Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2014 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На осми май Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марин Атанасов

ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова

Трайчо Атанасов

Съдебен секретар : Д.В.

Прокурор : Красимир Конов

като разгледа докладваното от съдия Трайчо Атанасов

ВНОХД № 382 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 56/ 24.02.2014 г. по НОХД № 2187/13 г. на Районен съд Варна, тридесет и шести наказателен състав, с която подсъдимият А.Д.Р. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, възведено му с обвинителния акт за това, че на 24.10.2003г. в гр. Прага Република Чехия възбудил и поддържал заблуждение у Томаш Петржичек и с това му причинил имотна вреда в размер на 21 000 чешки крони – левова равностойност 1 279,48 лева.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, в който се възразява срещу извода на първата инстанция, че престъплението не е доказано, и се отправя искане към въззивния съд за постановяване на осъдителна присъда. Прокурорът в настоящото производство поддържа протеста по изложените в него мотиви.

Възражения по протеста не са постъпвали, в съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият редовно призован не се явява. Защитникът му адв. К.Ц. *** моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Окръжният съд намира, че протестът е неоснователен.

Безспорно установеното на първоинстанционното съдебно следствие се свежда до следните факти:

На 24.10.2003г. в гр. Прага, Република Чехия на вацлавския площад св. Томаш Петржичек решил да смени валута в чешки крони и се наредил на опашка пред валутно бюро. Докато чакал да му дойде реда към него се приближил мъж на възраст около 35 – 40 години, висок около 180 см. с “могъща, силна фигура - по скоро могъща, тъмна кожа – южен тип, черни късо подстригани коси, лицето грапаво като след шарка, или силно акне” който на развален чешки език му предложил да му смени пари при по -изгоден курс. Свидетеля се съгласил да смени притежаваните от него 660 евро за 21 120 чешки крони – курс 32 крони за едно евро. Мъжът се дръпнал настрани след което дошъл при свидетеля и му показал сумата от 21 120 чешки крони, която преброил пред него, навил я на руло и я държал в ръката си. От своя страна Петржичек също преброил своите 660 евро и ги дал на мъжа, като получил рулото с парите. В този момент към него се приближил мъж на около 25 години от “южен тип”, който помолил на развален чешки език свидетеля да му покаже къде се намира централната гара. Двамата тръгнали по посока изхода на метрото, като мъжът с когото сключил сделката си тръгнал. Малко след това втория мъж му казал, че всичко е наред и си тръгнал. Свидетеля проверил рулото с парите и установил, че там има една банкнота от 100 чешки крони в която били увити касови бележки. Разбрал, че е измамен и се обърнал към полицията. Бил разпитан на същата дата, както и на 05.11.2003г. в присъствието на съдия от Районен съд Прага 1, като по-късно същата дата в присъствието на съдия било извършено и разпознаване по фотоснимки. Измежду фотографиите на лицата с поредни номера от 1 до 6, а именно А.Р., Индржих Маняк, Лубомир Рагас, Мирослав Доуша, Матрин Хайсел и Мартин Ведрал свидетеля посочил като извършител на престъплението подсъдимия Р..

От материалите предоставени от чешката страна се установява, че с присъда влязла в сила на 26.11.2002г. по дело 4Т 92/2002г. Районния съд за Прага 1 е осъдил подсъдимия Р. и лицето Иван Кирилов Михайлов за измама извършена на 05.04.2002г. в гр. Прага на вацлавския площад, като на осн. чл.57 ал.1 т.2 от Наказателния закон на Република Чехия им е наложил наказание “Изгонване” за срок от 6 години.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие бил проведен разпит по делегация на св. Томаш Петржичек - л.90 – 92.

Въз основа на наличните доказателства - гласни и писмени районният съд е направил единствено възможния правилен извод, че вината на подсъдимия Р. не се установява по безспорен начин.

По протеста :

Основно в мотивите към протеста на първоинстанционния прокурор се оспорват изводите на ВРС с които е прието, че извършеното на 05.11.2003г. разпознаване от чешките компетентни органи не отговаря на изискванията на чл.171 от НПК.

Подобно становище не се споделя от състава на ВОС. Поставените за разпознаване фотографии на чешки граждани действително не отговарят на понятието “южен тип” и българския ром – Р. рязко контрастира. Освен това следва да се отбележи и посоченото в разпита по делегация от св. Петржичек “ Аз отидох веднага да съобщя за случилото се в полицейското отделение, което се намира долу на Мустек. Полицаите ми показваха някакви снимки, имали набелязани някакви хора, наричали ги “руладжии”. Едно от лицата много приличаше на него, аз отгатвах, че това би могъл да бъде той”. Горното сочи, че още в деня на инкриминираното деяние, преди извършване на разпознаването, на свидетеля е била показана снимка на Р. и е естествено тази снимка да бъде разпозната от него при проведеното впоследствие разпознаване пред съдия. Макар, че разпознаването извършено от чешките власти е проведено с съответствия с процесуалния закон на чуждата страна и не може да бъде изключено от доказателствения материал по делото, резултатите от него не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на други налични по делото доказателства. В тази насока първоинстанционния съд правилно е акцентирал на служебно изисканата и приобщена по делото справка от Сектор “КИАД” при ОД на МВР – Варна от която се установява, че през 2003г. подсъдимия Р. е напуснал страната на 13.03. и се е завърнал на 18.04. същата година. През инкриминираната дата е бил в страната, за което говори и представената справка от ТД “НАП” – Варна в която се сочи, че за периода от 14.08.2003г. до 17.05.2004г. подсъдимия е работил и е бил осигуряван от фирма в гр. Ловеч. Няма нито едно доказателство на 24.10.2003г. подсъдимия да се е намирал в гр. Прага, още повече с оглед на наложената му забрана да посещава Република Чехия, респективно да е измамил св. Петржичек. Личните впечатления от съда от външния вид на подсъдимия, а именно липсата на грапавини по лицето – така както е описал извършителя пострадалия чешки гражданин също следва да бъдат ценени като опровергаващи обвинителната теза.

Изложеното в протеста, че първоинстанционния съд не е запитал фирмата в гр. Ловеч дали подсъдимия действително е работил там, според въззивния съд не е довело до непопълване на доказателствения материал с релевантни за делото факти. С оглед на изминалия значителен период от време – повече от 10 години обстоятелството дали на 24.10.2003г. подсъдимия се е намирал на работа в гр. Ловеч не би могло да бъде категорично установено.

С оглед наличния доказателствен материал решаващият съд е бил длъжен, в изпълнение на чл.304, пр.2 от НПК, да постанови оправдателна присъда, тъй като пред него не е било установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършител на деянието, за което му е било възведено обвинение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56/ 24.02.2014 г. по НОХД № 2187/13 г. на Районен съд Варна, тридесет и шести наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: