Р
Е Ш Е Н И Е
№.........................
гр. Варна, .........................2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на осми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. ИВА АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия ЗЛ.
КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д. № 1297 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на Е.С.А., действаща чрлез
адв. К.К., срещу решение № 2357/30.04.2014г. по гр.д. № 15230/2013г. на ХХХІХ
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й срещу Г.С.С., за признаване право на собственост
върху реална част от 620кв.м. от
недвижим имот, целият с площ от 636кв.м., представляващ ПИ №501.52 по
ПНИ на СО „Лозите”, с. Кичево, общ. Аксаково, одобрен със заповед
№РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областен управител Варна при граници на
реалната част: север – ПИ №53, изток ПИ №63, другата част от ПИ №52, юг ПИ
№689, ПИ №629 от запад – път, придобит от ищеца по силата на реституция въз
основа на решение №13817/12.12.1998г. на ПК – гр. Аксаково и за осъждане на
ответника да предаде владението на описания имот, на основание чл. 108 ЗС, както и иска й срещу Г.С.С., за установяване в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от 620кв.м. от недвижим
имот, целият с площ от 636 кв.м., представляващ ПИ № 501.52 по ПНИ на СО
„Лозите”, с. Кичево, общ. Аксаково, одобрен със заповед
№РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областен управител Варна при граници на
реалната част: север – ПИ №53, изток ПИ №63, другата част от ПИ №52, юг Пи
№689, ПИ №629 от запад – път, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Считайки обжалваното решение за постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, по изложените в жалбата
съображения, се моли да бъде отменено и уважен главния иск с правно основание чл.
108 от ЗС да бъде уважен, евентуално съединения с него иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. В с.з. чрез процесуалния си представител и в писмени
бележки поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Г.С.С.,
чрез адв. Ж.К. оспорва въззивната жалба. Моли се да
бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени сторените разноски. Същото
становище е застъпено и в представената писмена защита.
ВОС взе предвид следното:
В исковата си молба Е.С.А., в качеството й на наследница на К. Г.А. е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника Г.С.С. да предаде владението на реална част от
620кв.м. от недвижим имот, целият с площ от 636кв.м., представляващ ПИ № 501.52
по ПНИ на СО „Лозите”, с. Кичево, общ. Аксаково, одобрен със заповед №
РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областен управител Варна при граници на реалната
част: север – ПИ № 53, изток ПИ № 63, другата част от ПИ № 52, юг Пи № 689, ПИ
№ 629 от запад – път, придобит от нея по силата на земеделска реституция,
съгласно решение № 13817/12.12.1998 г. на ПК–гр. Аксаково. Навела е твърдения,
че с решение
№ 3817/12.12.1998 г. на ПК – гр. Аксаково, на наследниците на К. Г.А. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 5.000
дка в местност „Асмалар кола", землището на с.
Кичево, община Аксаково, находяща се в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-11-7706-222/20.07.2011 г. на
Областен управител на област Варна е одобрен плана на новообразуваните имоти на
селищно образувание „Лозите" землище с. Кичево община Аксаково, в
територията на което попада възстановения имот. В него попадат няколко
новообразувани имота, включително част от ПИ № 52, целият с площ 635.75 кв.м.,
с площ на реалната част от 620 кв.м., при граници: път, ПИ № 53, ПИ № 63,
другата част от ПИ № 52 и ПИ № 627, обозначена графично на скицата на л. 30 от първоинстанционното дело. В имотния регистър към ПНИ, обаче
като собственик на ПИ № 52 е записан
ответникът на основание придобити от него права по договор за делба № 47 том
IV/02.06.2010 г. на СВ при ВРС. При изготвяне на договора за делба е бил
представен нотариален акт за продажба от 23.12.2009 г. Навела е твърдения още,
че ответникът, както и неговите праводатели не могат
да се легитимират като собственици на ПИ № 52 по ПНИ на СО „Лозята", но
осъществява фактическа власт и владее имата, без
правно основание. Праводателите на ответника не са придобили права по пар.4а
ЗСПЗЗ, тъй като на тях не е било отстъпвано право на ползване върху този имот.
Освен това в мястото не е била построена сграда по смисъла на § 1в, ал. З
ППЗСПЗЗ до 01.03.1991г. Те не са придобили права и по пар.4б
ЗСПЗЗ, тъй като земята е на по-малко от
В писмен отговор по реда
на чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Г.С.С., чрез пълномощниците
си адв. В.С. и адв. Ж.К. оспорват иска на Е.С.А. с правно основание чл. 108 от
ЗС, като неоснователен. Възразява, че ищцата не е собственик на претендирания недвижим имот, а той самият го владее на
правно основание. Поддържа, че е собственик на основание договор за доброволна делба вх.рег. № 9833/03.06.2010
г. Преди делбата ответникът е придобил имота в СИО по силата на договор за
покупко–продажба, обективиран в нот.
акт № 63/28.12.2009 г. от лицето Г.Н., която от своя страна го е придобила по
силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност. Ищцата сама е посочила, че е собственик на основание решение на
ПК-Аксаково № 13817/12.12.1998г., за което решение, като постановено преди
изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 68/1999г. би следвало да се приеме, че възстановява
собствеността. Праводателката Г.К.Н. е владяла необезпокояване
от никого имота с намерение за своене в продължение
на повече от 10 години след датата на постановяване на реституционното решение,
придобивайки тя собствеността.
С оглед становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно решение № 13817/12.12.1998 г. на ПК-Аксаково и
на осн. чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Г.А. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху нива от 5.000 дка., находяща се в терен
по § 4 на с. Кичево, в м. „Асмалар кола”, заявен с пореден № 3 от заявлението вх. №
520М/01.04.1992г. и установена с
молба-декларация за членство в ТКЗС от 09.03.1958г. Изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху
имота, разположен в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията
на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия
в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
Видно от удостоверения за наследници № 315/21.08.2007г. и №
9065/14.02.2012г., изд. от Община Варна, район “Приморски”, К. Г.А. е починала
на 17.04.1983г., а ищцата Е.С.А. е една от наследниците й по закон.
Видно от НА № 21, т. VІ, рег. № 10870, дело № 1005/2009г. на нотариус Отнян
Шарабански, Г.К.Н. е призната за собственик, на осн. чл. 587, ал. 2 от ГПК на ПИ, находящ се в с. Кичево, Община
Аксаково, Варненска област, в м. “Лозите”, съставляващо парцел ХІ, в кв. 10, съгласно
КП от 1988г., с площ от 640кв.м., при граници: парцели ХІІ, VІІІ, Х, в кв. 10 и
път.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 148, т. ІІ, рег. № 4155,
дело № 309/2009г. на нотариус К.П., Г.К.Н. е продала на Г.С.С. ПИ, находящ се в
с. Кичево, Община Аксаково, Варненска област, в м. “Лозите”, съставляващо
парцел ХІ, в кв. 10, с площ от 640кв.м., при граници: парцели ХІІ, VІІІ, Х, в
кв. 10 и път, ведно с построената в него сграда с РЗП 11.20кв.м. и всички
подобрения и насаждения в имота.
По първоинстанционното дело е представен и договор за доброволна делба,
вписан в Сл. по вписванията-Варна № 47, т. ІV, вх. рег. № 9833, по силата на
който в дял и собственост на Г.С.С. е поставен недвижим имот, находящ се в
землището на с. Кичево, СО “Лозите”, представляващ ПИ № ХІ, кв. 10, целият с площ от 640.00кв.м.,
ведно с построената в него постройка със застроена площ от 11.20кв.м., както и
и всички трайни подобрения и насаждения в имота, при граници: улица, парцели
ХІІ, VІІІ, Х, в кв. 10.
Пред ВРС е изслушано заключението на вещото лице Й.В. по допуснатата СТЕ.
Вещото лице сочи, че в помощния план към ПНИ на СО “Лозите”, одобрен със
заповед на Обл.управител на Варна № РД-7706-222/20.07.2011г., стар имот № 74,
отговарящ на възстановения с решение № 13817/1998г. е записан в регистъра на К.
Г.А.. За местността има одобрен КП от 1988г., в който процесният имот № 52 е
показан като парцел ХІ в кв. 10, незастроен. От регистъра към ПНИ е видно, че в
границите на стар имот № 74 попадат няколко имота на ползватели, между които и
част от имот пл. № 52, с площ от 600.00кв.м., като новообразуваният имот № 52 е
идентичен с имот ХІ, кв. 10 по КП
“Лозите”. Поддържа идентичност на възстановения с решението на ПК имот и този,
описан в НА № 21/2009г. на нотариус О.Ш., НА № 148/2009г. на нотариус К.П. и
договора за доброволна делба от 03.06.2010г.
Пред ВРС са изслушани показанията на двама души свидетели, водени от ответника-Д.М.П.
и Д.Н.П., двамата без родство и дела със страните по спора. Твърдят, че от
1980г. са комшии по лозе, когато Г. завлядяла имота. След смъртта на сина й К.
свидетелят П. започнал да обработва мястото, а сега помага и на Г.. Мястото е оградено, обработва се, 19 метра
кладанец е изкопан в имота. Други лица не са имали претенции по отношение на
имота.
След анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на
страните, съдът прави следните изводи:
Най-напред настоящият състав намира, че следва да се произнесе по
допустимостта на предявените искове. Ищцата е посочила, че предявява главен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС, евентуален с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. Въпреки, че е посочила двата иска като такива в условията на
евентуалност, ясно е искането й към съда, с оглед становището й в
обстоятелствената част на исковата молба, че предявява иск по чл. 108 от ЗС.
Ако съдът обаче приеме, че с постановеното решение на ПК № 13817/12.12.1989г.
не е приключила реституционната процедура, а това ще стане чак с издаване на
заповед на кмета на осн. § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което и не може да се
легитимира като собственик на спорния имот, то тогава предявява иска си с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Иска се следователно произнасяне по
втория иск, само ако съдът приеме, че първият, т.е. този с правно основние чл. 108 от ЗС е недопустим за разглеждане, защото не
е завършена реституционната процедура и не може да твърди за себе си
собственост.
Ищцата Е.С.А., настояща въззивница основава
претенцията си с правно основание чл. 108 от ЗС на реституционното решение №
13817/12.12.1998г. на ПК-Аксаково. Същото не съдържа индивидуализация на възстановявания
имот.
В първоначалната редакция на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, включително и след изменението й с ДВ, бр. 28/92 г., не
съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената комисия, с
което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива
изисквания са въведени с последващото изменение на
текста - ДВ, бр. 45/95 г. С изм. ДВ, бр. 89/97 г. и бр. 88/98г. отново липсват изисквания за съдържанието на
решението на ПК, когато възстановявания имот попада в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ /чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ/. Едва след изменението на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г. обаче е предвидено, че поземлената
комисия не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, а само признава това право, докато самото възстановяване се
извършва със заповед на кмета на общината по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Решенията на поземлените комисии
за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/99 г., по правило имат конститутивно
действие. В голямата си част те са съобразени с изискването на чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 45/95 г. - и на
чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира. По отношение
на тях не възниква съмнение, че имат вещноправен
ефект. Когато обаче в решението имотът не е индивидуализиран по начин,
позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот, както е в процесния случай, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение,
с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези
случаи процедурата по възстановяването следва да приключи с влизане в сила на
плана по §
4к в редакция ДВ, бр. 98 от 1997 г., с който същият ще бъде окончателно и
точно индивидуализиран по местонахождение, размер, граници и съседи,
респективно с влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к в редакция, ДВ, бр. 68
от 1999г. и следващите.
Лице, на което е признато право
на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, но процедурата по възстановяване не е приключила с индивидуализиране
на възстановения имот - не е влязъл в сила ПНИ, съответно няма издадена заповед
на кмета по § 4к, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Обстоятелството, че административната
реституционна процедура не е приключила и то по причина - заявени от трети лица
конкурентни права върху същия имот, който спор за материално право не може да бъде
разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск.
Целта на този иск е да се отрекат правата, които третите лица им противопоставя
по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по § 4а или
§ 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.
18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ или при придобиване на имота в следствие изтекла
10-годишна придобивна давност, както в настоящия случай. При успешно провеждане
на отрицателния установителен иск, за ищеца ще
възникне основание да иска да бъде записан в регистъра към ПНИ или да се издаде
на негово име заповед по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който начин окончателно ще придобие права върху
спорния имот. С оглед все още висящата административна процедура при завеждане
на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води иск по чл. 108
от ЗС.
В конкретния случай решението на
ПК е от 12.12.1998 г., но към момента фактическият състав на реституцията не е
приключил - в подкрепа на този извод е обстоятелството, че посоченият в
решението имот не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой
точно е възстановеният имот по стар кадастрален план; решението не е придружено
от скица, отговаряща на изискванията на действащия към този момент чл. 18ж
ППЗСПЗЗ, заверена от ПК, която да е неразделна част от решението - в самото
решение като забележка е отразено, че възстановяването на правото на собственост върху
имота, разположен в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията
на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия
в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ; не е извършен въвод във владение, няма данни за
изготвен и влязъл в сила план по § 4к,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е влязъл в сила и ПНИ. Така се е произнесъл ВКС в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 384/02.11.2012г. по гр.д. №
804/2011г., І ГО, както и в цитираните в
това решение, решение
№ 367 от 24.10.2011 г., постановено по гр. д. № 1230/2010 г. на ВКС, I ГО, решение № 40 от
11.02.11 г. по гр. д. № 1385/09 г. на ВКС, II ГО, както и решенията,
постановени по гр.
дело № 294/2011 г. и гр.
д. № 1320/2010 г. на същия състав на ВКС, I ГО. В този смисъл е и трайно
установената практика на ВКС, формирана при постановяване на решение №
157/25.06.2010г. по гр.д. № 409/2009г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
588/29.06.2010г. по гр.д. № 1350/2009г. на ВКС, І ГО, решение №
511/19.11.2010г. по гр.д. № 1080/2009г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
149/13.05.2011г. по гр.д. № 1145/2010г. на ВКС, ІІ ГО, решение №
106/19.05.2011г. по гр.д. № 1326/2010г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 101/06.07.2011г.
по гр.д. № 1998/2009г. на ВКС, І ГО, решение № 260/14.11.2011г. по гр.д. №
118/2011г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 183/29.10.2013г. по гр.д. № 2070/2013г. на
ВКС, ІІ ГО, както и в крайна сметка според цитираните от двете страни съдебни
решения. Да, решенията на ПК, постановени до изменението ДВ бр. 68/1999г. имат конститутивно действие, но само ако поземленият имот който
се възстановява е индивидуализиран така, че да може да бъде отличен от всеки
друг от земната повърхност, какъвто не е настоящия случай.
Съобразното горното разрешение,
обжалваното решение се явява недопустимо в частта на предявения иск по чл. 108
от ЗС. Липсва правен интерес от защита на едно евентуално бъдещо право на
собственост при неприключила административна процедура по възстановяване на
собствеността. В хипотезата, при която все още не е приключила процедурата по
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху конкретни земеделски земи,
попадащи в терен по §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които съществува опасност да бъдат придобити от лице,
заявяващо конкурентни права на собственост върху същия имот, ищецът има правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост.
Първоинстанционното решение в частта, в която ВРС се е произнесъл по иска с
правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде обезсилено, а производствотно по
първоинстанционното и въззивното дела-прекратено.
Следва преценка на допустимостта на предявения от Е.А. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, след като този с правно основание чл. 108 от
ЗС е недопустим.
Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява допустим за
разглеждане по следните съображения:
Реституционната процедура не е завършила, но за да обезпечи за себе си
издавенето на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която би била
завършена, пред Е.А. стои открита възможността да защити правата си именно чрез
предявяване на отрицатален установителен
иск, при успешното провеждане на който би могла да иска изменение на влезлия в
сила ПНИ, включително и в регистърната му част за имота, на който като
собственик е записан Г.С.С., след като неговите права бъдат отречени. Не биха
съществували вече и пречки за издаване на заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Налице е правен интерес от така предявеният иск, доколкото издаденото
решение на ПК-Аксаково не съдържа индивидуализация на имота, но пък според
заключението на вещото лице, старият
имот № 74 в регистъра към помощния план на ПНИ е записан на името на К. Г.А..
Ищцата, настояща въззивница е навела оплаквания във въззивната си жалба, че
ВРС се е произнесъл по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, без да е
направен доклад, което счита за основание за отмяна на решението. Неоснователни
са тези оплаквания.
Действително доклад на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК не е направен от ВРС. Вярно е също така, че първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение, като се е произнесъл по прекратения с определение
№ 3184/27.02.2014г. отрицателен
установителен иск, след като е дал ход на устните състезания в с.з. на
10.04.2014г., но вземайки предвид постановеното на 16.04.2014г. определение №
1123 по ч.гр.д. № 777/2014г. на ВОС-ГО, с което е отменено прекратителното
определение № 3184/27.02.2014г. по гр.д.
№ 15230/2013г. на ХХХ състав на ВРС и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013г.
на ОСГК, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното
производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи
повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда
върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги
извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по
установяване на фактите и прилагането на правото. Докладът по делото е насочен
да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.
Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на
делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад,
респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се
квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не
обуславя обаче нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното
решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с
наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск. Не следва отмяна на първоинстанционното решение
само на това основание. Видно от исковата молба и въззивната жалба ищцата,
съответно въззивница е навела своите твърдения и представила доказателствата си
за тях. Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба и изказаното
становище на насрещната страна за допуснати процесуални нарушения, свързани с
произнасянето по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК поддържа, че не са налице допуснати от ВРС процесуални
нарушения. Очевидно страната е наясно с предявения отрицателен установителен
иск за собственост, като заема позиция, че ангажираните доказателства касаят и
двата иска. И двете страни не са представили или поискали от съда събирането на
други доказателства, а в с.з. на 08.07.2014г. са заявили изрично пред въззивния
състав, че няма да сочат доказателства.
Освен, че се явява допустим за разглеждане, предявеният отрицателен
установителен иск е и основателен.
Ответникът, сегашен въззиваем не се позовава на трансформирано право на
ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последователно
е поддържал, че е придобил спорния имот по силата на извършена делба и
възлагане в негов дял и собственост, като неговата праводателка Г.К.Н. го е
придобила от своя страна по силата на изтекла в нейна полза придобивна
10-годишна давност, начиная от датата на постановяване на решението на
ПК-Аксаково на 12.12.1998г. Това, че Г. Н. е упражнявала фактическа власт в
посочения период може да бъде прието за доказано, като се вземат предвид
показанията на разпитаните от ВРС двама двидетели-Д. и Д. П.и.
До приключване на реституционната процедура с издаването на заповед по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се извършва индивидуализацията на имотите по
ПНИ и претендирания от наследниците на бившия собственик имот вече е обособен
като обект на правото на собственост или най-малко до влизане в сила на ПНИ,
одобрен със заповед № ДР-11-7706-222/20.07.2011г. с който за пръв път бива
индивидуализиран възстановявания имот, придобивна давност не тече. Не тече давност по отношение на имот, докато
възстановеният собственик не е в състояние да брани собствеността си с иск.
По изложените непосредстевно по-горе съображения се налага изводът, че Г.К.Н.
нито е придобила имота по давност, изтекла в периода от 1998г. до 2008г., както
е възразил ответника, нито е могла да прехвърли през 2009г. собственост. Не е
изтекъл изискеумия се 10-годишен срок и до завеждане на исковата молба в
съда-15.10.2013г. Г.С.С. не е собственик на спорната реална част.
Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта на присъдените на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 5.00лв.
Двете страни са поискали присъждането на разноски. Предвид основателността
на исковете на ищцата-въззивница, ответникът-въззиваем следва да бъде осъден да
й заплати сумата от 392.50лв., от която сумата от 363.50лв., представляваща разноски
за първата инстанция-заплатени държавни такси с преводни такси и депозит по
допуснататат СТЕ и сумата от 29.00лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция-заплатена държавна такса с преводна такса за въззивната жалба, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното съдът
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 2357/30.04.2014г. по гр.д. № 15230/2013г. на ХХХІХ състав на ВРС, в частта с която е отхвърлен иска на Е.С.А.,***,
насочен срещу Г.С.С., ЕГН **********
***. Варненчик, № 86, ет. 5, ап. 17 за признаване право на собственост върху реална част от 620кв.м. от недвижим имот,
целият с площ от 636кв.м., представляващ ПИ №501.52 по ПНИ на СО „Лозите”, с.
Кичево, общ. Аксаково, одобрен със заповед №РД-11-7706-222/20.07.2011г. на
Областен управител Варна при граници на реалната част: север – ПИ №53, изток ПИ
№63, другата част от ПИ №52, юг ПИ №689, ПИ №629 от запад – път, придобит от
ищеца по силата на реституция въз основа на решение №13817/12.12.1998г. на ПК –
гр. Аксаково и за осъждане на ответника да предаде владението на описания имот, на основание чл. 108 ЗС и ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 15230/2013г. на ХХХІХ състав на ВРС и производството по гр.д. № 1297/2014г.
на ВОС-ГО в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 2357/30.04.2014г. по гр.д. № 15230/2013г. на ХХХІХ състав на ВРС,
в частта с която е отхвърлен иска на Е.С.А.,*** срещу Г.С.С., ЕГН ********** ***.
Варненчик, № 86, ет. 5, ап. 17 за установяване в
отношенията между страните, че ответникът Г.С.С. не е собственик на реална част от 620кв.м. от недвижим
имот, целият с площ от 636 кв.м., представляващ ПИ № 501.52 по ПНИ на СО
„Лозите”, с. Кичево, общ. Аксаково, одобрен със заповед
№РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областен управител Варна при граници на
реалната част: север – ПИ №53, изток ПИ №63, другата част от ПИ №52, юг Пи
№689, ПИ №629 от запад – път, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.А.,***, че Г.С.С., ЕГН ********** ***. Варненчик, № 86, ет. 5, ап. 17 не е собственик на реална част от 600кв.м. от недвижим
имот, целият с площ от 636 кв.м., съгласно издадената от Община Аксаково скица
№ 1120-1765/21.11.2013г., представляващ ПИ № 501.52 по ПНИ на СО „Лозите”, с.
Кичево, общ. Аксаково, Варненска област, одобрен със заповед
№РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областен управител Варна, която реална част е
заключена между точки А-Б-В-Г-Д-Е-А на скицата на вещото лице Й.В. на л. 97 от първоинстанционното дело, която приподписана
от състава е неразделна част от настоящото решение, при граници на реалната част: север – ПИ №53
и друга част от ПИ № 52, изток ПИ №63 и друга част от ПИ №52, юг ПИ №689 и ПИ
№629 от запад – път, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 2357/30.04.2014г. по гр.д. № 15230/2013г. на ХХХІХ състав на ВРС,
в частта с която Е.С.А.,*** е осъдена да заплати на Г.С.С., ЕГН **********
***. Варненчик, № 86, ет. 5, ап. 17 сумата от 5 лв., представляваща
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** ***. Варненчик,
№ 86, ет. 5, ап. 17 да заплати на Е.С.А.,*** сумата в общ размер на 392.50лв.,
представляваща разноски пред двете инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: