Решение по Гражданско дело 1073/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.06.2014 г., гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА

при участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1073 по описа за 2013 г. на ВОС, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.51, ал.1, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г.Н.Н., ЕГН ********** против "Фонд затворно дело", ЕИК 129009070 с адрес: гр.С., бул.“Г..Н.С.” № **, представлявано от С.И.Ч., „Завод за строителни конструкции" АД, БУЛСТАТ 103148230, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от К.Г.Г. и ГД “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.С., бул.Г.Н.С. № **, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод" Разделна, и В.И.Н., ЕГН **********,*** за солидарното им осъждане за заплащане на сума в общ размер на 26 908.84 лева, от които 20 000 лева, претендирани неимуществени вреди и сума в размер на 6 908.84 лева като имуществени вреди, в резултат на твърдяни незаконосъобразни действия на ответниците за периода от 05.05.2010 г. до 02.04.2013 г., ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на 1097 лева, претендирано за периода - от 05.05.2010 г. до 02.04.2013 г., съгласно уточнение в открито съдебно заседание на 28.02.2014 год. Претендират се направените съдебно - деловодни разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА. Ищецът излага следните твърдения: че по силата на сключено споразумение бил осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което да изтърпи в Затвора – В.. По време на изтърпяването на наказанието в Разделна чрез ДП "Фонд затворно дело" бил насочен на работа в „Завод за строителни конструкции" АД – Д. в обект ДЗЗД "Керамичен завод Разделна", където започнал работа в керамичен цех като „вадач" на тухли. В началото на месец октомври бил разпределен на друга работа в същото поделение, но вече като автомонтьор. На 06.10.2005 година му била поставена производствена задача свързана с ремонта на челен товарач "Фадрома". При започване на работата не му бил проведен инструктаж за безопасност на труда. Било му наредено да сложи джантите на колелата на машината. Нямал специално образование за автомонтьор на тежки транспортни машини, имал само приблизителна представа за това, какво трябва да свърши. След като монтирал външни и вътрешни гуми, които му били дадени, започнал да ги надува върху вече сглобените колела на машината. На мястото, където трябвало да извърши тази работа липсвала специална стоманена клетка. Ищецът не знаел, че надуването на гумите със сгъстен въздух под високо налягане следва да се извършва само в такава клетка. Започнал да помпи гумите, така както били на пода на работилницата. След прекъсване от 15 минутна почивка, когато започнал монтажа на вече готовото колело на фадромата, гумата се взривила. В резултат на този взрив, от рязко освободеното налягане на сгъстения въздух и разкъсаните части на външната гума на фадромата, тялото му било изхвърлено на голяма височина след което паднало на пода на работилницата. От въздействието на взрива и следствие падането от голяма височина получил трайно увреждане на здравето - травми на лумбосакралния отдел на гръбначния мозък - състояние след фрактура на Л4 с остатъчна тежка долна вяла парапареза ретролистеза на Л4 - Л5. Това увреждане обусловило и трайна загуба на работоспособност – 95 % определена с експертно решение № 3382 от 152 от 16.11.2006 год. на ТЕЛК общи болести. Според ищеца, в резултат на така допуснатите от ответниците множество нарушения на закона и подзаконови нормативни актове във връзка с осигуряване на безопасни условия на труд при упражняване на трудова дейност от него в рамките на изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода, му били причинени неимуществени вреди - претърпени страдания, болки, трайна инвалидизация - 95 %, невъзможност да извършва самостоятелно елементарни действия - придвижване, самообслужване и др., пълна липса на персонална и социална перспектива за развитие и социална реализация, изразяващи се в неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и имуществени такива в размер на 6 908.84 лева за посочения период. Посочва, че с решения ВОС и АпС – В. по гражданско дело № 836 по описа на ВОС за 2010 год. и по въззивно гражданско дело № 65 по описа на ВАпС за 2012 год. са приели, че ответниците по иска солидарно са му причинили при условията на чл.49 и чл.45 от ЗЗД описаните в исковата молба вреди и са били осъдени да му заплатят обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди следствие на инцидента, както и сумата от 7 451.96 лева, представляващи имуществени вреди за периода от 06.10.2005 год. до 04.05.2010 год. Твърди, че както по време на водените съдебни дела, така и до настоящия момент, психическото и физическото му състояние, установено от проведените по делата медицински експертизи, не само че не се е подобрило, но и значително се влошило. Твърди, че в резултат на тежкото увреждане на здравето, продължил да преживявава непрекъснато тежки физически страдания свързани с постоянни болки в цялото тяло и продължаваща трайна инвалидизация – 95 %. Невъзможността да извършва самостоятелно елементарни действия - придвижване, самообслужване и др. се задълбочили още повече, като в определени периоди от време е напълно обездвижен от кръста надолу. Очевидната липса на персонална и социална перспектива за развитие и социална реализация, разпада на семейството, непрекъснатата изолация, в която живее понастоящем му причинили - нови неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Излага, че значително променения размер на минималната работна заплата за страната, спрямо периода обхванат от съдебните решения, непроменения размер на получаваните от ищеца социални помощи и невъзможността да упражнява трудова дейност, му причинили и нови имуществени вреди в размер на 6 908.84 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно понесените от него вреди. Претендира обезщетение за забава в размер на 1097 лв. за процесния период върху посочените главници за имуществени и неимуществени вреди, а така също и направените по делото съдебно - деловодни разноски. С допълнителна молба уточнява, че след постановяване на решение по гр.дело № 836/2010 год., поради протичащи дегенеративни процеси в опорно - двигателния му апарат, се наложило да бъдат извършени редица прегледи и амбулаторни процедури. Тези факти не били обхванати със СПН. Прогресивното влошаване на здравословното му състояние и продължително медикаментозно лечение, ежедневно му причинявали нетърпими физически болки и страдания. След постановяване на решението по гр.дело № 836/2010 г. не е претърпявал нови травми, но от вече получената на 06.10.2005 год. изключително тежка травма, поради обективната невъзможност тя да бъде излекувана ежедневно изпитвал болки и страдания. Понастоящем разликата в дължината на долните му крайници достигнала десет сантиметра, което допълнително затруднявало придвижването му. Дегенеративните промени в долните крайници налагало извършването на нова операция, която поради липса на средства не можел да си позволи. Активното хирургическо лечение на физическите му страдания, непрекъсната употреба на силни лекарства, невъзможността за някакво подобрение във физическото състояние и очевидното му влошаване, представлявали нови факти, които не били обхванати от решение по гр.дело № 836 и представляват нови такива. Твърди, че изложените факти се потвърждават от последното експертно решение № 03241 от 10.10.2012 год. на ТЕЛК за общи болести към МБАЛ „СВЕТА МАРИНА" ЕАД – В..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ДП “Затворно дело”, гр.С. оспорва изцяло по основание и размер така предявения иск, както и оспорва изцяло изложената от него фактическа обстановка в молбата. Излага, че не е работодател и/или осигурител на ищеца нито по смисъла на закона, нито по силата на договор за съвместна дейност. Между предприятието и последния не са възниквали и не възникват каквито и да е договорни отношения - трудови или гражданско правни. Предвид горното ДП „ФЗД" не бил пасивно легитимирана страна. Излага, че иска е неоснователен, тъй като не са налице доказателства на промяна на намалена работоспособност, инвалидност и влошено здравословно състояние на ищеца, поради което е неоснователно се претендира ново обезщетение за последващ период, през който ищеца изпитва неблагоприятни усещания от травмата, тъй като продължителността на травмата /обездвижването/ се взема предвид при първоначално определяне на обезщетението. Последващо обезщетение следва да се присъди само и единствено при промяна на обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на ищеца в причинна връзка със злополуката и когато е променена работоспособността или процента на инвалидност във връзка с причинените вреди – от т.н. „ексцес". На следващо място излага, че по силата на ЗИН /отм./, КСО и др.закони, лишените от свобода лица не встъпват в трудови и осигурителни взаимоотношения предвид ограничената дееспособност, поради което те не могат да се ползват от правата по КСО и да получават обезщетения за инвалидност, или социални придобивки. Общественополезния труд, който полагат е с оглед намаляване изтърпяване на наказанието им. Полагания труд е по тяхно желание, а не по задължение възведено им от закон или институция. Задължението на всеки желаещ да извършва работа е да премине инструктаж след като бъде изведен на работа. На четвърто място се твърди, че ищецът Г.Н. не е спазил задължението си за инструктаж в настоящия случай, а и в общия такъв си е позволявал волности и неприсъствие. Счита, че това негово виновно и безотговорно поведение е довело до самонараняване и самоувреждане за цял живот.

Ответниците "ЗСК - Девня" АД, чрез изпълнителния директор К.Г.Г. и В.И.Н. в писмен отговор оспорват изцяло исковете по основание и размер. На първо място считат, че не са осъдени за причинени имуществени и неимуществени вреди с влязла в сила присъда. Не оспорват обстоятелството, че са постановени две решения - на ВОС по гр.д.№836 по описа за 2012 г., а другото по въззивно гражданско дело № 65 по описа на ВАпС за 2012 г., които приели, че „ЗСК-Девня"АД и В.Н. заедно с другите ответници виновно са причинили вреди на ищеца. Не оспорват, че ищецът е изтърпявал наказанието си в ДЗЗД "Керамичен завод Разделна", където се е случила злополуката, но това било в резултат на неговата изключителна недисциплинираност. Излага се, че в деня на злополуката същият съвсем самоволно се е отклонил от работното си място като вадач на тухли, тъй като работата му била прекалено тежка по негови думи. Знаейки, че е подадена заявка до управата на затвора от В.Н., явяващ се началник в завода за тухли за още един автомонтьор, ищеца без да уведоми никого отишъл при други затворници - автомонтьори да доказва възможностите си на автомонтьор. Въпреки, че бил предупреден от останалите затворници да не пипа нищо, същият съвсем самоволно започнал да помпи гума на фадромата, преди самото колело да е монтирано на нея. В резултат на това и на пренапопването, гумата скъсала опорните болтове на джантата и след като гръмнала наранила ищеца. Считат, че тези твърдения са безспорно доказани в горецитираните производства и молят, да се приеме, че описаните факти в исковата молба са неверни, както са неверни и обвиненията отправени в последствие към В.Н., че не е инструктирал ищеца. На следващо място поясняват, че към настоящият момент са изплатили на ищеца сумите, за които са осъдени по гр.д. № 836/2012г. на ВОС и в.т.д.№ 65/2012 г. на ВАпС на основание разпоредбата на чл.282 от ГПК. Считат също, че цитираните в исковата молба твърдения, че ответниците са причинили имуществени и неимуществени вреди на ищеца за периода от 01.05.2010г. до 01.05.2013г. са също неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени като такива.

С писмен отговор вх. № 35183/26.11.2013 год. ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез юрисконсулт С.С. оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че ГД „Изпълнение на наказанията“ не е имала юридическа самостоятелност и не е била самостоятелен правен субект, поради което и твърди, че не е пасивно легитимиран ответник по иска. Счита иска за недопустим и поради това, че има влязло в сила решение на ВКС. По неоснователността твърди, че ГДИН не е възлагало работа на ищеца. Твърди, че ищеца не е съобразил в деня на злополуката действията си и не е изчакал инструктажа за безопасна работа и това е довело до самонараняване на ищеца. Твърди, че ГДИН няма качеството на деликвент.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и релевантните по предмета му факти, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявените претенции са за имуществени и неимуществени вреди по твърдения за ексцес от претърпян на 06.10.2005 год. от ищеца инцидент в обект ДЗЗД ”Керамичен завод Разделна” в периода след постановяване на решение по гр.д. № 836/2010 год. по описа на ВОС или посочено от ищеца като период - от 05.05.2010 год. до подаване на настоящата искова молба – 02.04.2013 год. /в открито съдебно заседание/. Твърди се влошаване на здравословното му състояние. Претендира се и обезщетение за забава върху посочените в исковата молба суми за същия период върху претенциите за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 1097 лв.

С оглед наведените възражения от ответната страна относно пасивната легитимация на ответниците и като съобрази разпоредбата на чл.179, ал.1 от ППЗИНЗД съдът намира, че така предявения иск срещу ДП “Затворно дело” е допустим. Видно от представен по делото договор за съвместна дейност, същия е сключен със „Завод за строителни конструкции” АД за обединяване на усилията за осъществяване на съвместна дейност за поддържане и експлоатация на ДЗЗД „Керамичен завод - Разделна”. Пасивно легитимирани при дружествата по смисъла на чл.357 от ЗЗД са техните съдружници. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чието териториално поделение се явява Затвора – Варна - съдружник в ДЗЗД “Керамичен завод” съобразно договора за съвместна дейност също е надлежен ответник. Видно от сключения договор за съвместна дейност на 28.12.2002 г. между Затвора - гр.Варна и „Завод за строителни конструкции” АД, гр.Девня, че са се договорили да обединят усилията си, за да осъществят съвместна дейност при ремонта, поддържането и експлоатацията на Керамичен завод „Разделна” към Затвора – гр.В., както и при реализация на продукцията. Съгласно чл.7.4 от него, Затворът се е задължил да предостави работна ръка от лишените от свобода за работа на обекти на „ЗСК” АД, след сключване на допълнителен договор. От представения /на л.24 по делото/ договор от 01.04.2003 г., Затвора - Варна и „Завода за строителни конструкции” АД, гр.Д., са се договорили в чл.4.1 първия да предоставя не по-малко от 70 лишени от свобода за основното производство, а работодателят да осигурява работа, както и предварително обезопасяване на всички работни места, машини, съоръжения, и комунално - битови помещения, съгласно чл.5.2 от същия. Видно от трудов договор от 08.09.2005 г. /л.18 по делото/ и от доказателствата по приобщеното гр.д. № 836/2010 год. на ВОС, че ответника - В.И.Н. е назначен на длъжност - ръководител производствена дейност в строителството в “Керамичен завод” Р., което не се оспорва от страните. С решение № 1703/15.09.2006 год. по НАХД № 3339/2006 г.- XXXVI състав по описа на ВРС, В.И.Н. е признат за виновен в това, че на 06.10.2005 г., в ЗОПТ Разделна, към ОЗ В., причинил на Г.Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на двата крака, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК, за което му е наложено наказание по чл. 78а, ал.1 НК - глоба.

С оглед гореизложеното следва, че ГД „Изтърпяване на наказанията", чието териториално поделение е Затвора - гр. В., ДП „Фонд затворно дело" и „ЗСК” АД са надлежни ответници по иска и отговорността им следва да бъде ангажирана по реда на непозволеното увреждане, а не от разпоредбите на КТ, тъй като ищеца не е бил в трудовоправни отношения с тях. По отношение на другия ответник по делото - В.И.Н. като назначен въз основа на трудов договор на длъжност „Ръководител производствена дейност в строителството" в „Керамичен завод" Р., отговорността на последния следва да бъде ангажирана въз основа на влязлото в сила решение по НАХД № 3339/2006 г., с което му е наложено наказание по чл.78а, ал.1 от НК и е признат за виновен за това, че поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил на ищеца тежка телесна повреда.

Не е спорно между страните по делото, че ищеца по силата на сключено споразумение /л.6 по делото – БПП № 481/05 год. по описа на III РПУ – В. от 04.05.2005 год./ е бил осъден и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в Затвора, гр.В.. Установено е също така, че на 06.10.2005 г., по време на работа в „Завод за строителни конструкции" АД –Д., в обект ДЗЗД "Керамичен завод Разделна" същия е претърпял тежка телесна повреда, изразяваща се в трайно увреждане на здравето - травми на лумбосакралния отдел на гръбначния мозък - състояние след фрактура на Л4 с остатъчна тежка долна вяла парапареза ретролистеза на Л4 - Л5. Представени са епикризи от МБАЛ “Св. Анна – В.” АД /л.9-11/.

Безспорно е по делото, че ищеца е обезщетен за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. в резултат на настъпил инцидент на 06.10.2005 год., както и за имуществени вреди в размер на 7 451.96 лв. за периода от 06.10.2005 год. до 04.05.2010 год. Същото се установява от решение по в.гр.дело № 65/2012 г. Апелативен съд – В., с което е отменено решението на ВОС по гр.д. № 836/2010 год. в частта, в която иска срещу Министерство на правосъдието – С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен и вместо него е отхвърлен за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляващи неимуществени вреди, по чл.49, вр.чл.45,ал.1 от ЗЗД, а така също е отменено решението и в частта, с която предявеният иск за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 7 451.96 лева и вместо него е осъдил ДП „Фонд затворно дело”, „Завод за строителни конвструкции” АД – Д., ГД „Изпълнение на наказанията” - София, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод”- Разделна и В.И.Н., да заплатят солидарно на Г.Н.Н. сумата от 7 451.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 06.10.2005 г. до 04.05.2010 г. С определение № 346/20.03.2013 год. ВКС, III г.о. не е допуснал до касационно обжалване решението на АпС – В..

Спорно по делото е налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да не е обхванато със сила на пресъдено нещо от предходните решения. Твърденията му в тази посока са, че в периода следващ постановяване на решението по гр.дело № 836/2010 год. /съгласно уточняваща молба от 13.04.2013 год., поради протичащи дегенеративни процеси в опорно - двигателния му апарат е възникнала необходимостта от ново оперативно лечение, констатирана е разлика в дължината на долните му крайници от 10 см., поради което и е налице влошаване на здравословното му състояние тъй като същите представляват нови вреди, следствие на инцидента от 06.10.2011 год.

Съгласно т.10 от Постановление № 4/30.10.1975 год., Пленум на ВС /по някои въпроси на непозволеното увреждане/, от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди /чл.51, ал.1 ЗЗД/ следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД - вземането за обезщетение за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, което следва от разпоредбата на чл.114 ЗЗД. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл.84, ал.3 ЗЗД.

В настоящия случай установяването на влошено здравословно състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, обуславя дължимостта на ново обезщетение за самото влошаване, ако то се намира в причинна връзка с увреждането, като същото следва да бъде определено по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Само в този случай може да се приеме, че е налице нов правопораждащ факт за отговорността на ответниците за обезвреждане на вредите от настъпилия инцидент. Влошаването на здравословното състояние следва обективно да съществува и надлежно да е установено чрез представяне на съответните доказателства. Настъпилите усложнения, в резултат от претърпян деликт са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с причинената вреда.

За доказване на претенциите ищецът следва да докаже виновно поведение от страна на ответника В.Н.; възлагане на работа; причинна връзка между вреди и виновно поведение; влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение по гр.д. № 836/2010 год. по описа на ВОС; причинна връзка между влошаване на състоянието и причиненото увреждане и размер на вредите, а така също - началния момент на влошаване на здравословното състояние на ищеца, изискуемостта на задължението и че го дължи в посочения в исковата молба размер, както и дължимото обезщетение за забава в посочения в исковата молба размер.

Доколкото в производството по гр.д. № 836/2010 год. по описа на ВОС са изследвани предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците, виновното поведение от страна на ответника В.Н., възлагане на работа и причинна връзка между вреди и виновно поведение следствие на настъпилия на 06.10.2005 год. инцидент съдът намира, че не следва повторно да се изследват тези предпоставки. Следва да се прецени налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение по гр.д. № 836/2010 год. по описа на ВОС, както и причинната връзка между влошаване на състоянието и причиненото увреждане, размера на вредите, а така също - началния момент на влошаване на здравословното състояние на ищеца с оглед на което следва да бъде определен момента, от който тече изискуемостта на задължението.

Видно от представената по делото епикриза от МБАЛ „Св.Анна-В.” АД се установява, че във връзка с претърпяна травма ищеца е постъпил на 06.10.2005 год. и е изписан на 18.10.2005 год. от болничното заведение в увредено общо състояние. Афебрилен. Кожа и видими лигавици – бледорозови. ДС – двустранно везикуларно дишане. ССС – ритмична сърдечна дейност, АН 115/75, СЧ 90/мин. Корем – мек, спокоен. Крайници – фрактура на първа метакарпална кост на дясна ръка. Фрактура на дясната бедрена кост – директна екстензия. Неврологичен статус – ЧМН – зеници двустранно еднакви, живо реагиращи на светлина. Синдром на долна параплегия. Сетивност – повърхностна и дълбоко съхранени. GCS – 15 т. Изписан е в добро общо състояние, двустранно везикуларно дишане, ритмична сърдечна дейност. Спокоен. Афебрилен. Синдром на долна параплегия. Тазови резервоари – контролира. Сетивност съхранена. Моторика – липсваща. Съгласно епикриза по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна” АД от 27.10.2005 год., че в ортопедичната клиника е извършена остеосинтеза на дясно бедро със заключващ пирон. От епикриза от 13.06.2006 год. на Клиника по неврохирургия – УМБАЛ “Св.Анна” се установява, че Г.Н. е изписан в добро общо състояние с увеличени движения на долни крайници. От експертно решение № 3382/15.11.2006 год. на МБАЛ “Св.Анна” – Варна се установява, че ищеца е с определена инвалидност - 95 % с чужда помощ, със срок до 01.11.2009 год. и диагноза – общо заболяване – състояние след фрактура на Л остатъчна тежка долна вяла парапареза ретролистеза на Л4-Л5 и водеща диагноза – травми на лумбосакралния отдел на гр.мозък. От експертно решение № 03241/10.10.2012 год. срока за намалена работоспособност е продължен до 01.10.2015 год. с призната 95 % с чужда помощ.

Във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние е изготвено заключение по допусната от съда съдебно - медицинска експертиза, което се кредитира като обективно дадено и от което се установява, че въз основа на представената медицинска документация и при личен преглед на ищеца е констатирано, че ищеца заема принудително лежащо положение в леглото при констатирана липса на движение за долните крайници, а така също при преценка на рентгенографии и консулти със специалист травматолог, че и към момента на освидетелстването не е завършило напълно срастването на дясната бедрена кост, както и има наличие на счупвания в областта на пирона и винтовете, което налага извършване на повторно оперативно лечение. Описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети реализирани със значителна сила в гореописаните анатомични области като е налице тежка комбинирана травма в областта на 4 и 5 поясни прешлени с увреждане на гръбначния мозък на същото ниво - конска опашка, което е довело до долна параплегия - липса на движения за долните крайници, което е налице и към момента. В този смисъл тази травма е обусловила осакатяване на долните крайници. Само по себе си счупването на двата поясни прешлена обуславя затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 1 година, а счупването на дясната бедрена кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, като е налице усложнение в оздравителния процес, а именно лошо зарастване, налагащо повторно оперативно лечение. Налице е и комбинирана травма в областта на дясната длан със счупване и изкълчване, като тази травма обуславя трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 4 месеца. Имайки предвид изминалия значителен период от време от травмата до настоящия момент и липсата на подобрение вещото лице счита, че няма да има промяна в здравословното му състояние. Според вещото лице ищеца реално може да извършва трудова дейност - работа на бюро, с компютър, като всяка физическа работа изискваща свободното му предвижване в пространството същият не може да извършва. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че по отношение на комбинираната травма в областта на гръбначния стълб няма благоприятно или отрицателно развитие, а по отношение счупването на бедрената кост са налице усложнения, а именно ключовия пирон и заключващите винтове, които са поставени, в момента не изпълняват функцията си, което налага ново оперативно лечение за изваждане на този пирон и извършване на нова метална фиксация. Според вещото лице е наложително ново оперативно лечение с цел да се прави опит за възстановяване целостта на бедрената кост. Излага, че от снимките се установява, че зарастването не е приключило и части от заключващите пирони не изпълняват своите функции в настоящия момент. Относно периода на възстановяване вещото лице посочва, че реално преминава в рамките на 8 до 10 месеца максимум до една година, а в конкретния случай продължава към настоящия момент. Посочва, че инцидента е от 2005 г., но все още няма пълно зарастване. От една страна го отдава не само на самата травма на бедрената кост, но и на тежката гръбначно - мозъчна травма и от нарушената енервация, която има за долните крайници. Заключващите пирони се намират свободно в меките тъкани и не изпълняват своята функция. Счита, че няма влошаване на състоянието, а е налице усложнение, което налага ново оперативно лечение и имайки предвид значителния период от време – близо десет години счита, че това състояние няма да търпи подобрение.

По делото е приложен като доказателство амбулаторен лист № 002017/30.10.2008 год. /л.49/, от който се установява, че след тежка производствена травма ищеца е опериран няколкократно по повод фрактури, с оперирано дясно бедро с типична вторична деформация от типа на пръсти – чукчета на пръстите на долно стъпало, максимално изразена на 2 и 3-ти пръсти с флексионна контрактура в ПИС и терапия – за резекция на ставите и артродеза в коригирано положение.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели – И. М. И., П. И. П. и П. Н. С., от които се установява, че от 2005 г. ищеца е инвалид. Споделял е, че здравословно не е добре и му е оказвана помощ в ежедневието от първите двама.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че сумата, представляваща разликата между получаваните от ищеца социални плащания, а именно лична социална пенсия за инвалидност и размера на минималната работна заплата за страната, която би получавал ако не е бил увреден, считано за периода от 04.05.2010 г. до 02.04.2013 г. е изчислена в общ размер на 5 014.31 лв., като вещото лице е посочило по месечно сумите в табличен вид в раздел IV на експертизата.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на ексцес следствие на счупването на бедрената кост и претърпяната гръбначно - мозъчна травма на 06.10.2005 год. Счупването на бедрената кост към настоящия момент не е зарастнала, а поставения при предходното оперативно лечение ключов пирон и заключващи винтове не изпълняват своите функции и това налага ново оперативно лечение, а именно изваждане на този пирон и нова метална фиксация. Съдът приема, че тези констатации на съдебния лекар не са обхванати от силата на пресъдено нещо по предходния спор, доколкото в него процес са изследвани настъпилите конкретни вреди и евентуалния период на възстановяване, който е взет предвид при определяне размера на обезщетението. Това е така, тъй като вещото лице излага пред съда, че по принцип периода на възстановяване е в рамките на 8 до 10 месеца с максимум до една година. В конкретния случай зарастване не е настъпило в изминалите близо седем - осем години след това. Констатираните усложнения обуславят извършването на ново оперативно лечение с цел да се прави опит за възстановяване целостта на бедрената кост. Зарастването не е приключило, а части от заключващите пирони не изпълняват своите функции в настоящия момент. Безспорно се установява, че настъпилото усложнение е следствие не само на травмата на бедрената кост, но и на претърпяната тежка гръбначно - мозъчна травма и нарушена енервация, която има за долните крайници. Поставените в предходен момент заключващи пирони се намират свободно в меките тъкани и не изпълняват своята функция. Като общо установено е, че няма влошаване на състоянието, но е налице усложнение.

В приключилото по гр.д. № 836/2010 год. по описа на ВОС производство са установени посочените от ищеца травми от претърпяния инцидент на 06.10.2005 год., за което на ищеца са били присъдени неимуществени и имуществени вреди за периода от 06.10.2005 год. до 04.05.2010 год. Съдът в мотивите си е приел, че е установено твърдяното противоправно поведение - бездействие от страна на служител на „Керамичен завод Разделна”, изразяващо се в неизвършване на необходимия инструктаж във връзка с безопасното използване машините и съоръженията в работилницата и на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилата в резултат на инцидента тежка травма, наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на служителя, на когото е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика и разпоредби, касаещи безопасните условия на труд - Наредба № 3 за инструктажа. Установени са и вредите към датата на съдебния акт – 19.10.2011 год. с оглед събраните по това дело доказателства и изготвената по него съдебно-медицинска експертиза. При преценка на всички доказателства по делото при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съобразявайки възрастта на ищеца, продължителността на търпените от него болки, страдания и негативни емоционални изживявания, техния интензитет, а така също и липсата на перспектива за благоприятно развитие в болестното му състояние съдът е определил обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди като е отчел, че преди инцидента ищецът е бил здрав, трудоспособен мъж, а към настоящия момент е с призната степен на инвалидност 95%, без изгледи за подобрение и възможност да подлага труд, респективно да получава възнаграждение за това. От събраните обаче в настоящото производство доказателства – експертно решение № 3382/16.11.2006 год. на МБАЛ „Св.Анна В.” е посочена дата на инвалидизация – 19.06.2006 год. – 95 % и срок на инвалидност до 01.11.2009 год., а от експертно решение на ТЕЛК № 03241/10.10.2012 год. на МБАЛ “Света Марина” ЕАД се установява, че срока за намалена работоспособност на ищеца е продължен до 01.10.2015 год. /95 % с чужда помощ/ тоест безспорно от тези косвени доказателства макар и непредставени преки такива по делото, че към м.11.2009 год. и до последното решение на ТЕЛК ищецът е бил преосвидетелстван. Макар и с установен непроменен процент неработоспособност, от представените епикризи и амбулаторен лист № 002017/30.10.2008 год. /л.49 по делото/ се заключава, че ищеца многократно е лекуван оперативно и че към 2006 год. същия е бил изписан с увеличени движения на долни крайници и в добро общо състояние, каквото не се установява към настоящия момент. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинската експертиза са видни констатациите от амбулаторния лист, а именно, че ищеца е опериран няколкократно по повод фрактури, оперирано дясно бедро, както и че следва да му бъде извършена оперативна корекция за резекция на ставите и артродеза в коригирано положение, с основна диагноза – счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост... придружаващи заболявания и усложнения: деформация тип “пръст-чукче на пръстите на крак”. Съдебния експерт при извършения личен преглед е констатирал, че освиделствания заема принудително лежащо положение в леглото, движения на долни крайници липсват, както и че от представените рентгенографии и консулти със специалист травматолог било видно, че срастването на бедрената кост не е завършило, има наличие на счупвания в областта на пирона и винтовете, което налага повторно оперативно лечение. Това ново състояние съдът приема, че се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначално определеното от съда обезщетение, доколкото макар и към датата на постановяване на съдебния акт – 19.10.2011 год. да е взето предвид констатираното счупване на бедрената кост и травма на гръбначния стълб, както и че не ще има перспектива за общо благоприятно развитие в болестното развитие на пострадалия, не е взето предвид конкретното утежнение повлияно от установените към онзи предходен момент травми и което налага ново оперативно лечение. Усложнението е следствие на констатираната травма на бедрената кост и на тежката гръбначно – мозъчна травма. Съдът възприема и изложеното от вещото лице, че заздравяването на претърпяното счупване отнема около осем до десет месеца, но в конкретния случай този оздравителен процес не е завършен и към настоящия момент. Новото оперативно лечение следствие на усложнението безспорно е свързано и с нови емоционални и психически болки, и страданията, които се отразяват върху целостта на организма, здравето и психиката на увредения, а така също му създават нови неудобства в ежедневието.

Съдът при определяне момента на настъпване на ексцеса намира, че същия следва да бъде определен към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция по в.гр.д. № 65/2012 год. по описа на АпС – В., доколкото до този момент страните могат да твърдят нови обстоятелства и представят нови доказателства т.е. към 11.04.2012 год. Доколкото към него момент не са били наведени такива по реда на чл.266 от ГПК, то настоящия състав приема, че 11.04.2012 год. е началния момент, от който следва да се приеме, че е настъпил ексцеса, поради което и обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдено за периода от 11.04.2012 год. до 02.04.2013 г., а за периода 05.05.2010 г. – 11.04.2012 год. не следва да бъде присъждано такова.

С оглед на гореизложеното и след като съобрази, че по делото са налице достатъчно доказателства, които водят до извода, че е настъпила промяна в здравословното състояние на увреденото лице, а именно настъпило усложнение, което изисква ново оперативно лечение, както и че същия търпи болки и неудобства, които са нови спрямо съществувалите при предходното обезщетяване по гр.д. № 836/2010 г. и това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане, съдът приема че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на вредите. По отношение размера на обезщетението за причинени в солидарност неимуществени вреди, съдът счита, че сумата от 5 000 лева реално ще обезщети ищеца за претърпените и търпените и към настоящия момент болки и неудобства. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази степента и характера на констатираното усложнение с принципа на справедливостта, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, съдът намира, че така определеното обезщетение в размер на 5 000 лева напълно ще репарира претърпените нови неимуществени вреди от ищеца, причинени от ексцес, като за разликата до пълния размер от 20 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По настоящото дело се претендира и обезщетение за имуществени вреди като разлика между стойността на минималната за страната работна заплата и социалната пенсия за периода от 04.05.2010 год. до 02.04.2013 год. в общ размер на 6 908.84 лв. С оглед събраните по делото писмени доказателства – декларация за трудова злополука и протокол, разпореждане № ********** на РУ „СО” – В., заповед № 382/08.05.2006 год. на Дирекция „СП” - гр.Д. и изготвеното заключение на вещото лице по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата, представляваща разликата между получаваните от ищеца социални плащания, а именно лична социална пенсия за инвалидност и размера на минималната работна заплата за страната, която би получавал ако не е бил увреден, считано за периода от 04.05.2010 г. до 02.04.2013 г. е изчислена в общ размер на 5 014.31 лв., като вещото лице е посочило по месечно сумите в табличен вид в раздел IV на експертизата. С решение по в.гр. дело № 65/2012 г. Апелативен съд – Варна е осъдил ДП „Фонд затворно дело”, „Завод за строителни конвструкции” АД - Девня, ГД „Изпълнение на наказанията” – С., в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод”- Р. и В.И.Н., да заплатят солидарно на Г.Н.Н. сумата от 7 451.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 06.10.2005 г. до 04.05.2010 г. Доколкото съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, то съдът следва да присъди за периода от 05.05.2010 год. до 02.04.2013 год. обезщетение в размер на 5 006.57 лв., представляваща разликата между получаваните от ищеца социални плащания, а именно лична социална пенсия за инвалидност и размера на минималната работна заплата за страната, която би получавал ако не е бил увреден като за горницата над 5 006.57 лв. до претендирания размер от 6 908.84 лв. същия следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД – претенцията е заявена в общ размер на 1097 лв. върху претендираните суми за неимуществени и имуществени вреди. Изчислено чрез програмния продукт на Апис Финанси върху главницата от 5006.57 лв., представляваща имуществени вреди за периода от 05.05.2010 год. – 02.04.2013 год., обезщетението за забава е в размер на 658.13 лв. По отношение на претендираните неимуществени вреди, доколкото се касае за отговорност от увреждане, ответниците по силата на чл.84, ал.3 ЗЗД са в забава от датата на ексцеса т.е. датата на приключване на съдебното дирене пред въззивна инстанция – 11.04.2012 год. От този момент следва да бъде определено и обезщетението за забава върху новото обезщетение - чл.84, ал.3 ЗЗД. Върху главницата от 5 000 лв., представляваща неимуществени вреди обезщетението за забавено изпълнение е в размер на 501.90 лв., считано от датата на ексцеса – 11.04.2012 год. до 02.04.2013 год., но доколкото се претендира такова в общ размер на 1097 лв., то върху главницата от 5 000 лв. следва да бъде присъдена сумата от 438.87 лв. за посочения период /като разлика между претендираната сума в размер на 1097 лв. и обезщетение за забава върху имуществени вреди – 658.13 лв./, като отхвърля за периода от 05.05.2010 год. до 11.04.2012 год.

По искането за разноски: представен е списък по реда на чл.80 от ГПК за сторени разноски от ищеца в общ размер на 1 526.35 лв., представляваща внесена държавна такса и депозити за вещи лица. Съобразно уважената част от предявените искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сума в общ размер на 605.16 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Доколкото към датата на подаване на исковата молба на ищеца е била оказана безплатна адвокатска защита и е направено искане за определяне на възнаграждение по чл.38 от ЗА, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати и разноски за един адвокат в размер на 543.24 лв. в полза на адвокат К., на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "Фонд затворно дело", ЕИК 129009070 с адрес: гр.С., бул.“Г. Н. С.” № **, представлявано от С.И.Ч., „Завод за строителни конструкции" АД, БУЛСТАТ 103148230, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от К.Г.Г. и ГД “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.С., бул.Г.Н.С. № **, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод" Разделна, и В.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно на Г.Н.Н., ЕГН:**********,*** 23 сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инцидент на 06.10.2005 г. в обект ДЗЗД “Керамичен завод Р.” за настъпил на 11.04.2012 год. ексцес като отхвърля иска за разликата до 20 000 /двадесет хиляди/ лева за периода от 05.05.2010 год. до 11.04.2012 год., на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА "Фонд затворно дело", ЕИК 129009070 с адрес: гр.С., бул.“Г. Н. С.” № **, представлявано от С.И.Ч., „Завод за строителни конструкции" АД, БУЛСТАТ 103148230, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от К.Г.Г. и ГД “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. С., бул.Г.. Н. С. № **, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод" Р., и В.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно на Г.Н.Н., ЕГН:**********,*** 23 сумата от 5 006.57 /пет хиляди и шест лева и петдесет и седем стот./ лв., представляваща имуществени вреди - разлика между получавана пенсия за инвалидност и минималната за страната работна заплата за периода от 05.05.2010 год. до 02.04.2013 год., като отхвърля за разликата до претендираните 6 908.84 лв., на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА "Фонд затворно дело", ЕИК 129009070 с адрес: гр.С., бул.“Г. Н. С.” № **, представлявано от С.И.Ч., „Завод за строителни конструкции" АД, БУЛСТАТ 103148230, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от К.Г.Г. и ГД “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. С., бул.Г. Н. С. № **, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод" Р., и В.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно на Г.Н.Н., ЕГН **********,*** сума в общ размер на 1097 /хиляда деветдесет и седем/ лв., от които сума в размер на 658.13 /шестотин петдесет и осем лева и тринадесет стот./ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5 006.57 лв. /имуществени вреди/ за периода от 05.05.2010 г. до 02.04.2013 г. и сумата от 438.87 /четиристотен тридесет и осем лева и осемдесет и седем стот/ лева от общо претендираната сума в размер на 1 097 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 5 000 лв. /неимуществени вреди/ за периода от 11.04.2012 год. до 02.04.2013 год. като отхвърля за периода от 05.05.2010 год. – 11.04.2012 год., на основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА "Фонд затворно дело", ЕИК 129009070 с адрес: гр.С. бул.“Г. Н. С.” №**, представлявано от С.И.Ч., „Завод за строителни конструкции" АД, БУЛСТАТ 103148230, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от К.Г.Г. и ГД “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. С., бул.Г. Н. С. № **, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Керамичен завод" Р., и В.И.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно на Г.Н.Н., ЕГН:**********,*** 23 сумата от 605.16 /шестотин и пет лева и шестнадесет стот./ лв., представляваща сторените в производството разноски съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: