Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2014 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На десети юли Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НАНКИНСКА

СТАНЧО САВОВ

Секретар Е.К.

Прокурор МИЛЕН СТАВРЕВ

като разгледа докладваното от съдия Славкова

ВНОХД № 537 по описа на съда за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъда № 31 постановена на 04.02.2014г. по НОХД № 5285 / 2012г. на ВРС, 15 състав, с която подсъдимата Н.Д.К. е призната за НЕВИНОВНА в това че, в периода от 19.07.2005 г. до 03.10.2008 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Креда” ООД, гр. Варна, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага:

Използвала неосведомеността на лицето И.И.К. относно начините да установи дали закупуваното от него жилище с НА № 32 от 28.02.2007 г. имот: апартамент № 2 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул. Крепостна № 17-17 А, е обременено с вещни тежести – ипотеки и относно необходимостта да извърши проверки затова по съответния ред – чрез подаване на молби в Агенцията по вписванията, като обременила с вещна тежест – ипотека в полза на кредитора на „Креда ООД, гр. Варна – „АЛФА БАНКА” АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата от 195 583.00 лева и с това му причинила имотна вреда в размер на 31 000.00 евро, възлизащи на 60 630.73 лева по фиксинга на БНБ;

Възбудила и поддържала заблуждение у Д. Н. С. относно това, че „Креда” ООД, гр. Варна ще построи и предостави на С. недвижим имот, посочен в предварителен договор за покупко –продажба недвижим имот от 23.08.2007 г. – жилище в новострояща се сграда в гр. Варна ул. Средна гора № 14, и с това и причинила имотна вреда в размер на 19 000.00 евро, възлизащи на 37 160.77 лева;

Използвала неосведомеността на Д.Й.Г. и И.Д.Г. относно начините да установят дали закупуваното от тях жилище с НА № 34 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 1 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул. Крепостна № 17-17 А, е обременено с вещни тежести – ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки затова по съответния ред – чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест – ипотека в полза на кредитора на „Креда” ООД, гр. Варна – „АЛФА БАНКА” АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583.00 лева, и с това им причинила имотна вреда в размер на 80 000.00 лева и 9 580.00 евро, възлизащи на 18 736.85 лева по фиксинга на БНБ, възлизаща общо на 98 736.85 лева, като деянието останало недовършено по отношение на Г. и Г., поради независещи от волята на дееца причини;

Използвала неосведомеността на Я.А.Т. и И.Т.Т. относно начините да установят дали закупуваното от тях жилище с НА № 35 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 11 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул. Крепостна № 17 – 17 А, е обременено с вещни тежести – ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред – чрез подаване на молби в Агенцията по вписванията, като обременила имота с вещна тежест – ипотека в полза на кредитора на „Креда” ООД, гр. Варна – „АЛФА БАНКА” АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583.00 лева, и с това им причинила имотна вреда в размер на 32 000.00 евро, възлизащи на 62 586.56 лева по фиксинга на БНБ;

Използвала неосведомеността на С. Г. Б. и З. Т. М. относно начините да установят дали закупуваното от З. Т. М. жилище с НА № 33 от 19.12.2006 г. имот: апартамент № 5 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул. Крепостна № 17 – 17 А, е обременено с вещни тежести – ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред – чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест – ипотека в полза на кредитора на „Креда” ООД, гр. Варна – „АЛФА БАНКА” АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583.00 лева и с това причинила на С. Г. Б. имотна вреда в размер на 44 000.00 евро възлизащи на 86 056.52 лева по фиксинга на БНБ;

Използвала неосведомеността на Р. А. Н. и С. Д. Н., относно начините да установят дали закупувания от тях с НА № 28 от 13.09.2007 г. имот: апартамент № 7 в строяща се кооперация на адрес: гр. Варна, ул. Крепостна № 17 – 17 А и право на строеж на паркомясто № 8, обременени с вещни тежести – ипотеки и относно необходимостта да извършат проверки за това по съответния ред – чрез подаване на молби в Агенция по вписванията, като обременила имота с вещна тежест – ипотека в полза на кредитора на „Креда” ООД, гр. Варна – „АЛФА БАНКА” АД, по договор за заем № 256 от 15.06.2006 г. за сумата 195 583.00 лева и с това им причинила имотна вреда в размер на 31 750.00 евро, възлизащи на 62 097.60 лева по фиксинга на БНБ и 20 694.00 лева, възлизащи общо на 82 791.60 лева, като причинената имотна вреда на пострадалите лица възлиза общо на 427 963.03 лева, представляваща големи размери- престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. На осн. чл. 304 от НПК, съдът я ОПРАВДАЛ по така възведеното й обвинение.

Съдът е отхвърлил предявените граждански искове срещу подсъдимата Н.К. от гражданските ищци Я.Т., И.Т., И.К., И.Г. и Д.Г. за обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди, като недоказани по основание.

Недоволен от присъдата е останал представителя на ВРП, който я протестира поради неправилно кредитиране обясненията на подсъдимата и показанията на св.Ш., но не и тези на свидетелите, пострадали от деянието. Счита се, че подсъдимата не е имала намерение и възможност да довърши започнатите строителни обекти, като по този начин подс.К. безспорно е осъществила състава на престъплението по отношение на св.С., поради това, че управляваното от подсъдимата дружество не е притежавало и никога не е придобивало права за строеж на имот на ул.”Средна гора” №14 в гр.Варна, а подсъдимата е договаряла вещни права, каквито не е притежавала. При получаване на парични средства от продажбата на имоти на „Ринг Холидей ДМ” ЕООД подсъдимата не е изпълнила своите задължения към банката и свидетелите. Моли се присъдата да бъде отменена и да се постанови осъдителна такава, с която да й бъде наложено наказание над средния размер.

Недоволни от присъдата останали и частните обвинители и граждански ишци И.К., Я.Т. , И.Т., И. Г. и Д.Г., които я обжалват в срок чрез процесуалните си представители. Изразяват становище за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Сочат се доводи, че са събрани доказателства подсъдимата да е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което й е възведено обвинение.

Във въззивната си жалба ч.о и гр.ищец И.К. посочва, че той не е подписвал декларация, че е уведомен за наличието на ипотека върху закупувания от него имот, а наличните такива, които другите свидетели са подписвали не са конкретизирани по отношение на имот и задължение. В мотивите си първоинстанционния съд не е коментирал въпроса, че в инкриминирания период подсъдимата е имала данъчни задължения, но въпреки това при изповядване на сделката е подписала декларация по чл.264 от ДОПК, че няма такива и по този начин е опорочила сделката. При получаване на парични средства от продажбата на имоти на „Ринг Холидей ДМ” ЕООД тя не е изпълнила своите задължения към кредитора и пострадалите лица.

В жалбата на частните обвинители и граждански ишци Я.Т. и И. Т. се посочва аргументи, че същите са закупили имот, който вече е бил ипотекиран и този факт не им е бил известен, съответно не им е бил съобщен от подсъдимата нито при сключване на предварителния договор, нито при изповядване на сделката при нотаруиса. Считат, че деянието е доказано и от субективна страна.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и го счита за основателен, както и подадените въззивни жалби.

Подс. К. редовно призована, не се явява. Защитникът й - адв. Г., моли присъдата да бъде потвърдена като изразява становище за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт.

Жалбоподателите – частен обвинител и гражданки ищец И.К., не се явява, представлява се от процесуални представители – адв.В.В. и адв.С. Милчева, които сочат, че обвинението е доказано и подсъдимата следва да бъде осъдена и предявените граждански искове да бъдат уважени.

Жалбоподателите – частните обвинители и граждански ищци Я.Т., редовно призована, явява се лично, а И.Т. – редовно призован, не се явява. Процесуалният им представител адв.Панка И. поддържа въззивната жалба.

Гражданските ищци И. Г. и Д.Г., редовно призовани, не се явяват. Процесуалният им представител адв.Т. се присъединява към подадените протест и жалби като изразява същите становища и искания. Впрочем, подобно процесуално действие- присъединяване към жалба, след образуване на производството пред въззивната инстанция не е предвидено, то е възможно само за подсъдимите, съгласно чл. 320 ал.5 от НПК , поради което и становището на повереника на тези страни в процеса не представлява допълнение към вече подадена жалба, нито присъединяване към жалба на друга страна в процеса.

Съдът,след като взе предвид становищата на жалбоподателите и страните, събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

В атакуваната присъдата е прието, че подсъдимият Н.К. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

За да постанови присъдата си, районният съд е обсъдил внимателно и задълбочено гласните и писмени доказателства и доказателствени средства– съдебно- оценителна експертиза и заключение на в.л., приложените писмени документи –копия на договори за покупко-продажба, нотариални актове, декларации, справки, банкови извлечения и др., както и показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата.

След обстойния им анализ, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н.К. е управител и представляващ „Креда” ООД гр.Варна с предмет на дейност строително-монтажна дейност, проучване, проектиране, инвестиционна политика, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, търговия и посредничество при отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи и др. Дружеството било учредено с капитал от 5100 лева, със собственици подс. К. и дъщерите й К. К. и Д. К., като от създаването му, включително и през периода 19.07.2005 г. до 03.10.2008г., било управлявано от подсъдимата. Дружеството финансирало дейността си с банкови заеми и чрез продаване на правото на строеж в предстоящи за изграждане сгради, от парите давани изцяло или на части от клиентите при сключване на предварителни договори за покупко-продажба.

Подсъдимата осъществявала търговска дейност и като едноличен търговец и чрез въпросното дружество, като били закупувани недвижими имоти в гр.Варна, върху които в последствие били построявани жилищни сгради и апартаментите в тях се разпродавали.

Поради задължения на подс.К. към различни лица към средата на 2005г. били вписани следните тежести върху имоти, собственост на подсъдимата, които да послужат като обезпечение на неизпълнените й задължения:

- възбрана и обезпечаване на бъдещ иск, вписана на 19.05.2001г. с кредитор Снежина И. Радушева и длъжник подс.К., върху недвижим имот - поземлен имот 9.21 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в гр. Варна на ул. „Поп Харитон" №71 и върху магазин №1 с площ 66 кв.м., находящ се на същия адрес.

-договорна ипотека, вписана от 12.06.2001 г. върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №7, ет. 4-5, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „Средна гора" №17, с кредитор: ДСК-ЕАД ФЦ-Варна и ипотекарен длъжник подс.К., заличена от 05.05.2006 г.

-възбрана от данъчната администрация, вписана от 26.08.2003 г., с кредитор ДП "Приморско" и длъжник подс.К., върху: поземлен имот с площ 258 кв.м., находящ се в гр. Варна на ул. „Кап.Райчо" № 54 и върху: апартамент №11, апартамент №12, находящ се на ул. „Капитан Райчо" № 54 и върху самостоятелен обект в сграда - апартамент № 7, ет. 4-5, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. „Средна гора" №17, заличена на 05.10.2006г.

-възбрана от данъчната администрация, вписана от 06.01.2004 г., върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №19, находящ се в гр. Варна на ул. „Мир" № 6, вх.Г, ет. 8 и върху една втора идеална част от апартамент № 135, находящ се на адрес: гр. Варна, жк. Младост, бл.106, вх.7, с кредитор ДП"Приморско" и длъжник - Н.Д.К., заличена на 26.11.2007 г.

-възбрана от данъчната администрация, вписана от 06.01.2004 г., върху самостоятелен обект в сграда - една втора идеални части от магазин № 3, находящ се в гр. Варна на ул. „Средна гора"№ 17, партер, с кредитор ДП "Приморско" и длъжник Н.Д.К., заличена на 12.07.2007г., както и други възбрани, които са били напълно или частично заличени.

Възбраните касаели лични имоти на подсъдимата и такива, находящи се в строящи се от нея кооперации.

Подсъдимата решила да закупи парцел в гр.Варна, ул.Крепостна № 17-17а, върху който да построи жилищна сграда. Средствата за това събрала чрез кредит от „Алфа банк” АД и от клиенти желаещи да закупят апартаменти в предстоящата за изграждане сграда. През лятото на 2006г. тя започнала да набира клиенти, желаещи да закупят жилища в посочената сграда.

Св.Р. Н. и съпругът й С. Н. разбрали за строежа и изявили желание да закупят жилище в предстоящата за изграждане сграда на ул.Крепостна № 17-17а и за целта се свързали с К., която им показала скица на сградата и като първи клиенти им дала възможност да изберат жилище по площ и етажност. На 19.07.2005г. между С.Н. и св.Н. като възложители и „Креда” ООД гр.Варна, представлявано от подс.К., като изпълнител бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот- апартамент № 7, 3 жилищен етаж, разгърната застроена площ от 75.00 кв.м. и 5.00 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Съгласно клаузите на сключения договор „Креда” ООД се задължавала да построи жилищната сграда в срок от 24 месеца от издаване на разрешителното за строеж и да прехвърли собствеността на въпросния апартамент на сем. Н.и като крайната цена, която последните следвало да платят била 35 750 евро, платима на вноски от 5600 евро при подписване на договора, 12 000 евро платими по банков път на 09.08.2005г., 9 075 евро при изливане на плоча „Г” и 9 075 евро при изливане на плоча „Е”. Двамата платили в брой първоначалната сума при подписване на договора на 19.07.2005г.

На 09.08.2005г. била платена по банков път от св.Н. сумата от 12 000 евро, която била приведена по сметка на – Д. К., която й била посочена от подсъдимата. За извършения превод била издадена и квитанция от името на дружеството.

Св.Н. изплатила и другите уговорени вноски, както следва: на 23.01.2006г. - сумата от 2 500 евро, на 15.09.2006г. - сумата от 9150 евро, на 17.01.2007г.- сумата от 2500 евро, на 13.02.2007г.- сумата от 8000 лева, на 21.02.2007г.- сумата от 944 лева и на 17.09.2007г.- сумата от 11 700 лева.

За плащането на всяка една вноска били издавани квитанции от името на дружеството.

Междувременно подсъдимата продължавала да извършва строителна дейност по изграждането и на други жилищни сгради, били налагани възбрани върху определени имоти и права като някои от тях впоследствие били заличавани.

На 15.06.2006г. в гр.Варна бил сключен договор за кредитна линия № 256 / 2006г. между „Алфа банк”- АД и „Кредо” ООД гр.Варна, с управител и представляващ дружеството подс. К., съгласно който на дружеството се предоставя заем в размер на 195 583 лева, които средства да бъдат усвоени изцяло или отчасти въз основа на допълнителни споразумения между страните. Кредитната линия била отпусната за оборотно финансиране на дружеството, придобиване на дълготрайни материални активи, осъществяване на инвестиционни проекти, за издаване на банкови гаранции, откриване на акредитиви и финансиране.

Като обезпечение на изпълнението на договора била учредена договорна ипотека на 16.06.2006г. при нотариус Ал. Александров, пред който бил сключен договор и изготвен нотариален акт № 163, том III, рег№ 4430, дело № 280 / 2006г., вписан в службата по вписванията на 20.06.2006г., върху недвижими имот-поземлен имот с площ 343 кв.м., находящ се в гр. Варна на ул. „Крепостна"№17-17а и върху учреденото в полза на „Креда"-ООД, гр. Варна, право на строеж на обектите в новострояща се жилищна сграда на посочения адрес, съгласно одобрен на 28.01.2006 г. архитектурен проект от Община Варна - район „Одесос", а именно: паркоместа №№ 1,2,3,4,5,6,8,9,10, находящи се на подземен сутеренен етаж и на първи партерен етаж на сградата, подробно описани по квадратура и граници, апартаменти №1,2,5,7,10,11,12, както и втора по ред ипотека върху магазин, находящ се в новострояща се сграда в гр.Варна, на ул.”Тр.Китанчев”№ 7, с ипотекарен длъжник - „Креда"-ООД, гр. Варна, чрез управителя му – подс. К. и кредитор – „Алфа банк” АД.

Подсъдимата К. продължила да набира клиенти, желаещи да закупят имоти в предстоящата за изграждане сграда, находяща се на ул.Крепостна № 17-17а и сключвала предварителни договори с тях. Първоначално тя не ги уведомявала, че имотите са обременени с ипотеки.

На 13.09.2007г. в гр.Варна между „Креда” ООД – Варна, с управляващ и представляващ дружеството подс.К., като продавач и св.Н.и като купувачи бил сключен договор за покупко- продажба на правото на строеж върху апартамент № 7 и паркомясто № 8, в жилищна сграда на ул.”Крепостна” № 17 в гр.Варна, съгласно сключения предварителния договор между страните от 19.07.2005г.. Договорът бил сключен пред нотариус Огнян Ш., който знаел за сключената договорна ипотека върху имота с „Алфа банк”- АД и който изрично уведомил св.Н.и за това, че имота е обременен с такава ипотека, но въпреки това те заявили, че желаят сделката да се изповяда. За това по искане на нотариуса при изповядването на сделката била съставена и подписана от свидетелите Н.и декларация, че са запознати с кредита на дружеството и учредената ипотека.

Към този период сградата била изградена на етап „груб” строеж, „до покрив”, а подсъдимата изпаднала във финансови затруднения. Били проведени срещи между нея и св.Н.и, на които им заявявала, че й са необходими съвсем малко парични средства, за да довърши сградата.
От сключване на договора за кредитна линия с „Алфабанк” АД до 24.07.2008г. подсъдимата погасявала задължението по кредита макар и със закъснения до двадесет дена, а след тази дата преустановила изцяло плащанията по него.

На 29.04.2010г. св.Н. починал. Няколко дни след това, в началото на м.май 2010г. св.Н. получила съобщение от ЧСИ – Миглена Пашова, за това, че по молба на „Алфа банк” АД е насрочена публична продан на апартамент № 7, находящ се в жилищна сграда на ул.”Крепостна” № 17 в гр.Варна, във връзка със задължението на „Креда” ООД гр.Варна към банката. На 28.05.2010г. апартамента бил продаден на А. С. Д. като покупко-продажбата била вписана в Службата по вписвания. Н.и останали собственици на паркомясто № 8, а общата сума, която заплатили на подсъдимата по договора била 82 791,60 лева. Св.Н. се свързала с подсъдимата, която обещала да върне парите, но не го направила.

Св.Д.Г. и съпругата му св. И.Г. имали намерение да си закупят жилище. През пролетта на 2006г. те видели, че е започнат строеж на жилищна сграда в гр.Варна, на ул.”Крепостна” №17. Разбрали коя е фирмата изпълнител и отишли в офиса на „Креда” ООД гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.”Кап.Райчо” № 54, където се срещнали с подс.К.. Обяснили й за намерението си да закупят жилище. Тя им предложила да си изберат апартамент по скицата. Св. Г. избрали апартамент № 1 със застроена площ от 57,03 кв.м. на цена 41 000 евро. Подс.К. поискала парите от продажната цена да се внесат предварително при сключване на предварителния договор за покупко- продажба.

На 22.06.2006г. между св.Д. и И. Г. и „Креда” ООД гр.Варна, с представляващ и управляващ дружеството подс. К., бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 1, находящ се в посочената по – горе жилищна сграда, върху който към този момент вече имало учредена договорна ипотека в полза на „Алфа банк” АД. За това обстоятелство св.Г. не били осведомени. По настояване на подсъдимата цялата сума в размер на 80 000 лева била преведена по сметка на дъщеря й К. К. в „Българоамериканска кредитна банка” с IBAN : ***. Сумата била преведена на 23.06.2006г. от сметка в същата банка от М. Г. – майка на св.Г..*** между св.Г. и подс.К. бил подписан анекс към предварителния договор, според който те закупували допълнително още една стая, която до тогава била към съседния апартамент №2. Била извършена корекция в договора като площта на жилището се увеличила с 20 кв.м., а общата цена възлизала на 52 080 евро. Св.Г. следвало да доплатят сумата от 11 080 евро, на вноски, за които плащания са били издадени квитанции от дружеството. Останала за плащане една вноска от 1 500 евро, която следвало да бъде заплатена при издаване на акт 16.

На 19.12.2006 г. в гр. Варна, пред нотариус Огнян Ш. бил подписан Нотариален акт № 34, том XI, per. № 14103, дело № 1999/2006, между свидетелите Д.Г. и И.Г., като купувачи и „Креда"-ООД, представлявано от подс. К.. По силата на същия двамата съпрузи, придобивали апартамент № 1 заедно с прилежащото му избено помещение №2, в жилищна сграда на ул.Крепостна №17-17а в гр.Варна. Била посочена цена от 38 400.90 лева, представляваща данъчната оценка, но реално била заплатена сумата от 80 000,00 лева и 9 580,00 евро, възлизащи общо на 98 736.85 лева. Нотариус Ш. уведомил свидетелите Д.Г. и И.Г., че закупуват имот, който вече е ипотекиран. Била подписана декларация, че на св.Г. му е известен кредита към „Алфа банк” АД.

През м. октомври 2009г. сем. Г. получили покана за доброволно изпълнение във връзка с неизпълнението на „Креда” ООД по договора за кредит с „Алфа банк” АД, по образувано изп.дело с взискател - банката. Апартамента на свидетелите Г. – апартамент № 1, бил обявен на публична продан и затова свидетелите поискали от подс. К. да им бъде върната дадената от тях сума. Подсъдимата обещавала да намери пари и да заличи ипотеката, но не го направила.

Във връзка с обявената публична продан не се явили кандидати, желаещи да закупят процесния имот и той останал непродаден. В хода на изпълнителното производство кредитора „Алфа банк” АД бил удовлетворен чрез продажба на част от ипотекираните имоти. Ипотеката върху апартамент № 1 била заличена, а св.Г. останали собственици на същия.

През 2006г. св.И.Т. и съпругата му св.Я.Т. имали намерение да закупят жилище. Научили от агенция за недвижими имоти, че е започнат строеж от „Креда” ООД гр.Варна на жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Крепостна” №17-17а, която до този момент била построена до „първа плоча”. Двамата отишли в офиса на дружеството и се срещнали с подс. К.. Тя им дала възможност да изберат жилище въз основа на предоставена им от нея скица, и сем.Т. избрали апартамент № 11 със застроена площ от 42,08 кв. м. на цена от 32 000 евро, находящ се на пети терасовиден етаж в посочената кооперация.

На 18.10.2006г. между св.И.Т. и св. Я.Т. като купувачи и „Креда” ООД гр.Варна, с управляващ и представляващ дружеството подс. К., като купувач, бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на горепосочения апартамент с прилежащо избено помещение като св.Т. платил в брой на подсъдимата сумата от 6 000 евро. Останалата сума от 26 000 евро била платена от св.Т. на подс. К. на 30.11.2006г.. За двете плащания били издадени квитанции от името на дружеството. При сключване на предварителния договор на свидетелите Т. също не било съобщено обстоятелството, че има учредена договорна ипотека върху закупения от тях имот. Те не извършили проверка за наличието на това обстоятелство в Службата по вписвания, а тези данни са публични и достъпни за гражданите.

На 19.12.2006г. в гр. Варна, пред нотариус Огнян Ш. бил подписан Нотариален акт № 35, том XI, per. № 14106, дело № 2000/2006 между св.И.Т. Янев и св.Я. Тодорова Т., като купувачи и „Креда"-ООД, представлявано от подс. К., като продавач. По силата на същия двамата свидетели придобивали апартамент №11 във въпросната сграда и прилежащото му избено помещение.

В нотариалния акт била посочена цена от 17 596.40 лева, представляваща данъчната оценка, а реално от Т. била заплатена сумата от 32 000,00 евро, възлизащи на 62 586,56 лева.

Нотариус Ш. и подс.К. уведомила Т. за кредита на дружеството към „Алфа банк”-АД и за това, че закупуват имот, който вече е ипотекиран в полза на същата банка. Отново нотариус Ш. поискал да бъде изготвена и подписана декларация, която св. Я.Т. написала собственоръчно и подписала и с която удостоверила, че е уведомена за кредита на „Креда” ООД към „Алфа банк”АД.

През 2006г. свидетелката С. Б. имала намерение да закупи жилище на името на майка си – З. М., в което да живеят родителите й. На 30.10.2006г. св.Б. се срещнала с подс.К. в офиса на „Креда” ООД. Подсъдимата й предложила да закупи апартамент № 5, находящ се в строяща се жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Крепостна” № 17-17а, като й обяснила, че крайния срок за завършването на сградата е лятото на 2007г. На същия ден бил сключен предварителен договор за покупко- продажба между З. М. като купувач и „Креда” ООД – Варна, с представляващ дружеството подс.К., като купувач. По силата на договора М. закупувала двустаен апартамент с разгърната площ от 80,72 кв.м и паркомясто № 2 с разгърната площ от 35,35 кв.м за сумата от 45 000 евро, които обаче вече били ипотекирани в полза на „Алфа банк” АД. В предварителния договор била посочен датата 31.03.2008г. като краен срок за завършване на сградата.

Плащането на продажната цена следвало да се извърши на вноски като при сключване на предварителния договор трябвало да се заплати сумата от 13 500 евро, а в срок до 20.11.2006г. сумата от 31 500 евро. На 30.10.2006г. от св. Б. била заплатена сумата от 1000 евро, а на 31.10.2006г. сумата от 12 500 евро, като двете разплащания били направени по сметка на К. К. в Банка ДСК, посочена й от подс. К.. За двете плащания били издадени квитанции от името на дружеството. При сключване на предварителния договор св. Б. не била уведомена за обстоятелството, че върху закупувания от нея апартамент и паркомясто има вече учредена договорна ипотека.

На 14.11.2006г. св. Б. внесла по банков път сумата от 21 000 евро, а на 17.11.2006 г. - сумата от 10 500 евро, по същата сметка на К. К. в Банка ДСК.

На 19.12.2006г. в гр.Варна, пред нотариус Ш. бил изготвен и подписан нотариален акт № 33, т..XI, per. № 14100, дело 1998/2006г. между св.М. като купувач и „Креда” ООД – Варна, с представляващ дружеството подс. К.. Св.М. придобила апартамент №5 и избено помещение №9 от строящата се кооперация на ул.”Крепостна” №17 като в нотариалния акт била посочена цена от 29 465 лева, представляваща данъчната оценка. При извършване на сделката присъствала и св. Б..

До датата на изповядване на сделката, св. Б. и св. М.. не знаели, че жилището, което закупуват вече е ипотекирано във връзка с договор за кредитна линия между „Креда"ООД и Алфа банк АД. Те не извършили самостоятелна проверка на закупувания от тях имот. Непосредствено преди изповядване на сделката подс. К. съобщила на св.Б. и св.М. за кредита и тежестите върху имотите.

Нотариус Ш. изрично уведомил свидетелките, че закупуват имоти, обременени с тежести, но те настояли сделката да се изповяда. Съответно той накарал св.М. да напише и подпише декларация, че е уведомена за кредита между строителното дружество и Алфа банк.

През 2010г. от ЧСИ – Пашова апартамент № 5 бил обявен на публична продан във връзка с задълженията на „Креда” ООД. На 22.06.2010г. същия бил продаден при проведен втори търг и продажбата била вписана в Службата по вписванията.

На 01.02.2007г. в офиса на „Креда” ООД в гр.Варна, на ул.Кап.Райчо” № 54 отишъл св. И.К., който преди това се свързал с подс. К. по обява, като пожелал да закупи жилище и подсъдимата му предложила апартамент № 2, находящ се в новострояща се сграда на ул.” Крепостна” № 17 в гр.Варна, с разгърната площ от 56,03 кв.м, и 12,03кв.м от право на строеж върху дворното място за 31 000 евро, или 60 630 левова равностойност. Към този момент сградата била на етап довършен груб строеж, без врати и прозорци, и подсъдимата предложила на св.К. да отидат и да огледа жилището. На същия ден бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 2 с купувач – св.И.К. ***, с представляващ и управляващ дружеството подс. К.. Съгласно предварителния договор, св.К. заплатил на 01.02.2007г. сумата от 3100 евро, а на 28.02.2007г. сумата от 27 900 евро. Според клаузите на договора сградата трябвало да бъде завършена до 31.03.2008г.

На 28.02.2007г. пред нотариус Паунова била изповядана покупко-продажбата, бил изготвен и подписан нотариален акт № 32 / 2007г. Св. К. придобил правото на идеални части от дворно място, правото на строеж върху апартамент № 2 и прилежащо избено помещение № 1.

Подсъдимата не уведомила св.К. за наличието на ипотека върху горните имоти и договор за кредит. В нотариалния акт било вписано, че подсъдимата е декларирала, че имота няма тежести, но такава проверка не била извършена нито от св.К., нито от нотариуса. Тази декларация не била приложена по делото.

На 05.01.2010г. с.К. получил съобщение от ЧСИ – Пашова за насрочена публична продан на закупения от него апартамент и същия бил продаден на 21.05.2010г. на Райна Д. и Йорданка Метце.

На 23.08.2007г. с подс. К. се срещнала св.С., която била със своя колежка д-р Ангелина Михайлова, като последната познавала подсъдимата. С. искала да закупи малко жилище, в което да може да се нанесе колкото се може по – бързо. Подс. К. й предложила да закупи жилище със застроена площ от 50 кв.м. в предстояща за изграждане сграда за 32 000 евро. На същия ден бил сключен предварителен договор между св.С. като купувач и „Креда” ООД- Варна, с представляващ и управляващ дружеството подс. К., като продавач за покупко – продажба на недвижим имот в новострояща се сграда в гр.Варна, в УПИ IX-12, кв.303, 9-ти подрайон, с площ от 50 кв.м., на стойност 32 000 евро, без ДДС. В договора не бил посочен административния адрес на жилищната сграда. Стойността от продажната цена следвало да се заплати, както следва: 14 000 евро при подписване на договора и 18000 евро при подписване на акт 14. На същия ден 23.08.2007г. св.С. привела на подс. К. в посочена от нея сметка сумата от 14 000 евро като основание за направеното плащане посочила” Авансова сума по договор за включване в строеж”.

На 27.08.2007г. подсъдимата издала квитанция на св.С. за заплатените 14 000 евро.

Въпреки, че в предварителния договор не бил посочен административния адрес на жилищната сграда, св.С. разбрала, че става въпрос за адрес в гр.Варна, ул.”Средна гора”№14.

През октомври 2007г. подсъдимата се обадила на св.С. и поискала от нея да внесе допълнително някаква парична сума, а за строежа й заявила, че всичко е наред и върви по план. На 18.10.2007г. св.С. отишла в офиса на дружеството и предала 1000 евро на подсъдимата, която издала квитанция за това. През ноември 2007г. св.С. установила, че строежа на жилищната кооперация не е започнал, а на мястото има стара къща. Тя провела разговор с подсъдимата като последната я уверила, че всичко върви по план.

Въпреки, че бил уговорен начина на плащанията съгласно предварителния договор, подсъдимата през месец април 2008г.се свързала със С. и поискала от нея да плати вноска по жилището. На 25.04.2008г. С. заплатила 1000 евро на подс. К., която й издала квитанция, по същия начин внесла 1000 евро, с квитанция от 04.07.2008г., такива разплащания направила и на 21.08.2008г. и на 03.10.2008г. като дала по 1000 евро срещу квитанции, издадени на името на „Креда” ООД гр.Варна..

Междувременно подсъдимата от месец април 2008г. започнала да разговаря със св.С. да се включи включи в друг строеж. Предлагала й да бъде включена в строежи на ул.Крепостна № 17-17а , ул.Хан Маламир”, ул.”Сава” или на ул. „Тр.Китанчев”. На 04.07.2008г. подсъдимата предложила на С. да й предостави по – голямо жилище за сумата от 43 000 евро на ул. Крепостна № 17 -17а. С. отказала и поискала разваляне на договора.

На 26.11.2008г. било сключено споразумение между двете, по силата на което двете страни се съгласяват и прекратяват сключения предварителен договор от 23.08.2007г. и изпълнителя се задължава да върне на възложителя до 28.02.2009г. сумата от 19 000 евро, възлизащи на 31 160, 77 лева . Тъй като сумата не била възстановена на С., през месец март 2009г. тя изпратила нотариална покана до „Креда” ООД гр.Варна за доброволно изплащане на задължението, на 24.03.2009г. депозирала искова молба във ВОС с цена на иска 37 682, 20 лева. Решението на съда влязло в законна сила на 01.07.2009г., бил издаден изпълнителен лист в полза на С. и образувано изпълнително производство по принудително изпълнение на задължението на „Креда” ООД.

През въпросния период действително подс.К. е водила преговори със св.М.Семов – собственик на имот на ул.Среда гора №14 в гр.Варна, за изграждане на жилищна сграда, която трябвало да се построи и включи съседния имот № 16, но подсъдимата не успяла да се договори със собствениците на последния и проекта не се реализирал.

През 2009г. подс.К. продала няколко имота от жилищната сграда в гр.Варна , ул.Крепостна № 17 -17а и от други жилищни сгради на „Ринг Холидей ДМ” ЕООД гр.Стара Загора като сумите от продажбите получила на ръка и приоритетно ги инвестирала в други новостроящи се сгради, но не покрила с тях задълженията си по кредита към „Алфа банк” АД, нито възстановила сумите на някои от горепосочените лица.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав като аналитични и законосъобразни. ВРС е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и доказателствени средства – гласни доказателствени средства, СОЕ, копия на нотариални актове, предварителни договори, скици, справки и банкови извлечения, свидетелство за съдимост и другите писмени документи.

Въззивната инстанция възприема изцяло и съображенията на ВРС относно показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимата, без да ги преповтаря, като обаче е необходимо да се обсъдят оплакванията в протеста, за липсата на мотиви относно - показанията на техническия ръководител на „Креда”ООД, сделката със св. С., както и обстоятелството, че през 2009 г. подсъдимата е продала някои от апартаментите в построените от нейното дружество обекти на друга фирма, а обсъждането на тези факти ще бъдат изложени във връзка с правните изводи.

С оглед приетите обстоятелства от фактическа страна, въззивния съд направи и идентични с тези на районния съд правни изводи, че подсъдимата Н.К. не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 и ал. 2 пр. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

За да е налице измама по чл.209 и сл. от НК следва да е налице засегнат обект - обществени отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими и недвижими вещи и гарантираното от закона право за разпореждане с тях въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Деянието следва да се осъществи най-често с поредица от действия, които целят да въведат или поддържат заблуждение у другиго /активна измама/ или да се използване незнанието, или неосведомеността или неопитността на другиго.

При въвеждането в заблуждение /активна измама/ у пострадалото лице първоначално не съществува представи за факти или обстоятелства, а дееца чрез свои активни действия цели да създаде и създава неверни представи у заблудения въз основа, на които той да формира решение за извършване на акт на имуществено разпореждане като си мисли, че действа на годно правно основание.

При поддържането на заблуждение /активна измама/ такива неверни представи вече са налице у пострадалото лице и дееца ги използва, не опровергава създадените представи и чрез свои действия допринася за продължителността на съществуването на тези неверни представи у съзнанието на пострадалия, за да може да въз основа на тях да се вземе решение за извършване на акт на имуществено разпореждане със свое или чуждо имущество.

При изпълнителните деяние по ал.2 на чл.209 от НК/ пасивна измама/- дееца използва:

- заблуждението на пострадалото лице: у него има вече създадена невярна представа за обстоятелства, съобразно които извършва акт на имуществено разпореждане. Деецът нито възбужда, нито поддържа това съС.ие, а само се възползва от него.

-неопитността на пострадалото лице, на което липсва нужната теоретическа и практическа подготовка относно имущественото разпореждане, и от което дееца се възползва.

-неосведомеността –липсата на достатъчно текуща информация относно имущественото разпореждане.

От субективна страна измамата се извършва само с пряк умисъл и користна цел- дееца цели да набави за себе си или за другиго имотна облага като съзнава, че набавянето на облагата е невъзможно без причиняването на вреда на измаменото или на друго лице. Умисълът и користната цел следва да са налице непосредствено по време на започване на изпълнителното деяние.

В конкретиката на настоящия казус от обвинението са посочени като форми на изпълнителните деяния по чл.209 от НК – „въвеждане и поддържане на заблуждение” у Д. С., че ще се построи и ще й се предостави недвижим имот, находящ се на ул.”Средна гора” в гр. Варна и „използване на неосведомеността” на И.К., Д.Г., И.Г., И.Т., Я. Т., С.Н., Р.Н., С.Б., З.М. относно начините да установят дали закупените от тях недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, ул.”Крепостна” №17-17а, са обременени с тежести и относно необходимостта да се извършат проверки за това по съответния ред – чрез подаване на молби в Службата по вписвания / сега Агенция по вписвания/,

Безспорно по делото е установено, че подсъдимата е сключила договор за кредитна линия с „Алфа банк” АД на 15.06.2006г. като ипотекирала процесните имоти, включително и апаратамент № 7, за който вече е била сключила предварителен договор за продажба със сем.Н.и, а след тази дата е сключила предварителни договори за продажба с останалите свидетели като на никой от тях не съобщила за този факт. При изповядването на самите сделки подс.К., като управляващ и представляващ „Креда”ООД –Варна, е прехвърлила правото на строеж върху конкретните имоти на посочените лица, макар и обременени с тежести.

Следва да се отбележи, че не е запретено, съгласно българското законодателство, да се сключват сделки с недвижими имоти, върху които има учредени ипотеки или са обременени с други тежести. Върху тези имоти, макар и обремени с тежести, въпросната група свидетели са придобили вещни права върху тях и са имали правото да извършат разпоредителни действия до образуването на съответните изпълнителни производство по отношение на същите. Не на последно място следва да се има в предвид, че имотния регистър в „Службата по вписвания” е публичен и всеки може да направи справки за това дали даден имот има тежести или не, и дали лицето, което го продава е действителния му собственик. По действащото законодателство до 2010г. не е било и вменено задължение на нотариусите да извършват задължителна проверка в този регистър за всяка една сделка с недвижим имот, освен при изрично поискване на страна по сделката.

Въпреки това такива справки са били направени от св.Ш. преди изповядване на сделките, установил е, че имотите са обременени с ипотеки, уведомил е свидетелите и е поискал от тях съставянето и подписването на декларации за знание.

Въпросните свидетели, с изключение на св.К., при изповядване на сделката са подписали собственоръчно декларации, че знаят за кредита на строителното дружество към „Алфа банк” АД, а св. Н. и съпруга й С. Н.и са написали и подписали декларация, че знаят, че „...Креда ООД има теглен кредит и ипотека върху имота...

В този смисъл по отношение на тези свидетели не може да се направи обоснован извод, че е била използвана тяхната неосведоменост, т.е липсата в съзнанието им на достатъчна и актуална информация за имущественото разпореждане.

Свидетелите и подсъдимата предварително са постигнали съгласие относно клаузите по сключените предварителни и окончателни договори и са поискали сключването им. За обременеността на съответните имоти с тежести свидетелите са разбрали при изповядването на сделките, като ипотеките са били учредени преди това и заплащането на продажната цена е станало предварително, но въпреки това са поискали и сключили окончателните договори, а не са поискали тяхното разваляне.

При изповядване на сделката със св.К. подсъдимата не му е съобщила, че закупувания от него имот е обременен с ипотека, не е била и подписана от него декларация за знание, т.е в този случай може да се направи извода, че към момента на изповядване на сделката е била налице липсата достатъчно информация в съзнанието му за факта на учредената ипотека.

Всички тези свидетели обаче след изповядване на сделките пред двамата нотариуси са придобили вещни права върху недвижимите имоти и с които, макар и обременени с тежести, са могли да извършват разпоредителни действия до действията на ЧСИ по принудително изпълнение през 2010г..

За това първоинстанционния съд е направил правилен извод, че реално до този момент не е настъпила за тях имотна вреда, която е задължителен обективен признак от състава на престъплението наред с изпълнителното деяние.

Отново в конкретиката на настоящия казус следва да се отбележи, че е налице измама и при наличието на сключени граждански договори, когато поначало - или е нямал намерение да се задължава по тях или не е имал обективна възможност за тяхното изпълнение, като това следва да се преценява за всеки конкретен случай.

В настоящия случай обаче е установено, че подсъдимата се е занимавала дългогодишно със строителна дейност. Като собственик и управител на посоченото дружество, тя реално е извършвала строителна и търговска дейност далеч преди инкриминирания период. Били са строени жилищни кооперации, а обособените обекти от тях се продавали, като по този начин са били осигурявани оборотни средства на дружеството. По време на организацията по строежа и набиране на клиенти, желаещи да закупят имоти в кооперация на ул.Крепостна № 17-17а в гр.Варна, дружеството е извършвала строителна дейност едновременно на още няколко обекта, т.е то реално е осъществявало активна строителна и търговска дейност. Отделен е въпросът доколко тази дейност на дружеството е била икономически планирана и дали са били направени реални финансови разчети, за да може дружеството да извършва както стопанската си дейност, така и да изплаща задълженията си – към държавата, банки и клиенти.

Преди инкриминирания период на дружеството и на подс.К. като физическо лице са налагани възбрани на определени имоти и същите са били заличавани.

Сключвайки договора за кредитна линия на 15.06.2006г. подсъдимата обективно е имала възможност да го погасява и го е погасявала до 24.07.2008г. Отделно от това в конкретния случай размера на кредита не предполага обективна невъзможност за погасяването му, съпоставимо с мащаба на цялата търговска дейност на въпросното дружество към този период.

Изхождайки от обективно осъществените действия от подсъдимата, се установява, че у нея липсва необходимото изначално субективно намерение за измама, а е било налице субективна увереност, че ще може да върне дълга и да се заличат учредените ипотеки, въпреки скриването на този факт от горепосочените свидетели. Дори да е допускала, че евентуално няма да може да върне кредита и ще се пристъпи към принудително изпълнение спрямо процесните имоти, също няма да са налице, към момента на започване на изпълнителното деяние, необходимите пряк умисъл и користна цел за субективната съставомерност на престъплението по възведеното й обвинение. Реално тя е изпълнила и задълженията си по договорите за продажба със свидетелите –прехвърлила им уговорените вещни права върху недвижимите имоти, чрез нотариално удостоверяване и тези сделки са имали целения вещноправен ефект. Това е така, защото задължение за нотариуса е да провери собствеността на имота, но не и дали той е обременен с тежести.

Установено е, че въпреки паричните суми, заплащани от свидетелите, са били привеждани по сметка на дъщерите на подсъдимата, но документите, удостоверяващи плащанията на свидетелите, са били от името на дружеството. Самата жилищна сграда е била построена до етап груб строеж и са извършвани строителни дейност до изпадане на дружеството във финансови затруднения.

По отношение на възведеното обвинение да е възбудила и поддържала заблуждение със св.С.. Безспорно е установено, че нито подсъдимата, нито „Креда” ООД гр.Варна реално са придобили право на строеж на посочения имот на ул.”Средна гора”, за който е бил сключен предварителен договор със С., но също така безспорно е установено, че преговори за такава дейност са се водили от дружеството със св.М.Семов. Св.С. не отрича в последствие подсъдимата да й е предлагала да закупи друг имот / да я включи в друга кооперация, като е известно, че към този момент дружеството е изграждало още няколко такива/. След като не е дала съгласието си, по искане на св.С. предварителния договор е бил прекратен и на дата 26.11.2008г е било постигнато споразумение между тях, обективирано в съответна законова форма. Въпреки последващо неизпълнение на постигнатото споразумение не може да се прави извода, че подсъдимата изначало не е имала намерение да се задължи по сключения предварителен договор, а относно споразумението няма повдигнато обвинение, а отделно от това в обвинителния акт е посочен инкриминиран период от 19.07.2005 г. до 03.10.2008. Въз основа на сключеното споразумение е образувано изпълнителното производство и свидетелката е удовлетворила вземанията си, с което действие на споразумението и евентуалното му неизпълнение подсъдимата е била наясно още при постигането и подписването му.

С оглед горното, следва да се отбележи, че никое от описаните в обвинителния акт деяния не е съставомерно и от субективна страна. Както вече бе посочено, измама по смисъла на наказателното право винаги изисква от субективна страна пряк умисъл и користна цел. Прекият умисъл от субективна страна включа няколко основни момента – деецът да предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива или че ги използва. Освен това дееца следва да предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо за дееца имущество.

Именно прекия умисъл и користната цел характеризират престъплението по чл.209 и сл.от НК от субективна страна и същите трябва да са налице към момента на започване на изпълнителното деяние.

За наличието на умисъл у подсъдимата за извършване на измама не може да се съди само от премълчаването на договора за кредит и на учредените преди това ипотеки, непокриването на задълженията към банката или към някои от свидетелите с получените от подсъдимата суми от продажби на апартаменти, или от неизпълнението на споразумението със св.С., а извода за наличие или не на престъпен умисъл следва да бъде изведен от всички нейни обективирани действия.

Предвид гореизложеното посочените в протеста и жалбите на страните доводи и възражения за наличие на пряк умисъл и користна цел у подсъдимата, се явяват неоснователни.

Отделно от това настоящия въззивен състав намира, че по конкретния казус е необходимо да се направи и разграничение между измама по чл.209 НК и „гражданската измама” по чл.29 от ЗЗД.

За да е налице измама по чл.209 от НК и при наличие на сключени граждански договори и неизпълнение е необходимо изначало дееца да не е имал намерение да се задължава и да изпълнява задълженията си по тях, както и обективно поначало да не е имал възможност да ги изпълни. Отделно от това трябва да има активни действия от негова страна по мотивиране на пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане или да се възползва от заблуждението, неосведомеността или незнанието му и реално да настъпи имотна вреда за него или трето лице. Последните обстоятелства характеризират от обективна страна състава на престъплението по чл.209 от НК и го разграничават от гражданската измама. При последната заблуждението е относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Прекият й резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения.

Другата разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Користната цел и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и следва да са налице към момента на започване на изпълнителното деяние като същите подлежат на доказване в наказателния процес.

По протеста.

Направено е възражение от представителя на ВРП, че районния съд не е посочил конкретни доводи защо не кредитира показанията на въпросната група свидетелите за това, че при изповядването на сделките същите не са знаели за кредита на дружеството към банката и наличието на ипотеки, а е кредитирал показанията на св.Ш. и обясненията на подс.К..

Настоящата инстанция намира направеното възражение за неоснователно, тъй като в мотивите си районния съд подробно се е аргументирал и изложил съображения за това и обяснил защо не приема показанията на всеки един от тези свидетели в тази им част относно посочените обстоятелства, които съображения се възприемат от настоящия състав изцяло.

Районният съд не е кредитирал показанията на св.Г., св.Г., св.Б.,св.Н. и св.Т. тъй като освен, че са в противоречие с показанията на св.Ш. и обясненията на подсъдимата, в частта им, в която са приети като доказателствено средство, така и с приложените копия на декларации и останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност.

В показанията си св.Ш. заявява, че след като е установил, че имотите са обременени с ипотеки, изрично е предупредил всеки един от подсъдимите за наличието на такива тежести върху тях, но въпреки това всички те са поискали изповядването на сделките, което го накарало и да поиска от тях съставянето и подписването на въпросните декларации. Показанията му в тази им част се подкрепят и от показанията на св.Н., които заявява, че най- важното за тях е било да се сдобият с нотариален акт.

Нелогично е при закупуването на конкретен имот от тези свидетели същите да бъдат накарани от нотариуса да попълнят декларация за знание за наличието на кредит, които по никакъв начин не ги засяга или не засяга придобивания от тях имот въпреки, че в повечето от тях изрично не е посочено съдържанието и целта на договора за кредит и обременяването с вещни тежести на конкретния имот.

Фактът на съставяне на тези декларации подкрепя показанията на свидетеля, които ги и е поискал и който твърди, че е предупредил лицата за посочените обстоятелства. Отделно от това дори в декларацията подписана от св.Н. и съпруга й С.Н. изрично е посочен израза „ипотека върху имота”.

Доказателства в противоположна на твърдяната от св.Ш. насока не са посочени и събрани. Единствено и голословно остава твърдението на държавния и частните обвинители, че ако знаеха, че върху имотите има учредена ипотека тези свидетели нямаше да поискат изповядването на сделките.

За твърдението на представителя на ВРП за това, че подсъдимата не е имала намерение да довърши започнатите обекти и по начало да не е имала обективна възможност за това, базирано на показанията на св.Великова и на факта на непредставяне на счетоводна документация от нейна страна, доказателства в тази насока не са събрани, а посочените твърдения се явяват само предположения. Св.Великова е била и технически ръководител на обекти на дружеството и е знаела, че има много започнати обекти, също и задължения към различни доставчици, както и неизплатени заплати на работници. Всичко това води до извод за затруднено съС.ие на дружеството.Тя е работила в дружеството от 2004г. до м.август 2011г, но нейните впечатления, за които говори пред съда са за периода 2009- 2010г., а конкретно за строежа на ул.Крепостна №17-17а посочва период 2010-2011г., т.е след инкриминирания период.

По отношение на възражението, че спрямо св.С. е осъществено деянието по чл.209, ал.1 от НК и за това,че с получените от „Ринг Холидей ДМ” ЕООД средства подсъдимата не е покрила задълженията по кредита и към пострадалите лица следва да се отбележи, че от това й действие не може да се изведе умисъла й за измама, който следва да е налице преди това- към момента на започване на изпълнителното деяние. Получените средства са използвани отново за дейността на дружеството / не са ангажирани доказателства, че подсъдимата ги е използвала за лични такива/, а дали управлението на тези средства е правилно или не и дали това съставлява престъпно деяние, не следва да се обсъжда след като няма повдигнато обвинение в тази насока, а изводи дали е осъществено деяние спрямо св.С. са изложени по – горе.

По жалбата на И.К.:

Направеният с жалбата правен анализ на деятелността на подс.К. не съответства на действителните фактически положения и правни изводи, до които е достигнал съда въз основа на събраните по делото доказателства.

Досежно възраженията за липсата на конкретика в подписаните от другите свидетели декларации и твърдението, че ако знаеха за наличните ипотеки нямаше да поискат изповядването на сделките и за това, че подсъдимата със сумите от продажба на жилища на Ринг Холидей ДМ не е покрила задълженията си, аргументи за това вече са изложени по- горе от настоящия състав и не следва да ги преповтаря.

По възражението, че подс. К. е попълнила декларация с невярно съдържание по чл.264 от ДОПК за липса на данъчни задължения от нея, следва да се отбележи, че в настоящето производство няма повдигнато обвинение за такова престъпление, а недействителност на сделката на това основание следва да се претендира пред гражданските съдилища.

За възраженията касаещи прокуратурата, съдът счита, че същите е следвало да бъдат своевременно отнесени именно към представителя на държавното обвинение.

По жалбата на Я.Т. и И.Т.:

Относно сочените доводи, че е налице пряк умисъл и користната цел при извършване на деянието, извеждани от факта, че подсъдимата на 15.06.2006г. е сключила договора за банков кредит, на 18.10.2006г. е сключен предварителния договор със св. Т., а на 19.12.2006г. е изповядана сделката, като подсъдимата е премълчала наличието на ипотека върху конкретния имот. Следва да се отбележи, че както бе пояснено по – горе от премълчаването от страна на подсъдимата на факта на ипотекиране, не може автоматично да се навеждат изводи за пряк умисъл за извършване на измама, а такива следва да се правят въз основа на това дали е налице изначално измамливо намерение тя да не се задължава по сключените договори и от всички нейни обективни действия.

По възражението за кредитирането на показанията на св.Ш. относно уведомяването от негова страна на свидетелите за факта на ипотека, респ. некредитирането на показанията на свидетелите в тази им част, настоящата инстанция, вече е пояснила защо приема доводите на първоинстанционния съд в тази насока.

Твърдението, че подсъдимата знаейки, че от неплащането на вноските по кредита ще последва принудително изпълнение спрямо ипотекираните имоти и по този начин ще причини имотна вреда на свидетелите, която тя е целяла, се явява несъстоятелно.

Предварителният договор с частните обвинители и граждански ишци е сключен на 18.10.2006г., а сделката е била изповядана на 19.12.2006г. Вноските по кредита са погасявани от подсъдимата до 24.07.2008., което не сочи на съществуващо към датите на сключване на предварителния договор и на изповядване на сделката измамливо намерение у нея, респективно на сочената от жалбоподателите цел, тя да не изплаща вноските по кредита и по този начин да последва принудително изпълнение и причиняването им на имотна вред. Подсъдимата не е спряла веднага или в кратък период след това да изплаща вноските, а това е станало на много по – късен етап, когато дружеството е изпаднало в затруднение.

Отговор на възражението, че подсъдимата със сумите от продажба на жилища през 2009г. не е покрила задължението по кредита, вече е изложен, но отново следва да се отбележи, че е установено, че тези средства са влезнали в дружеството, а не са били отклонени в нейна или на другиму полза.

По жалбата на И.Г.: В същата е възприето изцяло становището и доводите, изложени в протеста и другите подадени жалби, в отговор на които е предоставено гореизложеното становище на настоящия съдебен състав.

По предявените граждански искове:

Същите правилно са отхвърлени като недоказани предвид това, че не е установено на гр.ишци да са причинени имуществени вреди, които да се намират в пряка причинна връзка с извършено от подсъдимата престъпление, което да обуславя и ангажирането й на имуществена отговорност по чл.45 от ЗЗД.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани основания за отменяване или за изменяване на постановената присъда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда, постановена на 04.02.2014г. по НОХД № 5285 / 2012г. на РС – Варна, 15 състав.

Решението не подлежи на касационна проверка.

Председател:

Членове: 1.

2.