2 ЗЗД. Потвърждаването е необходимо да бъде извършено във формата, в която е било сторено упълномощаването. Щом като за сключване на разпоредителна сделка с имот е необходимо изрично упълномощаване, то и потвърждаването от лицето, от чието е действал представителят, е необходимо да бъде изрично, обективирано в писмена форма, да е конкретно, касаещо съществените белези на разпоредителната сделка. С други думи казано, за да има саниращ ефект, мнимо представляваният следва да потвърди конкретния договор със съществените му белези. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 1047/16.10.2008г по гр.д.№ 4459/2007г на ВКС, II ГО : правните действия, извършени от чуждо име без представителна власт, могат да обвържат мнимо представлявания, ако той изяви воля за това, т.е. ако ги потвърди, като потвърждаването на извършените правни действия не може да стане чрез конклудентни действия, а в писмена форма, щом като договорът е бил сключен в нотариална форма. От съдържанието на едностранното волеизявление на мнимо представлявания, потвърждаващо съответното действие, трябва ясно да личи за какво правно действие се отнася – напр.: конкретна правна сделка с посочен предмет и страни, от кого и спрямо кое трето лице е извършено действието и да се изразява желание да се приемат правните последици в неговата правна сфера.

В настоящия случай липсва такова потвърждаване. Тъкмо обратното, предявяването на иска от З. А. чрез процесуален представител /и от двете съдебно-почеркови експертизи се установи, че подписът под пълномощното на адв.Сн.Л. е положен от починалия Здр.А./, сочи на обратния извод, че лицето не е имало желание да потвърди извършените от отв.Б.Б. действия без представителна власт.

Крайният извод е, че договорът за дарение, обективиран в НА № 157/29.07.2013 е бил сключен от представляващия Б.Б. извън пределите на дадената му представителна власт от упълномощителя Здарвко А., същият не е бил надлежно потвърден при условията на чл.42 ал.2 ЗЗД и затова не е произвел правно действие, от което следва, че предявеният на това основание главен иск се явява доказан и следва да бъде уважен.

Достигането до правни изводи, различни от тези на ВРС, налагат отмяната на решението на ВРС в тази част и вместо него следва да бъде постановено друго за уважаването на иска, като се признае за нищожен договорът за дарение, обективиран в НА № 157 т.І рег.№ 2295 д.№ 150 от 29.07.2013г. на нотариус П. Д., вписан в Службата по вписвания при АВп-Варна под № 17197 акт № 145 том XLІV дело № 9291, а самият нот.акт следва да бъде отменен, на осн.чл. 537 ал.2 ГПК.

При това положение не се налага произнасяне по предявените в евентуалност искове. За пълнота на изложението и в случай, че не се възприемат горните съображения, съдът намира за уместно да посочи следното:

3/ по иска с правно осн.чл.27 вр.чл.31 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването от 12.07.2013г, тъй като упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си;

Според установената съдебна практика унищожаемост на сделка е налице, когато се твърди, че атакуваната упълномощителна сделка е извършена от дееспособно физическо лице /непоставено под запрещение/, но към момента на сключването й не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, /Решение № 309/14.07.2011г на ВКС по гр.д. № 1890/2010г IV ГО, ГК/.

Фактическият състав на иска по чл.31 ЗЗД включва опорочаване на съгласието /волята/.

За разлика от липсата на съгласие /воля/ по смисъла на чл.26 ал. 2 предл.2-ро ЗЗД, в този случай съгласието, макар да е налице, то е несъзнавано, по причина, че лицето, макар и формално дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл.31 ал.2 ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят поставяне на лицето под запрещение.

В настоящия случай са наведени твърдения, че тежкото здравословно състояние, в което се е намирал упълномощителят към момента на извършване на сделката на 12.07.2013г, е станало причина същият да не е можел да разбира и ръководи действията си.

Тези твърдения не се доказват по делото. От заключението на в.лице-психиатър, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че към спорния момент, З. А. не е страдал от душевна болест или слабоумие и е разбирал свойството и значението на извършения правен акт, както и неговите последици. Ето защо, иск на това основание е недоказан.

4/ по иска с правно осн. чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването поради умишленото въвеждане в заблуждение на упълномощителя да го стори.

Фактическият състав на измамата по чл.29 ал.1 ЗЗД предполага : наличието на сключена сделка, по която едната страна да е била в заблуждение както относно характера й, така и/или относно последиците от нея

Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Тя води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това, погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й.

Предявеният евентуален иск за унищожаване на упълномощаването от 12.07.2013г. поради сключването му при измама е основан на твърдения, че З. А. е упълономощил Б.Б. поради даденото от последния обещание да го гледа, създавайки неверни представи у упълномощителя, че прехвърлянето на собствеността е срещу поето от пълномощника задължение да се грижи за него.

За да се произнесе по основателността на тези твърдения, съдебният състав съобразява както изложеното по-горе досежно съдържанието на пълномощното, така и това, касаещо здравословното състояние на починалия. По делото се установи, че към 12.07.2013г при З. А. не са били налице психотични или дементни симптоми, както и такива на синдром на алкохолна зависимост /т.е. неврологично или психично заболяване, старческо слабоумие или „алкохолизъм”/, които да обусловят неадекватно поведение, довело до пълна и временна недееспособност, което да е основание да се приеме, че лицето не е било в състояние да формира правно-валидна воля, т.е. да не може да разбира свойството и значението на извършения правен акт, както и неговите последици.

Същевременно, обаче, данните от СПЕ сочат на това, че З. А. лицето е страдало от множество органични заболявания : мозъчно-съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт; хронична каротидо-вертебро-базиларна съдова недостатъчност; исхемична болест на сърцето; коронарна атеросклероза; хипетронична болест ІІІстадий; захарен диабет тип 2, лош контрол; хронична бъречна недостатъчност, като е настъпило интелектулано-паметово снижение от органичен тип вследствие прекараните мозъчни инсулти.В резултат на съдовите промени в мозъка е настъпила т.нар. ”характеропатия”, т.е. промяна на личността по органичен тип, което се изразява в една сензитивна свръхчувствителност, чувство на безпомощност, чувство на самота, желание да бъде обгрижван и да получава внимание от околните, което е нормално състояние за възрастта и за заболяванията, които е имал.

Към датата на подписване на пълномощното З. А. е бил на 73 години, страдал от сериозни телесни заболявания; бил трудно подвижен и самотен /по думите на свид.А. бил във влошени отношения с бившата си съпруга и дъщеря си и живеел сам/, нуждаел се е от обгрижване, подкрепа и помощ и това го е поставило в силна зависимост от трети лица. В такъв момент, в началото на 2013г, се появил отв.Б.Б., по професия таксиметров шофьор, с когото свид.А.А. запознал З. А.. От него момент датигарт контактите между ответника и починалия. По думите на свид.К. отв.Б. „обслужвал” брат му от м.май до преди последните три месеца на 2013, когато грижите за били поети от свид.К. /брат на починалия/ и бившата съпруга. Буди съмнение и фактът, че на едно слабо познавано от починалия лице, същият е предоставил неограничени правомощия досежно разпореждането му с правото на собственост върху описания по-горе имот.

Въз основа на изложеното може да се мисли, че общото влошено здравословно състояние на ищеца, нуждата от помощ, подкрепа и обгрижване, житейски биха оправдали очакванията му от сключване на договор за издръжка и гледане, по който да получи насрещна престация от приобретателя, изразяваща се в осигуряването на грижи и издръжка в натура. Това налага извода, че дори и да е бил запознат със съдържанието на пълномощното, поради неговото неясно структуриране /особено в т.1, включваща от една страна широк обем от правомощия, а от друга - подробно описание на насрещната престация за грижи в натура, поради чисто психологически причини /самота, болест, трудна подвижност/, както и липсата на правна култура, З. А. е могъл да бъде въведен в заблуждение досежно действителния обем на правомощията, които е делегирал на представлявания, както и по отношение характера на сделката и последиците на същата, и това е било сторено умишлено от ответника.

Ето защо, предявеният иск се явява доказан по основание, като се постанови унищожаването на спорното пълномощно.

5/ по иска с правно осн.чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение поради сключването му от мним представител като резултат от унищожаване на упълномощаването.

Основателността на предходния иск би обусловила основателността и на този иск.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода от спора, съобразно частичното уважаване и отхвърляне на исковите претенции, в полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от претенциите.

Цената на отхвърления първи главен иск и на уважения втори главен иск е еднаква, тъй като се определя по един и същи начин - по чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2 и чл.72 ал.1 ГПК, при данъчна оценка от 8948,63лв за имота /л.34,35-І/, т.е. цената на иска е равна на данъчната оценка от 8949лв.

По разноските на ищцата.

От представения по делото на л.207-І/ списък е видно, че ищцата е направила разноски за първата инстанция в размер на 2317лв, от които: 1343лв - внесена парична гаранция по допуснато обезпечение на висящия иск 8л.57,58-І/; 500лв – заплатен адв.хонорар; останалите са такси за депозити за вещи лица и разноски за вписването на исковата молба и снабдяване с други документи. За въззивната разноските са: 221лв заплатена д.такса и 500лв-адв.хонорар. Общият размер на претендираните разноски възлиза на 3038лв, който, обаче, следва да се намали със сумата от 1343лв – внесена парична гаранция по допуснатото обезпечение на иска й, тъй като настоящото решение не е окончателно и подлежи на обжалване; същите могат да бъдат присъдени след окончателното приключване на производството във всички инстнации. Това е така, защото паричната гаранция обезпечава искането й за налагане на възбрана, не съставлява разноска, сторена за водене на самото исково поризводство. При това положение общият размер на разноските за двете инстанции възлиза на 1695лв. От тях, съразмерно на уважения иск, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 847,50лв, дължима от ответника.

Тъй като ищецът З. А. е бил освободен от заплащането на държавна такса с определение № 17975/5.12.2013 общо в размер на 437,95лв по всички предявени искове, същата следва да бъде възложена на ответника в полза на бюджета на съд.власт, по сметката на ВОС.

По разноските на ответника.

В първата инстнация ответникъте направил разноски в размер на 100лв за втората съд.почеркова експертиза, които не следва да му бъдат възлагани с оглед резултата от заключението и изхода от спора.

Останалите разноски са 1500лв - заплатен адв.хонорар за първата инстнация и толкова за втората. Или, общо 3000лв. Съразмерно на отхвърлената претенция в негова полза следва да се присъдят разноски от 1500лв

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 3670/11.07.2014, постановено по гр.д.№ 16491/2013 в частта, с която е отхвърлен предявеният първи главен иск с правно осн.чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаване по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя под № 2142/12.07.2013г и за удостоверяване на съдържанието под № 2143/12.07.2013г, том І, акт. № 108 на помощник нотариус Ст. Д. при Нотариус П. Д., рег.№ 332, с което З.Д.А.е упълномощил Б.Б.Б. да извърши дарение на себе си на 3/4ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Каменар, обл.Варна на ул.„Хан Тервел” № 6, съставляващо УПИ № ІХ в кв.48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г39/07.10.1992г на Кмета на Община Варна, цялото с площ от 1440кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота къща, с площ от 44кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119кв.м., поради липса на волеизявление на упълномощителя.

ОТМЕНЯ решението на ВРС-Хс-в № 3670/11.07.2014, постановено по гр.д.№ 16491/2013 в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от починалия на 31.12.2013 З. Д.А., заместен в хода на производството по реда на чл.227 ГПК от универсалния му правоприемник по закон С.З.С. искове срещу Б.Б.Б., както следва

2/ по втория главен иск с правно осн.чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 3/4ид.ч. от описания имот, обективиран в НА № 157/29.07.2013г, поради липса на представителна власт у пълномощника; както и предявените в евентуалност искове:

като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА за нищожен ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на 3/4ид.части от недвижим имот ДВРОНО МЯСТО, находящо се в с.Каменар, обл.Варна, ул.„Хан Тервел” № 6, съставляващо УПИ № ІХ в кв.48 по плана на селото, одобрен със Заповед № Г 39/07.10.1992г на Кмета на Община Варна, цялото с площ от 1440кв.м. и при граници: УПИ №№ Х-181, ІІІ-187, ІV-539, V-540 и VІІІ-542, заедно с построените в имота КЪЩА с площ от 44кв.м., два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник, с общо РЗП 119кв.м, обективиран в НА № 157 т.І рег.№ 2295 д.№ 150 от 29.07.2013г. на нотариус П. Д., вписан в Службата по вписвания при АВп-Варна под № 17197 акт № 145 том XLІV дело № 9291, по предявения от Сведалина З.С. ЕГН ********** ***, в качеството й на универсален правоприемник по чл.227 ГПК на ищеца З.Д.А.ЕГН **********,***, починал в хода на производството на 31.12.2013, срещу Б.Б.Б. ЕГН ********** *** иск с правно осн.чл.26 ал.2 предл.2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение поради липса на представителна власт у пълномощника.

ОТМЕНЯ НА № 157 т.І рег.№ 2295 д.№ 150 от 29.07.2013г. на нотариус П. Д., вписан в Службата по вписвания при АВп-Варна под № 17197 акт № 145 том XLІV дело № 9291, на осн.чл.537 ал.2 ГПК.

ОСЪЖДА Б.Б.Б. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.З.С. ЕГН ********** ***, в качеството й на универсален правоприемник по чл.227 ГПК на ищеца З.Д.А.ЕГН **********,***, починал в хода на производството на 31.12.2013, сумата от 847,50лв /осемстотин четиридесет и седем лева и 50ст/- съдебно деловодни разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и държавна такса в размер на 437,95лв /четиристотин тридесет и седем лева и 95ст/, дължима в полза на бюджета на съд.власт, по сметката на ВОС.

ОСЪЖДА С.З.С. ЕГН ********** ***, в качеството й на универсален правоприемник по чл.227 ГПК на ищеца З.Д.А.ЕГН **********,***, починал в хода на производството на 31.12.2013, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Б. ЕГН ********** *** сумата от 1500лв /хиляда и петстотин лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ