Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.
Варна, 11.03.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
КОНСТАНТИН
И.
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 3331 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по
подадена от Т.П.И. ЕГН ********** ***, жалба срещу решение №126/30.07.2013г. по
гр.д. №1174/12г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу В.И.Т., ЕГН **********,***,
иск за прогласяване за нищожен на договор за продажба на дворно място,
находящо се в гр. Девня, ул. Райко Даскалов №25, с идентификатор №
20482.501.1980 и дворно място находящо се в гр. Девня, ул. “Р. Даскалов” № 25,
дворно място с идентификатор № 20482.501.1108, заедно с построената в него
жилищна сграда, който договор е обективиран в нот.акт № 106, том VІІІ, рег. №
3918, дело № 1064/09 г. на Нотариус Ал. Н. с район на действие ДРС, като
сключен във вреда на представлявания.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като въпреки че се е установило знанието на въззиваемия
за условията на сключения между въззивницата й сина му предварителен договор, Т.
е прехвърлил собствеността върху имота сам на себе си на значително по-ниска от
посочената в предварителния договор цена. Въпреки че на същия са били известни
условията и цената, при които е следвало да се разпорежда с имота като
пълномощник, то той е продал имота на различна цена. Твърди се, че ВРС не е
допуснал свидетел-синът на ответника, който да установи обстоятелствата, че
ответникът е знаел за условията по предварителния договор и въпреки това е
продал имота на себе си на различна цена. Сочи се, че с това свое поведение ВРС
е препятствал доказването на претенцията от ищцата. Във въззивната жалба
изрично свидетел не е поискан, а е представен препис от поротокола по делото за
прогласяване нищожността на сделката, по което свидетел е разпитан.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от В.Т.- въззиваема
страна в производството. Същият оспорва жалбата и излага, че решението следва
да бъде потвърдено. Сочи, че доколкото пълномощникът е договарял сам със себе
си, то и не е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД, съобразно която е необходимо
наличието на трето лице, с което да се договаря във вреда на представлявания.
Само на това основание- че трето лице по сделката няма, искът е неоснователен.
Сочи се, че не е налице вреда.
По предмета на така предявения установителен иск се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба, предявена в хода на гр.д. № 1121/12г. по описа
на ДРС, отделена впоследствие от цитираното гр.д. и образувана в гр.д. №
1174/12г. по описа на ДРС Т.П.И. твърди, че с А. И. на 20.10.2009 г. е сключила
предварителен договор за покупко-продажба на дворно място, находящо се в гр.
Девня, ул. „Райко Даскалов” №25, поземлен имот с идентификатор № 20482.501.1980
и дворно място, находящо се в гр. Девня, ул. „Райко Даскалов” №25, поземлен
имот с идентификатор № 20482.501.1108 заедно с построените в него жилищни сгради.
С допълнителни споразумения от 01.11.2009 г. и 17.11.2010 г. са предоговаряли
условията на продажбата. Ищцата получила сумата общо от 6 500 лв. С анекс
от 17.11.2010 г. уговорили окончателната сделка с А. В. И., като по негово
искане изготвили пълномощно на баща му В.И.Т., с право същият да прехвърли
собствеността върху имотите при условията на договора, като се уговорили, че
сумата за доплащане ще бъде платена на ищцата Т.И. при изповядване на сделката
пред нотариус. В последствие ищцата разбрала, че упълномощеният се е разпоредил
с имотите й, за което е съставен НА № 106, том VІІІ, рег. № 3918, дело №
1064/2009 г. на Нотариус Ал. Н., с район на действие ДРС. Ищцата твърди, че
представлявана по сделката от ответника, който договарящ сам със себе си е
придобил имота на цена, явяваща се приблизително четири път по-ниска от
действителната такава /уговорена по предварителния договор/. Счита, че
ответника е действал във вреда на упълномощителя продавайки имота на неизгодна
цена. Затова и е предявила срещу В.И.Т. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД
вр.чл.26 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 106, том VІІІ, рег. № 3918, дело № 1064/09 г. на Нотариус
Ал. Н., с район на действие ДРС, поради споразумяване във вреда на
представлявания.
Ответникът В.Т. оспорва предявения иск. Твърди, че с ищцата е
водил преговори за закупуване на имота за сумата от 12 404 лв. Тъй като не
е разполагал с цялата сума, уговорката е била след получаване на кредит от
ответника и плащането на ищцата, същата да му изготви пълномощник при нотариус,
за да си прехвърли сам имота. Изтеглил е кредит в размер на 10 000 лв. от
“Банка ДСК” АД, след което ги е предал на сина на ищцата пред банката и са
отишли при нотариус, където П. го е снабдила с пълномощно. Подписала е и
декларации за продажбата като впоследствие ответникът е предприел всички
действия за извърши продажбата на имота сам на себе си. Сочи, че искът с правно
основание чл.40 ЗЗД е неоснователен, тъй като е налице слИ.е на представителя и
третото лице, следователно и доколкото няма три страни по сделката, то и няма
как да е осъществен фактическия състав на правната норма. Моли искът да бъде
отхвърлен.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №178 том ІІІ рег.№
3964 дело № 466 от 23.06.2008г. на нотариус В.М. С.К.П. е продал на Т.П.И. дворно място, находящо се в гр.Девня, ул.
Райко Даскалов № 25, съставляващо УПИ Х-572, в кв.71 по плана на гр.Девня и
дворно място, находящо се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25, съставляващо УПИ
V-572, в кв.71 по плана на гр.Девня.
Видно от приложения като доказателство към първоначалната искова
молба предварителен договор от 20.10.2009г., сключен между Т.П. и А. В. И. е,
че първата се е задължила да продаде на И. двата недвижими имота, притежавани
от същата по силата на НА №178/2008г., а именно дворно място, находящо се в
гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25, съставляващо УПИ Х-572, в кв.71 по плана на
гр.Девня и дворно място, находящо се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25,
съставляващо УПИ V-572, в кв.71 по плана на гр.Девня, ведно с всички подобрения
в имотите. Уговорената крайна дата за сключване на окончателния договор е
19.12.2009г. Уговорената цена е 30 000 лв., от които 4 000 лв.
задатък, платим при сключване на договора и 26 000 лв., платими при
изповядване на сделката. Капарото е заплатено, видно от направеното
удостоверяване в предварителния договор, имащо характера на разписка. С
последователни анекси от 20.10.2009г. и от 01.11.2009г. страните са увеличавали
размера на капарото с още 1 000лв. и респективно още 1 500лв., за
които суми общо в размер на още 2 500 лв. е налице отбелязване в анексите,
че са заплатени от купувача.
По раздел ІІІ т.4 от договора страните са се уговорили, че
продавачът се задължава да издаде в полза на купувача или на посочено от него
трето лице пълномощно, по силата на което същият да действа в качеството си на
упълномощен да прехвърли собствеността върху имотите при условията на настоящия
договор.
С нотариално заверено пълномощно от 04.11.2009г. на нотариус с
район на дейност ДРС, рег. №465 В. М. на подписа под № 5912 и съдържание под № 5913, том 2 №39
Т.П.И. е упълномощила В.И.Т. да продаде, дари или замени следните недвижими
имоти: дворно място, находящо се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25,
съставляващо УПИ Х-572, в кв.71 по плана на гр.Девня и дворно място, находящо
се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25, съставляващо УПИ V-572, в кв.71 по
плана на гр. Девня. Т. е упълномощен да представлява ищцата пред Нотариус при
продажбата, дарението или замяната на описаните имоти, да получи продажната
цена и да договаря сам със себе си и с лица, които той представлява.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №106 том VІІІ рег.№
3918 дело № 1064 от 10.12.2009г. на нотариус В.М., В.И.Т., като пълномощник на Т.П.И., е продал на В.И.Т. два недвижими имота, както
следва: дворно място, находящо се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25,
съставляващо УПИ Х-572, в кв.71 по плана на гр.Девня и дворно място, находящо
се в гр.Девня, ул. Райко Даскалов № 25, съставляващо УПИ V-572, в кв.71 по
плана на гр.Девня за сумата от общо 12 403,20 лв. за двата имота. Цената
представлява сбор от цените за двата имота- 5 281,30 лв. за първия имот и
7 121,90 лв.- за втория имот, които са и техните данъчни оценки към
момента на продажбата.
Ангажирани са и гласни доказателства, които съдът ще коментира
при обсъждане на спора по същество.
По така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.40
ЗЗД вр. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Цитираната правна норма
повелява, че ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят
във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. Законодателят вменява на представителя и нормативно
задължение, което безспорно намира основанието си в принципа за съблюдаване на
морала и добрите нрави, да действа в интерес на упълномощилото го лице. Хипотезата
на чл. 40 ЗЗД предпоставя
осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на
упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.
Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми,
в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната
икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано
обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с
увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между
упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага
недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се
на тази недобросъвестност следва да я установи. Установяването на тази втора
предпоставка обаче е необходимо, само когато е налице трето лице по сделката,
т.е. изключая случаите когато представителят е договарял сам със себе си. По
подразбиране тогава е необходимо да се установи обстоятелството, че самият
упълномощен недобросъвестно е упражнил правата си по договора, действайки не в
интерес на представлявания, а в свой или в интерес на трето лице. Няма пречка и
основание да се приеме, че когато увреждащата сделка е с участието на
пълномощника и като купувач, то нормата на чл.40 ЗЗД няма приложение.
Законодателят не може да дава по-голяма защита на придобитите от пълномощника
от увреждаща упълномощителя сделка права, отколкото правата на трето за
сделката лице. / в този смисъл са Решение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 3657/2008 г., IV г. о., ГК Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1208/2009 г., III г. о., ГК/.
Затова и възраженията на ответника в горния смисъл за
неоснователност на иска предвид неприложимостта на нормата на чл.40 ЗЗД поради
липса на трето по сделката лице са неоснователни.
Няма спор, че между въззивницата и А. И.-син на ищеца, е сключен предварителен
договор на 20.10.2009г. за продажба на двата процесни имота като уговорената
цена е в размер на 30 000 лв. Спорно е било между страните дали ответникът
е знаел за така постигнатата между сина му и П. уговорка. Съдът намира горното
за установено предвид събраните гласни доказателства.
Показанията на св. И.,
показанията на който, макар и в близки родствени отношения с въззиваемия,
следва да бъдат кредитирани по делото като обективни и преки, непротИ.речащи и
на ангажираните писмени доказателства. Свидетелят установява, че той е
договарял със сина на въззивницата да закупят имота на последната. Уточнява, че
този имот е бил собствен на свидетеля, но поради материални затруднения се е
наложило да се разпореди с него. Сочи, че със сина на Т. се е договарял в
присъствието на баща си да купят къщата, но на изплащане като баща
му-въззиваемия, който е разбирал от СМР, се е наел да оправи разни довършителни
неща, които да се приспаднат от цената. Свидетелят сочи, че предварителният
договор е направен и сключен с Т.. Бащата на свидетеля е бил там и е знаел за
какво се договарят, както и каква е уговорената по договора цена. След десетина
дни въззиваемият е започнал да иска свидетелят да го снабди с пълномощно за
продажба на къщата, тъй като се е притеснявал, че ще работи и ще прави
довършителни работи, а сигурност, че ще им прехвърлят къщата, няма.
Въззивницата е подписала пълномощно като са се договорили, че прехвърлянето ще
стане след изплащане на цената. Пълномощното е било на името на В.Т., тъй като
последният е искал от сина си така. Свидетелят сочи, че е имал и проблеми с
институциите и нямал средства, поради което и сам е поискал пълномощното да не
е на негово име. Предварителният договор е сключен от свидетеля, тъй като той е
договарял първо с И.-син на Т., с който са били приятели. Свидетелят е бил там
при подписване на пълномощното- той сам е закарал баща си при нотариуса.
Твърди, че е плащал вноските за къщата, а баща му е знаел за подписаните анекси
за увеличаване на капарото. Сочи, че баща му е бил в течение на всички промени
по предварителния договор, тъй като постоянно е присъствал. Твърди, че
ежедневно са били заедно с Т. в процесния имот. Свидетелят е узнал за
прехвърлянето, когато е спрял да плаща вноските по предварителния договор и е
решил да върнат пълномощното, тъй като не може да изпълни уговорките за
плащане. Сигурен е, че баща му не е плащал никакви други суми на въззивницата,
а всички пари са платени от свидетеля по предварителния договор.
Свидетелят И. И., син на
въззиваемия Т., също сочи, че знае от баща си и брат си /св. А. И./, че
последните са искали да закупят къщата от Т., в която да живеят заедно. Знае,
че са сключили предварителен договор брат му и продавачката. Баща му е бил
запознат, тъй като е присъствал винаги при разговорите. Свидетелят лично не
знае каква е била договорената цена. Сочи, че няколко дни след предварителният
договор баща му е започнал да притиска брат му- А. И., продавачката да му
направи пълномощно за къщата. Пълномощното е било направено на името на Т.,
защото последният е искал така. Когато св. И. не е можел вече да заплаща
вноските за къщата, е помолил св. И. И. да му помогне, но последният също е
нямал възможност. Тогава А. е казал, че трябва да върнат пълномощното на
хората, защото не могат да плащат повече. Въззиваемият Т. е успокоил синовете
си, че къщата вече е на негово име и никой не може да им я вземе. И двамата
свидетели твърдят, че са били в добри отношения с въззиваемия към момента на
сделката, както и след това. Между първия св. А. И. и баща му отношенията са се
влошили едва след завеждане на делото. Събраните други гласни доказателства –
св. М. Д. и И.И., съдът намира, че не успяват да опровергаят установеното. На първо място, тези свидетели нямат преки и
непосредствени впечатления, а разказват споделеното им от въззиваемия, че сам
си е купил и заплатил къщата. От друга страна, показанията на тези свидетели не
опровергават обстоятелството, че Т. е знаел за уговорените условия по
предварителния договор, както и че цената не е заплатена.
Съдът намира, че показанията на свидетелите А. и И. И.ови,
независимо че последните са синове на въззиваемия, следва да бъдат кредитирани
по делото, тъй като освен че са преки и непосредствени, те са и обективни и
непротИ.речиви на останалите доказателства по делото. Същите и при съвкупния
анализ на приложения по делото предварителен договор, а именно раздел ІІІ т.4 от същия, установяват по
безспорен начин твърденията на въззивницата, че именно във връзка със сключения
със сина на въззиваемия Т.- А. И., предварителен договор е издадено
пълномощното в полза на Т.. При съобразяване на обстоятелствата и във времево
отношение се установява, че показанията на свидетелите са обективни и непротИ.речиви.
Предварителният договор, в който изрично е предвидена възможността пълномощното
да е както на купувача, така и на трето, посочено от него лице, е сключен на
20.10.2009г., а пълномощното е издадено на 04.11.2009г. на името на
въззиваемия. Предвид това и съдът като съобрази непротИ.речИ.стта между гласни
и писмени доказателства, близката родствена връзка между купувача по
предварителния договор и въззиваемия, както и последователност на действията на
въззиваемия във времево отношение, намира, че Т. се е снабдил с пълномощното от
04.11.2009г. на основание раздел ІІІ т.4 от предварителния договор, сключен
между сина му и въззивницата. Цитираният текст изрично предвижда, че
пълномощникът следва да действа при продажбата на имотите като съблюдава
условията на предварителния договор. Ввече се установи по безспорен начин обстоятелството,
че Т. е бил наясно с всички уговорки по договора, включително и цената по
същия. Именно във връзка с ремонтите на имота същият е поискал да му бъде
издадено пълномощното като гаранция, че впоследствие имотът ще бъде прехвърлен.
Същият е знаел и че цената по договора, както е уговорена между сина му и
въззивницата, не е платена. Въпреки това се е разпоредил с процесните недвижими
имоти за цена от 12 403,20 лв., която е около три пъти по-малка от
уговорената. Вярно е, че в даденото в
полза на пълномощника пълномощно е посочено, че същият може да се разпорежда с
имота, включително и да го дари, както и да договаря сам със себе си и получи
продажната цена. Горното обаче не може да бъде основание за нарушаване на
основен принцип, а именно при извършване действия от името на упълномощеното
лице, пълномощникът да не накърнява интересите му. Обстоятелството, че
упълномощаването е и за дарение, няма отношение към преценката за наличието на
намерение на представляващата прехвърлителя, действаща и за себе си, за
увреждането на последния. Правните последици на договорите за дарение и за
продажба са различни, изразяващи се най-общо в закрилянето от закона на
интересите на надарения в по-ниска степен от тези на получилия възмездна
престация. Следователно и има касателство при преценка до каква степен е налице
увреда имуществото на представляваното лице- дарител/продавач. С
упълномощаването е дадена възможност на представителя да избере да осъществи
едната от двата вида сделки /само едната от които /дарението/ е фактически
увреждаща като намаляваща имуществото на дарителя/, като, действайки в интерес
на представлявания по силата на чл. 40 от ЗЗД,
съобрази избраната с условията за нейната валидност. При липсата на посочени от
упълномощителя параметри на продажбата спазването на тези условия се обуславя и
от уговарянето от представителя на цена на имота в съответствие с
действителната му такава. / в този смисъл решение №934 от 13.09.2010г. на ВКС
по гр.д. №3657/2008г. на ІV г.о./ В настоящият случай продажната цена е
данъчната оценка на имотите, която обаче е в пъти по-ниска от уговорената по
предварителния договор цена, която следва да се приеме и за действителна цена
между страните, доколкото се установи, че въззиваемият е знаел за нея и
съобразно предварителния договор е следвало да я съблюдава при упражняване
правата си по пълномощното. Затова и въпреки че в пълномощното е дадено
съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от
упълномощителя конкретните условия за това, "уговарянето", т. е.
определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е три
пъти по-нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства
представителя-купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач,
т.е. такава сделка е с увреждащ последния характер. А обстоятелството, че
едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и
пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и
също лице - представителя-купувач, е израз и на намерението му за увреждане на
упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД
запрещава. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на
продавания имот определя сделката като сключена при тежък конфликт на интереси,
което е в протИ.речие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, обуславящо нейната
нищожност. Доколкото са установени и двете предпоставки на чл.40 ЗЗД настоящият
състав намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесната
сделка поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в разпореждане от
страна на въззиваемия, действащ като пълномощник на въззивницата, във вреда на
последната, е основателен и следва да бъде уважен. Решението на ВРС следва да
бъде отменено.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
и предвид направеното искане от въззивницата въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати разноски, направени и пред двете инстанции- 936 лв. пред ВРС
съобразно представения списък и 248 лв., заплатена пред ВОС държавна такса. Искането за
присъждане на държавна такса над този размер, както и за адвокатско
възнаграждение пред ВОС, следва да бъде оставено без уважение, тъй като
доказателство за заплатена над 248 лв. държавна такса няма, както и такива за
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№126/30.07.2013г. по гр.д. №1174/12г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен
предявения от Т.П.И. ЕГН **********,*** против В.И.Т. ЕГН **********,***, иск за прогласяване за нищожен на договор за
продажба на дворно място находящо се в гр. Девня, ул. Райко Даскалов №25,
дворно място с идентификатор № 20482.501.1980 и дворно място находящо се в гр. Девня
,ул. Р. Даскалов № 25, дворно място с идентификатор № 20482.501.1108, заедно с
построената в него жилищна сграда, обективиран в нот.акт № 106, ТОМ VІІІ, рег.
№ 3918, дело № 1064 / 09 г. на Нотариус Ал. Н. с район на действие ДРС, като
сключен във вреда на представлявания, както и е осъдена И. да заплати разноски
на Т., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 40 от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договора за покупко-продажба на недвижими имоти,
предмет на нот.акт № 106, ТОМ VІІІ, рег. № 3918, дело № 1064/09 г. на Нотариус
Ал. Н. с район на действие ДРС, с който Т.П.И. ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощника си В.И.Т. ЕГН **********,***, продала на В.И.Т.
ЕГН **********,***, дворно място с площ
от 690 кв.м. по документ за собственост, а по скица 721 кв.м., находящо се в
гр. Девня, ул. Райко Даскалов №25, с идентификатор № 20482.501.1980, стар
идентификатор №572, парцел Х-572, и дворно място с площ от 525 кв.м., а по
скица с площ от 555 кв.м., находящо се в гр. Девня, ул. “Р. Даскалов” № 25, с
идентификатор № 20482.501.1108, стар идентификатор №572, парцел V-572, заедно с
построената в него жилищна сграда- еднофамилна с РВП от 61 кв.м. с
идентификатор 20482.501.1108.1, за сумата от 12 403,20 лв., поради
накърняване на добрите нрави, изразяващо се в договаряне от Валечко Т. като
пълномощник на прехвърлителя Т.И. и сам със себе си във вреда на упълномощителя
И. предвид уговорената по-ниска от действителната цена за имота, по предявения
от Т.П.И. срещу В.И.Т., иск.
ОСЪЖДА В.И.Т. ЕГН **********,***,
да заплати на Т.П.И. ЕГН **********,***, сумата
от 1 184 /хиляда сто осемдесет и четири лева/, представляваща общо
направените пред двете инстанции разноски- 936 лв. пред ВРС и 248 лв. пред ВОС,
на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: