Р Е Ш Е Н И Е
№.........................
гр. Варна, .......................2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври
две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. ИВА АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря С.Т., като разгледа
докладваното от съдия ЗЛ. КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д.№1579 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалбата на Ч.Б.Л., против решение № 2438/08.05.2014г. по
гр.д. № 13256/2013г. на ХХ
състав на ВРС, в частта в която е предоставено за съвместно ползване от двамата съпрузи
семейното жилище, представляващо Апартамент №19, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане”, бл. 31, ет. 4, както следва: на Д.Ц.Л., ЕГН ********** се предоставят
за ползване помещенията, обозначени като Дял втори от съставляващата неразделна
част от настоящото решение и приподписана от съда схема, изготвена от вещото
лице на л. 53 в син цвят и състоящ се от част
от коридор № 2, стая № 3, стая №4, килер №8, перално №9, баня/тоалет №10 и
тераса №11; на Ч.Б.Л., ЕГН ********** предоставя да ползва
помещенията, обозначени като Дял първи от съставляващата неразделна част от
настоящото решение и приподписана от съда схема, изготвена от вещото лице на
л.53 в червен цвят и състоящ се от част
от коридор №2, стая №5, кухня/трапезария №6, кухненска ниша №6а, баня/тоалет
№7, тераса №12, избено помещение №19, а за съвместно ползване на двамата
съпрузи предоставя изолационно преддверие и входно антре №1, обозначени в жълт
цвят, на основание чл.56, ал.1 СК. Счита решението
в обжалваната част за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. ВРС
неправилно е приел, че бившата му съпруга има незадоволена жилищна нужда. Тя
живее от 10 години в гр. Казънлък, където е работила
и се е пенсионирала, в жилище по отношение на което има запазено право на
ползване. Същевременно не са отчетени запазените права на ползване по отношение
на навършилия пълнолетие син на страните Калоян Чавдаров Л.. Насрещната страна
не е ангажирала доказателства, че посещава гр. Варна за прегледи, с оглед
влошеното й здравословно състояние. От друга страна не следва на разпределянето на ползването на семейното
жилище да се гледа като на делба на имота, обособявайки два самостоятелни дяла.
Възразява и срещу дела, който му е отредил за ползване съда. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което семейното
жилище бъде предоставено за ползване на него и на пълнолетния син Калоян Л.. В
с.з. на 14.10.2014г. и в писмени бележки по спора лично и чрез адв. С.К.Ч.Б.Л.
поддържа въззивната си жалба. Предлага на Д.Ц.Л. възможността
като идва в града да ползва стаята срещу входната врата.
В писмен отговор Д.Ц.Л. оспорва въззивната
жалба. Първоинстанционното решение е
правилно и съобразено с всички събрани по делото доказателства. Смята, че от
жилището, което е достатъчно голямо е възможно да се обособят два равностойни
дяла, които самостоятелно се ползват от двамата съпрузи. СК не съдържа норма,
която да закриля доживотно навършилите пълнолетие деца на страните. Освен това
синът е излязъл на квартира поради обтегнатите отношения с баща си и към
момента не живее в семейното жилище. Тя живее в жилището на дъщеря си, състоящо
се от две стаи и кухня, заедно с дъщеря си и голямата си внучка, като жилищната
площ е недостатъчна. Няма друго жилище, освен съсобствения
апартамент във Варна, а съпругът й е собственик на етаж от къща в гр. Перник.
Представеното от нея ТЕЛК решение е безсрочно. Моли се решението в обжалваната
част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В с.з., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба. Твърди
нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи.
ВОС констатира следното:
В исковата си молба ищцата Д.Ц.Л., чрез адв. Д. К.
излага, че с ответника Ч.Б.Л. са съпрузи. Живеели добре като семейство, но
преди около десет години между тях възникнали проблеми. Ответникът имал
извънбрачна връзка с друга жена и тя напуснала семейното жилище, придобито в
режим на СИО, находящо се в гр. Варна, жк
„Възраждане“, бл. 31, ет. 4, ап. 19, като отишла да живее при семейството на
дъщеря си в гр. Казанлък. Синът на страните останал да живее при баща си. Иска
прекратяване на брака с развод, поради дълбокото и непоправило разстройство на
брачните отношения по вина на ответника. Предлага споразумение. Иска семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на двамата съпрузи, напуснато от нея, т.к. позволява технически да
бъде разделено на два дяла, като тя ползва дял II по заключението на вещото лице, което представя,
обхващащ спалня, детска стая, баня, мокро помещение, килер с прилежащия
коридор, а ответникът ползва дял I от
същото заключение, обхващащ кухня/трапезария, хола, санитарно помещение и входно
антре. Твърди, че страните са
пенсионери, като тя получава пенсия от 195.15лв. и е освидетелствана с 80%
нетрудоспособност поради заболяванията си, а съпругът й получава пенсия от
500.00лв., а и в момента работи. Иска присъждане на разноски.
В писмен отговор на исковата молба Ч.Б.Л. заявява,
че също иска развод, защото намира брака им за дълбоко и непоправимо разстроен, но не по
причините изложени в исковата молба, а поради настъпилата дълга фактическа
раздяла от 10 години, следствие от поведението на съпругата, напуснала
самоволно семейното жилище, установявайки се в дома на дъщерята на страните в
гр. Казанлък. По искането за разпределяне на ползването на семейното жилище
заявява, че следва да се отчетат запазените права на ползване на навършилия
пълнолетие техен син. Синът им обитава частта от апартамента, която иска Д.Л.
иска да й бъде разпределена за ползване, а той самият-в другата. Претендира присъждане на разноските.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и изложеното в исковата молба, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 01.02.1970г., за което е съставен акт за
граждански брак № 49 на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Перник.
От брака си имат родени две деца В.Ч.Б., р.
03.10.1970г. и К.Ч.Л., пр. 20.03.1975г., двамата ненавършили към
момента пълнолетие.
С обжалваното решение съдът е прекратил брака между
Д.Ц.Л. и Ч.Б.Л. на осн. чл. 49, ал. 1 от ГПК, постановил е след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име К., на осн. чл. 53 от СК и на осн. чл. 56, ал. 1 от
СК е разпределил ползването на семейното жилище, представляващо Апартамент №19,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.31, ет.4 по следния начин: на Д.Ц.Л., ЕГН ********** предоставя да
ползва помещенията, обозначени като Дял втори от съставляващата неразделна част
от първоинстанционното решение и приподписана от съда схема, изготвена от
вещото лице на л.53 в син цвят и състоящ се от част от коридор №2, стая №3, стая №4, килер №8, перално №9, баня/тоалет
№10 и тераса №11, а на Ч.Б.Л., ЕГН ********** предоставя да
ползва помещенията, обозначени като Дял първи от съставляващата неразделна част
от настоящото решение и приподписана от съда схема, изготвена от вещото лице на
л.53 в червен цвят и състоящ се от част
от коридор №2, стая №5, кухня/трапезария №6, кухненска ниша №6а, баня/тоалет
№7, тераса №12, избено помещение №19, а за съвместно ползване на двамата
съпрузи предоставя изолационно преддверие и входно антре №1, обозначени в жълт
цвят. Осъдил е страните да заплатят държавна такса от по 25.00лв.
Не се спори между страните, че семейното жилище е
това, представляващо Апартамент №19, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане”,
бл.31, ет.4.
От договор за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен
фонд при МНО, рег. №158, том ХХХ от
03.02.1993г. е видно, че Ч.Б.Л. е закупил жилище № 19, находящо се в гр. Варна,
жилищна сграда № 26/63/31, етаж 4 с площ от 107.68кв.м., състоящо се от три
стаи и кухня, ведно с избено помещение и 1.4873%ид.ч. от общите части.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ е
видно, че е представена схема за разпределението на семейното жилище, като са
обособени два дяла. Първият от тях обхваща част от коридор №2, стая №5, кухня/трапезария №6, кухненска ниша
№6а, баня/тоалет №7, тераса №12, избено помещение №19. Вторият обхваща част от
коридор №2, стая №3, стая №4, килер №8, перално №9, баня/тоалет №10 и тераса
№11, при общо ползване на изолационно преддверие и входното антре № 1. Вещото
лице сочи, че се налага оформянето на кухненски бокс в дял Втори в помещението
стая № 3 и съответно изграждането на хоризонтален водопроводен и канализационен
щранг, както и видно от схемата-затваряне на изхода
от стая № 5 към тераса № 11.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи
свидетели: М.И.И. и М.И.Ш., водени от ищцата и П.П.Х., воден от ответника, всички без родство и дела
със страните. И двете свидетелки сочат, че Д.Л. от десетина години живее в гр.
Казанлък, където е била директор на училище. Живее в жилището на дъщеря си В. и й помага /в домакинството/. Дъщеря й има дъщеря,
която тази година ще бъде абитуриентка. Жилището в Казанлък се състои от две
стаи и кухня. И двете свидетелки споделят за наличието на заболявания у Д.Л.-диабет,
гинекологично и сърдечно заболяване. Съдът не цени показанията на св. Иванова,
в частта, в която предава споделеното от
Л. с нея, че през 3 или 6м. следва задължително да идва във Варна за прегледи.
Св. Ш. поддържа, че почти
всяко лято Д. ходела във Варна, но от 1 година не е, като най-малко 3-4 пъти в
годината се налага да идва. Св. Христов от своя страна сочи като причина за
напускане на семейното жилище от страна на Д.Л., това, че си намерила работа в
Казанлък и заминала. Не живее във Варна от 8-10 години. В жилището с баща си живее и пълнолетния син
на страните. В последно време отношенията между тях двамата били обтегнати.
Страните представят медицинска документация,
свидетелстваща за наличието на
заболявания. Д.Л. страда от инсулинозависим диабет и има сърдечно заболяване, като й е
определена с ЕР на ТЕЛК-Стара Загора № 0903 от 035/20.04.2010г. нетрудоспособност
от 80%. Ч.Л. е претърпял операция от хемангиом на
долната устна през 2007г. През 2012г. е
опериран двустранно от ингвинална херния.
Д.Ц.Л. е представила разпореждане № 470799155 на РУ
„СО“-Стара Загора, от което се установява, че й е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 195.15лв.
По силата на договор за гледане и издръжка № 42, т.
1, н.д. № 59/19.01.1990г. на Казанлъшки районен съдия, Ч.Б.Л. и Д.Ц.Л. са
прехвърлили на дъщеря си Вера Чавдарова Л. ***, находящ се на ул. „Розова
долина“, № 7, състоящ се от две стаи, кухня и мазе, като приобретателката
се е задължила да полага грижи и гледане и да поеме издръжката на
прехвърлителите до края на живота им, които са си запазили от своя страна правото на ползване и
обитаване.
Пред ВРС е представен още и договор за наем на
недвижим имот от 01.03.2014г., по силата на който Калоян Чавдаров Л. е наел жилище, находящо се в гр. Варна, ул.
„Димитър Полянов“, № 58, за срок от 12 месеца, считано от 05.03.2014г. Представена
е и разписка за платена наемна цена от 28.02.2014г.
С оглед събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда, а съгласно ал. 5 от същата правна норма,
когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Няма спор между страните, че семейното жилище е
това в гр. Варна, жк „Възраждане“, бл. 31, ет. 4, ап.
19. Не е спорно още и се установява от договор за продажба на недвижим имот
рег. № 158, т. ХХХ от 03.02.1990г., че жилището
придобито от двамата съпрузи в режим на СИО. Те са съсобственици помежду
си. Безспорно е и това, че от брака си Лозанови нямат ненавършили пълнолетие
деца.
Ч.Л. твърди, че пълнолетният им син Калоян ползва
южната част от жилището, съвпадаща с претендираната
от Д.Л. и оцветена в син цвят на схемата на вещото лице на л. 53 от
първоинстанционното дело. Като се има предвид, че не са част от семейното жилище
помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на
съпрузите, следва да се установи от съда какво точно представлява семейното
жилище и от какви помещения се състои.
Съставът прима, че макар и да е живял пълнолетният
син на страните в семейното жилище към датата на фактическата раздяла между
родителите, настъпила през 2003г., обстоятелство за което не се спори и е
прието от първоинстанционния съд в първото по делото заседание за ненуждаещо се
от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, а и в продължение на още
десетина години, но в хода на производството се установява, че той го е
напуснал, като ползва жилище при условията на свободен наем, видно от
представения от ищцата договор за наем от 01.03.2014г. и представената разписка
за платена наемна цена в уговорения в договора размер. Не се установяват
възраженията на Л., чрез процесуалния му представител, че договорът е фиктивен
и, че синът му продължава да ползва заеманите от него помещения от семейното
жилище, защото не са ангажирани своевременно доказателства, оборващи фактите за
които свидетелстват тези писмени документи.
Неоснователно е искането на Ч.Л. да бъдат зачетени
запазените права на ползване на заеманите от пълнолетния син на страните Калоян
помещения от семейното жилище при действието на разпоредбата на чл. 56 от новия
СК и изгубилото значение в тази връзка тълкуване, дадено в т. 12 от ППВС №
12/71г. Не следва и изключване от площта на семейното жилище на помещения, за
които се твърди, че се обитават от пълнолетния син на страните, т.к. последният
ги е напуснал, считано от 05.03.2014г., от която дата ползва жилище при
условията на наем.
На следващо място съдът следва да прецени
възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище,
без предоставяне на помещения за общо ползване на двамата съпрузи, но и без
преустройства, изменения или промяна в предназначението на помещения, така,
че жилищните и сервизни помещения да
представляват самостоятелни жилища. С оглед преценката на съда е изслушано пред
ВРС заключението на вещото лице инж. Ем.Василева. Тя е дала вариант на възможно
подялба на ползването на семейното жилище на два дяла, който начин ВРС е възприел
и постановил обжалваното решение. Видно
с разрешението, което е дало вещото лице не се покриват критериите за
разпределяне на ползването, посочени по-горе. Предложението предвижда при
разпределянето на ползването на два дяла както общо ползване от двамата съпрузи
на общ вход, преддверие и входящо антре № 1 и коридор № 2, така и преустройства,
изразяващи се в затваряне на вратата между стая № 5 и тераса № 11 и обособяване
на кухненска ниша в спалното помещение–стая № 3, като се налага прокарване на
хоризонтален водопроводен щранг и хоризонтален
канализационен щранг за водоснабдяване на кухненската
част. Друг въпрос е, че по този начин се предвижда мокро помещение над спалното
такова на съседите в долуразположения апартамент, в
нарушение изискванията на ЗУТ. Така или иначе след като се предвижда по
предложения от вещото лице вариант общо ползване на помещения и се налагат преустройства, не следва
разпределение на ползването на семейното жилище между двамата съпрузи. Следва
да се предостави ползването на единия съпруг, въпреки ,че искане има от страна
на двамата.
Дори и да се приеме, че е допустимо
разпределяне на ползването между съпрузи, когато нямат ненавършили пълнолетие
родени от брака деца и никой от тях не ще упражнява родителски права, за да се
пристъпи към разпределяне, при което ще има общо ползване на помещения, следва
да бъде доказано от тях, че отношенията са търпими. Отношенията между бившите
съпрузи са търпими, както е прието в Решение № 47/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.
№ 239/2009г., когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически
или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост,
умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но
и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти,
прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така
установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на
сервизни помещения. При нетърпими отношения не може да се пристъпва към
разпределяне на семейното жилище по този начин. В настоящия казус действително
няма данни за скандали, побои, физическа разправа между съпрузите. Следва да се
има предвид, че производството е второ по ред дело за прекратяване на брака,
след като е било водено такова по реда на чл. 50 от СК пред Казанлъшкия Районен
съд, но прекратено поради оттегляне на съгласието на Ч.Л. по споразумението за
уредбата на всичките им лични и имуществени отношения, както и наведените в сегашното производство взаимни обвинения
за уронващо достойнството на семейството поведение на съпругата и за брачна
изневяра от страна на съпруга, наложила напускането на семейното жилище от
страна на последната през 2003г., при което отношенията им са наложили не само
фактическа раздяла като съпрузи, но и невъзможност за обитаване на едно жилище.
Според изявленията на страните и заявеното от разпитаните по делото свидетели
се установява, че след 2003г. фактически контактите между Д. и Ч.Л. са
прекратени, а очевидно в отношенията им липсва толерантност или желание за
диалог-обстоятелство, което следва и от заетата по делото позиция на всеки от
тях и невъзможността да се споразумеят по делото си за развод по единствения
спорен момент-ползването на семейното жилище. Вярно, че Л., чрез процесуалния
си представител в с.з. на 14.10.2014г. е изразил съгласие да бъде предоставена
стаята срещу входната врата-№ 5 по схемата на вещото лице на Л. да съхранява
там багажа си, но не и за ползването на сервизните помещения. Л. от своя
страна, чрез своя процесуален представител е отклонила предложението,
позовавайки се на установилите се нетърпими отношения. Явно самата съпруга не може
да приеме възможността да обитава съвместно с бившия си съпруг семейното
жилище, ползвайки общи помещения.
Единствената останала възможност за
ползването на семейното жилище която следва да бъде разгледана от съда е за
предоставяне на единия съпруг. Кой от двамата обаче следва да бъде предпочетен.
Първият критерий от който следва да се
ръководи съд в този случай е наличието на жилищна нужда. Няма спор, че
семейното жилище се ползва от Ч.Л.. Д.Л. ***003г. и живее в този град по време
на фактическата раздяла със съпруга си, там е работила и се е пенсионирала,
видно от разпореждане № ********** на РУ „СО“-Стара Загора и показанията на
тримата разпитани по делото свидетели, живее в едно домакинство с дъщеря си и
внучката си в гр. Казанлък, ул. „Розова долина“, № 7. Като живуща *** е
освидетелствана с 80% нетрудоспособност от ТЕЛК
при МБАЛ „Д-р Ст.Киркович“ АД-Стара Загора. Неоснователно е твърдението на процесуалния й
представител, че тя временно пребивава там. Установяването в едно населено
място, където страната е работила, пенсионирала се е и живее за период от
повече от единадесет години не може да бъде възприето от състава като нещо
временно. От друга страна, видно от НА №
42/1990г. на казанлъшки районен съдия, тя и съпругът й са прехвърлили на дъщеря
си Вера Чавдарова Л. срещу задължението за
гледане и издръжка жилището което обитава в гр. Казанлък. Отново тя и
съпругът й са си запазили правото на ползване на прехвърленото жилище
безвъзмездно и пожизнено. Тя се ползва от запазеното си право на ползване и не
се намира в дома на дъщеря си при условията на самосгъстяване. Дъщеря й има
само голата собственост и ако и да е допусната със собствената си дъщеря в
жилището в Казанлък, то е по волята на ползвателя, носител на пожизненото вещно
право на ползване. От една страна дъщерята дължи на майка си и гледане и
издръжка, по силата на сключения между тях договор, което задължение от друга
страна се изпълнява по-успешно от длъжника, когато страните живеят в едно
домакинство. Помощта и грижите, които се полагат от трето лице, като например
внучката на страните облекчава задължението на приобретателя,
а и внучката, като част от домашните на приобретателя
следва да има дължимото поведение. От изложеното до тук се налага единствено
възможния извод, че Д.Л. има задоволена жилищна нужда.
Следва да се отбележи и това, че макар в
исковата молба Д.Л. да претендира ползването на семейното жилище, защото
ползваното от нея в Казанлък е такова само временно и с недостатъчна площ, в
хода на производството става ясно, че тя не цели да се установи в гр. Варна, а иска да има къде да
отсяда когато идва в града, във връзка
със заболяване, което има в момента и налага ежемесечно или колкото е
необходимо по думите на процесуалния й представител да посещава медицинско
обслужване във Варна. От една страна какво е заболяването на Д.Л. и налага ли
консултации и специализирана медицинска помощ във Варна страната не установява.
Дори и да е така, настоящият състав намира, че следва да бъде отбелязано, че
разпоредбите на закона за предоставянето на
ползването на семейното жилище
изпълняват преди всичко социална функция. Целят да подпомогнат страната която
упражнява родителските права, по-слабата икономически, евентуално страната със
заболявания, като бъде със задоволени жилищни нужди, макар и за определен срок
в някои случаи, да е в състояние да се справя
по-лесно с разделния начин на живот след развода, да организира собствения си
живот и да съсредоточи усилията си в действия по задоволяване на нуждите си, включително
и по осигуряване на жилищна площ след време, ако ползването на семейното жилище
е срочно. С предоставянето на правото на ползване по разпоредбите на СК не се
постига задоволяване на здравни, културни или курортни нужди, нито замества разпределяне на ползването по
реда на чл. 32 от ЗС, нито е, нито подготвя делба, като се има предвид
становището на Л. през ВОС, че цялото дело е било инициирано за да се постигне
доброволна делба.
Вярно, че и Ч.Л. има запазено право на
ползване по отношение на жилището в Казанлък и му се дължи издръжка и гледане,
но изхождайки от продължителния период от 11 години до момента на обитаване на
семейното жилище и установения начин на живот от всяка една от страните, включая
заниманията им дори извършването на трудова дейност, както се твърди за Л.,
наличието на създаден приятелски кръг, установените отношения между всеки от двамата родителите и
дъщеря им, не налага смяна на ползването на двете жилища.
След като Д.Л. има задоволена жилищна
нужда, не й се следва предоставяне ползването на семейното жилище. То следва да
бъде предоставено за ползване на Ч.Л.. Разбира се, че при промяна на
обстоятелствата Д.Л. може да иска промяна на решението по ползването на
семейното жилище.
Като не е налице това условие за
предоставяне ползването на семейното жилище, на осн. чл. 56 от СК, не следва да
бъдат обсъждани останалите такива-здравословното състояние на страните,
материалните им възможности да задоволят по друг начин жилищните си нужди и
други обстоятелства от значение за преценката на съда.
Поради несъвпадане
на изводите на ВОС с тези на ВРС, решението в обжалваната част следва да бъде отменено
и постановено друго в посочения по-горе смисъл.
В
останалата си необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Двете
страни са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора не се
следват такива в полза на Д.Ц.Л.. Тя следва да бъде осъдена да заплати на Ч.Б.Л.
сумата от 25.00лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
ОТМЕНЯ решение № 2438/08.05.2014г. по
гр.д. № 13256/2013г. на ХХ състав на ВРС в частта в която е разпределено
ползването на семейното жилище, представляващо Апартамент
№19, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.31, ет.4, по следния начин:
на Д.Ц.Л., ЕГН ********** предоставя да ползва помещенията, обозначени като Дял
втори от съставляващата неразделна част от настоящото решение и приподписана от
съда схема, изготвена от вещото лице на л.53 в син цвят и състоящ се от част от коридор №2, стая №3, стая №4, килер №8,
перално №9, баня/тоалет №10 и тераса №11; на Ч.Б.Л., ЕГН **********
предоставя да ползва помещенията, обозначени като Дял първи от съставляващата
неразделна част от настоящото решение и приподписана от съда схема, изготвена
от вещото лице на л.53 в червен цвят и състоящ се от част от коридор №2, стая №5, кухня/трапезария №6,
кухненска ниша №6а, баня/тоалет №7, тераса №12, избено помещение №19, а за
съвместно ползване на двамата съпрузи предоставя изолационно преддверие и
входно антре №1, обозначени в жълт цвят, на основание чл.56, ал.1 СК и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното
жилище, представляващо Апартамент №19, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане”, бл.31, ет.4, на Ч.Б.Л., на
осн. чл. 56, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Д.Ц.Л., ЕГН **********
*** да заплати на Ч.Б.Л. ЕГН ********** *** сумата от 25.00лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В необжалваната
си част решение № 2438/08.05.2014г. по гр.д. № 13256/2013г. на ХХ състав на ВРС
е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: