Решение по Гражданско дело 1555/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............../ .2014г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание, проведено на 25 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРОВА –ЕНЕВА

БОРИСЛАВА БОРИСОВА –мл.с.

при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от мл. с. Борислава Борисова, в. гр. дело № 1555/2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П.Т.П., чрез адв. Х., срещу постановеното решение № 2016/14.04.2014г. по г.д.№13541/2013г. на ВРС, ХІ състав, с което са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на проведено на 09.08.2013 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищен комплекс „Приселски Манастири”, сгради „B” и „C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале” № 35, както следва: 1.1. В срок до 15.09.2013 г. да бъдат заплатени еднократно по 500 лв. за всеки апартамент за евентуално заплащане на сметка за вода, задължение на “В.Д.” ЕООД; 1.2. Приемане на примерен бюджет за една година за приходите и разходите на етажната собственост; 1.3. Определяне на размера на месечните вноски за управление, поддръжка и охрана за 2014 г., както следва: за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса повече от 1 месец годишно: 30 лева, за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса по-малко от 1 месец годишно или изобщо не обитава: по 15 лв. (във вноската не е добавена сума за управление и поддръжка, а само за охрана); 1.4. Определя се размер на месечната вноска към фонд Ремонт и обновление” от 250 лв. (3000 лв. годишно). Всеки собственик заплаща за фонда съразмерно с притежаваните от него идеални части; 1.5. Определен е размерът на вноските за управление, поддръжка, охрана и фонд “Ремонт и обновление” да се събират веднъж годишно, до 31 януари на съответната година; 1.6. Управителният съвет да разглежда случаи на собственици, които са уведомили Управителния съвет за невъзможност за заплащане на вноски в срок (уведомлението е най-късно до крайния срок за плащане). В такива случаи Управителният съвет по преценка на членовете и 100 % съгласие на членовете може да вземе решение за разсрочено плащане на съответните собственици; 1.7. Да се поставят магнитни брави, с които през есенния, зимния и пролетния период входните врати да бъдат заключвани; Профилактика на домофонна система в сградите; Засаждане на трева в комплекса; 1.8. При остатък на средства сумите да бъдат приспаднати като платени вноски за 2014 г., на основание чл. 40 от ЗУЕС. Осъден е да заплати разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като Общото събрание на собствениците било законно свикано и поведено. Жалбоподателят навежда довод за липса на правен интерес от предявения иск, тъй като приетите решения ползвали ищеца. По същество се претендира отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата, чрез процесуален представител. В депозираната писмена защита доразвива изложените съображения за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС, на основание на която е уважен предявеният иск.

Въззиваемата страна, с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението на ВРС е правилно, съобразено с процесуалните и материални норми на закона и следва да бъде потвърдено. Твърди, че било проведено съвместно общо събрание, тъй като според решение № 816/07.07.2011г. по гр.д. № 2028/2009г. I ГО на ВКС, което е задължително за съдилищата, когато в едно дворно място има две или повече сгради и те са собственост на различни лица, не е налице една етажна собственост, а процедурата по чл. 18 ЗУЕС не е била изпълнена. В съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на разноските по делото. Депозира писмена защита.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивниците, представлявани от управителя на етажната собственост, за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес на ищеца. Наличието на правен интерес се определя от изложените от ищцовото дружество твърдения, че е собственик на обект в посочената сграда и че са взети решения от общото събрание на етажната собственост в нарушение на установената процедура, които го обвързват. При тези твърдения съдът проверява дали решенията, предмет на иска, са взети при спазване на процедурата на ЗУЕС, а въпросът дали същите ползват ищцовото дружество е ирелевантен към извършваната съдебна проверка.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от “В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, представлявано от В.Д.С. срещу Общо събрание на етажната собственост в комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, с административен адрес гр. Варна, с. Приселци, ул. “Лале” № 35, представлявана от управителя П.Т.П., иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията обективирани в т. 1, подточки 1-8 от Протокол от проведено на 09.08.2013г. общо събрание.

Ищецът твърди, че на посочената дата е проведено общо събрание, на което в т. 1 от процесния протокол са взети следните решения: 1.1. В срок до 15.09.2013 г. да бъдат заплатени еднократно по 500 лв. за всеки апартамент за евентуално заплащане на сметка за вода, задължение на “В.Д.” ЕООД; 1.2. Приемане на примерен бюджет за една година за приходите и разходите на етажната собственост; 1.3. Определяне на размера на месечните вноски за управление, поддръжка и охрана за 2014 г., както следва: за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса повече от 1 месец годишно: 30 лева, за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса по-малко от 1 месец годишно или изобщо не обитава: по 15 лв. (във вноската не е добавена сума за управление и поддръжка, а само за охрана); 1.4. Определя се размер на месечната вноска към фонд Ремонт и обновление” от 250 лв. (3000 лв. годишно). Всеки собственик заплаща за фонда съразмерно с притежаваните от него идеални части; 1.5. Определен е размерът на вноските за управление, поддръжка, охрана и фонд “Ремонт и обновление” да се събират веднъж годишно, до 31 януари на съответната година; 1.6. Управителният съвет да разглежда случаи на собственици, които са уведомили Управителния съвет за невъзможност за заплащане на вноски в срок (уведомлението е най-късно до крайния срок за плащане). В такива случаи Управителният съвет по преценка на членовете и 100 % съгласие на членовете може да вземе решение за разсрочено плащане на съответните собственици; 1.7. Да се поставят магнитни брави, с които през есенния, зимния и пролетния период входните врати да бъдат заключвани; Профилактика на домофонна система в сградите; Засаждане на трева в комплекса; 1.8. При остатък на средства сумите да бъдат приспаднати като платени вноски за 2014 г. на основание чл. 40 от ЗУЕС. Счита, че при взимането на посочените решения са допуснати съществени закононарушения, изразяващи се в неспазване на нормата на чл. 13 от ЗУЕС, поради липсата на редовно връчена по законоустановения ред покана за свикване и провеждане на събранието; неспазване на нормата на чл. 16, ал. 6 и 7 ЗУЕС за изготвяне и поставяне на общодостъпно място на съобщения за протокол от проведеното общо събрание; нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС за провеждане на съвместно общо събрание при необходимост от решаване на въпроси, свързани с общите части на сгради “B” и “C”; нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 7 ЗУЕС, определяща, че решения, свързани с определяне на месечни вноски по управление на комплекса следва да се взимат по съгласие на повече от 50 % от идеалните части от общите части на сградата.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен, като са изложени доводи, че посочените решения са взети при спазване на всички законови изисквания.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Видно от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост с административен адрес: с. Приселци, ул. “Лале” № 35, на 09.08.2013г. е проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост от “B” и “C”, на което са приети оспорените с исковата молба решения, обективирани в т. 1 от същия. Към него е приложен списък, подписан от присъствалите при провеждането му собственици и техните представители, с отбелязване на техните идеални части от общите части на сградата, които не са оспорени от страните по делото.

От представената по делото покана за свикване на общото събрание и протокол за залепването й се установява, че събранието е било свикано на 01.08.2014г.

По делото са приложени протоколи за залепяне на поканата за свиканото общо събрание на вратите на вход А и B, в сграда C, сграда B, както и на вратите на самостоятелните обекти ап. 4СА, ап.2B, ап.12СB, ап.10СB, ап.8СB, ап.5СB, ап.25СА, ап.24СА, ап.20СА, ап.18СА, ап.17СА, ап.16СА, ап.12СА, ап.11СА, ап.4СА, ап.8СА и ап.6СА.

От приложените по делото съобщения и протоколите за поставянето им на таблата на сграда “B” и на входове А и B на сграда “C” е видно, че изготвянето на протокола от проведеното общо събрание е съобщено на етажните собственици на 14.08.2013г. в 21:50 като във съобщенията е отразена възможността за неговото оспорване.

Към доказателствата по делото е приобщена регистрационна карта № 3/01.08.2013г. на сграда в режим на етажна собственост, намираща се в с. Приселци, ул. “Лале” № 35 на сграда “B” и “C”, жк. “Приселски манастири”, община Аврен, област Варна с отразяване на идентификатора на сградите и техните управителни органи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Основателността му предполага проведено успешно доказване от ищеца, че е собственик на обект в сграда, в режим на етажна собственост и че са налице приети решения на ОС с атакуваното съдържание. При такова доказване, в тежест на ответника е да докаже, че е валидно проведено ОС на етажните собственици, на което са взети атакуваните решения в съответствие със закона, при спазване на процедурата по свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство и в рамките на компетентността на ОС.

Предмет на исковата претенция е отмяната на решенията от проведено ОС на 09.08.2013г. и обективирани в протокола в т.1, подточки 1-8.

Страните не спорят, че комплекс “Приселски манастири” се състои от сграда А, B и C със самостоятелни обекти в сградите, собственост на различни лица, и че ищцовото дружество е собственик на такъв обект, поради което съдът приема, че е налице етжана собственост по смисъла на ЗУЕС.

Исковата претенция е допустима, като насочена срещу етажната собственост, представлявана пред съда от избрания управител, на осн. чл. 23, ал.4 и чл. 41 ЗУЕС.

Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, което следва да стори в 30- дневен срок от оповестяване на съобщението за изготвения протокол от събранието по чл. 16, ал.7. Ответникът е твърдял просрочване на молбата, но това му възражение е неоснователно, доколкото видно от доказателствата по делото, протоколът е оповестен на 14.08.2013г. Исковата молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 12.09.2013г., поради което производството по нея е допустимо.

С изрична покана, за която е съставен протокол на 01.08.2014 г., управителят на етажната собственост е свикал събрание на етажните собственици в сгради B и C седем дни преди датата на провеждането му. Доколкото оспорване на така посочените документи не е било предприето от ищеца, то следва да се приеме, че свикването на ОС е проведено в съответствие със законовите изисквания за това, предвидени в чл. 13 ЗУЕС. Затова и неоснователни са били възраженията на ищеца, че не е спазен редът за свикване на общото събрание.

Неоснователни са и твърденията на ищеца за нарушения по изготвянето и оповестяването на протокола от проведеното събрание. Протоколът e изготвeн в 7-дневен срок от провеждането на събранието и подписaн от председателя и протоколчика, съобщение за изготвянето му е поставено на таблото на входа на сградата, за което е съставен протокол, подписан от председателя на управителния съвет и свидетеля Силвия Василева. В протокола е посочена датата, часът и мястото на поставяне на съобщението, поради което съдът намира, че в тази връзка не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 16 ЗУЕС.

От Протокола за проведеното на 09.08.2013г. Общо събрание на Етажната собственост е видно, че поради липсата на изискуемия съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС кворум, събранието е отложено с един час и е проведено при кворум 37,7278 % от общите части от ид.ч. и със същото мнозинство, единодушно, са приети оспорените от ищеца решения, обективирани в т.1, подточки 1-8 на Протокола.

Съдът намира, че решенията, обективирани в т.1.1. – т.1-5. касаят разходите за управление и поддръжка на общите части и вноските във Фонд “Ремонт и обновяване”, включени са в т.1 от предварително оповестения дневен ред и са от компетентността на общото събрание, предвид изричната разпоредба на чл. 11, т. 5 и т. 7 ЗУЕС.

Във връзка с направеното от ищеца възражение, че решенията са взети при липса на изискуемото се от закона мнозинство, съдът намира, че доколкото решението по т.1.1 е за покриване разходите за водоснабдяването на комплекса, представляващи необходими разноски на етажната собственост, решението по т.1.2. и т.1.3 касаят управлението и поддръжката в комплекса, решенията по т.1.4 и т.1.5 касаят кумулирането на парични средства във фонд “Ремонт и обновление”, същите не попадат в изброените в чл.17, ал. 2 ЗУЕС хипотези, за които законът е предвидил приемане с квалифицирано мнозинство. С оглед изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, съгласно която извън случаите по ал. 2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Тъй като решенията са взети единодушно от присъстващите, следва изводът, че по отношение на посочените решения изискването за мнозинство е спазено.

Неправилно първоинстанционният съд е отменил посочените решения като е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗУЕС. Решение № 816/07.07.2011г. по гр.д. № 2028/2009г. I ГО на ВКС, на което се позовава въззиваемия в отговора на въззивната жалба, касае хипотеза, при която в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са индивидуална собственост на отделни лица. В настоящия случай въззивниците са собственици на самостоятелни обекти в сгради “B” и “C”, поради което между тях безспорно е налице етажна собственост. При това положение етажните собственици могат да решат в каква етажна собственост да бъдат управленски организирани. Видно от представената по делото регистрационна карта, сгради “B” и “C” на комплекс “Приселски манастири” са регистрирани като една етажна собственост и имат едни и същи управителни органи, поради което в случая не се касае за провеждане на съвместно общо събрание на две етажни собствености, поради което нормата на чл. 18 ЗУЕС е неприложима.

С оглед изложеното съдът прави извода, че решенията по т.1.1, т.1.2., т.1.3, т.1.4 и т.1.5 от Протокола за проведеното на 09.08.2013г. Общо събрание на ЕС на сгради “B” и “C” са взети при спазване на всички изисквания на ЗУЕС за приемането им, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща тези решения, а предявеният относно тях иск да бъде отхвърлен.

По отношение на решенията, обективирани в т.1.6, т.1.7 и 1.8 от същия протокол, съдът намира, че възраженията на ищеца за нарушения на реда на ЗУЕС за взимането им са основателни.

Видно от приложената по делото Покана за свикване на общото събрание, в същата не е посочено, че ще се вземат решения за предоставяне на правомощие на упрвителния съвет да взема решения за отсрочване и разсрочване на задължения на етажните собственици, нито касаещи извършването на подобрения в имота, поради което съдът намира, че решенията са взети в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС.

На следващо място, решението по т.1.6 от Протокола, с което се предоставя възможност управителният съвет да разглежда случаи на собственици, които са го уведомили за невъзможност за заплащане на вноски в срок и да взима решение за разсрочване на плащанията, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС е в изрична компетентност на общото събрание, като не е предвидена възможност това правомощие да бъде делегирано на управителния съвет, поради което съдът намира, че решението е взето в нарушение на ЗУЕС.

Основателно е и възражението на ищеца, че решенията са взети при липса на изискуемото се мнозинство. Решенията по т.1.7, са за поставяне на магнитни брави, профилактика на домофонната уредба и засаждане на трева в комплекса, представляващи полезни разноски за етажната собственост, а решението по т.1.8 е свързано с необходимите за това средства, поради което те следва да се разгледат зааедно. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС решението за извършване на полезни разноски следва да бъдат взети с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части. Видно от проткола за проведеното общо събрание, посочените решения са взети с мнозинство 37,7278 % ид.ч. от общите части на сградата, което е в нарушение на цитираната разпоредба, поради което посочените решения следва да бъдат отменени като незконосъобразни.

С оглед изложеното, в частта, касаеща решения т.1.6, т.1.7 и 1.8 обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор и направените искания, и двете страни имат право на разноски съобразно отхвърлената, респ. уважената част от иска. Предвид задължителните указания, дадени с ТР 6/2013 по т.д. 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че въззивникът е доказал разноски в общ размер на 140 лв. във въззивното производство, а по отношение на разноските за първоинстанционното производство липсват доказателства за реално плащане на уговорения адвокатски хонорар. С оглед отхвърлената част на предявения иск, въззивникът има право на разноски за двете инстанции в размер на сумата от 87,50 лв.

При доказани от въззиваемата страна разноски в общ размер за двете инстанции на 780 лв. и предвид обстоятелството, че предявеният иск е отхвърлен за пет от оспорените с него решения и уважен за три от тях, съдът намира, че той има право на разноски в размер на 292,50 лв. за двете инстанции, които насрещната страна следва да бъде осъдена да й заплати.

Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2016/14.04.2014г., постановено по гр. дело №. 13541/2013г. по описа на ВРС, XI-и състав, в частта, в която са отменени като незаконосъобразни по предявения от “В.Д.” ЕООД ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Никола Вапцаров” № 5, решенията, взети на 09.08.2013г. от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищен комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале”, № 35, както следва:

1.1. В срок до 15.09.2013 г. да бъдат заплатени еднократно по 500 лв. за всеки апартамент за евентуално заплащане на сметка за вода, задължение на “В.Д.” ЕООД;

1.2. Приемане на примерен бюджет за една година за приходите и разходите на етажната собственост; и

1.3. Определяне на размера на месечните вноски за управление, поддръжка и охрана за 2014 г., както следва: за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса повече от 1 месец годишно: 30 лева, за собственик/обитател, който обитава обекта си в комплекса по-малко от 1 месец годишно или изобщо не обитава: по 15 лв. (във вноската не е добавена сума за управление и поддръжка, а само за охрана), на осноание чл. 40 ЗУЕС

1.4. Определя се размер на месечната вноска към фонд Ремонт и обновление” от 250 лв. (3000 лв. годишно). Всеки собственик заплаща за фонда съразмерно с притежаваните от него идеални части;

1.5. Определен е размерът на вноските за управление, поддръжка, охрана и фонд “Ремонт и обновление” да се събират веднъж годишно, до 31 януари на съответната година;

и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “В.Д.”*** против етажните собственици в жилищен комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале”, № 35, представлявани от председателя на УС П.Т.П., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на следните решения, взети на 09.08.2013г. от Общото събрание на собствениците в жилищен комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале”, № 35:

1.2. Приемане на примерен бюджет за една година за приходите и разходите на етажната собственост; и

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2016/14.04.2014г. постановено по гр. дело №. 13541/2013г. по описа на ВРС, XI-и състав в останалата част.

ОСЪЖДА етажните собственици в жилищен комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале”, № 35, представлявани от председателя на УС П.Т.П., ДА ЗАПЛАТЯТ на “В.Д.”***, представлявано от В.Д.С., сумата от 292,50 лв. /двеста деветдесет и два лева и петдесет ст./ разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА “В.Д.”***, представлявано от В.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на етажните собственици в жилищен комплекс “Приселски манастири”, сгради “B” и “C”, находящ се в с. Приселци, ул. “Лале”, № 35, представлявани от председателя на УС П.Т.П., сумата от 87,50 лв. /осемдесет и седем лв. и петдесет ст./, представляваща сторени разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията и предпоставките на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: