ПРОТОКОЛ

НОМЕР Година 2014 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение

На шестнадесети декември Година две хиляди и четиринадесета В публично заседание, в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НЕЙКОВА

Секретар К.А. Прокурор МИЛЕН СТАВРЕВ

сложи за разглеждане докладваното от председателя

ЧНД № 1535 по описа за 2014 г.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Л.СВ. Л.Л.К. - явява се лично и с адв. Г.Костов - редовно упълномощен.

За председателя на комисията по чл.73 от ЗИНЗС се явява гл.инсп. П.Петров - Зам. началник «РНОД», редовно упълномощен.

П. ПЕТРОВ: Да се даде ход на делото. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. АДВ. КОСТОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Прочитат се данните от личното досие на лицето, предложено за освобождаване и приложените към делото писмени документи.

П. ПЕТРОВ: Поддържам предложението на комисията по чл.73 ЗИНЗС за УПО на л.св. Л.К.. Не предлагаме корекция на справката.

АДВ.КОСТОВ: Уважаема г-жо Председател, считам че формално не са налице основанията за отвод на председателя на състава, наясно съм, че професионализма Ви е над всичко. Предоставям на Вас да прецените, доколко са налице основанията по чл.29 ал.2 НПК, единствено поради съображението, че преди няколко месеца сте се произнасяли по подобно искане.

Не Ви правя отвод г-жо Председател.

Моля да уважите предложението на комисията, така както е направено предвид следното: От осемдесет лишени от свобода, които формално са имали правото да бъдат предложени за УПО, комисията е редуцирала техния брой на двадесет и девет, близо 2/3 от така направените предложения са били отхвърлени от самата комисия. Осъденият в продължение на четиринадесет години изтърпява наказание лишаване от свобода при първоначален строг, в последствие строг и общ режим. Малко е да се каже, че деянието за което е бил осъден е ужасно и това е известно на страните по делото. От друга страна, аз лично не съм виждал човек, който за четиринадесет години да няма нито едно наказание в условията в които е бил поставен. Деянията които е извършил и за които е осъден, са били извършени от него в една сравнително млада възраст, на двадесет и шест години, когато човекът е попаднал зад решетките. Безспорно е, че е опропастил, както няколко човешки живота така и няколко съдби, в това число и семействата на жертвите, но също може да се каже, че е опропастил и своя собствен живот и този на родителите си. Към днешна дата този човек е на близо 41 год. и за него все още има някакъв шанс, той да се адаптира и да започне своя живот отново. От справката е видно, че същият е многократно награждаван, включително и с домашен отпуск и по никакъв начин не е злоупотребявал с наградите и доверието което му е гласувано от затворническите власти.

Моля Ви при това поредно петкратно предложение на комисията и на прокуратурата, да му дадете шанс да започне живота си отначало.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че към настоящия момент все още са налице определени дефицити и моля да не уважавате направеното предложение. Според мен следва и представената от затвора справка да претърпи корекции, като се коригира и остатъка на наказанието.

Л.СВ. К.: Моля да бъда предсрочно освободен.

СЪДЪТ след като взе предвид продължилото повече от една година, и половина значимо противоречие между становището на Комисията по ЗИН и различни състави на ВОС намира, че по настоящото дело следва да направи изключително подробен и внимателен анализ на всички събрани по досието доказателства и документи.

Каква е доказаната по делото хронология:

При внимателно запознаване с делото и затворническото досие се установява, че през 1998 г. К. нанесъл изключително жесток побой на друго лице, което вследствие на нанесената тежка телесна повреда е починало. През 2000 г. бил внесен обв. акт по чл.124 от НК, като в с.з. без да се даде ход на делото, прокурорът е преминал към процедура на така нареченото коригиране на обвинението, което съдът е възприел и е било одобрено и сключено споразумение за това, че К. е причинил средна телесна повреда, от която е настъпила смърт. Наложено било наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с пет годишен изпитателен срок.

На К. е бил даден един изключителен, а по мнение на настоящия съдебен състав- и уникален шанс, да се поправи и превъзпита без да бъде изолиран от обществото, вероятно и предвид сравнително младата му възраст.

Вместо да коригира поведението си и да се придържа към законосъобразно поведение, престъпната дейност на К. ескалирала значително.

По неустановено време и неустановени подбуди той се въоръжил с автомат „Калашников" и заглушител към него, и към месец март 2001 год. притежавал това изключително мощно и смъртоносно оръжие. По повод незначителен спор през месец март 2001 г. той застрелял интимната си приятелка - двадесет и едно годишно момиче, студентка във висше учебно заведение. За да не бъде разкрито престъплението К. взел, изключителни по своя характер мерки. След като свалил трупа в мазето и подготвил трион, а вероятно и ножици, той отрязал главата на своята интимна приятелка, отрязал ръцете и краката й, а освен това установено с експертиза, с нож изрязал меки тъкани от главата, вероятно с цел да скрие следите от нанесен тежък побой въпреки, че разбира се не могъл да отстрани следите по костите на черепа. От СМЕ се установява, че има основателни съмнения при това К. със също така остър предмет да е изрязал и извадил, и очите на приятелката си. След това с чували за смет разхвърлил така разчленения труп и уличаващите го вещи, а след това и взел мерки да заличи следите от престъплението като измил внимателно кръвта, включително и с белина.

За така извършеното престъпление бил внесен обвинителен акт, от който било видно, че настоящото деяние е осъществено десет месеца след сключване на предходното споразумение. Във връзка с обвинението по чл. 115 НК, тоест обикновено, а не квалифицирано убийство, ВОС е определил наказание под средния размер, а именно тринадесет години лишаване от свобода.

Недоволни от тази присъда останали, както подсъдимият, който твърдял, че изстрелът е произведен случайно, така и близките на убитото момиче, които считали, че дъщеря им е изтезавана преди да бъде убита. ВАпС е направил изключително обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, изложил е пространни и задълбочени мотиви. От тези мотиви може да се направи извод, че са налични четири основни акцента констатирани от ВАпС, а именно:

Първо - ВАпС е констатирал, че при предходното разглеждане на предходното дело за престъпление по чл. 124 НК е допуснато грубо нарушение на процесуални правила, което е довело до благоприятни последици на осъдения.

Второ - мотивирано е било прието, че прокурор от ВОП е допуснал грешка, като неправилно е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 115 НК, а не- по чл. 116 от НК, доколкото са налични доказателства за нанесен приживе тежък побой, като травмите сами по себе си биха могли да доведат до смъртта на момичето.

Трето-въззивната инстанция е била силно впечатлена от факта, че К. се е въоръжил с автомат и заглушител към него, като е записала, че подобно въоръжаване и подобно оръжие е предназначено за наемни убийци, а не- за самоотбрана.

Четвърто-след като съдът е отчел, като изключително по своя характер отегчаващо отговорността обстоятелство - „проявената жестокост и бруталност, излизаща извън човешкия разум", е било наложено максималното по закон наказание, а именно- двадесет години лишаване от свобода, потвърдено с акт на ВКС.

К. *** за изтърпяване първоначално на приведеното в изпълнение условно наказание от три години лишаване от свобода, за извършеното престъпление по чл. 124 от НК. Още от 2005 г. е бил настанен да работи като шивач в шивашкия цех. Явно е, че поведението му там е било изключително впечатляващо, защото е довело до изготвянето и изпращането до ГД „ИН" на писмо № 414/31.08.2006 г. С него е поискано вместо, както е по нормативна уредба, К. да бъде приведен за изтърпяване на двадесет годишната присъда в ЗОЗТ „Атлант" гр.Троян към Затвора - Ловеч, той да остане да търпи тези двайсет години в Затвора-Варна. К. приложил декларация, че е съгласен да търпи наказанието си в затворническо заведение с по-тежък режим.

След като в горепосоченото писмо били изложени мотиви, че лишеният от свобода е коректен, устойчив на отрицателно влияние, може да подпомага възпитателния процес, че е многократно награждаван и др., осъденият бил оставен да търпи наказанието си в Затвора-Варна.

Началото на изтърпяването на наказанието от 20 години лишаване от свобода започнало около 2 години по-късно-на 07.11.2008 година.

В Затвора-Варна К. бил награждаван многократно, около тридесет пъти, с голям брой отпуски в рамките на пет денонощия и четиринадесет денонощия през настоящата година, с така наречените разширени свиждания, допълнителни пратки и т.н. Няма нито едно наложено наказание.

На 28.06.2013 г. по внесено първо предложение за УПО, съдия от ВОС е отказал да освободи К., като първо е посочил, че справката на Затвора е изготвена некоректно и в разрез с постулатите на Постановление № 7 на Пленума на ВС, като съдията е изчислил, че към този момент неизтърпяната част от наказанието не е над десет години лишаване от свобода, а е девет години, десет месеца и два дни.

На 01.11.2013 г. е внесено второ предложение за УПО, а на 28.02.2014 г. и трето предложение за УПО, които не са били уважени с мотивирани определения на съдии от ВОС при мотиви, че не са налице категорични данни осъденото лице да се е поправило и превъзпитало.

На 26.06.2014 г. настоящият съдебен състав, не уважи четвъртото по ред предложение на Комисията.В постановеният съдебен акт беше разяснено на администрацията на затвора, съдържанието на Постановлението на Пленума на ВС на РВ № 7/1975 година относно срока за внасяне предложение за УПО. Беше посочено, както какво представлява изтърпяната част на наказанието, така и изрично- че в нея, в никакъв случай не може да бъде включвано зачитането на работни дни.

Във връзка с настоящото предложение е изготвена нова справка, която не е коригирана и в с.з.,с оглед преценката дали са налице формалните изисквания за УПО. Ако се вземат предвид изчисленията на съда направени в определението от 28.06.2013 г.по ЧНД № 783/2013 година, то става ясно, че ако се спазват задължителните указания на Пленума на В КС на РБ към момента неизтърпяната част от наказанието която следва да се вземе предвид е малко под девет години, а именно осем години, осем месеца и десет дни.

За да реши настоящото дело по същество, съдът взе предвид и следното:

Не може да има никакво съмнение, че осъденият е действително образцов затворник. Не може да има съмнение, че той продължителен период от време е нямал нито една отрицателна проява, за която да е бил санкциониран. Не случайно и при пълно доверие в затворническата администрация, съдът приема за напълно достоверно изложените в това отношение данни приложени и към затворническото досие.

Същевременно обаче внимателно проучвайки делото, съдът отчете, че през 2009г., 20 Юг. и 2011г., служители на Затвора-Варна изрично са посочили, че действително рискът от рецидив и сериозни вреди е незначителен, но с изричната уговорка, че това ниско ниво е така само за Р1зтърпяване на наказанието в Затвора-Варна и има основание да се приеме, че рискът е на средно ниво, ако лицето е извън мястото за лишаване от свобода. Действително при следващите години тази уговорка отпада, като от 2013г. и до настоящия момент в практически дублирана документация се сочи, че вероятността от рецидив е абсолютно минимална - 18 точки.

Съдът е съгласен напълно, че в условията на затвора практически е изключено К. да извърши друго престъпление, а още по-малко отнемане на човешки живот. И това е така не само във връзка с течащия безспорно поправителен процес, но и защото в тази строго контролирана и охранявана среда, може да се приеме за 100 % вероятно, че подобно престъпление ще бъде незабавно разкрито и санкционирано.Видно от предходното дело и от мотивите на съдилищата е, че осъденият /за да прикрие извършеното престъпление и за да избегне реализирането на наказателна репресия/, е взел едни изключителни мерки, които ВАпС е преценил, като действия чиято жестокост и бруталност излизат извън рамките на човешкия разум.

Съдът намира, че и по тези съображения не съществува никаква опасност в системата на затворите К. да извърши друго престъпление, още по-малко посегателство върху човешки живот. Изключително тънък детайл, който съда разбира се е длъжен да отчете,е че в един момент по незначителен повод , К. е унищожил момиче, с което е поддържал интимни отношения. Това води до еднозначен извод, че съществува риск при всъщност нормална житейска ситуация да бъдат застрашени от проявите на необуздана агресия от страна на К. хора, включително и от най-близкото му обкръжение.

По делото с оглед съдебните книжа е категорично доказано, че за К. човешкият живот няма значима стойност. По делото е категорично доказано, че в определени ситуации той е изключително брутален и изключително жесток.

Абсолютно задължение на съда е, да не акцентира приоритетно върху интересите на отделния индивид, а да вземе наистина сериозни мерки, на първо място да бъдат съхранени интересите на обществото,да бъдат защитени и предпазени от агресия и останалите членове на това общество.

Към настоящия момент предвид и продължителния период от време останал за доизтърпяване на наказанието, съдът не е склонен да приеме оптимистичната позиция на Затвора-Варна, а именно- че не съществувала опасност да бъде извършено друго престъпление,ако осъденият бъде освободен.

Съдебният състав счита, че с оглед характеристиките на престъпната дейност е необходимо събирането на доста по- категорични доказателства, за да се вземе решение в такъв смисъл. Сам по себе си периодът представляващ неизтърпяна част от наказанието в размер на почти 9 години, представлява по мнение на съда, недопустимо ревизиране на влезли в сила съдебни актове, което може да стане само по абсолютно и убедително изключение,което в случая не е налице.

Както вече съдът отрази, продължителен период от време състави на ВОС работят върху практически еднотипна документация. Единственият нов документ приложен към делото е от 21.11.2014 г., в който старши психолог от Затвора-Варна е отразил, че „...удължаването на престоя в затвора по скоро би затормозил, отколкото подкрепил регистрираните позитивни промени".

Съдът обаче вече изложи достатъчно съображения, че на първо място в никакъв случай не могат да бъдат поставени интересите на една, която и да е конкретна личност пред интересите на обществото.

В заключение след като преценява, че направеното предложение на Комисията, като незаконосъобразно не следва да бъде уважено, съдът намира, че е длъжен да отрази и следното:

Даже на база особеностите само на настоящото дело, възникват определени въпроси, на които съдът с оглед рамките на сравнително ограничената си компетентност не може да даде отговор като например: -Дали при вземане на решенията от комисията по чл.73 ЗИНЗС, за членовете на тази комисия съществува задължение предварително да проучват досиетата на осъдените и едва след това да вземат съответно решение. Дали не е утвърдена практиката тези решения, които са изключително важни и за осъдените и за обществото, да се вземат на база само на устен доклад на служител от затвора.

-От години се въвежда и стана масова практиката, досиетата да се комплектоват с миниатюрни листчета, в които неизвестно лице, на неизвестно основание и по неизвестен повод, само вписва, че осъденият се награждава. Както за членовете на Комисията по решаване въпросите за УПО и всички останали въпроси от нейна компетентност, така и за съда не съществува никаква възможност да прецени, на какво основание, за какви прояви, за какво поведение са дадени съответните награди. Защото, ако например, както и в настоящия случай, а и в други случаи има награда за участие в турнир по свободна борба, шах, бридж-белот и други от този род, то е ясно, че подобни награди не могат да бъдат отчетени като особено съществени за преценка относно наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание на осъдения.

-Друг особено значим въпрос е, как се определя рискът от рецидив. За настоящия съдебен състав, а може би и за другите съдебни състави, не става ясно кой, на какво основание, на каква база, при какви критерии определя риска от рецидив, а това е особено значим показател, който винаги се взема предвид от съда при произнасяне по предложения за УПО.

-Само по делата за УПО касаещи осъдения К., съдът вече три пъти посочва на администрацията на затвора-Варна, че следва да се запознае с постановление № 7 на Пленума на ВС от 1975 г., тъй като дадените в него указания са задължителни и за затворническата администрация при преценка налице ли са формалните изисквания за УПО и каква е неизтърпяната част от наказанието, която следва да се взема предвид това постановление.Така например при първото предложение за УПО на К./ЧНД № 783/2013 година/ членовете и председателят на комисията по чл.73 ЗИНЗС, както и участвалите в съдебно заседание представители на Затвора Варна и Окръжна прокуратура-Варна на база така изготвена справка са изразили становище за изтърпяна ^]/г част от наказанието, което съдът е опровергал.Може би е възможно да се счете,че приетата форма за излагане на данните за изтърпяна и неизтърпяна част от наказанието не е достатъчно ясна,доколкото може да заблуди и доказано компетентни длъжностни лица. Разбира се по всяко отделно дело, всеки един съдия има не само право, а и- задължение да коригира и преизчислява така изготвените справки. Същевременно обаче е възможно прокуратурата да прецени, че упражнявайки надзор за законност в местата за лишаване от свобода, може да предприеме някакви мерки касаещи въведената практика.

С оглед на горното, съдът счита за законосъобразно в конкретния случай и с оглед на последната констатация, копие от настоящото определение да се изпрати на вниманието на Апелативния прокурор на Апелативна прокуратура-Варна и на Окръжния прокурор на ОП-Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл.440 НПК съдът,

О П РЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Комисията по чл.73 от ЗИНС за условно предсрочно освобождаване на Л.Л.К. - ЕГН **********. от изтърпяване на останалата част от наказанието наложено му с присъда по НОХД № 1656/02 г. на ОС-Варна в размер на шест години и дванадесет дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира в 7-дневен срок от днес пред ВАпС.

КОПИЯ от съдебния акт да се изпратят за сведение на:

-Апелативния прокурор на Апелативна прокуратура-Варна

-Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Варна

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: