Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2014
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, девети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на
10.07.2014 г. , в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Христова
при
участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 150
по опис на ВОС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците Н.Д.К. с
ЕГН ********** и В.К.К. с ЕГН ********** ***
претендират за осъждане на ответниците С.Д.К. с ЕГН ********** и Ц.Х.К.
с ЕГН ********** *** да им предадат владението върху - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул."Б.Р."№16
на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище,
апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в
сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.;
над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено
помещение под хола,
с площ от 19.30 кв.м; едно таванско помещение над кухнята
и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и
банята, 1/3
идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата и 1/3 идеална част от дворното място,
представляващо
поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с
площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост
цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462,
10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост
имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на
целия парцел: улица, имоти пл.№7, 9 и 10, по твърдението, че са придобили
собствеността чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт от 18.03.1994г. №.143, том XI, дело
№3779/1994г. на нотариус при Варненския районен съд.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат следните
фактически твърдения: В имота живеят
двамата ответници, които са съответно брат и майка на първата ищца. Допуснати
били имота със знанието на ищците поради наличието на роднински връзки. Ищците
продължавали да се грижат за имота като извършвали текущи ремонти и заплащали
всички данъци. Ответниците отказали да освободят имот въпреки отправената им
нотариална покана с per. №3239/06 07.2009г. на нотариус П.Д. с per. №332 на НК. Ответникът К. отказал да предаде
имота като противопоставил свои права на собственост легитимирайки ги с
нотариален акт от 18.03.1994 г. №143, том XI, дело
№3779/1994 г. След получаване на нотариалната покана С.К. е инициирал
нотариално производство по реда на чл.587, ал.1 от ГПК, като възползвайки се от
допуснатата грешка в поредността на вписване на нотариалните актове от
18.03.1994г., подробно описани по-горе, в качеството си на наследник на Д. Д.К., починал на 26.01.2004г., се е сдобил с констативен нотариален акт
за собственост на идеална част от недвижим имот от 26.11.2009г. №65, том III, рег.№9494, дело №428 от
2009г. на П.С., нотариус рег.№335 на Нотариалната камара, вписан с акт №68, том LXVIII, дело 14684, вх.рег.№24047 от 26.11.2009г. на СВ-Варна.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат още, че на
18.03.1994 г. в канцеларията на О.С. нотариус при Варненския районен съд между нас ищците от една страна и Ц.Х.К.
и Д. Д. К. от друга страна,
били извършени две последователни разпоредителни сделки относно процесния имот, подробно описан по-горе, като при вписване
на нотариалните актове в нотариалната служба при Варненския районен съд е
допусната грешка в поредността на вписвания на прехвърлителни сделки относно
имота.
Първият по хронология договор относно имота, сключен на 18.03.1994г. е
договор за дарение на недвижим имот от 18.03.1994г., обективиран
в нотариален акт №145, том XI, дело №3781/94г. на
нотариус при Варненския районен съд, по силата на който ние ищците даряваме на
ответницата Ц.Х.К. и Д. Д. К. процесния недвижим имот.
Последващ на този договор е договорът за покупко–продажба
на имота.
При вписването на двата нотариални акта, не е спазена поредността на
извършените разпоредителни сделки, като първи е вписан актът, обективиращ сделката за покупко-продажба, а с последващ е вписан нотариалният акт за дарение на
имота.
По този начин за третите лица била създадена привидност, че последната
разпоредителна сделка, извършена с имотите на посочената дата 18.03.1994г. е
договор за дарение на недвижим имот от 18.03.1994 г., обективиран
в н.а. №145, том XI, дело
№3781/94 г.
В съдено заседание поддържат предявения иск и претендират за присъждане
на направените разноски.
Ответникът С.Д. К. оспорва
предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност и като
неоснователен. Твърди, че не претежава право на
собственост върху процесната вещ, тъй като се е
разпоредил със собствеността на 18.03.1994 г. чрез сделка обективирана
в нот .акт № 145, том ХI, дело № 3781 от 18.03.1994 г. и
поради това възразява правния интерес на ищците. Но не отрича факта , че осъществява фактическа власт върху
имота.
Оспорва правата на собственост заявени от ищците като счита,че дарението извършено от ищците на техните общи
родители и смъртта на общия им наследодател водят до възникване на
съсобственост чрез наследяване. Оспорва твърдението на ищците, че е налице
грешка в поредността на вписването и счита, че хронологията на извършване на
сделките е правилно отразена в публичния регистър.
В съдебно заседание поддържа възраженията и претендира за разноски.
Ответницата Ц.Х. К. не изразява становищепо
предявения иск.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По силата на нотариален акт № 115/1967 г. за собственост върху жилище в
сграда, построена от групово-индивидуални строители
върху парцел, собственост на строителите от 27.01.1967г. №115, том I, дело
№276/1967г. на нотариус при Варненския народен съд, втората ответница Ц.Х.К., по време на брака си с Д. Д.К. е призната за собственик на имота.
На 21.10.1989г. с договор за продажба срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт №75, том VII, дело №2021/1989г. на нотариус при районния съд гр.Варна, Ц.Х.К. и Д. Д.К. прехвърлят на първата от ищците - Н.Д.К. /по време на брака и с
втория ищец/ процесния имот.
На 18.03.1994 г. са сключени две
правни сделки със съдия обект на спорни права, единият за даредие
на имота и втория за покупко-продажба.
Спорна между страните е каква е поредността на тези сделки.
Ищците считат, че първо са дарили имота на своите родители, а те са им
го продали.
Ответникът счита, че последното вписване определя кой притежава
собствеността и се позовава на договора за дарение, от който договор ведно с
факта на смъртта на общ наследодател черпи възражението, че е придобил
собствеността по наследствено правоприемство. Представя доказателства пред
нотариус № 335, който го снабдява с констативен нот.
акт № 63/2009 г. и пред съда се легитимира като собственик на 1/6 от процесия
имот.
Не е спорно и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че фактическа власт върху имота се осъществява от ответниците.
Предмет на настоящото производство е
иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Фактическият състав на иска по чл. 108 от
ЗС съдържа три кумулативно изискуеми елемента – заявеното право
на собстевност, осъществяваната фактическа власт и
липсата на правно основание.
В тежест на ищците
е да докажат правото на собственост. Посочена е правна сделка и тя е доказана
със съответния титул за собственост. В настоящото производство правото на
собственост на ищците се оспорва от
ответника, който твърди, че те се е разпоредили със собствеността в полза на
родителите им и се позовава на поредността в номерацията на двата нотариални
акта за покупко-продажба и за дарение. Не е спорно обаче, че преди датата 18.
03.1994 г. ищците са били собственици на процесния
имот. Затова на 18.03.201994 г. когато са сключвали сделката за дарение са се
легитимирали като собственици с нот. акт № 75/1989 г.
когато са получили собствеността срещу задължение за издръжка и гледане. В
договора за дарение са вписани индивидуализиращите номера на предходния нот. Акт, а не
номерата на акта, с който са закупили имота.
В подкрепа на тезата, изложена от ищците, че по хронология първата
сделка е сделката за дарение е факта, че в съдържанието на сделката за покупко-продажба
не е вписан акта, с който продавачите /родителите/ са се легитимирали като
собственици пред нотариуса. Тази липса на номера в празните места в текста на нот. акт № 143 /1994 г. означава, че нотариусът е знаел за извършеното
дарение, но поради това, че не е
обработил регистъра не е вписал номерата
на нот. акт. Ако сделката за покупко-продажба, предшестваше
сделката за дарение, то тогава би следвало, продавачите да се легитимират като
собственици. От подробното изследване на извършените разпоредителни сделки с
този имот следва, че съм датата, на която е сключено дарението, собственици са
били ищците, но възоснова на договор за издръжка и гледане от 1989 г, а не възоснова на покупко-продажба от 1994 г.
С оглед
представените титули за собственост съдът приема, че ищците са установили заявеното
от тях право на собственост.
Както бе отбелязано
по-горе, няма спор, че фактическа власт върху имота се осъществява от
ответниците.
Относно заявените
от ответника права на собственост съдът намира следното: В тежест на ответника
е да докаже заявените от нето права на собственост. Те следва успешно да се конкурират
с правата на собственост на ищеца, т.е. или да са следствие на тези права /да
произтичат от тях/ или да ги изключват.
Разпитаните по делото свидетели Д.Й. и П.П., сочат,
че знаят лично от родителите на ищцата, че имотите на семейството са били
разпределени между двете деца, като процесния имот е
бил отреден и прехвърлен на ищцата, за да може същата да се грижи за родителите
си. В тази част показанията на посочените свидетели съвпадат с показанията на
свидетеля на ответника – И.И., който също сочи, че имотът е бил
„преписан" на ищцата Н.. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че ищците недусмислено
са манифестирали качеството си на собственици на имота. Свидетелите сочат, че в
качеството си на собственици, са извършвали подобрения и са отстранявали
настъпили повреди в имота, както и че са заплащали всички дължими за имота
данъци и такси.
Свидетелите установяват, че
ответникът нееднократно е бил канен от ищците да напусне имота, но последният
категорично е отказвал да направи това, с което напрактика
е препятствал възможността на ищците да упражняват правата си на собственици на
имота. Ищците са извършвали действия с което са прекъсвали девността
с нотариална покана, с нот.заверка от 06.07.2009г. per. №3239, том II, №89 на
нотариус per. №332 на НК П.Д. от 16.07.2009г както и с предяване на искова молба он
12.03.2013г. по която е образувано гр.д. №3339/2012г. на ВРС в последствие прекратено.
Ответникът претендира, че се
легитимира като собственик на ид.ч. от имота, по
силата на универсално правоприемство, като наследник по закон на баща си Д. Д.К., починал
на 26.01.2004г. Ответникът не притежава удостоверените от нотариуса права на
собственост, тъй като неговия наследодател не ги е притежавал към момента на
смъртта. Приживе, той заедно със съпругата си, се е разпоредил с тях чрез
продажба в полза на ищцата и нейният съпруг.
При тези обстоятелства, следва да се
приеме за безспорно установено, че ищците са единствени носители на правото на
собственост върху процесния имот и като такива имат
право на ревандикация от всяко лице, което го държи
или владее без основание. След като по делото се установи, че към настоящия момент
съгласието на ищците за ползване на имота от страна на ответниците е оттеглено,
то последните без основание упражняват фактическата власт върху имота, поради
което предявеният иск за ревандикация по чл.108 от ЗС
следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора, в тежест на
ответника и в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебно деловодни разноски в размер на 2 249.72 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.К. с ЕГН ********** и Ц.Х.К. с ЕГН ********** *** да им
предадат на Н.Д.К. с ЕГН ********** и В.К.К. с ЕГН ********** *** владението върху - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул."Б.Р."№16
на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище,
апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в
сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.;
над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено
помещение под хола,
с площ от 19.30 кв.м; едно таванско помещение над кухнята
и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и
банята, 1/3
идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата и 1/3 идеална част от дворното място,
представляващо
поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с
площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост
цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462,
10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост
имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на
целия парцел: улица, имоти пл.№7, 9 и 10, по твърдението, че са придобили
собствеността чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт от 18.03.1994г. №.143, том XI, дело
№3779/1994г. на нотариус при Варненския районен съд, на основание чл. 108 от
ЗС.
ОСЪЖДА С.Д.К. с ЕГН ********** и Ц.Х.К. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н.Д.К. с ЕГН ********** и В.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 2249.72 /две хиляди двеста
четиридесет и девет точка седемдесет и два/ лева, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Окръжен
съдия: