Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 25.03.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№2244 по описа на ВОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М.Г.Х. против решение №97/10.04. 2013г., постановено по гр.д.№818/10г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против Х.И.Х., В.А. Хрис- това, Б.М.Б., С.И.Т. и И.И.Т. иск за делба на дворно място, находящо се в гр.Провадия, съставляващо УПИ ХVІ-2202, 2203, кв.111 по плана на града с площ от 860 кв.м., при граници: ул. ”Р.Даскалов”, ул.”Цар Освободител”, УПИ ХVІІ-2204 и УПИ ХV-2201/в диспо -зитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка - съдът е про -пуснал да обективира волята си, видна от мотиви, че искът се отхвърля и по отношение на ответницата Т.М.Б./.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което недвижимият имот се допусне до делба между страните.

Въззиваемите Б.М.Б. и Т.М.Б. поддържа становище за основателност на жалбата.

Въззиваемите Х.И.Х. и В.А.Х., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по жалбата.

Въззиваемите И.И.Т. и С.И.Т. редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такава към нея от 02.11.2010г., 01.12. 2010г. и 14.06.2011г., както и в уточнението на исковата молба, извършено в о.с.з. на 30.05.2012г., ищцата М.Г.Х. излага, че с ответни -ците Х.И.Х., В.А.Х., Б.М.Б., Т.М.Б., И.И.Т. и С.И.Т. /последните двама конституирани с протоколно определение от 30.05. 2012г./ са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Провадия, съставляващ УПИ ХVІ-2202, 2203, кв.111 по плана на града, при граници: ул.”Р. Даскалов”, ул.”Цар Освободител”, УПИ ХVІІ-2204 и УПИ ХV-2201, с площ от скица от 860 кв.м.Страните са съсобственици на дворното място, притежаващи ид.ч., придобити чрез посочените в исковата молба и уточняващите такива към нея сделки, част от тях и по наследяване, като притежават в индивидуална собственост изградените в дворното място жилищни сгради.Претендира дворното място /без наличните в същото сгради/ да бъде допуснато до делба между страните съобразно притежаваните от тях квоти.

Ответниците Х.И.Х. и В.А.Х. поддържат становище за неоснователност на иска.Поддържат, че т.к. в дворното място има изградени четири жилищни сгради, индивидуална собственост на страните в производството, същото съставлява обща част по см. на чл.38 от ЗС, предвид което и неговата делба е недопустима.

Ответниците Т.М.Б. и Б.М.Б. изразяват становище за основателност на иска.Т.Б. поддържа, че 100 кв.м. реална част от дворното място, разположена между сградата на М.Х. и сградата на Б.Б., е била владяна само от тяхната наследодателка Х.С., а след това само от тях и така с владението на реална част от 100 кв.м. от дворното място те са придобили по давност собственост върху 100 кв.м. ид.ч. от същото.

Ответниците И.И.Т. и С.И.Т. поддържат становище за неоснователност на иска.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с пр.осн. чл.34 от ЗС.

Претендира се делба на дворно място /без изградените в него четири жилищ -ни сгради, индивидуална собственост на страните и трети лица/, съставляващо по действащ план УПИ ХVІ-2202, 2203, кв.111 по плана на гр.Провадия.От СТЕ на в.л. Ш.Х., изслушани пред настоящата инстанция, се установява, че за територията, в която попада процесният имот, първият изготвен план е КП от 1903г., по който имотът е заснет като един такъв с пл.№236 с площ, изчислена графично по план от 916 кв.м.За този имот с РП за дворищна регулация от 1910г. е отреден парцел VІІІ-236, с площ, изчислена графично в размер от 873 кв.м., записан в РЛ към плана на Й. Д. П..Част от имот пл.№236 с площ от 43кв.м. е придадена към съседен парцел.Последващият КП е от 1953г., по който имотът също е заснет като един с пл.№1686 с площ, изчислена графично по план от 902 кв.м.Върху този план е изработен ЗРП, одобрен 1957г., по който имотът е разделен на два парцела, съответно парцел ХІV-1686 с площ от 434 кв.м., записан на Й. Д.П., и парцел ХV-1686 с площ от 443 кв.м., записан на Й. Д.П., С.М. и Ж.Ж.С., а останалите 25 кв.м., т.е. над 877кв.м. до 902кв.м. са придадени към съседният от изток парцел.Последващият КП е от 1972г., действащ и понастоящем за гр.Провадия.По него процесният имот е заснет като два имота, съответно имот пл.№2202 с площ от 230 кв.м. и имот пл.№2203 с площ от 643 кв.м.Видно от скиците, имотните граници на тези два имота се различават от парцелните граници по ЗРП от 1957г.Със заповед №3440/11.12.1979г. е одобрен нов ЗРП на гр.Провадия.По същия за имоти пл.№2200, 2201, 2202 и 2203 е отреден един общ по регулация парцел - парцел ХІІ, кв.111, показан със син цвят на комбинирана скица №3 към СТЕ от 08.01.2014г., с площ от 1440 кв.м., съгласно СТЕ от 11.02.2014г., в който е предвидено общо застрояване на четириетажна жилищна сграда.В този си вид планът е действал до 1992г., когато във връзка с актуализацията на ЗРП в централната част на гр.Провадия със Заповед №378/ 16.09.1992г. на кмета на Община Провадия дворищно-регулационните линии се променят и за имоти пл.№2202 и пл.№2203 се предвижда един общ по регулация парцел ХVІ-2202, 2203, кв.111 с площ от 871 кв.м., изчислена графично по план.Последващи изменения на плана не е имало и същият е действащ и понастоящем.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№129/59г., Й. Д. П. е продала на С.М. с. и Ж.Ж.С. от собственото си дворно място, съставляващо парцел ХV-1686, кв. 144 по плана на гр.Провадия, с площ от 485 кв.м. с изградени в него едноетажна къща, състояща се от стая и кухня-баня, застроени върху 36 кв.м. и две паянтови стаи, застроени върху 40 кв.м., при съответни граници, само едноетажна къща, състояща се от стая и кухня-баня, застроени върху 36 кв.м., и две паянтови стаи, застроени върху 40 кв.м., както и 195 кв.м. ид.ч. от дворното място.Праводателката П. се е легитимирала като собственик с крепостен акт №2808/ 1896г.Към датата на сделката е действащ ЗРП от 1957г., с който притежаваният от П. имот пл.№1686/предходният план не е бил приложен след като за имотни граници по новия план са взети тези по КП, не по РП от 1910г./, както се изложи по-горе е бил разделен на два парцела съответно парцел ХV-1686 /северен/ и парцел ХІV-1686/южен/.С договора С.М. и Ж.Ж. са придобили в съсобственост при равни квоти двете сгради, разположени в източния и североизточния край на парцел ХV-1686, и 195 кв.м. ид.ч. от същия. Между двамата е била извършена делба чрез съдебна спогодба от 26.10.1978г. по гр.д.№162/78г. по описа на ПРС на двете сгради, ведно със съответните ид.ч. от дворното място /документът е цитиран в множеството извършени впоследствие разпоредителни сделки с придобитите от тях дялове/.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№127/18.11.1978г., Ж.Ж. Н. е прехвърлила на Г.С. Г. и И.А. Г. собствеността върху 97 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Провадия, съставляващо съгласно акта имот пл.№1686, кв.144 по плана на гр.Провадия, цялото с площ от 850 кв.м., ведно с жилищна сграда, състояща се от две стаи и открито антре.Сделката е сключена при действието на ЗРП от 1957г.Ж.Ж. Н. след делбата е притежавала индивидуална собственост върху жилищната сграда, разположена в източната част на парцел ХV-1686 и собственост върху 97 кв.м. ид.ч. от дворното място и това е прехвърлила на Г.и.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№31/09.02.1979г., Д. И. П. и М. Д. Я. са прехвърлили на С. С.И. и съпруга й И.Х. И. собствеността върху притежаван от тях по наследяване, съгласно посоченото в акта, недвижим имот, находящ се в гр.Провадия, съставляващ 104 кв.м. ид.ч. от парцел ХІV-1686, кв.144 по плана на града, целият с площ от 500 кв.м., ведно с 2/3 ид.ч. от жилищната сграда, застроена в северо -западната част на парцела.Към датата на сделката е действащ ЗРП от 1957г.След разпоредителната сделка от 1959г. наследодателката на Д.П. и М.Я. -Й. П. е била собственик на целия парцел ХІV-1686 и на ид.ч. от парцел ХV-1686/собственици на останалите ид.ч. от него са били С.М. и Ж.Ж./, както и е била собственик на другата сграда, обозначена на плана като двуетажна масивна жилищна, в парцел ХV-1686, разположена в североза -падния му край.

Със заповед №3440/11.12.1979г. е одобрен нов ЗРП.При изготвянето на новия план предходният ЗРП-този от 1957г. е приет за неприложен.Няма данни за уреждане на сметките по регулация за отнетите от имота 25кв.м., придадени към съседния от изток парцел, нито за имотни граници са взети тези на бившите парцел ХV-1686 и парцел ХІV-1685.За имотни граници са взети тези по кадастрална основа - одобрен през 1972 КП, по който имот пл.№1686 по предходния КП е заснет като два имота съответно имот пл.№2202 с площ от 230 кв.м. и имот пл.№2203 с площ от 643 кв.м.Вероятно след като през 1959г. С.М. и Ж. Ж. са придобили 195 кв.м. ид.ч. от парцел ХV-1686 е било разпределено ползването между тях и Й. П., като те са поставили на място трайно материализирани граници относно ползваната от тях част от дворното място около двете сгради с площ, приблизително равна на притежаваните ид.ч. като впоследствие тази граници са заснети по КП, а останалата част от бившия парцел ХV-1686 и останалата част от бивш парцел ХІV-1686 са заснети като един имот с пл.№2203/комбинирана скица №2 към СТЕ от 08.01.2014г./. Заснемането, обаче на реална част от имот като самостоятелен такъв по КП не би могло да ги направи индивидуални собственици на тази реална част, заснета като отделен имот, след като те са притежавали ид.ч. от същата.В КП от 1972г. е била допусната грешка, т.к. заснемането не отговаря на действително притежаваните от лицата права, но същият е послужил за основа на новоизготвения ЗРП от 1979г.

С обединяването на четирите имота съответно с пл.№№2200, 2201, 2202 и 2203 в един общ по регулация парцел със ЗРП, одобрен със заповед от м.12. 1979г., е отпаднало действието на предходния РП и е възникнала съсобственост върху целия парцел ХІІ с площ от 1440 кв.м., като частите на съсобствениците по групи /собствениците на всеки от имотите по КП, участващи в парцела/ са се изравнили /парцелът е отреден за 4 етажна сграда, т.е. средноетажно строителство/ по силата на непосредственото отчуждително действие на плана. Съсобственици на имот пл.№2202 и имот пл.№2203 към този момент са били С.М., Г.и, И.и и наследниците на Й.П. за притежа -ваните ид.ч., с които не са се разпоредили.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№33/04.04.1980г., Г.С. Г. и И.А. Г. са дарили на дъщеря си М.Г.Г. придобития от тях с договора, обективиран в н.а.№127/78г. недвижим имот, съставляващ по н.а. 97 кв.м. ид.ч. от имот пл.№1686, кв.144, а съгласно посоченото в акта по новия план на гр.Провадия съставляващ имот пл.№2202, целият с площ от 850 кв.м., ведно с изградената в него жилищна сграда, състояща се от две стаи с открито антре /сградата в източната част на дворното място/.Независимо от посочването в акта на имот пл.№2202, то видно е, че границите и площта съответстват на общите граници и площ на имот пл. №2202 и пл.№2203, т.е. на бившия имот пл.№1686.В акта имотът не е индиви -дуализиран съгласно действащия ЗРП от 1979г., съгласно който план прехвър -лителите са притежавали ид.ч. от парцел ХІІ-2200, 2201, 2202, 2203 и това са прехвърлили.

С договор за покупко-продажба, сключена по реда на ЗСГ, за което е съставен н.а.№172/15.05.1981г., наследниците на Й. П. - М. Димит -рова Я. и Д. И. П. са продали на Й.С. с. и М.Г. с.а ½ ид.ч. и на И.И.Т. и С.И.Т. ½ ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в гр.Провадия, представляващо имот пл.№2203, целият с площ от 500 кв.м./по план имот пл.№2203 е с площ от 643 кв.м./, при съответни граници.Към датата на този договор е съществувал обединеният по регулация парцел ХІІ с площ от 1440 кв.м.Съдът приема, че са били прехвърлени по 250 кв.м. ид.ч. ид.ч. от притежаваните ид.ч. от парцел ХІІ.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№2/05.06.1981г., М.Г. с.а и Й.С. с. са дарили на Г.С. Г. 100 кв. м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Провадия, съставляващо имот пл.№2203, кв.111 по плана на града.Съгласно посоченото в акта праводателите са се легитимирали като собственици с н.а.№172/81г.По идентични съображения съдът приема, че са прехвърлени ид.ч. от притежаваните ид.ч. от общия парцел.

С договор за покупко-продажба, сключен по реда на ЗСГ, за което е съставен н.а.№147/82г., М.Г. с.а е продала на С.Й. Г. придобития от нея с договора, обективиран в н.а.№33/80г., недвижим имот, описан в акта като 97 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№2202, кв.111 по плана на гр.Провадия, цялото с площ от 850 кв.м., ведно с жилищната сграда, състояща се от стая, кухня, изба.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№3/83г., М. Д. Я./наследник на Й.П./ е продала на И.Х. И. недви -жим имот, находящ се в гр.Провадия, съставляващ 1/3 ид.ч. от жилищна сграда, застроена в северозападната част на „парцел с пл.№2203, кв.111, по плана на града”, ведно с 51 кв.м. ид.ч. от парцела, целият с площ от 500 кв.м.Към датата на сделката е действащ РП от 1979г., по който имот пл.№2203, целият с площ от 643 кв.м., е включен в образувания общ по регулация парцел ХІІ.Съдът приема, че волята на страните е била да се прехвърли ид.ч.-51 кв.м. ид.ч. от притежаваната ид.ч. от имота, ведно с 1/3 ид.ч. от сградата, от която останалите 2/3 ид.ч. са били прехвърлени с договора, обективиран в н.а.№31/79г.С цитираните договори И.Х. И. и С. С.И. са се легитимирали като собственици на 155 кв.м. ид.ч. от дворното място и цялата жилищна сграда, изградена в северозападната част на дворното място.

С договор за покупко-продажба, сключен по реда на ЗСГ, за което е съставен н.а.№2/84г., Х.Н. с.а е закупила от наследниците на С.М. 98 кв.м. ид.ч., включени в имот пл.№2202, 2203, кв.111, ведно с изградените в дворното място къща от две стаи, антре, тоалет и стопанска постройка /имотът съставлява делът на С.М., придобит чрез делбата от 1978г., сградата е разположена в североизточната част на дворното място/. Сделката е сключена при действието на ЗРП от 1979г., когато тези имоти са включени в общия по регулация парцел ХІІ.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№179/89г., М.Г. Стоянова и съпругът й Й.С. с. са дарили на бащата на първата Г.С. Г. останалите притежавани от тях 150 кв.м. ид.ч. от дворното място, придобити с н.а.№172/81г., описано в акта като ид.ч. от празно дворно място, включено в парцел ХІІ-2203/другите 100 кв.м. ид.ч. са прехвърлени на същия приобретател с н.а.№2/81г./.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№147/90г., С.Й. Г. и съпругата му М.Б. Г. са дарили на децата си Т.С.Й. и Ю.С.Й. придобитият от тях с договора, обективиран в н.а.№147/82г., недвижим имот, описан в акта като 97 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№2202, кв.111 по плана на гр. Провадия, цялото с площ от 850 кв.м., за което е отреден парцел ХІІ, ведно с построената в дворното място жилищна сграда/жилищната сграда, разположена в източната част на дворното място/.

По реда на ЗТСУ ЗРП от 1979г. е изменен със заповед №378/16.09.1992г. на кмета на община Провадия.Парцел ХІІ-2200, 2201, 2202, 2203 е разделен на два парцела съответно парцел ХVІ, отреден за имот пл.№2202 и за имот пл.№2203, с площ от 873 кв.м. и парцел ХV, отреден за имот пл.№2200 и имот пл.№2201. Предходният план не е бил приложен - няма данни за изплащане на суми за обезщетения между съсобствениците на обединения по регулация парцел ХІІ /заплащане на обезщетение от съсобственика с по-малко имотно участие на този с по-голямо такова/, нито за извършване на предвиденото по плана застрояване. За имотни граници при изменението са взети предвид тези по кадастрална основа от 1972г., а не тези по РП от 1979г.

С договор, обективиран в н.а.№49/97г., Г.С. Г. и И.А. Г. са прехвърлили на въззивницата М.Г. с.а /към датата на сделката същата не е била в брак - видно от представените удостоверения, издадени съответно от ПРС и от Община Варна, бракът й с Й.С. с. е прекратен на 19.09.1989г., а вторият й брак е сключен на 14.02.2005г./ 250 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Провадия, съставляващо имот пл.№2203, за който съвместно с имот пл. №2202 е отреден парцел ХVІ-2202, 2203, кв.111, ведно с построените в южната част на това дворно място къща, навес, баня и тоалет.Легитимирали са се като собственици с горецитираните н.а.№2/81г. и н.а.№179/89г.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№72/98г., И.Х. И. и С. С.И. са прехвърлили на въззиваемите Х.И.Х. и В.А.Х. 155 кв.м. ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ ХVІ-2202, 2203, ведно с построената в северната част/сградата в северозападната част на дворното място/ на дворното място двуетажна жилищна сграда.Леги -тимирали са се като собственици с горецитираните н.а.№31/79г. и н.а.№3/83г.

Видно от представеното удостоверение за наследници Х.Н. С./приобретателката по н.а.№2/84г./ е починала на 15.03.2000г., като нейни наследници по закон, низходящи, са въззиваемите Б.М.Б. и Т.М.Б., наследили при равни квоти притежавания от Х. с.а недвижим имот.Твърденията на въззиваемите за придобиване на още 100 кв.м. ид.ч. от парцела чрез владение на реална част от 100 кв.м. с присъединяване владението на правдателката им съдът приема за неоснователни.Показанията на водения от тях свидетел Г.Г. са спорадични- „посещавал имота преди 20-30 години и преди 2 години”, същият не е познавал Х.С. и не я е виждал в имота, виждал е, че Б.Б. сее зеленчуци в него и има овощни дървета, не познава останалите собственици.Независимо от горното, дори и да се приеме, че наследодателката на въззиваемите е владяла за себе си 100 кв.м. реална част от парцела, горното не би могло да доведе до придобиване на собственост върху 100 кв.м. ид.ч. от същия.При действието на ЗТСУ - чл.59 е въведена забраната за придобиване по давност на реална част от парцел, но нормата е тълкувана в смисъл и, че е недопустимо владението на реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на съответна ид.ч. /тълкуването е извлечено от нормата на чл.181, ал.3 от ЗТСУ относно давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ/, като в настоящия случай се твърди, че владението е започнало от 1984г., т.е. при действието на ЗТСУ.Действащият след ЗТСУ благоустройствен закон-ЗУТ също не предвижда възможност за при- добиване на собственост върху ид.ч. от парцел чрез владение върху съответната реална част от него.Предвидена е възможност - чл.200 от ЗУТ за придобиване на реална част от УПИ, но само ако тази част отговаря на съответните изисквания за размери по чл.19 от ЗУТ.

С договор за покпуко-продажба, обективиран в н.а.№97/07г., Ю. С. Й. и Т.С.Й. са продали на въззиваемия Б.М.Б. /към датата на сделката същият не е бил в брак-видно от представеното удостоверение, издадено от Община Провадия, същият е със семейно положение „разведен”, считано от 31.12.2005г./, придобитият с цитирания договор за дарение недвижим имот, описан в н.а.№97/07г. като 97 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 225 кв.м., съставляващо имот пл.№ 2202, изцяло включен в УПИ ХVІ-2202, 2203, кв.111 по плана на града, ведно с построената в югоизточната част на имот пл.№2202 жилищна сграда.

Съгласно разясненията, дадени в ТР №3/11г., с изтичане на сроковете по §8 от ДР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени регулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулацинни парцели се прекратява автоматично.Съгласно СТЕ няма данни да са били заплащани обезщетения по повод образувания с изменението на плана от 1992г. общ по регулация парцел ХVІ-2202, 2203 и съобразно отпада-нето на отчуждителното действие на плана би следвало собствеността на страните да се възстанови в границите преди регулационния план или в настоящия случай върху имот пл.№2202 и имот пл.№2203 по КП от 1972г., доколкото при изготвянето на този план от адм.орган е прието, че предходните ЗРП също не са приложени.Заснемането на имотите по този план, обаче, както се изложи, не отговаря на действителните права на страните, защото имот пл.№2202 към датата на заснемането му като самостоятелен имот по КП от 1972г. не е бил индивидуална собственост на С.М. и Ж.Ж., а е бил притежа- ван в съсобственост с наследниците на Й.П., като представляващ реална част от парцел ХV-1686 и по идентични съображения имот пл.№2203 не е бил индивидуална собственост на наследниците Й.П., а е бил съсобствен в частта му, представляваща реална част от парцел ХV-1686, със С.М. и Ж.Ж..При изработването на ЗРП от 1979г., след като е прието, че ЗРП от 1957г. не е приложен, за имотни граници е следвало да бъдат приети границите на имота отпреди този план, когато той е съставлявал един цял имот.Така и впоследствие страните са сключвали разпоредителни сделки с ид.ч. от цялото дворно място, като независимо от различните номера на имотите, които са посочвани в актовете,описаните граници и площи съответстват на тези на цялото дворно място.Предвид изложеното относно грешката в заснемането на имот пл.№2202 и пл.№2203 съдът приема, че след отпадане на отчуждителното действие на изменението на ЗРП от 1992г. собствеността на страните не е концентрирана съответно в имот пл.№2202 и в имот пл.№2203, а същите са съсобствени между тях при съответните горепосочени ид.ч. от цялото дворно място така, както са посочени в цитираните н.а.

Видно от същите и от представените скици е, че в дворното място са изградени четири жилищни сгради, от които тази, разположена в южната част, индивидуална собственост на М.Г., обозначена на плана като масивна жилищна, тази, разположена в северозападната част индивидуална собственост на Х. и В. Христови в условия на СИО/на партерния етаж е разположен магазин, собственост на трето на процеса лице, съгласно представения договор от 09.03.2000г./, обозначена на плана като двуетажна масивна жилищна, тази, разположена в североизточната част, индивидуална собственост на Т.Б. и Б.Б. като наследници на Х.С. при равни квоти, обозначена на плана като масивна жилищна, и тази, разположена в източната част индивидуална собственост Б.Б., обозначена на плана като полумасивна жилищна.Въззиваемите И.И.Т. и С.И.Т. притежават ид.ч. от дворното място, придобити съгласно цитирания н.а.№172/81г., като не притежават сграда в него.Предвид горното и дворното място не съставлява обща част в хипотезата на т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, т.к. не всеки собственик на ид.ч. от земята притежава индивидуална сграда.Независимо от горното съдът приема, че делбата на процесното дворно място е недопустима предвид следното.В реше -ния, постановени по реда на чл.290 от ГПК, формиращи задължителна съдебна практика, а именно решение №476/07.03.2013г., постановено по гр.д.№56/12г. по описа на ВКС, І гр.о., и решение №87/07.07.2011г., постановено по гр.д.№ 825/10г. по описа на ВКС, ІІ гр.о., е прието, че при действието на ЗУТ е отпад -нало тълкуването, дадено в ППВС №2/82г., основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 от ЗТСУ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти индивидуална собственост на съсобствениците на терена/хипотезата не е налице в настоящия случай, т.к. Т. не притежават сграда/ или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ.Видно от заключението на СТЕ, както и от приложената на л.98 от делото на ВОС скица, извадка от застроителната част на действащия понастоящем за територията ПУП е, че процесното дворно място е отредено по план за нискоетажно строителство.Съгласно нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ в тази хипотеза съсобствениците на дворното място Т., които притежават ид.ч. от земята могат да строят и без да се изисква съгласието на останалите съсобственици на земята, т.к. всички останали съсобственици на дворното място са реализирали строителство в имота/всеки притежава индивидуална жилищна сграда/.От друга страна с оглед площта и лицето на дворното място е невъзможно разделянето му на толкова самостоятелни имота, колкото са групите съсобственици и съответно обособяването на отделен имот за всеки от тях.С оглед гореустановеното и съобразно разясненията, дадени в ППВС №2/82г. и цитираните решения на ВКС, съдът приема, че делбата на дворното място е недопустима, предвид което и предявеният иск с пр.осн. чл.34 от ЗС следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №97/10.04.2013г., постановено по гр.д.№818/10г. по описа на ПРС /в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка - съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотиви, че искът се отхвърля и по отношение на ответницата Т.М.Б./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: