Р Е Ш Е Н И Е

№……….

Гр. Варна.…………….........2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, пети състав, в открито заседание проведено на осми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

Мл. с. ИВА АНАСТАСИАДИС

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията ЗЛ. КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д. № 1239 по описа за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба на Р.Н.Н. ЕГН ********** ***, срещу решение № 1402/18.03.2014г. по гр.д. № 11405/2011г. на ХІХ състав на ВРС, с което е осъден да заплати на С.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 2000.00лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от невъзможността да се самообслужва, неспособност да се грижи пълноценно за детето и съпругата си, нетрудоспособност, която е довела до прекратяване на трудовото му правоотношение, стрес от случилото се, физически болки в период от три седмици, вследствие на ухапване от куче порода „Дого Аржентино”, бял цвят, намиращо се под надзора на ответника на 07.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на увреждането – 07.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 50 ЗЗД. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, поддържайки изложеното още в отговора на исковата молба становище, поддържано и пред ВРС, както и в писмени бележки по спора. Евентуално моли за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишено до размера съответно на 400.00-500.00лв. Претендира присъждане на сторените разноски, според отхвърлената част от иска. Чрез процесуалния си представител адв. Ю.Г. в с.з. на 08.07.2014г. поддържа въззивната си жалба.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна С.К.С. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В с.з., чрез адв. Д.Й. поддържа изразеното вече становище.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:

В исковата си молба С.К.С., действащ чрез адв. Г.Н. излага, че на 07.07.2013г. отивайки на работа по ул. „Панайот Волов” в гр. Варна бил нападнат в гръб от свободно пуснато едро куче, което разкъсало торбичката с работното му облекло, нападнало го и го захапало по десния крак. Собственикът на кучето виждайки какво се случва, дотичал, издърпал кучето си и му закачил каишка. Двамата със собственика отишли в Първо РУП, където той подал жалба, а на собственика бил съставен АУАН. Тръгвайки от РПУ, С.С. посетил спешен кабинет на МБАЛ „Св. Анна Варна” АД, където му е извършена първична хирургична обработка в областта на дясното коляно, направена му била мека превръзка и поставена ваксина „тетанус”. На 10.07.2013г. С. изпитал нетърпими болки в колянната област на десния крак. След преглед от специалист било констатирано сериозно възпаление и оток на раната. Предписано му било антибиотично лечение, както и поставянето по схема на противобясна ваксина. И до момента продължава прегледите и консултациите със специалисти. В продължение на три седмици имал затруднения при движение на крайника. Изпитвал болки и страдания. Не бил в състояние да се обслужва изцяло сам, да се грижи за детето си, отсъствал от работа в продължение на девет дни. Поради настъпилата нетрудоспособност в пика на сезона, работодателят му прекратил трудовото му правоотношение. Все още изпитвал стрес при среща с движещи се в близост кучета. Моли се ответникът-собственик на кучето да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2500.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увредата-07.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК Р.Н.Н. оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че притежава домашен любимец куче, което никога не е нападало хора и не му е създавало неприятности. На посочената от ищеца дата разхождал кучето си, когато го забелязал да излиза от храстите. Кучето се приближило до него ,без да лае или проявява агресия. В този момент ищецът яростно ударил кучето по главата с торбата, която носел, с което предизвикал неговия лай и хукнал да бяга. Бягайки ударил крака си в стърчащо желязо на закачен улук и стара лека кола. Ответникът веднага хванал кучето си. Заедно двамата отишли до Първо РПУ, където дал обяснения и му бил съставен АУАН, в който обаче не било посочено, че става въпрос за ухапване от куче. Оспорил е както твърдението в исковата молба, че раната е причинена в резултат на ухапване, така и че вследствие на травмата ищецът не е могъл да изпълнява трудовите си задължения и в резултат на това е прекратено трудовото му правоотношение. Оспорил е всички други наведени от ищеца твърдения за претърпените неимуществени вреди. Моли се за отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност се моли за присъждане на обезщетение в размер на 150.00лв. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от фактическа страна:

Не се спори между страните за това, че на 07.07.2013г. възникнал инцидент, който и двете страни описват, както и че, кучето за което се твърди, че е ухапало ищеца С. е било под надзора на ответника Н..

Видно от представеният пред ВРС лист за преглед на пациент в спешно отделение, С.К.С. е постъпил в МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД на 07.07.2013г., в 16:20 часа. В графа „анамнеза” е изписано, че е ухапан от куче по коляното. Има назначена терапия.

От медицинско удостоверение № 109/2013г., издадено от АИПСМП д-р Д.Г.- Варна се установява, че по предварителни данни на 07.07.2013г. към 15.30ч. в района на І РПУ е С.К.С. е бил нападнат от свободно пуснато куче, което го е захапало в областта на дясното коляно. Обективно е установено, че освидетелстваният е имал по предната повърхност на дясното коляно в обл. на дясното колянно капаче хоризонтално разположена рана с неравни ръбове, дължина около 12 мм, оскъдно кървяща. Околовръст е имало оток. По вътрешната повърхност на дясното коляно е установена рана с неравни ръбове, неправилна кръгловата форма, диаметър около 7-8 мм кървяща. Концентрично на площ с диаметър около 4-5 см са установени оток и значителна палпаторна болезненост. В заключение е посочено, че се касае за разкъсно – контузни рани и травматични отоци в областта на дясното коляно в резултат от действието на предмети с подчертан ръб, които биха могли да бъдат получени по указаните от пострадалия време и начин и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.

Съгласно амбулаторен лист №002722/10.07.2013г. С.К.С. е посетил лекар специалист ортопед – травматолог. За основна диагноза е вписано „ухапване или удар от куче; доуточн.: дясна колянна става”. Има открита рана на коляното. В графа „обективно състояние” е вписано „Палпаторна болезненост в областта на дясната колянна става.Ограничени активни и пасивни движения. Оток в същата. Прободна рана в областта на дясната капачка и по медиалната повърхност на дясната колянна става”. Направена е превръзка.

Видно от медицинско направление от 11.07.2013г., изд. от ДКЦ „Св.Клементина” на С.К.С. е била предписана и поставяна по схема на 11.07.2013г., 14.07.2013г., 18.07.2013г., и 25.07.2013г. до завеждане на исковата претенция и следващ прием на 08.08.2013г. противобясна ваксина Verorab, amp № 5 /пет/.

По силата на трудов договор №67/12.05.2013г., сключен на осн. чл.67, ал.1, т.1, вр. с чл.70 КТ в полза на работодателя, С.К.С. е приел да изпълнява във „Фурбо инвест” ООД длъжността „готвач”.

Представен е по първоинстанционното дело болничен лист №0000151/08.07.2013г., издаден на С.К.С., съгласно който с диагноза „ухапване или удар от куче” е предписан домашен режим на лечение в продължение на десет дни от 08.07.2013г. до 17.07.2013г.

Със Заповед №00000055/31.07.2013г. на управителя на фирма „Фурбо инвест” ООД е прекратено трудовото правоотношение със С.К.С. на длъжност „готвач”, считано от 31.07.2013г. на осн. чл.325, т.1, вр. с чл.71 КТ.

От АУАН №189689/07.07.2013г. издаден от старши полицай при Първо РПУ-Варна и съставен на Р.Н.Н., се установява, че той е разхождал на ул. „П. Волов” и ул. „Н. Даскалов” породисто куче с тегло над 10кг без да му е поставен намордник. Актът е връчен на нарушителя на 07.07.2013г.

Представен е по първоинстанционното дело паспорт на мъжко куче, порода „Дого Аржентино”, цвят бял, собственост на лицето П.Б.. Съдържат се данни за извършени ваксинации и обезпаразитяване.

Пред ВРС са изслушани показанията на водените от страните две групи свидетели: Л. Г. А., без родство и дела със страните и Ж.А.С.-съпруга на ищеца, водени от последния и В.М.П. и Д.Х.П., двамата без родство и дела със страните, водени от ответника. Никой от свидетелите няма преки впечатления от случилото се на 07.07.2013г., дали С. е бил ухапан от кучето на Н. и при какви обстоятелства. Св. А. е видял С. непосредствено след инцидента, т.к. са били колеги, готвачи в ресторант „Коневръза”. Колегата му следвало да дойде на работа в 16.00ч., но закъснял. Като дошъл, казал, че е бил ухапан от куче. Бил с подут, бинтован крак. Не бил в състояние да работи и го освободили да се възстанови. На другия ден излязъл в болнични и отсъствал 10 дни. Върнал се на работа, но не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Не можел да кляка. Работил около седмица и бил освободен, защото в този пиков момент в края на юли, когато се работело по 12-13часа, той не можел да работи пълноценно. Съпругата на ищеца св. С. сочи, че съпругът й се обадил след инцидента и й разказал какво се случило. Бил много уплашен. Наложило се да остане в къщи в болнични, обездвижен с повдигнат крак. Не можел да работи, да помага при отглеждане на детето. За периода на болничен отпуск не могъл да се възстанови напълно. Не можел да кляка, да свива коляното си. Работата му била тежка, прекарвал на крак по 12 часа. На работодателите през силния летен сезон не им трябвало човек, който не може да си изпълнява задълженията си на 100% и го уволнили. До момента изпитвал страх като минава дори и покрай малки кучета, като гледал да ги заобикаля.

Водените от Н. свидетели установяват, че кучето се отглежда от осем години от Р.Н. в тапицерското му ателие. То е много кротко животно и никога не е нападало хора, не е проявявало агресия. От Н. знаят, че е разхождал кучето в затвореното пространство на бившия завод „Вулкан”, но някакъв човек му посегнал и то за да се защити, го ухапало.

Изслушано е заключение по допуснатата СМЕ, вещото лице по която поддържа, че при проведения към момента преглед на С. са установени два белега от повърхностни ранипо дясното коляно-по предната повърхност в областта на колянното капаче и по вътрешната повърхност на коляното. Белезите са от рани с леко неравни ръбове, като по предната част на колянотобелегът е с хоризонтално разположение и размери 12/3мм., а по вътрешната повърхност на коляното, белегът е с неправилна кръгловата форма и диам. 7-9мм. Белезите отстоят един от друг на 12см. Установените рани са от рани от вида на т.н. „разкъсно-контузни рани”, които се получават при действие на предмети с подчертан ръб. От същия вид са и нараняванията, които се получават от ухапване от животни, вкл. и от куче – зъбите се приравняват към предмети с изразени, подчертани ръбове, които причиняват разкъсно – контузни рани. Ако се вземат предвид и представените медицински документи, следва да се приеме, че те са белези от рани от „ухапване от куче”. Оздравителният период за рани от описания вид обикновено е с продължителност не повече от две – три седмици. За това време пострадалият е изпитвал болки и страдания, предимно в началните дни след нараняването. Възможно е болките и отокът около раните да са ограничавали в слаба степен движенията на дясното коляно. Не са установени при медицинския преглед и данните от медицинската документация по-дълбоки наранявания – на колянната става, на мускулни или сухожилни групи, които да обуславят затрудняване на движенията като цяло, или на десния долен крайник. Не са установени и наранявания на нерви или нервни разклонения от по-голям калибър, които да причинят загуба на чувствителност на крайника. В медицинската документация не е отразено усложнение в оздравителния процес, вкл. от възпалителен характер. Представени са рецептурни бланки с предписани противовъзпалителни медикаменти, които се изписват както профилактично, така и при развиващ се възпалителен процес. Относно ваксинирането с „противобясна ваксина”, възможни са странични нежелани реакции, които описва ищеца. Прилагането на тази ваксина при ухапване от домашно куче, което редовно се имунизира и няма контакти с диви или болни животни, не се препоръчва. Куче от порода „Дого Аржентино” притежава достатъчно големи физически възможности и анатомични особености на зъбната редица и на устната кухина, за да е възможно причиняване на наранявания, като описаните по-горе, включително и при „защитна реакция”. В открито съдебно заседание вещото лице излага, че няма противоречие в медицинската документация при квалифициране на нараняването като „ухапване или удар от куче”, тъй като международната квалификация на болестите „МКБ” е неточно преведена на български език, диагнозата си е „ухапване”. При оток на меките тъкани, макар и повърхностни наранявания, поради болката, се ограничават движенията. При чисти рани срокът за заздравяване е 7-8 дни, а при възпалени до 2-3 седмици. При пострадалия няма данни за вторично заздравяване на раните, белезите са с добри краища. Няма медицински данни за усложнен процес. По изписаните антибиотици не може да се съди дали се касае за развила се инфекция или са дадени профилактично.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Следва да бъде установено от ищеца наличието на вреда-имуществена или неимуществена, която му е причинена от вещ или животно, като следва да е налице връзка между вещта и вредата.

Както беше посочено вече по-горе не се спори между страните, че кучето е било под надзора на Р.Н.. Искът е насочен срещу него. Той следва да отговаря, докажат ли се останалите елементи на фактическия състав на увредата.

Не се спори още относно това, че на 07.07.2013г. е имало инцидент, при който С.С. е пострадал.

Спорно е дали С. е бил ухапан от кучето на Н. или той се е самонаранил, докато бяга, дали кучето го е ухапало при самозащита, защото С. го е предизвикал, като го е ударил по главата с торбата, която носел.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на ВРС, приемайки за доказано, че С. е пострадал именно от ухапване на куче.

За това свидетелства информацията от приложената по първоинстанционното дело медицинска документация-преглед в спешен кабинет в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, амбулаторен лист, медицинско удостоверение. С последното съдебният медик е заключил, че травматичните увреждания е възможно да бъдат получени по начина и времето, както сочи пострадалия. Вещото лице, изслушано пред ВРС дава заключение, че раните, за които съди по останалите белези е възможно да бъдат причинени от захапката на куче от породата на „Дого Аржентино”. Следва да се има предвид и това, че страните са посетили Първо РПУ, като С.С. се е жалвал от случилото се. На извършващия надзор над кучето- Р.Н. е бил съставен АУАН. Вярно, че в АУАН не е споменато ухапване от куче, но очевидно оплакванията са били за ухапване, след като на нарушителя е наложена глоба защото е разхождал кучето с тегло над 10кг. без намордник, на осн. чл. 21, т. 3 от Наредба за обществения ред на Община Варна, който намордник тъкмо препятства инциденти с ухапвания и не е констатирано с АУАН нарушение по т. 4 от същата наредба например или друга точка. Всички тези събрани доказателства подкрепят и изслушаните пред ВРС показания на водените от ищеца свидетели. Не на последно място следва да се отчете, че на С. е назначена и приложена противобясна ваксина „Verorab”. Ако не е имало ухапване от куче, то нищо не би наложило прилагането на тази ваксина. Дори и да е била предписана, според твърденията на С., че е бил ухапан от куче, то той самият не би пристъпил към изпълнение на предписанието без нужда, а са направени четири приема до завеждането на исковата молба, според медицинското направление на л. 11 от първоинстанционното дело, още повече, че всекиму е известно, че такава ваксина се прилага няколкократно, чрез апликиране в коремната област, че е болезнена и се понася трудно от хората. Неоснователно в тази връзка е възражението, че кучето е редовно ваксинирано и не е било необходимо прилагането на такава ваксина. Вероятно не е било известно на пострадалия дали кучето е редовно ваксинирано, още по-малко дали е имало контакти с диви или болни животни, нещо което не може да бъде изключено, след като е ловно куче, според свидетеля П.. Освен това решението е на лекаря, назначил противобясната ваксина.

От съвкупната преценка на всички тези събрани доказателства логично се налага извода, че на 07.07.2013г. С. е бил ухапан от кучето на Н..

Не са ангажирани никакви доказателства от последния, че С. е ударил кучето, то започнало да лае и той уплашен хукнал да бяга, като се е наранил на изпречилите се на пътя му метален улук и стар автомобил, а е било в негова тежест. Дори свидетелят на Н.-П. признава, че от споделеното от Н. знае, че кучето му ухапало някакъв /С./, но като самозащита, реагирайки на посегателството на човека. И това обаче остава недоказано.

Н. следва да отговаря за причинените от кучето, което е под негов надзор неимуществени вреди, причинени на С., изразяващи се в болки и страдания, търпяни от увредения в продължение на 2-3 седмици, а ако се приеме за доказано и настъпването на усложнения, както твърди ищеца, настоящ въззиваем-и повече. В този период не е могъл да се грижи за себе си самостоятелно, а и за семейството си. Претърпяната травма, за отшумяването на която С. е ползвал отпуск за временна неработоспособност е в основата на последвалото уволнение и загуба на работното място като готвач в ресторант „Коневръза”, връщайки се след болничен без да е възстановен напълно, при голямата натовареност през летния сезон, според показанията на двамата разпитани по първоинстанционното дело свидетели-А. и С..

Не на последно място съдът приема за доказано и това, че проявата на агресия от кучето е стресирала С. толкова силно, че и до момента изпитва страх при среща с кучета.

Следва да бъде прието, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Решаващият състав прима, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца, настоящ въззиваем вреди възлиза на сумата от 2000.00лв., определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, до който извод е стигнал и ВРС.

Първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

В останалата си необжалвана част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на спора и искането за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че Н. следва да бъде осъден да плати на С. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. За целта С. е представел договор за правна защита и съдействие-л. 26 по делото, видно от който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 450.00лв. Насрещната страна обаче е направила възражение за прекомерност. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от съда, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера на 370.00лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1402/18.03.2014г. по гр.д. № 11405/2013г. на ХІХ състав на ВРС, в частта в която Р.Н.Н., ЕГН ********** *** и осъден да заплати на С.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 2000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от невъзможността да се самообслужва, неспособност да се грижи пълноценно за детето и съпругата си, нетрудоспособност, която е довела до прекратяване на трудовото му правоотношение, стрес от случилото се, физически болки в период от три седмици, вследствие на ухапване на 07.07.2013г. от куче–порода „Дого Аржентино”, бял цвят, намиращо се под надзора на Р.Н.Н., ведно със законната лихва върху главницата от момента на увреждането – 07.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 50 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Р.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на С.К.С., ЕГН ********** *** сумата от 370.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК.

В останалата си част решението е влязло в сила, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: