Решение по Гражданско дело 1355/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...........

гр. Варна , .................... 2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Диана ПЕТРОВА – ЕНЕВА

Борислава БОРИСОВА мл.с-я

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева, в. гр. дело № 1355/ 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, на основание § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по жалба вх. № 17205/ 13.06.2014 г., депозирана от „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” – АД, ЕИК 103552026, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни пясъци”, спирка „Журналист”, представлявано от изп. директор Ц.А.Д., ЕГН **********,***, офис 12, срещу Решение № 874/ 25.02.2014 г. по гр. дело № 6964/ 2006 г. по описа на РС – гр. Варна, с което е прието за установено на основание чл.108 ЗС в отношенията между Министерство на здравеопазването на Р България, представлявано от министъра, от една страна, като процесуален субституент на Държавата, последната конституирана по делото като контролираща страна на основание чл.19, ал.2 ГПК(отм.) и дружеството жалбоподател, че Държавата е собственик на недвижимите имоти, намиращи се в гр. Варна, район Приморски, к.к. „Златни пясъци”, описани подробно в жалбата, и е осъдено дружеството да предаде на Държавата владението им; отменени са издадените в полза на дружеството НА № 138, том VІ, рег. № 14953, дело № 953/ 14.11.2005 г., и НА № 29, том ІV, рег. № 8417, н.д. № 515/ 05.07.2005 г., съставени от нотариус Жана Кирчева, рег. № 214 на нотариалната камара, с район на действие района на РС – гр. Варна, вписани в СВ при РС – гр. Варна; и е осъдено дружеството да заплати на насрещните страни направените по делото разноски.

Като излага становище за неправилност на решението, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи, моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което заявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, както и да му се присъдят направените деловодни разноски. Доказателствени искания не се заявяват.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, изпраща становище - писмен отговор, с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Като не излага доказателствени искания, моли за потвърждаване на решението изцяло и присъждане на разноските им по делото в тежест на въззивника.

Контролиращата страна - Държавата чрез МРРБ, редовно уведомена, изпраща становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба; тъй като обжалваното решение не страда от пороците, посочени в жалбата, моли постановеното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба- да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Варненският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи и становища на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.197, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, като фактическите положения, приети от първоинстанционния съд, се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Производството е образувано по предявени от Министерство на здравеопазването на Република България, представлявано от министъра, като процесуален субституент на Държавата, срещу „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” АД, ЕИК 103552026, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци”, Спирка „Журналист”, представлявано от Изпълнителния директор Ц.А.Д., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС - за признаване за установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващи: 1/ Поземлен имот с идентификатор № 10135.2569.21 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 12 760 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 10135.2569.20, 10135.2569.22, 10135.2569.9, 10135.2569.17 и 10135.2569.10, идентичен с УПИ-„МНЗ”, в кв. 30, с площ от 12350 кв.м. и при граници: улица, УПИ ІІІ-32 и УПИ – „Комплекс българска роза” от кв. 30, идентичен с ПИ № 164 с площ от 12400 кв.м. по КП, описан в АчДС № 4646/24.07.2003г.; 2/ Поземлен имот с идентификатор № 10135.2568.67 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3 925 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 10135.2568.124, 10135.2568.92, 10135.2568.71, 10135.2568.70, 10135.2568.69, 10135.2568.120, 10135.2568.129 и 10135.2568.66, идентичен с ПИ № 67 в кв. 32 по плана на Вилна зона на к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, с площ от 4300 кв.м. и при граници: ПИ №№ 69, 70, 71, 72 и път, заедно с изградената в последния едноетажна масивна сграда – вила, с площ от 70 кв.м. с идентификатор № 1035.2568.67.1 и лятна кухня с площ от 15 кв.м., описан в АДС № 744/26.09.1950г., което вещно право е предоставено на Министерство на здравеопазването за оперативно управление, както и за осъждане на ответника да предаде на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, владението върху така описаните имоти.

Като последица от положителния изход на спора е предявено искане с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на КНА № 138, том 6, рег. № 14953, д. № 953 от 14.11.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214 и КНА № 29, том 4, рег. № 8417, д. № 515 от 05.07.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214.

Ищецът, действащ като процесуален субституент на Държавата, основава твърдяното право на собственост на Държавата върху спорните имоти на основание отреждане, за първия имот със Заповед № 24/14.02.1990г. на Председателя на Комисията по ТСУС – Варна, с която е одобрено отреждането на терена за площадка на МНЗ, а за втория имот отчуждаване по реда на чл. 9 от ЗОЕГПНС на вила и земя от 4300 кв.м., в курортно предградие „Лозята”. За първия имот е съставен АДС № 545/21.04.1990г., като на основание ПМС № 40 от 05.12.1988г., съгласно което земи и сгради се отнемат от определени ведомства и стопански организации и се предоставят за здравеопазване, курортна дейност и спорт, имотът е предоставен на МНЗ. Впоследствие с преотреждането на терена площадка на МНЗ на школа на ГУП за МЗ по ЗРП на к.к. „Дружба” със Заповед № Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна е съставен АДС № 4646/2003г. За втория отчужден имот е съставен АДС № 744/26.09.1950г. на основание чл. 81 от НДИ. На основание Постановление на МС № 548 от 23.05.1951г. и Констативен акт от 10.01.1953г. имотът е предоставен на Санитарно - курортно управление при МНЗ. За имотите липсват реституционни претенции съгласно Удостоверение № А9-14883 от 06.06.2003г. на Община Варна. Държавата осъществява своите правомощия върху имотите посредством управляващите ведомства по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС, в настоящия случай Министерство на здравеопазването. Имотите са отразени счетоводно в баланса на МЗ. Ответникът владее собствените на държавата имоти, без наличие на основание за това, тъй като при преобразуване на лечебното здравно заведение през 2000 г. в първоначалния баланс на дружеството и в устава му не са включени спорните недвижими имоти. Поради това моли за постановяване на решение, с което предявените искове за собственост бъдат уважени.

Ответното дружество оспорва предявените срещу него искове за собственост, заявявайки самостоятелни права на собственост по отношение на всеки от имотите. Оспорва съставените актове за държавна собственост с твърдения, че същите не установяват право на собственост. Твърди, че „Специализирана болница за рехабилитация” /СБР/ - ЕАД, образувано с капитал – държавна собственост, преобразувано впоследствие в АД, е правоприемник на публично Лечебно оздравително здравно заведение - Варна /ЛОЗ/. В това качество „СБР” АД е придобило предадените в оперативно управление и стопанисване държавни имоти от ЛОЗЗ, включващи освен описаните в приватизационния анализ имоти и процесните имоти. Последните са били предадени от държавата за стопанисване на ЛОЗЗ – Варна, като след преобразуването му в търговско дружество /”СБР” АД/, предадените за стопанисване имоти са преминали в собственост на търговското дружество на основание акта на преобразуване - Заповед № РД-18-10/21.06.2000г. и на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ вр. чл. 89 от НДИ и Указ № 56 /УСД/ от 13.01.1989г. С чл. 17а от ЗППДОбП е предаден вещно-транслативен правен ефект на акта на преобразуване на държавното предприятие по отношение на всички държавни имоти, предадени за стопанисване и управление на държавните предприятия, освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Доколкото спорните недвижимости не са изключени изрично с горната заповед, а са били предадени за стопанисване и управление на ЛОЗЗ - Варна, чийто правоприемник е „СБР” ЕАД /държавна собственост/, то след приватизиране на част от акциите, са останали в собственост на дружеството. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството дали имотите се заведени в баланса или не. Наред с горното, в полза на дружеството са изтекли и сроковете на придобивната давност за своене на имотите, като по пътя на правоприемството и присъединяване владението на праводателя си, „СБР” АД е придобила правото на собственост върху имотите на основание дълга придобивна давност, считано от 2000г. Моли за решение, с което предявените срещу дружеството искове с правно основание чл.108 ЗС да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Държавата, в качеството й на контролираща страна, конституирана по реда на чл. 19, ал. 2 от ГПК /отм./, представлявана от министъра на регионалното развитие, чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на исковите претенции, и моли за уважаването им, както са предявени.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Видно от приетите по делото, вкл. и по инициатива на ответното дружество, писмени доказателства по отношение на процесните недвижими имоти са съставени актове, удостоверяващи правата на собственост на държавата по отношение на същите. Съгласно Акт за държавна собственост № 744/ 26.09.1950 г., Държавата е придобила право на собственост, считано от 14.07.1950 г., на основание ПМС № 21 и чл. 9 от ЗОЕГПНС вр. § 29 от ПП на същия закон, по отношение на имот, представляващ вила – масивна едноетажна, застроена на 70.00 кв. м., и отделна едноетажна постройка, застроена на 15.00 кв.м., служеща за лятна кухня, находящи се в гр. Сталин, м. „Св. Константин”, при граници: път, наследници на Гюлмезов, Корнелия Касабова и Щерю Дим. Чернев и лозе, застроено и незастроено, съставляващо парцел ІХ от кв. 265 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята”, с площ от 4 300.00 кв. м. В акта е отбелязано, че с ПМС № 548/23.05.1951г. е даден за ползване от Санитарно курортно управление при МНЗ. От съдържанието на Протокол - опис от 06.08.1951г., се установява, че на основание ПМС № 548/23.05.1951г., имота е преотстъпен за безвъзмездно ползване от Държавата на Санаторно - курортно управление при МНЗСГ. С Удостоверение № АУ-14883 от 04.06.2003г., издадено от Община Варна, се удостоверява, че за земя в к.к. „Св. Св. Константин и Елена” по АДС № 545/1990г. няма предявени реституционни претенции от бивши собственици на отчуждени недвижими имоти по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Съгласно заключението по приетата съдебно – техническа експертиза имота, описан в цитирания акт за държавна собственост е идентичен с Поземлен имот с идентификатор № 10135.2568.67 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3 925 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 10135.2568.124, 10135.2568.92, 10135.2568.71, 10135.2568.70, 10135.2568.69, 10135.2568.120, 10135.2568.129 и 10135.2568.66; и съответно идентичен с описания в издадения в полза на ответното дружество констативен нотариален акт за собственост № 29, т. 4, рег. № 8417, д. № 515/2005г. на Нотариус Жана Кирчева, недвижим имот, както следва: ПИ, с площ от 4000 кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, м. „Абатко”, съставляващ ПИ № 67 по плана на ВЗ Варна, одобрен със Заповед № РД-02014-415/28.08.1998г. на МРРБ.

Съгласно Акт за частна държавна собственост № 4646/ 24.07.2003 г., издаден от МРРБ, Областна администрация – гр. Варна, вписан редовно в СВ при РС – гр. Варна, Държавата е придобила право на собственост, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5 от ПП на същия закон, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и представляващ земя – УПИ „МНЗ”, в кв. 30, част от площадката на МНЗ, одобрена със Заповед № Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна, с площ от 12 350 кв.м., при граници: УПИ ІІІ-32 и УПИ Комплекс „Българска роза” от кв. 30 и улица. За имота е регистриран като съставен по – рано акт за държавна собственост - Акт № 545/21.03.1990г., а права върху имота са предоставени на Министерство на здравеопазването. От съдържанието на АДС № 545/ 21.03.1990г. се установява, че същия е съставен на основание чл. 81 от НДИ и Заповед № 24/ 14.02.1990г. за земя, отредена за площадка на МНЗСГ, с площ от 17 983 кв.м., находяща се в гр. Варна, к.к. „Дружба”, площадка МНЗ, при граници: бензиностанция, ГУП, дере и път Варна-Дружба, предоставен за оперативно управление на МНЗСГ с ПМС № 40 от 05.12.1988г. Съдът приема за установено, че за имота реституционни претенции не са уважавани, тъй като съгласно чл. 3 на Постановление № 88 от 07.08.1990г. на МС, обн. ДВ бр. 67/1990г. за възстановяване правото на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, за обекти предадени с ПМС № 40/1988г. за нуждите на здравеопазването, приети, пригодени и ползвани по предназначение от новите стопани, е прието, че не се възстановява правото на собственост и управление на бившите организации. Съгласно заключението по приетата на 06.12.2013 г. съдебно – техническа експертиза имота, описан в цитирания акт за държавна собственост имот е идентичен с ПИ № 10135.2569.21, целия с площ от 12 760 кв.м. по актуалната КК; и съответно идентичен с описания в издадения в полза на ответното дружество констативен нотариален акт за собственост № 138, т. 6, рег. № 14953, д. № 953/2005г. на Нотариус Жана Кирчева.

По делото не се твърдят и не се установяват права на собственост по отношение на процесните недвижими имоти към 21.06.2000 г. – когато е издадена Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104 и чл. 38, ал. 2 от ЗЛЗ е преобразувано съществуващото Лечебно-оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна, в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, в полза на други – физически и/или юридически лица, различни от Държавата.

От представените извлечения от счетоводните регистри на Министерство на здравеопазването, надлежно заверени от ищеца и неоспорени от ответника, процесните недвижими имоти са заведени в баланса на същото.

Видно от представената по инициатива на ищеца Заповед № РД-18-10/ 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104 и чл. 38, ал. 2 от ЗЛЗ, е преобразувано съществуващото Лечебно-оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД. Последното, съгласно т. 1.5 от заповедта, поема активите и пасивите на ЛОЗЗ по баланса към 30.09.1999г., а правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала на лечебното заведение се упражняват от министъра на здравеопазването.

Не се установява в баланса на преобразуваното Лечебно-оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна, и аналитични сметки, изготвени към 11.08.2000 г., да са включени права на собственост или управление по отношение на процесните недвижими имоти, които да са преминали в собственост на новообразуваното еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД.

Действително в т.4 от Анализ на правното състояние на „СБР – Варна” ЕАД, изготвен в изпълнение на Заповед № РД-16-99/ 22.06.2000г. на Министерство на здравеопазването, с която е открита процедура за приватизация на „СБР – Варна” ЕАД, публикувана в ДВ бр. 56/ 11.07.2000г., е описано правото на собственост на едноличното акционерно дружество с държавно имущество върху процесните имоти, но същия не съставлява доказателство за правото на собственост.

На 15.05.2001г. на основание чл. 108 от ЗЛЗ, чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОП, § 12, ал. 4 от РЗР на последния закон и Заповед № РД 16-99 от 2000г. на министъра на здравеопазването е сключен договор за приватизационна продажба на 306 719 броя акции, представляващи 70% от капитала на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, гр. Варна между Министъра на здравеопазването, от една страна като продавач и „ТЕРАТРОН ОУВЪРСИЙ ЛИМИТИД”, със седалище и управление Република Кипър, от друга, като купувач.

Видно от приетия като писмено доказателство констативен нотариален акт № 138, т. 6, рег. № 14953, д. № 953/2005г. на Нотариус Жана Кирчева, на 14.11.2005г. по молба на ответното дружество и на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, цитирания нотариус признава права на собственост в полза на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД върху на УПИ с площ от 12 400 кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващ УПИ „площадка на МНЗ” от кв. 30 по плана на комплекса, съгласно Заповед № Р-11/11.02.1993г., изменена със Заповед № Р-46/19.02.2002г. на Зам. Кмета на Община Варна, при граници: УПИ № ІІІ-32, ГУП, дере и улица по регулация.

На същото основание ответното дружество е признато за собственик на 05.07.2005г. с КНА № 29, т. 4, рег. № 8417, д. № 515/2005г. на Нотариус Жана Кирчева на недвижим имот – ПИ, с площ от 4000 кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, м. „Абатко”, съставляващ ПИ № 67 по плана на ВЗ Варна, одобрен със Заповед № РД-02014-415/28.08.1998г. на МРРБ, при граници: ПИ №№ 65, 66, 160, 69, 70, 71, 72, 9515, заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда с площ от 160 кв.м.

В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства от ответното дружество - показанията на свидетелите Дончо Даракчиев и Никола Колев, чрез които не се установяват годно правнорелевнатни факти и обстоятелства, съставляващи възражения на ответната страна срещу предявените искове. – л. 421-422, т.1, гр. дело 6964/ 2006 г. на РС – гр. Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна: Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещият собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск ищцовото министерство, като процесуален субституен на Държавата, цели да възстанови владението върху предоставените му от собственика процесни недвижими имоти, от което го е лишило ответното дружество, без правно основание. За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се установи наличието на юридическия състав на разпоредбата на чл.108 ЗС, включващ три кумулативно дадени предпоставки: права на собственост върху претендирания недвижим имот в полза на държавата, упражняване на владение или държане на имота от страна на конституирания в процеса ответник, за която фактическа власт – на трето място, липсва правно основание.

Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита на правото на собственост на държавата по отношение на процесните имоти на твърдяното придобивно основание – валидно отреждане с административен акт и отчуждаване по реда на чл. 9 от ЗОЕГПНС.

От приетите по делото писмени доказателства по инициатива на ищцовото министерство, неоспорени от ответниците, по отношение на ПИ № 10135.2569.21 с площ от 12 760 кв.м., се установява правото на собственост на държавата на основание отреждане със Заповед 24 от 14.02.1990г. на Председателя на комисията по ТСУС – Варна за нужди на МНЗ. Факта на отреждането на терена, както и влизането в сила на заповедта за това, се установяват от съдържанието на същата. На основание влязлото в сила отреждане на имота е съставен АДС № 545/ 21.03.1990 г., по реда на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НДИ /отм., действаща към 1990г./, съгласно която се актуват новопридобити държавни имоти. В случая, имотът отреден за площадка на МНЗ с площ от 17 983 кв.м., а като регулационна единица е образуван с изменението на плана от 1990г. Чрез приетото заключение на вещото лице Детелина Петрова се установява, че площадката на МНЗ по плана на к.к. „Дружба”, отредена за МНЗ със Заповед № 24/14.02.1990г., е идентична на имота с площ от 17 983 кв.м. по АДС № 545/1990г. и частично идентична на имота по АДС № 4646/2003г. В ПИ 10135.2569.21 с площ от 12 760 кв.м. попада част от терена отреден за МНЗ със Заповед № 24/14.02.1990г. с площ от 12 400 кв.м., по местонахождение идентична с имота описан в АДС № 4646/2003г., и представляваща част от имота по АДС № 545/1990г. Разликата в площта, видно от експертното заключение, се дължи на различното отразяване на източната граница на имота в съответните планове, като в КК е отразена материализираната на терена граница. С изменението на регулацията на част от кв. 30 по плана на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” за ПИ пл. № 32, извършено със Заповед № Р-46/19.02.2002г. е обособено УПИ І-32 за балнеохотел „Сана”, който обхваща част от терена отреден за МНЗ. Останалата част от терена отреден за МНЗ е попълнен в КП на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” със Заповед № РП-15/16.01.2006г. на Кмета като ПИ № 164 с площ от 12 400 кв.м. Въз основа на влязлото в сила изменение на регулацията на кв. 30 и в изпълнение на същото е съставен АДС № 4646 от 24.07.2003г., на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5 от ППЗДС.

По отношение на ПИ № 10135.2568.67 и изградените в него сгради, правото на държавата е основано на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. Съгласно чл. 9 от ЗОЕГПНС се отчуждават и вили в градовете и курортните места, необходими за обществени нужди по решение на Министерския съвет. Видно от представената по делото преписка по отчуждаването, цитирано в Акт № 744 /л. 114/, в полза на държавата е отчуждена вила застроена на 70+15 кв.м., заедно с цялото място застроено и незастроено от 4 300 кв.м., находяща се в гр. Сталин, м. „Св. Константин” от бивш собственик – Горан Иванов Минчев, на основание Постановление за отчуждение № 2118/14.07.1950г., дадена за използване на стоп. „Евксиноград”. На това основание за отчуждения имот – вила и лозе - е съставен АДС № 744/ 26.09.1950г. С ПМС № 548 от 23.05.1951г. е одобрено разпределението на отчуждените вили и отдаването им за безвъзмездно ползване на отделните ведомства, считано от деня на отчуждаването им съгласно приложен списък № 1, в който отчуждения от бившия собственик Горан Минчев имот фигурира под позиция 1 за гр. Сталин. С протокол опис от 06.08.1951г. имота е предаден за безвъзмездно ползване на Санаторно-курортно управление при МНЗСГ. За отчуждения имот няма заявени реституционни претенции от бивши собственици. От представените счетоводни извлечения се установява, че след ликвидацията на Санаторно-курортно управление при МНЗСГ, активите му са били приети за стопанисване от образуваното през 1959г. Лечебно оздравително здравно заведение на МЗ, гр. Варна.

В процесния случай, с оглед заявените от страните фактически твърдения, на които ищцовото министерство основава исканията си, а ответното дружество възраженията си, съгласно правилото на чл.127 ГПК /отм./, между тях не е налице спор относно правата на собственост на държавата по отношение на процесните имоти към м.06.2000 г. - момента на издаване на Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104 и чл. 38, ал. 2 от ЗЛЗ е преобразувано съществуващото Лечебно-оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна, в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД.

Между страните се спори относно факта на правоприемство между държавата, от една страна, и от друга - еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, преобразувано в „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” - АД – гр. Варна; спори се относно това, преминали ли са процесните недвижими имоти в собственост на първото дружество при учредяването му, чрез преобразуване на съществуващото публично Лечебно – оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна, със Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, за да е възможно преминаването им в собственост на дружество ответник, като правоприемник.

Преобразуването на Лечебно – оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна в „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, е форма на приватизация на държавно имущество и се извършва през м.06.2000 г. на основание чл.103, ал.1, във вр. чл.104, във вр. с чл.38, ал.2 Закона за лечебните заведения, при съблюдаване изискванията на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, отм., ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г./ ЗППДОП/, тъй като, съгласно чл.61, ал.1 ТЗ, образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен със закон. По реда установен в ЗППДОП е образувано „СБР – Варна” – ЕАД, и по този ред е преобразувано, чрез Договор за приватизационна продажба на 306 719 броя акции, представляващи 70 % от капитала на „СБР – Варна” – ЕАД № РД – 16126/ 15.05.2001 г., в „СБР – Варна” – АД. Видно от Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на министъра на здравеопазването, е разпоредено при преобразуването „СБР – Варна"-ЕАД да е правоприемник на активите и пасивите на ЛОЗЗ по баланса, съставен по счетоводните данни към 30.09.1999 г..

В изпълнение на преобразуването, с Решение от 03.07.2000 г. по ф.д. № 2332/ 2000 г. ОС – гр. Варна, ФО, в регистъра за търговските дружества е вписано в търговския регистър на основание чл.119 ТЗ – Еднолично акционерно дружество „СБР – Варна”; с капитал в размер на 438 170 лева, разпределени на 438 170 поименни акции с номинална стойност 1 лев; и едноличен собственик на капитала – държавата.

В изпълнение на преобразуването на ЕАД в АД, с Решение от 16.08.2001 г. по ф.д. № 2332/ 2000 г. ОС – гр. Варна, ФО, в регистъра за търговските дружества са вписани настъпилите промени: на наименованието; в съвета на директорите и представителството.

С диференциацията на съществувалата, с оглед чл. 15 Конституцията /1971 г. отм./единна държавна собственост последователно, законодателно е поставян въпросът за транслацията на правото на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия за стопанисване и управление. Макар и с чл. 62 ТЗ / ред. 1991 г./ и ЗОЕТДДИ (отм.) да е регламентирана изрично възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, в тях не са очертани вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. С това постановление е установена вещната транслация на правото на собственост, принадлежало до този момент на държавата върху имуществата - движими и недвижими, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества. С разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) по същество е възпроизведена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/93 г. / една от очертаните в постановлението хипотези/, като окончателно е определено преобразуването на държавни предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост. Този извод следва от това, че преобразуваното търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на държавата при условията на частно правоприемство. Обсъжданата норма на чл. 17а ЗППДОП (отм.) установява, че при преобразуването на държани предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на търговските дружества, които са правоприемници на здравните заведения, въз основа на които са преобразувани. ЗЛЗ е специален спрямо ЗППДОП /отм./, като последният намира субсидиарно приложение за неуредените в първия въпроси /арг. от чл. 108, ал. 2 от ЗЛЗ /отм./. От този регламент следва да бъдат изведен и фактическия състав, образуващ сложния юридически факт на придобиване право на собственост по цитирания текст. Изисква се наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му / т. е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество следователно, изисква установяване на всички осъществени факти, относими към посочения фактически състав в съотносимост на кумулативност. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация.

В процесния случай не се установява на основание чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ, във вр. с чл.17а от ЗППДОП, както е удостоверено с НА за собственост на недвижим имот № № 138, т. 6, рег. № 14953, д. № 953/2005г. на Нотариус Жана Кирчева, от 14.11.2005г.; и от 09.07.2005 г. с № 29, т. 4, рег. № 8417, д. № 515/2005г. на Нотариус Жана Кирчева № 146, том ІІІ, рег. 1570, дело 579/ 13.04.2007 г., издадени по молба на ответното дружество и на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, това дружество да е придобило право на собственост по отношение на процесните недвижими имоти, за да формират те част от капитала на учреденото от държавата „СБР-Варна” – ЕАД, преобразувано в „СБР – Варна” – АД. Отделянето на именно това собствено на държавата имущество и предаването му в собственост на новоучреденото дружество, не се установява по несъмнен начин от съдържанието на цитираната заповед за преобразуване, както и от съдържанието на баланса, съставен по счетоводните данни към 30.09.1999 г., и представляващ приложение към заповедта, приложени по делото, тъй като те съдържат единствено стойностно изражение на отделените активи. Съгласно приетото в цитираното в обжалваното решение Решение № 643 от 4.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1196/2009г., I ГО, ГК, заприходяването на имуществото в баланса на държавното предприятие не е елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, но включването на имуществото в баланса на здравното заведение е елемент от приложимия в случая фактически състав на преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 104, ал. 1 от ЗЛЗ. В конкретния случай не е спорен по делото въпроса за проведеното отчуждително производство по отношение на конкретния имот. Предоставянето на имота от друга страна на държавното предприятие СКУ при МНЗ, съответно ЛОЗЗ – Варна - праводател на „СБР – Варна” ЕАД се установява, както от факта на отчуждаването му за нуждите на здравеопазването /чл. 9 от ЗОЕГПНС вр. § 28 от ППЗОЕГПНС/, така и от изричното отбелязване в АДС № 744 на предоставянето му за ползване, както и от ПМС № 548/23.05.1951г. Факти, които сами по себе си са безспорни по делото, но липсват доказателства, установяващи по категоричен начин предоставения имот да е бил включен в баланса на ЛОЗЗ - Варна към 30.09.1999г., активите към който момент са поети от ЕАД с държавно имущество, съгласно акта на преобразуване /т. 1.5 от Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г./. С оглед даденото разрешение относно елементите от фактическия състав на специалната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗЛЗ и установеното по делото /сметки на ЛОЗ на МЗ, гр. Варна към 11.08.2000г. – л. 37; Анализ на правното състояние на „СБР – Варна” ЕАД към същия момент, от които е видно, че имота не фигурира в изготвения предприватизационен анализ на правното състояние на ЕАД, както и в инвентарния опис на дружеството/, съдът приема за основателни правоизключващите възражения на ищеца, че към момента на преобразуването му в ЕТД с държавно имущество, имотът не е бил включен в баланса на ЛОЗЗ-Варна. Ето защо приемство по отношение правото на собственост върху този имот в лицето на „СБР – Варна” ЕАД, по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗЛЗ, не е настъпило. Ответното акционерно дружество от своя страна като правоприемник на „СБР – Варна” ЕАД не е придобило права, които праводателят му не е притежавал. От всичко изложено следва, че държавата е собственик на процесния имот по АДС № 744 от 1950г. на основание отчуждаване по реда на чл. 9 от ЗОЕГПНС и така придобитото право към настоящия момент не е изгубено на някое от основанията по чл. 99 от ЗС. Установено е от заключението на вещото лице Красимира Кателиева, че този имот, съставляващ парцел ІХ, кв. 265 по плана на предградие лозята е идентичен с имот пл. № 67, кв. 69 по действащ КП на к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, а по действаща КККР имотът съгласно установеното от експерта Детелина Петрова е съответен на ПИ № 10135.2568.67 с площ от 3925 кв.м. Следователно към настоящия момент Държавата се легитимира като собственик на описания имот на твърдяното основание.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Видно от приложените по делото многобройни уточнителни и допълващи исковата молба молби в изпълнение на указанията на съда, дадени вкл. и Определение от 15.02.2012 г. по ч(гр. дело № 410/ 2012 г. по описа на ОС – гр. Варна, са уточнени обстоятелствата на които се основават исковите претенции и съгласувано с тях и искането на ищеца, процесуален субституент на държавата, като собственик на претендираното за предаване недвижимо имущество, съответно на разпореденото с разпоредбите на чл.98, ал.1, б. „г” и б. „д” ГПК /отм./.

Неоснователни са възраженията на ответниците за липса на доказателствена стойност на съставените актове за държавна собственост и на документите, съставляващи преписки по съставянето им. Действително цитираните актове за държавна собственост се съставят едностранно и имат единствено констативен ефект и не се ползват от материална доказателствена сила. Както констативните нотариални актове, издадени в полза на ответното дружество, така и цитираните актове за държавна собственост не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което всяко трето лице – каквото в случая е ответното дружество, на което се противопоставя доказателствената сила издадените преди това АДС, може да доказва възраженията си, че титулярът на правото на собственост, посочен в тях, не е собственик, доказвайки факти, осъществили се положително преди това: че имуществото не е държавна собственост, защото е собственост на други физически и/или юридически лица, но такова доказване по делото ответното дружество не е осъществило. Обратно на това – още в първото по делото открито съдебно заседание ответното дружество е ангажирало становище, че упражнява от свои име и за своя сметка право на собственост, по отношение на процесните имоти, което е придобило като правоприемник на „СБР – Варна” – ЕАД, с безспорно държавна собственост капитал, вкл. като дълготрайни материални активи правото на собственост върху същите. Ищцовата страна, в чиято тежест е доказването на правото на собственост в полза на Държавата, с годни доказателствени средства, установи по несъмнен начин, че: 1/ към 1991 г., с оглед чл. 15 Конституцията /1971 г. отм./, процесните недвижими имоти са съставлявали част от единна държавна собственост, както и че същите са предоставени от държавата на МНЗ за стопанисване и управление; 2/ при преобразуването на Лечебно – оздравително здравно заведение – Варна, гр. Варна в „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, процесното недвижимо имущество не е отделено от държавата и не е включено в капитала на ЕАД.

По делото не се спори, че считано от 09.07.2005 г. и от 14.11.2005г., снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти, предмет на исковите претенции, ответното дружество е заявило свои права на собственост по отношение на имотите, както и че считано от м.08.2001 г. упражнява владение върху същите, но тази фактическа власт – за периода м.08.2001 г. до 01.06.2006 г., не може да доведе до придобиването им на оригинерно основание - по давност, тъй като с нормата на § 1 от ЗД на ЗС /Обн., ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 1.06.2006г./ е постановено, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014 г.

Поради всичко изложено по – горе искът за собственост, предявен от Министерство на здравеопазването е основателен и следва да бъде уважен, тъй като Държавата, чийто процесуален субституент е ищеца, е собственик на процесните имоти, а ответното дружество няма основание да ги държи или владее. Поради положителното установяване правото на собственост в полза на Държавата, следва да бъде отменен по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, издадените в полза на ответното дружество по реда на чл.483, ал.1 ГПК /отм./ НА за собственост.

Предвид съвпадане на крайните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от РС – гр. Варна по спора от правна страна по този иск, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК/отм./, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 874/ 25.02.2014 г., постановено по гр. дело № 6964/ 2006 г. по описа на РС – гр. Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: