Р
Е Ш Е
Н И Е
№ Година 2014 Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно
отделение
На втори октомври две хиляди и
четиринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН АТАНАСОВ
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: К.АПАСТОЛОВА
ПРОКУРОР: Н. ВЕЛИЧКОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. Атанасов ВНОХД№ 1069 по описа на
съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е Присъда № 243 от 14.07.2014 по НОХД № 5607 по
описа за 2013 год. на
Варненския районен съд ХХХІV наказателен състав.
Жаленият съдебен акт е оправдателен за Т.З.С.,
като същата е призната за невинна в
това, че:
В периода 30.08.2008 г. -
13.10.2008 г. в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.
Варна и в гр. Варна, с цел да набави за себе си, за Георги Минчев Митев и
Евгени Георгиев Митев имотна облага, в условията на продължавано престъпление:
на 30.08.2008 г. в с. Шкорпиловци, общ. Долни
чифлик, обл. Варна, да е поддържала у Венцислав
Раденков Крумов заблуждение, че тя - Т.З.С. е собственик на следния недвижим
имот: дворно място, съставляващо ПИ № 83404.501.577, с начин на трайно ползване
урбанизирана територия с площ 462 кв. метра, находящо
се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна и
че, тъй като е собственик на недвижимия имот, тя - Т.З.С. може да прехвърли на
Венцислав Раденков Крумов, Х.С.К. и В.В.К. - К.
правото на собственост върху имота и с това на 30.08.2008 г. в с. Шкорпиловци,
общ. Долни чифлик, обл. Варна, да е причинила на
Венцислав Раденков Крумов имотна вреда в размер на 2 500 лева и на Х.С.К. и В.В.К. - К. имотна вреда в размер на 2 500 лева;
на 13.10.2008 г. в гр.
Варна да е поддържала у Венцислав Раденков Крумов и Х.С.К. заблуждение, че тя -
Т.З.С. е собственик
на следния недвижим
имот: дворно място съставляващо ПИ № 83404.501.577, с начин на трайно
ползване урбанизирана територия, с площ 462 кв. метра, находящо
се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна и
че, тъй като е собственик на недвижимия имот, тя - Т.З.С. може да прехвърли на
Венцислав Раденков Крумов, Х.С.К. и В.В.К. - К.
правото на собственост върху имота и с това на 13.10.2008 г. в гр. Варна да е
причинила на Венцислав Раденков Крумов имотна вреда в размер на 21 500 лева и
на Х.С.К. и В.В.К. -К. имотна вреда в размер на 21 500
лева, като общият размер на причинената имотна вреда е 48 000 лева, като
причинената вреда е в големи размери и е оправдана по предявеното и обвинение по чл.210
ал.1 т.5 вр чл.209 ал.1 вр
чл.26 ал.1 от НК.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на
нова която да бъде осъдителна по възведеното обвинение. В протеста се твърди че постановената присъда е
неправилна и в противоречие със събраните по делото доказателства. В
допълнителните съображения ВРП сочи, че от мотивите към
присъдата е видно, че фактическата обстановка, която съдът е приел за безспорно
установена, е идентична с тази, която е описана във внесения от РП - Варна
обвинителен акт по обвинението на Т.З.С.
Въпреки това ВРС е аргументирал оправдателната си присъда с погрешни
мотиви тъй като на Т.С. никога не е било повдигано обвинение, че е въвеждала св.Венцислав
Крумов и св.Х.К., че тя е собственик на имота и че може да им прехвърли
собствеността върху същия. Обвинението, касаело, че тя е поддържала у
посочените свидетели заблуждението, в което същите вече са били въведени от
св.Георги Митев. В посочения смисъл били и доказателствата по делото сочещи, че
подс.Т.С. е подписала съставения предварителен
договор в графа „продавач", като направила това в присъствието на единия
от купувачите - св.Венцислав Крумов, като
пред нотариус Веселин П. потвърдила, че тя е собственик на, недвижимия
имот и това е сторено в присъствието и на двамата купувачи, след което е
подписала нотариалния акт за покупко-продажба на имота в графа „продавач".
Така на практика с описаното поведение подсъдимата - полагане на подписи и направа на устни изявления е поддържала у
св.Венцислав Крумов и св.Х.К. заблуждението, в което двамата преди това са били
въведени от св.Георги Митев. Ако подсъдимата не е била извършила тези си
действия двамата свидетели въобще е нямало
да се съгласят да сключат предварителния или окончателния договор и да заплатят
исканата цена. Според прокурора подал протеста липсват убедителни доказателства
за съучастие със св. св.Георги Митев, тъй като когато той е разговарял със
св.Венцислав Крумов и св.Х.К., подсъдимата и сина му - Евгени Митев вече са
били използвали неистински документи по първата сделка, по която Е.Митев е бил
пълномощник с права да продава имота от негово име, като са му предоставени и
необходимите декларации по чл.25,ал.7 от ЗННД и чл.265,ал.1 от ДОПК. Предвид
последното, липсвало е причина св.Георги Митев да се усъмни, че във връзка със
сключването на този първи договор за покупко-продажба на имота е било извършено
нещо нередно, което изключва и прекия му умисъл да въведе Крумов и К. в
заблуждение по отношение на собствеността на имота. Твърди се, че е без правно
значение дали договора между Т.С. и
св.Венцислав Крумов и св.Х.К., е нищожен или не е, тъй като е от значение в
случая, че същият не е породил вещноправен ефект по
отношение на купувачите. Отсъствието му, представлява заплатената от тях цена и настъпилата за тях имотна
вреда, в чийто смисъл са и Решения №854 от 29.12.2010г. по ГР.ДЕЛО №578/2010г.
на IV ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ НА ВКС
№1296 от 18.11.2008г. по ГР.ДЕЛО №4735/2007г. на IV ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ НА
ВКС, №281 от 19.05.2009г. по ГР.ДЕЛО №1678/2008г. на II ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ НА
ВКС, №483 от 15.07.2010г. по ГР.ДЕЛО №991/2010г. на I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ НА
ВКС. Не на последно място се твърди, че потвърждаването на действията на подс.Т.С. на част от сънаследниците - Георги
Минчев Митев, Минчо Митев Иванов и Петър Митев Панайотов не води до
приложението на чл.42,ал.2 от ЗЗД, с което и договора да е станал е станал
частично нищожен и частично действителен, тъй като това противоречи на чл.26,ал.4 от ЗЗД.
Прокурора от ВРП намира, че независимо, че св.Георги Митев е получил сумата по
сделката, то именно целта на подсъдимата е била да
набави имотна облага както за него,така и за себе и за Евгени Митев, което е
изводимо от използването на сумата в тяхна полза за построяване на къща на
Евгени Митев и за ремонт на тази на Георги Митев
В хода на съдебните прения представителя на Варненската окръжна
прокуратура не поддържа протеста, като намира присъдата за правилна и
законосъобразна. Счита, че се касае за
гражданско правна измама, а не за наказателна такава Аргументира се виждането
от теорията на наказателното право на РБ, където се казва, че без имотна вреда
може да има само гражданско правна измама. В случая от доказателствата по
делото не е установено по безспорен начин наличието на имотна вреда в чийто
смисъл са и мотивите на съда , както и изявленията на частния обвинител пред
първата инстанция, който не се чувства пострадал. На следващо място въззивния прокурор счита, че липсва и изискуемата за престъплението обществена опасност на
деянието, тъй като в случая са потвърдени действията на подсъдимата от част от
наследниците, а останалата част не предприемат действия по разваляне на
сделката.
Частния обвинител К.
изразява становище, че
подсъдимата е поставено лице и че измамата е извършена от нейни родственици и от останалите наследници на имота, поради
което и счита присъдата за правилна.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв У.
намира протеста за неоснователен и прави искане първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Навежда доводи, че вредата
не е настъпила за купувачите по сделката, а за действителните собственици на
имота, но и те не са предприели никакви действия за унищожаване на сделката, а
напротив част от тях са потвърдили действията по първата сделка, която е
нищожна. Намира, че купувачите са въведени в заблуждение от лице което не е
привлечено към наказателна отговорност и моли присъдата да бъде потвърдена
В последната си
дума подсъдимата моли присъдата да бъде
потвърдена.
Окръжният съд намира протеста за неоснователен по
следните съображения:
Първоинстанционното съдебно
производство е било образувано по обвинителен акт срещу подс.
Т.З.
за
извършено от нея престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 вр
чл.209 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК. Наведеното фактическо
обвинение е било подложено на проверка в първоинстанционното
съдебно следствие. Безспорно е било установено, че:
Св.Георги Минчев Митев, Минчо Митев
Иванов, Петър Митев Панайотов, Стойка Минчева Пенчева, Желю Минчев Митев и
Керана Минчева Митева били собственици на недвижим имот - дворно място, съставляващо ПИ №83404.501.577, с
начин па трайно ползване урбанизирана територия, с площ 462 кв. метра, иаходящо се в с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна.
Посоченият недвижим имот бил придобит от лицата чрез
наследяване от Минчо Йоргакиев Митев, починал на
08.10.1971г. Св.Георги Минчев Митев, Стойка Минчева Пенчева, Желю Минчев Митев
и Kерана Минчева Митева, били братя и сестри и
деца на Минчо Йоргакиев Митев. Последният имал още
две деца, които били починали - Тодорка Минчева Панайотова и Димитър Минчев
Митев. Наследници на Тодорка. Минчева Панайотова били синовете й -Минчо Митев
Иванов и Петър Митев Панайотов. Наследник на Димитър Минчев Митев били братята
и сестрите му. Установено, е че лицето Кица Костадинова Митева, не е наследница
на Димитър Минчев Митев, тъй като с решение по гр.д. 1546/2012г. на ВРС и на
ВКС по гр.д. №681 /2005г. е прието за установено, че тя има вина за дълбокото е
непоправимо разстройство на брака й, прекратен със смъртта на Димитър Минчев
Митев в хода на процеса. Съгласно нормата па чл.104 от СК/ отм./ след развода
бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят
всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени
преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за
развод е установена след смъртта на. ищеца, поради което и Кица Митева не е
наследница па Димитър Митев.
Евгени Георгиев Митев е син на св.Георги Минчев Митев
/един от собствениците на. горепосочения недвижим имот/ и живеел на съпружески
начала с подс.Т.З.. С..
Подс.Т.С. и Евгени Митев знаели за
съществуването на горепосочения недвижим имот и за това, че имотът е
собственост на св.Георги Митев, Минчо Иванов, Петър Панайотов, Стойка Пенчева,
Желю Митев и Керана Митева, които са го придобили чрез наследяване.
На 07.12.2007г., в гр.Варна - в кантората на нотариус
Георги Икономов /нотариус с per.№213 в ИК, с район на. действие -
района на ВРС/, бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот №14,
том
II, рег.№2930, дело №214 от 2007г. на нотариус Георги Икономов. Съгласно
съставения нотариален акт, Евгени Митев, действащ като пълномощник на
собствениците на горепосочения недвижим имот /дворно място, съставляващо ПИ№83404.501.577, с начин на трайно ползване
урбанизирана територия, с площ 462 кв. метра, находящо
се в с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна/, продавал имота па подс.Т.С..
За да бъде съставен посоченият нотариален акт, подс.Т.С.
и Евгени
Митев
представили пред нотариус Георги Икономов нотариално заверено пълномощно за
разпореждане е недвижимия имот, с упълномощители -
собствениците на имота, и упълномощено лице -Евгени Митев, както и нотариално
заверени 7 бр. декларации по чл.25,ал.7 от ЗНПД и 7 бр. декларации по
чл.264,ал.1 от ДОПК, които декларации били от името на всеки от собствениците
на имота. На посочените пълномощно и декларации били поставени печати,
щемпели и подписи - нотариално заверени от името на нотариус Т. Милков.
Подписите
в горепосочените документи, представени от подс.Т.С.
и Евгени Митев, не били нотариално заверени от нотариус Т. Милков /както било
посочено в поставените нотариални удостоверявания/ -нотариалните
удостоверявания били изготвени от подс.Т.С. и Евгени
Митев.
Подписите в графите за упълномощител
в пълномощното /за пет от упълномощителите - Минчо
Митев Иванов, Петър Митев Панайотов, Стойка Минчева Пенчева, Желю Минчев Митев
и Керана Минчева Митева/, както и подписите за декларатор в пет от декларациите
по чл.25,ал.7 от ЗННД и в пет от декларациите по чл.264,ал. 1 от ДОПК /в
декларациите от името на лицата Минчо Митев Иванов, Петър Митев Панайотов,
Стойка Минчева Пенчева, Желю Минчев Митев и Керана Минчева Митева/, не били
положени от лицата, посочени като упълпомощители и
декларатори. Подс.Т.С. и Евгени Митев са съзнавали
горното.
Във
връзка с това, че изготвили нотариалните удостоверявания в горепосочените
пълномощно, 7 бр. декларации но чл.25,ал.7 от ЗННД и 7 бр. декларации по
чл.264,ал. 1 от ДОПК; ползвали пред нотариус Георги Икономов въпросното
пълномощно, в частта му на изявленията за упълномощаване от лицата Минчо Митев
Иванов, Петър Митев Панайотов, Стойка Минчева Пенчева, Желю Минчев Митев и
Керана Минчева Митева, като знаели, че подписите за упълпомощители
не са изпълнени от тези пет лица; ползвали пред нотариус Георги Икономов 5 бр.
декларации по чл.25,ал.7 от ЗННД и 5 бр. декларации по чл.264,ал. 1 от ДОПК /от
името на лицата Минчо Митев Иванов, Петър Митев Панайотов, Стойка Минчева
Пенчева, Желю Минчев Митев и Керана Минчева Митева/, като знаели, че подписите
за декларатор в тези декларации не са изпълнени от лицата, посочени като
декларатори, подс.Т.С. и Евгени Митев били осъдени за
извършването па престъпления по чл.308, ал. 1, вр.
чл.20,ал.2 от НК и по чл.316, вр. чл.309,ал. 1, вр. чл.20,ал.2 от НК с определение от 08.10.2012г., влязло
в сила на 08.10.2012г. по НОХД № 4714 по описа за 2012г. па ВРС, 28-ми състав.
Договорът за покупко-продажба на въпросния недвижим
имот -дворно място, съставляващо ПИ№83404.501.577, с начин на трайно ползване
урбанизирана територия, с площ 462 кв. метра, находящо
се в с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна, сключен между св.Георги
Митев, Минчо Иванов, Петър Панайотов, Стойка Пенчева, Желю Митев, Керана Митева
и Кица Митева, представлявани от Евгени Митев, като продавачи и подс.Т.С., като купувач, който договор бил обективиран в нотариален акт
за продажба на недвижим имот №14, том II, per.№2930, дело №214 от 2007г. на нотариус Георги Икономов, бил нищожен поради
липсата на съгласие, тъй като петима от продавачите въобще не били
упълномощавали Евгени Митев да продава, имота от тяхно име. Тъй като договорът
за покупко-продажба бил нищожен, същият не произвел правно действие, поради
което подс.Т.С. не станала собственик на недвижимия
имот.
Св. Георги Митев бил съгласен синът му -Евгени Митев да
продаде имота от негово име, поради което и го бил упълномощил да направи това
и му бил предоставил необходимите декларации но чл.25,ал.7 от ЗННД и
чл.264,ал.1 от ДОПК. /Подписът от името на св.Георги Митев в пълномощното,
както и подписите от св.Георги Митев в посочените две декларации от негово име,
били изпълнени от самия него.
Св.Георги Митев решил да продаде въпросния недвижим
имот, за което знаела и неговата съпруга св. Димитра Митева.
Св.Венцислав Крумов и св.Х.К. се познавали отдавна, и
били приятели. През 2008г. св. Венцислав Крумов и св.Х.К. разговаряли и решили
да закупят заедно недвижим имот, който да се намира някъде по Българското
Черноморие. Двамата се разбрали всеки от тях да. плати равна част от цената за.
имота. По този начин, след като харесали имот и бъдел сключен договор за покупко- продажба, една втора идеална част от закупения
имот щяла да стане собственост на св.Венцислав Крумов, а. една втора идеална
част от него - собственост на св.Х.К. и неговата съпруга. - св.В.В.. К. - К.. Парите, които св.Х.К. щял да заплати за имота
били съпружеска имуществена общност.
Св.Венцислав Крумов и св.Х.К. проучили различни
населени места но Българското Черноморие и накрая решили, че искат да закупят
недвижим имот, намиращ се в с.Шкорпиловци, общ.Долии
Чифлик, обл.Варна. Св.Венцислав Крумов и св.Х.К.
попаднали в интернет на обява за продажба на недвижим имот, който се намирал
точно в това населено място. Предвид последното, св.Венцислав Крумов и св.Х.К.
се свързали с продавача и се уговорили е него да се срещнат в с.Шкорпиловци,
общ.Долии Чифлик, обл.Варна,
за да разгледат предлагания за продажба недвижим имот. В края на месен август
2008г. лицата се срещнали в с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна, при което св.Веннцислав
Крумов и св.Х.К. разгледали имота, но не го харесали. След това двамата
тръгнали да се разходят в населеното място Докато се намирали в селото случайно
срещнали св.Димитра. Митева и се
заприказвали с нея. По време на разговора между тях станало въпрос, че те искат
да закупят имот в селото. Св.Димитра Митева им казала, че и те имали място в
селото, което предлагали за продажба и ги попитала дали искат да го видят.
Св.Венцислав Крумов и св.Х.К. се съгласили да разгледат имота, за който им
разказала св .Димитра Митева. Предвид последното, св Димитра Митева ги завела до дома си и запознала със
съпруга си - св.Георги Митев. След като разбрал за причината за посещението на
двете лица, св.Георги Митев завел св.Венцислав Крумов и св.Х.К. до недвижимия
имот, за който вече бил сключен гореописаният нищожен договор за
покупко-продажба. След като показал имота, св.Георги Митев им обяснил, че недвижимият
имот, който им показал, бил собственост на
приятелката на сина му - подс.Т.З.С. и, че, ако са
съгласни да закупят имота на предлаганата цена, подс.Т.С.
ще им прехвърли собствеността. Св.Георги Митев показал на св.Венцислав Крумов и
св.Х.К. и копие на намиращия се у него нотариален акт.
Св.Венцислав Крумов и св.Х.К. харесали недвижимия имот
и се договорили със св.Георги Митев да закупят имота на. цена от 48 000.00 лв, както и че някой от купувачите след няколко дни ще
отиде да заплати капаро.
Съгласно
уговорката, на 30.08.2008г. св.Венцислав Крумов пристигнал в с.Шкорпиловци,
общ.Долии Чифлик, обл.Варна
и отишъл в дома на св.Георги Митев и св .Димитра
Митева. Когато св.Венцислав Крумов отишъл в дома на лицата, там били св.Георги
Митев и подс.Т.З.С.. Св.Венцислав Крумов, св.Георги
Митев и подс.Т.С. седнали и разговаряли, като
разговорите били водени от св. Георги Митев. Св.Венцислав Крумов бил взел от
свой познат адвокат бланка с условия за сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и я носел със себе си. По време на. срещата
бланката била попълнена, като в същата за. продавач били вписаните личните
данни на подс.Т.С., а за купувач - тези на
св.Венцислав Крумов. В бланката били вписани и данните за недвижимия имот. След
това така съставеният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот бил подписан за продавач от подс.Т.С., а за
купувач - от св.Венцислав Крумов. Съгласно клаузите на договора, купувачът
следвало да заплати на продавача капаро, в размер на 5 000.00 лв. Предвид
последното, св.Венцислав Крумов поставил сумата от 5 000.00 лв. пред намиращите
се на срещата, като половината от тях била негова собственост на св.Венцислав
Крумов, а. другата половина собственост
на св.Х.С. Колеицов и св.В.В.К.
- К..
Св.Венцислав Крумов, св.Георги Митев и подс.Т.С. се уговорили окончателният договор да бъде
сключен на 13.10.2008г. в гр.Варна. Предвид последното, на посочената дата
св.Венцислав Крумов и св.Х.К. пристигнали в гр.Варна и се срещнали със
св.Георги Митев и подс.Т.С., след което отишли в
намиращата се в гр.Варна кантора на нотариус Веселин П. /нотариус с per.№205 в ПК, с район на
действие -района на ВРС/. Пред нотариуса бил представен проект за нотариален
акт, изготвен от наетия от св.Венцислав Крумов и св.Х.К. адвокат -св.Марияна В..
Котари. Подс.Т.С.
потвърдила пред нотариус Веселин П., че тя е собственик на следния недвижим
имот - дворно място, съставляващо ПИ№83404.501.577, с начин на трайно ползване
урбанизирана територия, с площ 462 кв. метра, находящо
се в с.Шкорпиловци, общ.Долни Чифлик, обл.Варна, както и, че продава
имота па св.Венцислав Крумов и св.Х.К.. Това изявление на подс.Т.С.
било направено в присъствието на св.Венцислав Крумов и св.Х.К.. Тези изявления
на страните били обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №94, том ІІІ, peг.№10145, дело № 575 от 2008г. на нотариус Веселин П.,
който бил подписан от страните. Във връзка с така сключения договор
св.Венцислав Крумов и св.Х.К. предали на св. Георги Митев сумата от 43 000.00
лв. / по 21 500.00 лв. собственост на двамата купувачи/
Фактическата обстановка е правилно установена, като съдът е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства
Съвсем
правилно съдът е кредитирал напълно и безрезервно показанията на всички
свидетели тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Първоинстанциония съд е подложил на
обстоен анализ показанията на св.Х.К. св.Венцислав Крумов, Георги и Димитра Митеви, В.К.,
Марияна Котари, Керана Митева, Минчо Иванов, Жельо
Митев като
е изложил убедителни мотиви защо ги приема за достоверни. Макар и да не
коментирал изрично ВРС е кредитирал напълно изготвената по делото съдебно графологична
експертиза от чийто заключение е видно, че подсъдимата е подписала договорите
за покупко продажба /предварителен и окончателен/ на
инкриминирания имот за продавач. Възивния съд не
намери пороци при формирането на волята на съда или превратно тълкуване на
доказателства.
С оглед изложеното гражданско-правно отношение между подсъдимата
и св.Х.К. и св.Венцислав Крумов, като престъпление в обвинителния акт,
съдът се е видял принуден подробно да разгледа договора за покупко-продажба,
както подписан между тях, така и този с който тя е „придобила” имота. Вземайки
предвид влезлия в сила съдебен акт по отношение на С. и Евгени Митев, с който
същите са признати за виновни за извършени престъпления по чл.308,ал. 1, вр. чл.20,ал.2 от НК и по чл.316, вр.
чл.309,ал. 1, вр. чл.20,ал.2 от НК, съдът правилно е
направил извода, че сделката по нот. Акт №14, том II, per.№2930, дело №214 от 2007г. на
нотариус Георги Икономов е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД поради липса на
съгласие. Настоящия
състав се солидаризира с правните аргументи изложени в това отношение и не
намира за нужно да ги преповтаря или разширява.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния
съд, че не са налице от обективна и субективна страна признаците на измама
извършена от подсъдимата. Съдът е изложил обстойни правни съображения, които не
е нужно да се преповтарят. С оглед изложеното становище на прокурора в
съдебните прения би следвало да се добави, че
деецът по чл. 209
НК, който използува договорните отношения само като
способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява, задълженията си по тях.
Известно е, че измамата по смисъла на НК предполага наличие на установени
няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия
да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че
ще му извърши някаква услуга (или достави определена стока, извърши определена
работа и пр.), същият да не е имал намерение и възможност да изпълни поетия
ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна
облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да
извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. Поддържането на заблудата пък представлява само потвърждаване на вече оформена по други
причини заблуда у адресата на измамата. Деецът затвърждава
съществуваща у него невярна представа или поне намалява или отнема възможността
той да я осъзнае и преодолее. Поначало не е невъзможно договорни
отношения (каквито несъмнено са налице в случая) да се използват при
осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава обаче деецът няма
намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а
те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши
той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим
разход. Имотната вреда може да засегне всякакъв
имуществен интерес. Вредата може да се отнася както до актива на имуществото на
пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и до пасива на
имуществото, представлявайки негово увеличаване. Във всички случаи обаче, за да
има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да доведе до
безвъзмезден и невъзстановим разход. Разходът е безвъзмезден, когато липсва реална насрещна облага –
ако се сключва възмезден договор, деецът да получи изпълнение, но да няма
никаква възможност или поне намерение да изпълни своята насрещна част от
договора. Разходът вследствие разпореждането на адресата
на измамата е и невъзстановим,
когато той не е заемообразен, а е окончателен и безвъзвратен.
Налице
е и разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по чл.
209 от НК. При гражданската измама неверните представи са относно определени
елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се
изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската
измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на
поетите от страните задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено
разпореждане и да е настъпила имотна вреда. За измамата по чл. 209 от НК тези
елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото
различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор,
докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на
измамения или на трето лице, като следствие на имуществено разпореждане,
мотивирано от неправилната представа за нещата. Втората разлика е в тяхната
субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на
договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да
преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага,
като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на
вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на
престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в
гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т.е.
умисъла за измама. Третата разлика се изразява в общественото значение.
Наказателната измама е общественоопасно деяние и
поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не
е общественоопасна. Следва да се отбележи различието
и в правните последици. Измамата по чл. 209 от НК е престъпление от общ
характер и като такова е основание за търсене на наказателна отговорност от
нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне дори и при
доброволно възмездяване на причинената имотна вреда. Освен наказателно, деецът
отговаря и по реда на гражданското съдопроизводство за причинената имотна
вреда. При гражданската измама, изправната страна може да иска само унищожаване
на договора, като това нейно право е потестативно и
упражняването му зависи изцяло от волята на правоимащия
субект, като унищожаемостта може и да отпадне при
условията на чл. 35 от ЗЗД или да се погаси в сроковете посочени в чл.32 от
ЗЗД.
В конкретния случай, съдът е
извършил задълбочен правен анализ на установените по делото факти, които на
практика не се оспорват с подадения протест и на плоскостта на посочените
по-горе и несъмнени правни характеристики на наказателната измама, поради което
е направил верни правни изводи.
Преди всичко, формулирането на
част от съдържанието от обективния състав на престъплението още в обвинителния
акт, изначално е нямало как да доведе до изводи за неговата съставомерност
по посочената норма на закона. Не би могло да бъде част от действията по подържане на заблуждение, както бяха посочени по-горе, това
че е сключен предварителен договор, а по късно и окончателен договор за
продажба на чужд недвижим имот. Свидетеля Венцислав Крумов е имал знанието, че
имота е собственост на св.Георги Минчев Митев, независимо че по нотариален акт
се води на името на подсъдимата-обстоятелство което също му е било известно. По
тази причина е договорял не само цената на сделката
именно с Митев, но и на него са му предоставени парите по нея. Житейски
оправдано е и възприятието му, съдържащо се в показанията му че Георги Митев е
„бил изпаднал в луд стрес да не би Т. /подсъдимата/ да вземе парите” Липсата на
намерение деецът реално да се задължи по сключения договор трябва да е обективирано от неговите действия, а това не се установява
от данните по делото, дори събраните доказателства са в противоположния смисъл.
Свидетелите Х.К. и В.Крумов са владели имота, след сключването на договора за
продажба през 2008г., като последният дори се е разпоредил със своята част .
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които
да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената
присъда.
По изложените съображения първоинстанционната
присъда следва да се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК
настоящият състав на окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 243 от 14.07.2014 по НОХД № 5607 по описа за 2013 год. на Варненския районен съд ХХХІV
наказателен състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.