РЕШЕНИЕ

 

№…………../22.05.2014 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЖАНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от съдията Терзийска възз.т.д. 537/2014 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна против Решение № 5976/21.12.2013 година на ВРС по гр.д. № 8007/2013 г. по описа на същия съд, в частта, в която Община Варна е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане” АД гр. София сумата от 2461 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети на МПС „БМВ 525” с ДК№ СС3331СА, следствие претърпяно ПТП на 21.12.2007 година в гр. Варна на ул. „Девня” на ЖП прелеза срещу „Филбо”, на осн. чл. 213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2013 година до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 638.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.07.2010 година до 21.01.2013 година, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска като акцентира върху факта, че протолът за ПТП, доколкото мястото е посетено по-късно, не доказва с обвързваща страните материална доказателствена сила описаните обстоятелства, освен това ПТП е на ЖП прелез, а ЖП инфраструктурата в България е държавна собственост и е предоставена за управление и стопанисване на НК „ЖП транспорт”, следователно общината не поддържа пътните участъци около ЖП линиите. Навежда доводи и за неправилно определен размер на обезщетението.

Становището на въззиваемата страна в подадения писмен отговор е за неоснователност на жалбата като се излагат контрааргументи на всеки довод на въззивника.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се представляват.

Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:

Проверяваното решение е валидно и допустимо, поради което и съдът в рамките на ограничения въззив при преценка законосъобразността на решението е обвързан от доводите в жалбата.

Ищецът „Дженерали застраховане” АД гр. София твърди в исковата си молба, че с полица № 120307030424/20.10.2007 г. е сключил договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а. „БМВ 525” с ДК№ СС3331СА, собственост на Н.Н.Н., със срок на действие 31.10.2007 г. – 30.10.2008 година, при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете съгласно ОУ на предлаганата застраховка. Сочи, че на 21.12.2007 година, в гр. Варна, на ул. „Девня”, на ЖП прелеза срещу „Филбо” е настъпило ПТП, при което МПС-то управлявано от собственика, попада в необезопасена дупка на платното за движение и настъпват увреждания по автомобила. Тези факти са удостоверени в съставения протокол за ПТП № 1014041/21.12.2007 г. при посещение на място на екип на ПП при ОПД Варна. Автомобилът е застрахован в ищцовото дружество, заведена е ликвидационна преписка № 102540 и с платежно нареждане от 22.01.2008 г. са изплатени обезщетения на собственика. С това застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения застрахован и е насочил претенцията си за тази сума – 2446 лева застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по определянето му, към стопанина на пътя – Община Варна. Вземането е предявено, такова не е престирано. По изложените съображения е заявена претенция спрямо Община Варна за осъждането й да заплати горепосочената сума от 2461 лева, ведно с лихвата от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и лихва в размер на 639 лева, считано от 19.07.2010 г. до завеждане на иска.

Ответникът Община Варна е изразила становище, идентично с това, изразено във въззивната жалба - за неоснователност на претенцията.

От представените и приети като доказателства в производството пред ВРС писмени такива, неоспорени от ответника по спора се установява следното:

На 21.12.2007 г. е съставен протокол за ПТП № 1014041, в който отразено, че на същата дата в 19.30 часа Н.Н., управлявайки собствен л.а. “БМВ 525” с ДК№ СС3331СА, попада в дупка на платното, която не е обезопасена, на ЖП прелеза на ул. „Девня” срещу Филбо в гр. Варна. Местопроизшествието е посетено, видно от отразеното в протокола и дупката е посочена върху ЖП линията /или в непосредствена близост до същата/.

Не е спорно, че застрахователят е заплатил на застрахованото лице сума в размер на претендирания от Община Варна по пътя на регреса.

Искът по чл. 213 от КЗ е основан на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, съобразно чл. 59 от ЗЗД. При повреда на застрахованата вещ, причинена от трето лице, след възстановяване вредите на застрахования чрез плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има право от третото лице на това, което е платил на застрахования.

Фактическият състав по чл. 213 от КЗ предполага доказване на следните му елементи: имуществено застраховане, причинено застрахователно събитие от трето лице, отговорно по договор или по правилата на деликта, изплатено дължимо застрахователно обезщетение на застрахования. Обхватът на суброгационното право е в размера на по-малко от платеното и дължимото.

При така очертаното в горепосочения абзац, първият въпрос, който подлежи на изследване е дали Община Варна е отговорна за поддръжка на ЖП прелеза, на който е очевидно с оглед отразеното в протокола за ПТП, процесната дупка. Твърдението на „Дженерали застраховане” АД в отговора по въззивната жалба, че с този въпрос въззивната инстанция не следва да се занимава, тъй като е наведен едва с въззивната жалба, респективно е преклудиран, е неоснователно. Община Варна не твърди нови факти и обстоятелства от значение за делото, нито  сочи нови доказателства за тях. Касае се за приложим закон, т.е. коя е материално правната норма, която регулира спорното правоотношение и е приложима спрямо същото към съответния момент, поради което и дори без твърдения в такава насока съдът е длъжен да приложи точния закон.

Въпросът е от правно естество и предполага съобразяване приложимите нормативни актове към момента на ПТП. 

С оглед безспорно установения факт, че се касае за дупка непосредствено до ЖП релсите на ЖП прелез, приложимите разпоредби се съдържат в Закона за железопътния транспорт /ДВ бр.97/2000 г., в сила от 01.01.2002 година/ и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в това число Наредба № 55/29.01.2004 година за проектиране и строителство за ЖП линии, ЖП гари, ЖП прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Съгласно относимите към настоящия казус разпоредби се налага следният извод: съгласно §1 от ДР на ЗЖТ железопътните прелези и техните съоръжения са обекти на железопътната инфраструктура. В прерогативите на Национална компания „Железопътна инфраструктура” съгласно чл. 10 ал.1 т.2 от закона е извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на ЖП инфраструктурата, т.е. в това число и на ЖП прелезите. В чл. 30 ал. 5 от същия нормативен акт поддържането /което съгласно §1 т.6 от ДР на закона е съвкупност от дейности по текущия ремонт/ на ЖП прелезите се извършва при условия и ред, определени от министъра на регионалното развитие и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се финансира от държавния бюджет в рамките на субсидията за НК „Железопътна инфраструктура”. От друга страна процесният ЖП прелез, на който е допуснато ПТП е „местен прелез” по смисъла на чл. 179 ал.1 т.2 от Наредба № 55/2004 г. – пресичания на ЖП линии от ЖП инфраструктура с местни пътища /общински и частни/….”, доколкото не е спорно, че пътят, който пресича прелеза е на територията на Община Варна.

Съгласно чл. 188 от Наредба № 55/2004 г. на ЖП прелез се проектира и изгражда пътен подход, прелезна настилка и т.н. Широчината на прелезната настилка е не по-малко от 6 метра, измерено перпендикулярно на оста на пътя или улицата, а пътния подход към прелеза се проектира с настилка от свързани материали по начин, че заедно с прелезната настилка да осигури нормалното преминаване на ППС през прелеза /чл. 189 и чл. 191 от Наредбата/.

Съобразно изложеното съдът приема – процесната дупка на пътното платно е в участък, който е ЖП прелез, доколкото е непосредствено до релсата и съобразно параметрите на съоръжението „прелез” като обект на ЖП инфраструктурата. Т.е. ЖП прелез е и участъка, включващ пътните подходи и прелезната настилка /защото съгласно закона се изграждат „на”, а не „до” ЖП прелеза/. Следователно НК „ЖП инфрактруктура” е отговорна за поддържането му, в това число ремонта на дупките. Доколкото поддържането на ЖП прелеза не е в прерогативите на Община Варна, то и същата не може да понесе отговорност по пътя на регреса за възстановяване изплатеното от застрахователя обезщетение при ПТП. Предявеният иск е неоснователен като не се налага да се изследват повдигнатите с жалбата въпроси по размера на застрахователното обезщетение.

Позоваването на Наредба № 4/1997 г. от „Дженерали застраховане” АД не се споделя от настоящата инстанция, доколкото съдът не счита този подзаконов нормативен акт за приложим. Същият е издаден на осн. §3 от ПЗР на отменения Закон за движение по пътищата, от министъра на транспорта и вътрешните работи. В сега действащия ЗДвП /1999 г./ в §10 от ПЗР е посочено, че подзаконовите нормативни актове, издадени по приложението на отменения закон запазват действието си доколкото не противоречат на този закон. В същото време Закона за ЖП транспорт е в сила от 2002 година и се явява специален, съдържа разпоредби, уреждащи материята. Нещо повече Наредба № 55/2004 г., освен, че е издадена в приложение на ЗЖПТ урежда  същите отношения, предмет на Наредба № 4/1997 г. – проектиране, строителство на ЖП прелези. Действително в Наредба № 55/2004 година отсъстват конкретни разпоредби, касаещи поддръжката на ЖП прелезите, но този въпрос е уреден в чл. 30 от ЗЖПТ, поради което и Наредба № 4/1997 г. е изгубила действие. Отделен е въпросът, че ответникът неправилно тълкува и разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 ал.2 от процесната наредба, доколкото общината може и да е задължена да поддържа пътя, но от двете страни на прелеза, а съдът по-горе посочи, дупката е на прелеза, който като съоръжение включва и пътния подход и прелезната настилка. Чл. 72 ал.2 пък касае елементи от ЖП прелеза, какъвто елемент безспорно не е пътя, но и ремонтът на същите отново се извършва от БДЖ. Макар да е по договор с общината, не общината възлага, защото БДЖ е лицето със специални знания. Съответният стопанин на пътя само заплаща ремонта и поддръжката.

В контекста на изложеното и поради несъвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение ще бъде отменено.

Разноски при този изход от спора се следват на Община Варна за две инстанции – за първа инстанция в размер на 326 лева за юрисконсултско възнаграждение, а за въззивна – за държавна такса в размер на 124.22 лева и 446.96 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр. 28/2014 г./.

Водим от горното, настоящият състав на ВОС,

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 5976/21.12.2013 г. на ВРС по гр.д. № 8007/2013 г. по описа на същия съд, в частта, в която Община Варна е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане” АД гр. София сумата от 2461 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети на МПС „БМВ 525” с ДК№ СС3331СА, следствие претърпяно ПТП на 21.12.2007 година в гр. Варна на ул. „Девня” на ЖП прелеза срещу „Филбо”, на осн. чл. 213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2013 година до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 638.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.07.2010 година до 21.01.2013 година, на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и в частта за разноските.

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София иск против Община Варна, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2461 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети на МПС „БМВ 525” с ДК№ СС3331СА, следствие претърпяно ПТП на 21.12.2007 година в гр. Варна на ул. „Девня” на ЖП прелеза срещу „Филбо”, на осн. чл. 213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2013 година до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 638.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.07.2010 година до 21.01.2013 година, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София да заплати на Община Варна, гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” 43 сумата от 897.18 /осемстотин деветдесет и седем и 0.18/ лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВРС и ВОС, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280 ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                 

2.