РЕШЕНИЕ
№
В ИМЕТО НА НАРода
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, Девети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на 29.05.2014 г. , в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Х.ва
при
участието на секретаря Г.С., след като разгледа докладваното от съдията Даниела
Х.ва, гр.д. № 2764 по опис на ВОООС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Т.П. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. М.
С. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул.„Бдин“
№ 11, против ЕООД „АУТОПРОСОЛЮШЪН“ с ЕИК 201054152 със седалище и адрес на
управление , м-ст „Траката“, ул. „Първа“ № 20, представлявано от М.С. искове с правна основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 25 100
лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие
на деяние осъществено на 06.07.2012 г. ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на осъществяване на деликта, до окончателното изпащане и
сумата от 269 лева, претендирани като обезщетение за нанесена имуществена вреда
в следствие на същото деяние и представляващи разликата между трудовото възнаграждение
и реално полученото обезщетение за периода от 06.07.2012 г. до 09.03.2013 г.
както и сумата от 69.60 лева, претендирани като обезщетение за нанесена
имуществена вреда в следствие на разходи извършени за престой в болнично
заведение в същия период.
В обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът излага, че с ответника е бил в трудово правоотношение възникнало
по трудов договор № 10/29.02.3012 г., с който е назначен на длъжността
„автомонтьор“, при пълно работно време. С допълнително споразумение от
27.04.2012 г. уговореното възнаграждение
е в размер на 290 лева месечно, плюс допълнително възнаграждение за стаж и
професионален опит в размер на 0.60% месечно,т.е. сумата от 4.64 лева. Със
Заповед № 8 от 11.03.3013 г. трудовото правоотношение е прекратено. Твърди, че на
06.07.2012г. в гр. Варна, Западна промишлена зона, в двора на Завод за
безалкохолни напитки ТПК „Бриз" при изпълнение на служебните си задължения
е претърпял трудова злополука, която е била установена . Трудовата злополука е
установена с Протокол № 34 от 23.08.2012г. на НОИ, РУ „Социално
осигуряване" Варна. Оспорва съдържанието на документа в частта, в която се
отразява, факта, че е бил инструктиран за работа с мотокар. Излага, че Сабина С.
/касиер/ е разпоредила на ищеца и неговите колеги Д.Ц. и Х. А. да преместят
товар. Разстоянието от двора до депото било около 20 метра, като за целта
използвали помощно средство - мотокар. Мотокарът бил управляван от Д.Ц..
Успешно прибрали два от варелите, но при третия варел, при спускане на вилите
на мотокара, били притиснати втори, трети и четвърти пръст на дясна ръка. От
болката ищецът извикал и колегата му
вдигнал вилите, след което го от откарал
с личния си автомобил в болницата, където било установено, че в следствие на притискането между средната
неподвижна и горната подвижна греди между релсите на мотокара, била смазана
китката и дланта в дясно, както и счупвания на проксималните фаланги на втори,
трети и четвърти пръсти на дясната ръка и лезия на флексорните сухожилия.
Ищецът характеризира състоянието си като тежка конквасация на меките тъкани и
фрактури на прокмисалните фаланги. Наложила се спешна операция при която била
извършена метакарпофалангеална остеосинтеза с по една Кришнерова игла на всеки
пръст. Болничното лечение продължило в периода 06.07.2012г.-13.07.2012г. На
15-тия ден след операцията били свалени конците, а на 45-тия ден Киршнеровата
игла, като в този период ищецът бил гипсиран. За съжаление не успял да се
възстанови напълно, имал силни
болки и не можел да свива пръстите. Три
месеца след инцидента отново постъпил в болница, за повторна операция. От
извършен преглед се установила контрактура на втори трети и четвърти пръст на
дясната ръка и увреден радиален кобствен нерв на Ш-ти пръст. При оперативната
интервенция бил извършен шев на черепни
и периферни нерви, капсулотомия и направена гипсова мобилизация, която била
свалена на 10-тия ден. Вторият престой в болница МБАЛ „Света Анна-Варна"
АД бил в перода от 17.10.2012г. до
22.10.2012г.
В следствие на получените
увреждания, ищецът твърди, че е бил неработоспособен в периода от 06.07.2012г.
до 09.03.2013г., през който период е бил в болничен и домашно -амбулаторен
режим. В периода 06.07.2012г. -09.03.201Зг. ежемесечно получавал обезщетение от
НОИ в размер на по 261лв. месечно. В момента, в който болничните приключили
работодателят прекратил трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че и към
настоящия момент не е възстановено движението на дясната ръка.
Твърди, че претърпените вреди се
изразяват във физически страдания и болки в продължение на 8 месеца.
Ограничаването на движението на трите пръста на дясната ръка му създало
психически страдания и неудобства, свързани със самостоятелност в храненето и
нуждата да бъде подпомаган от други
хора, чувство за непълноценност и мисълта,
че никога повече няма да се възстанови напълно и че няма да може да
работи. Това довело да психически дискомфорт, намалено самочувствие и увереност
в собствените си сили и в самия себе си. Чувството за страх се превърнало в
постоянна тревожност. Твърди, че в периода от 06. 07.2012г. до 09.03.2013г., не
е получавал трудово възнаграждение. Получавал е обезщетение в размер на 261 лв.
месечно. Разликата между трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение е
в размер на 232 представляващи общия размер на разликата между брутно трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване. Твърди,
че не е получавал и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% месечно или 4,64 лева месечно или общо за
периода сумата от 37.12 лева. Ищецът твърди, че общият размер на
имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи е в размер на 269. 12 лева. Сочи като имуществена вреда и
претърпяна загуба, свързани с разходите, които които направил при болничния
престой в общ размер от 69. 60 лева, от които 29 лева, потребителска такса в
полза на МБАЛ „Света Анна-Варна" АД за болничния престой в периода от 17.10.2012 г. до 22.10.2012 г. и
40. 60 лев. за престоя в МБАЛ „Света Анна- Варна" АД в периода от
06.07.2012 г. до 13.07.2012 г.
Ответникът в писмен отговор
оспорва предявените искове като неоснователни както
следва: искът за
обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над 500 лева до претендираната сума в размер
на 25 100 лева, изцяло искът за безщетение за имуществени вреди,
представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и получено
обезщетение за периода 06.07.2012 - 09.03.2013 г. и искът за обезщетение за имуществени вреди
за закупени лекарства и болничен престой - за разликата над 6.69 лева. Претендира разноски в
производството. Излага следните фактически твръдения : Счита, че единствената причина за настъпилата трудова злополука е поведението на ищеца, който
въпреки направен инструктаж, въпреки задължителните за него императивни правни
норми на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) и
чл. 3 и т. 12 от Приложение I към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на
здравословни ибезопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
(Наредбата), и въпреки предупредителните надписи за забрана за качване на
вилиците на мотокара на самия мотокар се е качил, за да се вози на вилиците на мотокара допускайки груба небрежност по отношение на
изпълнението на трудовите си задължения. Не се оспорва твръдението, че на 06.07.2012г.
Сабина С. /касиер/ е указала на работниците да приберат оставени
на двора туби с отработено масло, но без да имат нареждане от работодателя или
служител на фирмата тримата работници - автомонтьори
Х.Н. А., Д.Ц.Ц. и Т.П.
самоволно решават да използват за преместване на варели с отработено
масло оставен на съхранение в дружеството мотокар на трето лице. Мотокарът се е
управлявал от Д.Ц., който няма свидетелство за управление на мотокар. Ищецът
въпреки проведените му инструктажи за безопасна работа и въпреки нормативното
задължение да се грижи за безопасността си по време на работа и да не създава
опасност за здравето и живота си и за здравето и живота на другите работници по
чл. 33 от ЗЗБУТ и въпреки изричната нормативна забрана по Наредбата да се качва
на вилиците на мотокара решава да се повози на вилиците на мотокара като се държи с дясната ръка за средната неподвижна
греда между релсите на мотокара. При сваляне на вилиците на мотокара от
управляващия го Д.Ц. са премазани описаните в исковата молба пръсти на дясната ръка.
Твърди се, че тези факти са изложени в акт за трудова
злополука и
получените травматични увреждания са в причинна връзка с противоправното
поведение на ищеца (качване да се повози на вилиците на мотокара).Твърди се, че прекият причинител е Д.Ц., който
без нареждане от работодателя и без да има право да управлява мотокар, е привел
в движение мотокара и при сваляне на вилиците му е причинил телесната повреда
на Т.П..
В отговора се излага още, че ищецът е
съзнавал, че извършва грубо
нарушение на трудовата дисциплина и правилата за безопасност при работа,
съзнавал е възможните опасни последици и е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но явно лекомислено се е надявал, че той няма да
настъпи или че ще успее да го предотврати.
В отговора се сочи, че поради допусната груба небрежност от
пострадалия, той е съпричинил вредосния резултат в размер на 90 %, тъй като
основната причина за настъпилата трудова злополука е безотговорното,
противоправно и представляващо груба небрежност поведение на ищеца. Поради това ответникът моли съда, на основание
чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда за намаляване на отговорността на
работодателя до 10 % от претърпените от работника от злополуката имуществени и
неимуществени вреди.
Третото лице помагач Д.Ц.Ц., ЕГН **********,***,
конституиран по искане на ответника, чрез пр. представител изразява становище за
неоснователност на претенциите, като твърди, че ищецът сам по свое желание се е
качил на мотокара.
Съдът след като се запозна със становищата
на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в своята съвкупност, спрямо правните норми регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе взе предвид следното: Не е спорно и от събраните
писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в трудово праоотношение с
ответника към датата на инцидента 06.07.2012 г. , а от представеното
допълнително споразумение № 14 от 27.04.2012 г. е видно, че уговореното трудово
възнаграждение за пълен работен ден е било в размер на 290 лева. Ищецът е бил в
отпуск по болест в периода от 06.07.2012 до 09.03.2013. Трудовият договор е
прекратен със заповед № 8 от 11.03.2013 г. с която е разпоредено да бъде
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни в размер
на 310 лева. Заповедта е влязла в законна сила на 11.03.2013 г. От протокол № 34 от 23.08.2012 г. за
резултатите от извършено разследване на злополука станала на 06.07.2012 г. се
установява, че съгласно предоставена от осигурителя длъжностна
характеристика, автомонтьорът организира и извършва техническите прегледи и ремонт на остъпващите в сервиза автомобили.При изпълнение на трудовите си
задължени» си взаимодейства с останалите служители на сервиза и клиентите му.
В протокола у отразено, че са провеждани инструктажи, съгласно
изискванията на нормативната уредба, което е удостоверено с подписа му в
съответните инструктажни книги. В деня на злополуката Сабина Видева С.
- касиер, указва на работниците във фирмата да приберат от двора оставени туби
с отоаботено масло.Отработеното автомасло се съхранява обичайно в метални варели.
Автомонтьорите Х.Н. А., Д.Ц.Ц. и Т.П. предприемат действия по преместване на
варелите до депото за масла на разстояние от около 20м с помощта на
мотокар. Мотокарът се управлява от Д.Ц.Ц.. При отиване за третия варел, Т.П. се
качва върху виличните рогове на мотокара, като се придържа с дясна ръка за
средната неподвижна греда между релсите на мотокара. По време на движение на
мотокара вилите са вдигнати на около 20-30см от земята. В момента на
злополуката, Д.Ц.Ц. сваля виличните рогове на мотокара, при което втори, трети и четвърти пръст на дясната ръка на Т.П. са притиснати между
средната неподвижна и горната подвижна греди между релсите на мотокара. От анализа
в протокола се установява, че осигурителят е допуснал до
управление на мотокар лице,
което няма придобита правоспособност
и не притежава свидетелство за работа с кари. Осигурителят не е оправомощил
със заповед правоспособни лица (притежаващи свидетелство за работа с кари) за
управлението на мотокара. По време на управление на мотокара Д.Ц.Ц.-автомонтьор, не се е погрижил за здравето
и безопасността на Т.П.-автомонтьор, пряко засегнат от неговата
дейност, като е превозвал същия на виличните рогове на мотокара, а Т.П.-автомонтьор
е използвал виличните рогове на мотокара за превоз и е допуснал
нараняване на .дясната си ръка., като по този начин не се е погрижил сам за здравето и
безопасността си. От
представените медицински документи – болнични и амболаторни листове, в това
число 2 броя епикризи се установява, че ищецът е получил описаните в исковата
молба травматични увреждания. Представени са разходни документи за платени от
ищеца потребителски такси от 29 лева на 22.10.2012 г. и 40.60 лева на
13.07.2012 г. в полза на МБАЛ“Света Анна“ АД. Във връзка с оспорването от ищеца
на констатацията в горепосочения протокол, отнасяща се до извършен инструктаж,
са представени копия от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
начален инструктаж и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
периодичен инструктаж. Видно от съдържанието на първия документ под № 9 е
вписано името на ищеца Т.П., който е положил подпис на 29.02.2012 г. Видно от
съдържанието на втория документ под № 5 е вписано името на ищеца Т.П., който е
положил подпис на 02.03.2012 г. След оспорване автентичността на подписите,
чрез заключение на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установя, че подписите са изпълнени от ищеца. От удостоверение №
003-0017071/11-04-2014 г. издадено от Национален осигурителен институт се
установява, че в периода от месец юни
2012 г. до месец март 2013 г. ищецът е получил обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 2 171 лева. От приложенията към писмо с изх.
№ РД-26/0034-3645/ от 23.04.2014 г.
подписано от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, се
установява, че е съставен АУАН №
03-0311275 от 23.08.2018 г. и възоснова на него е издадено Постановление № 03-
0311275 от 05.09.2012 г. с което на ищеца Т.П. е наложено административно
наказания – глоба в размер на 100 лева, за извършено административно нарушение
квалифицирано по чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413 , ал.1 от КТ и 33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд, обнародван в ДВ бр. 124/1997 г. и чл.
3, и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7, т.1 от Наредба № 10 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари /ДВ, бр.
112/2014 г./.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че Т.П. е претърпял две оперативни интервенции през 3-4 месеца /св.Я./, последвани от продължителен възстановителен период. Причината за
повторната операция била отваряне на раните. През периода не е могъл да се
обслужва сам и е бил подпомаган от своята приятелка. Според свидетелката Я.,
ищецът е изпитвал трудности при хранене и извършване на ежедневните хигиенни
нужди. В определен период от време е изпитвал страх от липсата на позитивна
прогноза за пълно оздравяване, което се отразило на психиката му. Чувствал се
отчаян и „рухнал“.
От показанията на свидетеля А.М.Д. се установява, че непосредствено след
злопулуката целта е била да бъде спасена дясната ръка, но за съжаление кстите
са зараствали “криво”, което наложило повторна оперативна намеса.
Възстановителния процес продължавал и към момента.
В продължение на три месеца имал рани по ръката. Настъпили промени в психиката
му – станал отчаян след като лекарите прогнозирали дори загуба на ръката.
Физически отслабнал. Най тежко преживял първите 7-8 месеца след инцидента.
Разпитана в качеството на свидетел С.В.С.
споредял първите си впечатления от инцидентта когато Т.П. влязъв в офиса и
започнал да вика, че нещо е станало с ръката му. Свидетелката не е очевидец на
инцидента, но познава обстановката и техническото средство при управлунието на
което е наспъпила телесната повреда. Според свидетелката мотокарът не се е
ползвал, но ключовете са били на съхранение на таблото в офиса,
където се намирали и ключовете на останалите автомобили и не е видяла кой е
взел ключа.Разпитан в качеството на свидетел Х.Н. А., който работи като монтьор в
ответното дрежуство и познава Т.П. е непосредствен очевидец на
инцидента помни, че Събина е помолила
автомонтьорите да преместят две туби с масло и
тримата, Т., Х. и Д. решили да ползват мотокар. Д. взел от офиса ключа
за мотокара, качили варела и двете туби и ги откарали на мястото където съхранявали отработеното масло на колите. Д. тръгнал да
връща мотокара, когато Т. се качил на вилите отпред, за да се вози. Д. стигнал
до мястото където трябвало да спре, започнал да сваля вилите на мотокара и
тогава Т. извикал – ,,Ръката ми“ и Д. вдигнал вилите на мотокара на горе. Т.
скочил от мотокара прибра си ръката и тръгна към офиса, Д. запалил колата си,
за да го закара към спешното. Върху мотокара е имало предупределенли лепенки,
че е забранено возенето на вилите и на всяко друго място освен това на шофьора.
Мотокарът е ползван за първи път и никой не е нареждал да бъде ползван.
Товарът, който е следвало да бъде пренесен е бил две туби по 20 литра и варел
от 220 л. и поради опасност от разливане
е ползван мотокара.
От заключението на
съдебно медичинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че на 06.07.2012 г. ищецът е получил тежка
травма в областта на дясната длан – конксвация /смазване/ на меките тъкани дясната длан и счупване на торните фланги на
втори, трети и четвърти пръсти, като всяко от тези травматични увреждания
обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период надхвърлящ
един месец, като към настоящия момент това затруднение продължава имайки
предвид развитието на тежко усложнение, а именно сгъвна контрактува в областта
на горните и долните междуфалангеалните стави.
При тази фактическа
установеност съдът извежда следните правни изводи: Налице е спор по фактите
относно начина на осъществяване на травматичното увреждане – при пренасяне на
последния товар или при самостоятелно „возене“ с мотокара. Спорно е още дали
злополуката е трудова или не е. В останалата част относно – вида на
травматичните увреждания, механизма на настъпването им, вида на телесната
повреда, продължителността на лечението, имуществените и неимуществените вреди
спор между страните няма. По спорните
въпроси съдът не кредитира показанията на св. Сабина С. и св. Х.ва А., тъй като
те са служители във предприятието на ответника. Съдът приема, че злополуката е
осъществена при пренасяне на товар, разпореждането за което пренасяне е дадено
от св. Сабина С.. Тежестта на товара – две туби по 20 литра и варел с
вместимост над 200 л. не предполага, пренасяне без използване на техническо
средство, поради което наличието на указателни табели – да не се ползва
мотокара, не освобождава ответника от отговорността, че е допуснал да се ползва
от лица без правоспособност. Използвано е работно оборудване не по
предназначение, изразяващо се в управление на мотокар от неправоспособен
служител, която е допуснал друг служител в близост до виличните рогове на
техническото средство, по време на движението му. Това е първата причина са за
настъпване на вредоносни резултат, която е в непосредствена причинно следствена
връзка с него. Втората причина е също бездействие на ответника да оправомощи
правоспособни лица да извършат нередената дейност – преместване на съдове с
масло с тежест над обикновената, която би могла да бъде пренесена без
техническо средство. На предпоследно
място по време на управление на мотокара Д.Ц.Ц. не е положил грижи за
здравето и безопасността на ищеца. На последно място ищецът е допуснал нараняване, като е ползвал
техническо средство, за което не е имал правоспособност и сам не се е погрижил
за себе си и за своето здраве. От установените в съдебното следствие факти се
установяват допуснатите нарушения, канстатирани с Протокол № 34 от 23.08.2012
г. – чл. 281, ал. 3 от КТ, чл. 33 от
ЗЗБУТ, чл. 210 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване
на работното , чл. 9 от Наредба № 10
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари и чл. 57, ал.1 от КСО, според който ответникът е бил
длъжен в срок от 3 работни дни да декларира трудовата злополука пред ТП Варна
на НОИ.
Нарушения са допуснали ответника, ищеца и третото лице помагач. Налице е
съпричиняване, което обаче не е в размерите по възражението на
ответника.Съставени са общо четири административни акта, три за всеки от
съпричинителите и четвъртия на на управителя на ответника, който акт няма
значение за настоящото производство, тъй като касае задължение за деклариране на трудова
злополука, а не самата злополука. Основно виновно бездействие е констатирано за
ответника и за лицето, което управлява мотокара. Съпричиняването от страна на
ищеца е в най-малка степен, която съдът определя като 10%. По размера на претендираното обезщетение за
нанесени неимуществени вреди съдът намира следното: Размерът не е завишен, тъй
като се травматичното увреждане е от такова естество, че не предполага пълно
възстановяване. В тази връзка са обясненията на вещото лице, което прогнозира,
че увреждането ще остане завинаги. Ищецът е млад човек и от трудовата книжка се
установява, че работата му при
ответника, преди настъпване на злополуката не е била продължителна. Ответникът
не е положил достатъчно грижи за своите работници, като е допуснал да извършат
дейност свързана основните дейности по длъжностните характеристики по начин,
който е бил застрашаващ здравето и живото на трима души. От противоправното
бездействие е пострадал един от тях, който ще носи последиците за здравето си
за цял живот. Основателна е претенцията за нанесени неимуществени вреди в
размер на 22 590 лева, които са справедлив еквивалент на претърпените
физически болки и страдания по време на инцидента и по време на
възстановителния период, който продължава и към настоящия момент, създадените
неудобства в личното обслужване на ищеца непоследствено след инцидента
страховете и притесненията за изхода от оперативните намеси. Претенцията за
имуществени вреди следва да бъде изцяло уважена, тъй като тя е безвиновна
отговорност и нейният размер зависи единствено и само от обективни критерии.
С оглед изхода от спора
в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съответни на уважената част от иска, т.е сумата от 1153.70 лева. Ответникът дължи и държавната такса за
образуване на делото, която е в размер на 917.14 лева. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска, т.е. за сумата от 218.55 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕООД „АУТОПРОСОЛЮШЪН“ с ЕИК
201054152 със седалище и адрес на управление , м-ст „Траката“, ул. „Първа“ №
20, представлявано от М.С., при участието на трето лице помагач Д.Ц.Ц. , ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. М.
Салавова от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна,
ул.„Бдин“ № 11, сумата от 22928. 60
/дведесет и две хиляди деветстотин двадесет и осем точка шестдесет/ лева,
от които 22590 лева представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди
в следствие на деяние осъществено на 06.07.2012 г. ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на осъществяване на деликта, до
окончателното изпащане, 269 лева, представляващи обезщетение за нанесена
имуществена вреда в следствие на същото деяние и представляващи разликата между
трудовото възнаграждение и реално полученото обезщетение за периода от
06.07.2012 г. до 09.03.2013 г. 69.60 лева, претендирани като обезщетение за
нанесена имуществена вреда в следствие на разходи извършени за престой в
болнично заведение в същия период, като ОТХВРЪЛЯ претенцията за неимуществени
вреди за разликата над присъдената сума в размер на 22 590 лева до
претендираните 25 100 лева, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕООД „АУТОПРОСОЛЮШЪН“ с ЕИК
201054152 със седалище и адрес на управление , м-ст „Траката“, ул. „Първа“ №
20, представлявано от М.С., ДА ЗАПЛАТИ
на Т.П. с ЕГН ********** ***,
представляван от адв. М. Салавова от ВАК с адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа – гр.Варна, ул.„Бдин“ № 11, сумата от 1153.70
/хиляда сто петдесет и три точка седемдесет/ лева, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.
с ЕГН ********** ***, представляван от адв. М. Салавова от ВАК с адрес
за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул.„Бдин“ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕООД „АУТОПРОСОЛЮШЪН“ с ЕИК
201054152 със седалище и адрес на управление , м-ст „Траката“, ул. „Първа“ №
20, представлявано от М.С., сумата от 218.55 /двеста и осемнадесет точка петдесет
и пет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА ЕООД „АУТОПРОСОЛЮШЪН“ с ЕИК
201054152 със седалище и адрес на управление , м-ст „Траката“, ул. „Първа“ №
20, представлявано от М.С., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 917.14
/девет стотин и седемнадесет точка четиринадесет/ лева, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Окръжен
съдия: