Р Е Ш Е Н И
Е
№
……………/……………...07.2014 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН И.
при
участието на секретаря С.Я., сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1130 по описа на съда за 2014 год.,
докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
ог ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Изпълнителна
Агенция /ИА/ „Главна инспекция по труда” – гр. София срещу Решение № 1535/24.03.2014 год., постановено по гр. дело №
7286/2013 год. по описа на РС – Варна, ХХV-ти състав, с което ИА
„Главна инспекция по труда” – София е осъдена
да заплати на Н.И.С. ***, на основание чл. 49, вр. чл. 45 отЗЗД, сумата
от 1380 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произлезли от
незаконни наказателни постановления № 03-0304855 и № 03-0304853, издадени на
06.10.2010 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, които
вреди представляват заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата по обжалването на посочените наказателни постановления.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, постановено
е по недопустим иск, изложени са доводи за неподсъдност на делото на
гражданския съд. Според жалбоподателя в случая може да се търси отговорност от
административния орган за вреди само по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, но тези искове
са подсъдни на административните съдилища, а не на гражданските. Наред с това
се твърди, че за същите вреди /т. е., дело със същия предмет – основание,
страни и искане/ щецът е завел дело по реда на ЗОДОВ, разгледано от
Административен съд – Варна /адм. дело № 4343 на Осми състав на АдмСъд –
Варна/, по което дело има постановено решение, което решение е обжалвано пред
Върховния административен съд, който с определение е прекратил частично
касационното производство, а с решение е отхвърлил претенциите на С.. Настоява
за обезсилване на решението и за прекратяване на исковото производство.
Наведени са и оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Счита, че в случая
не може да се ангажира отговорността на агенцията на основание чл. 49 ЗЗД в
качеството й на възложител, тъй като натовареното лице /служител на агенцията/
при издаването на НП е действал в рамките на дадените му от закона пълномощия,
не е действал виновно и противоправно, няма данни за превишаване на правата му
или на неговата компетентност, поради което и фактическия състав на чл. 49 ЗЗД
не е налице. Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В писмен отговор, въззиваемият /ищец/ оспорва жалбата, счита решението
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Излага подробни съображения.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Н.И.С. твърди, че в търговското му качество
на едноличен търговец с фирма „Ники – 94 – Н.С.”, след извършена проверка от „Инспекцията
по труда” – Варна срещу него е издадено наказателно постановление № 03-0304853/6.10.2010 год. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което му е била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева. Ищецът обжалвал наказателното постановление пред
Районен съд – Варна, който с с решение по н. а. х. д. № 6489/2010 год. отменил
като незаконосъобразно наказателното постановление. По касационна жалба на
директора на дирекция „Инспекция по труда” Варна било образувано к. н. а. х. д.
№ 1751/2011 год. по описа на АдмСъд – Варна, който със свое решение потвърдил
отменителното решение на Варненския районе съд. В касациноното производство
ищецът бил защитаван от адвокат и заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 520 лева.
Твърди още, че срещу него е издадено и наказателно постановление №
03-0304855/6.10.2010 год. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което му е била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Ищецът обжалвал наказателното
постановление пред Районен съд – Варна, който с решение по н. а. х. д. №
6463/2010 год. отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. По
касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Варна било
образувано к. н. а. х. д. № 1299/2012 год. по описа на АдмСъд – Варна, който
със свое решение потвърдил отменителното решение на Варненския районен съд. В
производството пред РС Варна и пред АдмСъд – Варна ищецът бил защитван от
адвокат, комуто заплатил общо сумата от 860 лева, от които: 360 лева за защита
по н. а. х. д. № 6463/2010 год. по описа на РС – Варна и 500 лева за защита по
к. н. а. х. д. № 1299/2012 год. по описа на АдмСъд – Варна.
Твърди,
че със заплатените в производствата по обжалване на накаазателните
постановления суми за адвокатско възнаграждение е претърпял вреди в облщ размер
на 1380 лева, които
са пряка и непосредствена последица от виновното, противоправно поведение на
издателя на НП № 03-0304853/6.10.2010 год. и НП №
03-0304855/6.10.2010 год. – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна,
по повод осъществяваната от него административно наказваща дейност, възложена му
съгласно чл. 15 от „Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда”.
В съответствие с наведените твърдения
е и отправеното искане – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1380
лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на извършване на
административно наказващата дейност вреди,
като възложител на работата, при изпълнение на която са настъпили вредите.
В срока по чл. 131 ГПК /изтекъл на
25.07.2013 год./ писмен отговор от ответника не е депозиран.
В писмено становище ответникът възразява, че производството
е недопустимо поради следното:
1/ отговорност за вреди от
административния орган може да се търси само по реда на чл. 1 ЗОДОВ, като
компетентен да разгледа иска за обезщетение е Административният съд;
2/ разноските, направени в съдебно производство могат да бъдат
присъдени
в само в същото производство, в случая – в
производствата по обжалване на наказателните постановления и не подлежат на възстановяване
по гражданско правен ред, като в тази връзка ответникът се позовава и на ТР №
2/2009 год. на ОС на колегиите от ВАС;
3/ отвод за пресъдено нещо, като се
твърди, че ищецът е претендирал заплащане на сумата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ
пред Административен съд – Варна, който се е произнесъл с влязло в сила
решение.
В евентуалност възразява, че иска е
неоснователен.
Не оспорва, че срещу ищеца в качеството му
на едноличен търговец са издадени две наказателни постановления, които
впоследствие са обжалвани и са отменени от съда. Не се оспорва и че в производството по
обжалване на НП ищеца е заплатил сумата 1380 лева за защита, осъществена от адвокат. Възразява, че процесните
вреди не са пряка и непосредствена последица от издаване на наказателните
постановления.
Съдът, като прецеени съэбраните по
делото доказателсква и взе предвид становищата и доводите на странтие, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявения иск е с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд, по силата на служебното си
задължение да следи за допустимост на настоящото производство и предвид
изричното възражение на въззивника /ответник по иска/ намира възраженията за
недопустимост на иска, а оттам и на първоинстанционното решение за неоснователни по следните
съображения:
Родово компетентен да разгледа настоящият иск
е Варненски районен съд, като първа инстанция, а не административен съд, по
реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като
наказателните постановления са правораздавателни, юрисдикционни актове, те са
израз на правораздавателна
дейност, а не на типично административна. Правораздавателният /юрисдикционен/ характер на извършваната
дейност окачествява органа, който я осъществява – административно-наказващия орган – като особена
административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер – юрисдикционен има и
самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на съдебното оспорване на наказателните
постановления – първоинстанционното производство се развива по реда на ЗАНН и
пред общите съдилища – районния съд, а решението на последния, с което се
потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно
обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, но производството
се развива по
реда на Глава Дванадесета
от АПК – в този смисъл са Решение № 4426/06.04.2010г. на ВАС по адм. д. № 12862/2009 г., ІІІ-то о.; Определение №
26/22.03.2011г. на ВАС по адм. д. № 14/2011г., 5-членен с-в и др.
В ЗАНН
не е уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане
на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, подобно на
случаите при които след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски
срещу държавата.
В Глава
Дванадесета от АПК – "Касационно
производство", към която препраща чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски и по тази
причина административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационните жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела – в този смисъл е и ТР № 2/3.06.2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.
В случая, с оглед наведените от
ищеца твърдения, че вредите, които са му причинени, съставляват заплатените от него по делата за обжалване на наказателните
постановления съдебни
разноски и същите са настъпили вследствие от административно-наказателните
производства, то производството по репарирането им следва да се проведе по общия исков ред, с иск по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД. От това гледище искът е процесуално допустим.
Възражението на ответника за отвод
за пресъдено нещо е неоснователно.
Видно е от представения препис от
решение № 611/11.03.2013 год. по адм. дело № 4343/2012 год. на АдмСъд – Варна,
VІІІ – ми състав /на което се позовава ответника/, че предмет на производството
пред административния съд са били претенции на Н.И.С. срещу ответната
изпълнителна агенция за репариране на причинени с издаването на няколко
наказателни постановления /между които и процесните две/ неимуществени вреди, т.
е, идентичност между делата не е налице, доколкото претенциите за обезщетение
на имуществени и неимуществени вреди, макар и да произтичат от едно и също
деяние са различни и имат различно основание.
Поради изложеното искът е допустим, обжалваното
първоинстанционно решение също е процесуално допустимо.
По съществото на иска съдът намира
следното:
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при
условията на главно
и пълно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на вреди, намиращи се в пряка
причинна връзка с виновното, противоправно поведение на лице, изпълняващо
възложената му от въззивника работа. В случая вината на Директора на Дирекция „Главна
инспекция по труда” се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като опровергаването на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция /както
и на всички законни оборими презумпции/ следва да се извърши чрез т. нар.
„обратно доказване”, което винаги е главно и пълно. Отговорността на възложителя на
работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е безвиновна.
Не е спорно по делото и съдът приема за
установено, че
издателят на НП №
03-0304855
и № 03-0304853, издадени на 06.10.2010 год. – Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, е издал наказателните постановления осъществявайки правомощия
на административно наказващ орган, възложени му съгласно чл. 16, ал. 4, т. 2 от
„Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда”.
От събраните писмени доказателства,
неоспорени от ответника е установено следното:
След извършена проверка от „Инспекцията по труда” – Варна срещу Н.И.С. *** в
търговското му качество на едноличен търговец с фирма „Ники
– 94 – Н.С.” е издадено наказателно постановление № 03-0304853/6.10.2010 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Варна, с което му е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С.
е обжалвал наказателното постановление пред Районен съд – Варна, който с
решение по н. а. х. д. № 6489/2010 год. отменил като незаконосъобразно
наказателното постановление. По касационна жалба на директора на дирекция
„Инспекция по труда” Варна е образувано к. н. а. х. д. № 1751/2011 год. по
описа на АдмСъд – Варна, който със свое решение потвърдил отменителното решение
на Варненския районен съд. В касациноното производство ищецът бил защитаван от
адвокат, комуто е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществената заащита в
размер на 520 лева.
При същата проверка от „Инспекцията
по труда” – Варна срещу Н.И.С. *** в търговското му качество на едноличен
търговец с фирма „Ники – 94 – Н.С.” е издадено още
едно наказателно постановление с № 03-0304855/6.10.2010
год. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което му е била
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С. обжалвал наказателното
постановление пред Районен съд – Варна, който с решение по н. а. х. д. №
6463/2010 год. отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. По
касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Варна е образувано
к. н. а. х. д. № 1299/2012 год. по описа на АдмСъд – Варна, който със свое
решение потвърдил отменителното решение на Варненския районен съд. В
производството пред РС - Варна и пред АдмСъд – Варна ищецът е бил защитван от
адвокат, комуто заплатил общо сумата от 860 лева, от които: 360 лева за защита
по н. а. х. д. № 6463/2010 год. по описа на РС – Варна и 500 лева за защита по
к. н. а. х. д. № 1299/2012 год. по описа на АдмСъд – Варна.
Съгласно мотивите на решенията, налице е неправилно приложение на
материалния закон при издаването на наказателните постановления.
При това положение съдът приема, че са установени
всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД: Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” е лице, на което е възложено да изпълнява правомощия на административнонаказващ
орган по смисъла на чл. 47, ал. 2
от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно чл.
16, ал. 4, т. 2 от „Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда”. С влязлото в
сила решение по н. а. х. дело № 6463/2010 год. на РС – Варна е установено, че
при осъществяване на тези правомощия и конкретно – при издаването на
наказателно постановление № 03-0304855/06-10-2010 год., неправилно е приложил
материалния закон, а именно: извършил е неправилна преценка, че между С., в
качеството му на едноличен търговец и друго физическо лице е съществувало
трудово правоотношение, в резултат на което и неправилно С. е бил санкциониран
от административно наказващия орган за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗЗБУТ. В резултат на това, като пряка и
непосредствена последица са възникнали имуществени вреди – претърпени загуби от
страна на въззиваемия, изразяващи се в заплатения хонорар за защита от адвокат по
образуваното във връзка с обжалване на НП н. а. х. д. № 6463/2010 год. на РС –
Варна и по к. н. а. х. дело № 1299/2012 год. на АдмСъд – Варна.
Установено е също, че с влязло в сила
решение по н. а. х. д. № 6489/2010 год. на РС – Варна е установено, че при
осъществяване на тези правомощия, конкретно – при издаването на наказателно
постановление № 03-0304853/06-10-2010 год., неправилно е приложил материалния
закон, а именно: извършил е неправилна преценка, че С., в качеството му на
едноличен търговец е имал качеството на работодател в резултат на което и
неправилно С. е бил санкциониран от административно наказващия орган за
нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2/2004 год. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на
строително-монтажни работи. В резултат на това, като пряка и непосредствена последица са възникнали
имуществени вреди – претърпени загуби от страна на въззиваемия, изразяващи се в заплатения
хонорар за защита от адвокат по образуваното във връзка с обжалване на НП н. а. х. д. № 6489/2010
год. на РС – Варна и к. н. а. х. дело № 1751/2011 год. на АдмСъд – Варна.
По тези съображения искът
е основателен и следва да бъде уважен, като в полза на въззиваемия се присъди
сумата 1380 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, произлезли от незаконните наказателни постановления № 03-0304855 и №
03-0304853, издадени на 06.10.2010 год. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Варна, които вреди представляват заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването на посочените
наказателни постановления.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправеното
искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1535/24.03.2014 год.,
постановено по гр. дело № 7286/2013 год. по описа на РС – Варна, ХХV-ти състав;
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция
по труда”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков №
3 да заплати на Н.И.С. ЕГН ********** *** сумата от 360 лева /триста и
шестдесет лева/ разноски за настоящата инстанция съставлмяващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.