Р Е
Ш Е Н
И Е
№______________
гр.Варна, 24.02.2014г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА-мл.с
при секретаря Е.И. като разгледа
докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д.№3263 по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалби: І. от Г.Д.Г., чрез
пълномощника адв. К.М. и ІІ. От адв. Н., в
качеството му на пълномощник на третите лица-помагачи О.А.М., В.Ц.М. и Л.А.М., срещу решение №3845/31.07.2013г., постановено по гр.д.№9601/2008г. на ВРС, с което е отхвърлен иска
на въззивника с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална
част от недвижим имот с площ от 103 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Заменхоф”
№42, представляващ имот №801 по плана на 7-ми микрорайон на гр.Варна и
въззивника е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 210лв.
В жалбата си
Г.Д.Г. твърди, че решението е неправилно, постановено в
противоречие със закона, при съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда за
недоказаност на фактическия състав на чл.108 ЗС се дължат на погрешно установяване
на фактическата обстановка по спора и липсата на съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства. Необоснован и немотивиран е извода, че липсват данни
за местоположението и границита на имота, предмет на АДС №12525/75г. и на
отчуждените от М. З. ид.ч. от имота. Съдът не е обсъдил
представените по делото: скица за отчуждаване №177/75г., съгласно която
процесната част попада в имота, отреден за отчуждаване от Г. Златев;
заключението на вл. Попова, според което имотите, посочени в АДС№1508/56г.
припокриват изцяло имот с пл.№ 7 от КП 1965г., посочен в скицата за
отчуждаване.
Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира присъждане
на разноските по делото.
О.А.М., В.Ц.М. и Л.А.М.
навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. От
доказателствата по делото безспорна се установява, че 1/3 ид.ч. от имота е
придобит по реституция през 1999г. от праводателите на жалбоподателите, като
със заповед №2142/15.10.1999г. на Областен управител на област с
административен център Варна имота е отписан от актовите книги. Останалите
ид.ч. от имота са придобити от тях чрез прекратяване на съсобствеността със
Държавата през 2006г. На 30.05.2007г. е извършено трасиране на имота и
владението е предадено на ищеца. Излагат още, че Стефан Златев е владял 2/3
ид.ч. от имота до тяхното отчуждаване през 1975г. Претендира се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен и присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемите страни,
чрез адв. Ж., в качеството му на пълномощник са депозирали писмен
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на въззивните жалби.
Претендират потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Въззивните жалби са подадени в
срока по чл.259 от ГПК и са допустими.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното: Пред ВРС е предявен иск от Г.Д.Г., срещу П.А.С., Д.А.Л. - граждани на Израел, Н.Б.Л.,
гражданин на Република Турция, Н. А. Л., английски поданик за осъждането на
ответниците да предадат владението на реална част от недвижим имот с площ от 103 кв.м., находящ се в
гр. Варна, ул.„Заменхоф”№42, представляващ имот №
801
по плана на 7- ми микрорайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор № 10135.1506.544
по КК и КР на гр. Варна, с граници: част от имот № 801, път, от две страни
имот № 802,
идентична с парцел VІб по РП от 1953 год., на основание чл.108 от ЗС.
В исковата молба се
твърди, че по
силата на договори за покупко –
продажба, сключени с О.А.М., В.Ц.М. и Л.А.М., обективирани в
НА № 64/2006г. и НА № 143/2007г., ищецът е собственик на дворно място с площ
по скица от 166 кв., а по документ за собственост – 128 кв. м., съставляващо ПИ № 801 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, находящ се
в гр. Варна, ул.”Заменхоф”№42. Твърди също, че ответниците не са собственици на
процесния имот на основание приключила реституционна процедура, тъй като
спорната реална част, идентична с парцел VІб по РП от 1953 год. не е била
собственост на техния наследодател към момента на одържавяването. Имота се владее от
ответниците.
Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен. Излгат, че имотът е бил отчужден
от наследодателят им на основание ПМС № 219/ 1953 год., като
правото им на собственост е възстановено по реда на ЗВСВОНИ. Възстановеният
имот е отписан от книгите за държавна собственост, ответниците са въведени във
владение на имота, като същият представлява имот с пл. № 5, идентичен с парцели V,VІб и ХІ по РП от 1953 год. В условията на евентуалност твърдят, че се придобили собствеността
на основание давностно владение, упражнявано в периода
22.09.1993 год. – 22.09.2013 год.
Третите лица помагачи – О.М., В.М. и Л.М. оспорват твърдението на
ответниците, че процесният имот е отчужден от наследодателят им, а в
последствие- възстановен по реда на ЗВСВОНИ. Сочат, че общият им наследодател
– С. Г. З. е владял процесния
имот до 1975 год., когато е отчужден за обществени
нужди по ЗП. Оспорват и твърдението за придобиване на имота по давност на основание владение за периода от 22.09.1993 год. до 22.09.2003 год., тъй като през този период имотът е бил
даржавна собственост и давност не би могла да тече, поради нормативна забрана.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, взе предвид становищата на страните и приложимите към спора
нормативни актове, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по
гр.д.№9601/2008г. на ВРС НА № 120/2006г. и НА № 22/2007г. се
установява, че Л.А.М. продава ½ ид. Част от дворно място цялото с площ от 128 кв. м, съставляващо ПИ № 801 по плана на 7- ми м. р. на гр. Варна, с адрес
гр. Варна, ул.”Заменхоф”№42, при граници – ПИ № 800, улица и ПИ №802*.на Г.Д.Г.;
О.А.М. и В.Ц.М. продават на Г.Д.Г. ½ идч. от същия имот.
От
прилаженото на л.162 от делото на ВРС Удостоверение № І-516/23.04.2004г. се установява, че законни наследници на Мирянка Николава Златева/п. На 26.04.1969г./, а
и на нейния син – Стефан Г. Златев/п. 1975г./, са О.А.М. и Л.А.М.
От представеното
заверено копие от решение от 17.08.1948г. се установява, че в
ползана Държавата от Миряна Георгиева Златева е отчуждена 1/3 ид.част от
магазия, находяща се в гр.Варна, ул.”Левски” №38, при съседи: Димитър Ставриди,
Исмаил Ибрахим и ул.”Левски”.
Видно е от
представеното по делото заверено копие на АДС № 01162/№1858/23.10.1951г., 1/3
ид. Част от имот, бивша собственост на М. Г. З.,
1/3 ид.ч. от масивна едноетажна магазия, със застроена площ от 95 кв.м.,
находящ се в гр.Сталин, ул.”Левски” №42, при граници: ул.”Левски”, от две
страни Н.Л. и С. А.,
с площот 1128 кв.м. в кв.108.
Със Заповед № 139/ 25.01.1975
год.
на ИК на Варненски градски народен съвет, в полза на
Държавата са отчуждени 2/3 ид.ч. от имот, находящ се на ул.„Одеса“ № 42, пл.№ 7,кв. 141 в 7–ми подрайон,
собственост на С. Г. З. В акта се посочва, че 1/3 ид. ч. от
имот пл.№7 в
кв.141,7-ми подрайон се предоставя в собственост на ГНС –
Държавни имоти, и че имотът се отчуждава за предвидено по ЗРП мероприятие –
строителство на средно училище. По т.2 и 3 от заповедта е определена оценка на имота, като
е разпоредено собственикът да бъде
обезщетен парично.
От представения по делото АДС № 12525/22.05.1975г.
/л.167/ се установява, че на основание заповед № 15/13.04.1962г. е одържавен
имот, находящ
се в гр. Варна,ул.„Одеса“ № 42, пл. № 7, кв.141,
представляващ дворно място от 63.66
кв. м., представляващо 2/3 ид.ч. от
имот, целия с площ от 95.50 кв.м., бивша собственост на Стефан Г. Златев. Отбелязано е, че с Акт № 1858 е
отчуждена 1/3 ид.
ч. от имота.
Видно то приложената на л.168 от делото на ВРС Заповед №
2142/15.10.1999г. е
постановено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна
собственост и да се предаде на наследниците на Мирянка Н. Златева, недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, ул. „Д-р Заменхоф”, включващ 1/3 ид. ч. от
дворно място, цялото с площ от 128кв. м., одържавено с АДС № 1858/ 21.11.1951г. В заповедта е посочено, че останалите 2/3 ид. ч. от имота, отчуждени със заповед
№ 139/ 25.01.1975г. от бивш собственик – С. Г. З., за което същият е
бил парично обезщетен.
Съгласно представените по делото Договор № 3715/
27.10.2006 год. и Заповед № ДИ–07–7703–23/05.02.2007г.,О.А.М. и Л.А.М. са придобили, по
силата на покупко – продажба от Държавата 2/3 ид. ч. от
имот,
целия с площ от 128 кв.м., съставляващ ПИ № 801 по плана на 7 м. р. на гр. Варна, ул.”Заменхоф” №
42, при
граници ПИ № 800, улица, ПИ № 802.
Съгласно Удостоверение за
наследници №
21870/16.10.2007г. законни наследници на Н.Б.Л., починал на 05.11.1941г. са
Е. Н.Л., Б.Н.Л.,
Б. А., Ж. Н.Л. и А.Н.Л..
Видно от приложеното
на л.9 от делото на ВРС заверено копие от Решение № 969/ 210 на граждански
съд, гр. Истамбул, законни
наследници на Б.Л. са К. Л. и Н.Л..
Видно от наследствено
постановление на областния съд в гр. Йерусалим законен наследник на
Б. А. е П.А.- С..
По делото/л.119/ е приложен АДС № 1508/23.11.1996г.
от който е видно, че е одържавен целия имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Дунав”
№8 при граници: ул.”Дунав, ул.”Левски”, ул.”Цариброд”, склад на П. И.
към ул.”Левски”, в кв.108. Имота включва:1. Парцел V с площ от 864,60 кв.м. върху който са застроени
два масивни склада към ул. „”Дунав“, склад за храни между първите два склада и лющилня;
масивна триетажна сграда /два етажа и таван/; сградите са със застроена площ от
670 кв. м.; на входа
на ул. „Дунав”
има навес, а в ляво - три стаички и коридорче; 2.Парцел Х, върху който е построен едноетажен, полумасивен склад с лице към ул. „Левски”, с площ от 119,50 кв. м.; 3. Парцел VІб, върху който е построен едноетажен, полумасивен склад с лице към ул. „Левски”, с площ от 103 кв. м.; 4. Парцел ХІ с площ от 211,30 кв. м. Посочено е, че общата площ на четирите парцела е 1298,90 кв. м., а застроеното пространство – 884,80 кв.м., както и че на гърба на малките два склада, с лице към
двора на парцел V има застроен навес
Със Заповед № Р–726/ 23.08.1993г. /л.
117 от делото на ВРС/,
коригирана със Заповед № Р – 786/ 24.01.1994 год. е
постановено да се отпише от актовите книги недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Дунав” №8, представляващ два
масивни склада с три входа от ул. „Дунав“№ 4, № 6 и 8, масивна триетажна
сграда /два етажа и таван/. Общата площ на дворното място е
1168. 90 кв.м., включено в парцели V, VІ-б и ХІ, кв.108 по плана на гр. Варна към 1956 год., а по кадастъра от
1965 год. – включено в имот пл. № 5 в кв. 141, одържавен с Акт №
1508/ 1956 год., на основание ПМС № 219/ 17.04.1953
год. от наследници на Н.Б.Л..
Видно от Протокол № 211/
22.09.1993г. /л. 118 от делото на ВРС/ наследниците на Н.Б.Л. са въведени във владение в имота, описан в Заповед № Р–726/
23.08.1993г.
Представен е
и протокол № 350/31.01.1994г. /л. 120/, от който е видно, че наследниците на Н.Б.Л. са въведени във владение в
имота, описан в Заповед № Р – 786/ 24.01.1994
год.
От заключението по допуснатата от ВРС съдебно-техническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено се установява, че към 1993г. действащ
за района е КП от 1969г.; в имота, предмет на АДС № 1508/ 1956г. попадат парцел V с площ от 854,60 кв. м.,
парцел Х,
парцел VІб –
с лице към ул.”Левски” от 103 кв. м., парцел ХІ от 211,30 кв. м. – незастроено продължение на парцел VІб по ул.”Левски”, ъгъла на ул. Цариброд; в парцел V попада част от имот с
пл. № 5, в парцел Х попада част от пл.№7 е част от пл.№5, в парцел VІб попадат
части от пл.№7 и част от пл.V5, в парцел ХІ попада част от пл.№5 и сграда,
означена със сигнатура /ПЖ/; съгласно КП на гр.Варна 1900 и 1950г. и в разписните листи към
тях: в парцел V от КП от 1900г., попада част от имот пл.№5, записан на Н.Л.
и К. П. – КП от
1950г.; в парцел Х-12, записан на Г. Златев попада част от имот пл.№5, записан
на Н. Л. и К. П. по КП от
1950г. и масивен склад – пл.№7, без име; в парцел V-б от КП от 1900г., записан
на Ц. С., попадат
части от масивен склад и част от имот пл.№ 5, записан на Н.Л. по КП от 1950г.;
в парцел ХІ попада част от пл.№5, записан на Н. Л. и К. П. по КП от
1950г.; процесната част от имот № 801 попада в парцел VІб по КП от 1900г.,
който по КП от 2000г. попада в част от имоти № 337 и 338; имот № 801 по КП от 2000г. е идентичен с имот пл. № 7 от кв. 141 от КП/ 1965 – 69г.; процесния имот е част от имот пл. №7 по КП от 1965г. – 69г., като същата не попада в парцел V по плана от 1965г. В плана от 1969г. процесния имот не
попада в парцел пл. № 7. По КП от 1969г. процесния имот е част от имот VІб.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило,
че границите на имота, описан в АДС
№1162/23.10.1951г. съответстват на парцел Х-12 в кв. 108 по КП от 1900г., на имот пл. № 7 по КП от 1969г. и
на имот № 337
по КП от 2000г. По КК на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД–18–98/10.11.2008г. Имотът е част от ПИ № 10135.1506.544. Имотът
по АДС № 1162/ 1951г. е тази част от имот № 10135.1506.544. Вещото лице е посочило, че имотът, предмет на АДС
№ 12525/1975г. не може да бъде идентифициран, тъй
като не са посочени граници и съседи.
От заключението на тройната съдебно – техническа експертиза,
се установява, че имота, описан в АДС № 1162/ 1951 год.,
представлява идеална част от УПИ Х-12 от кв. 108 по КП от 1900 год., с
изградената в него масивна едноетажна магазия със застроена площ от 97 кв. м. Имотът,
предмет на АДС № 12525/ 22.05.1975 год. не
може да бъде идентифициран. В АДС е описано дворно място с площ от 63,66
кв.м., представляващо 2/3 ид. Части от цялото от 95,80 кв.м. В забележка е
записано „..с акт № 1858 е акт. 1/3 от имота”, бивша собственост на С. Г. З.
Страните по делото са ангажирали гласни
доказателства, които съдът цени като обективни и безпристрастни и
кореспондиращи с другите доказателства по делото. От показанията на
ангажираните от ищеца свидетели се установява, че през 1999г. на праводателите
на ищеца е възстановено 1/3 ид. Част от имота, като в последствие те сключили
договор с „Интерсервиз Узунов” за отдаването на имота под наем. През 2006г. М.
закупили и останалата част от имота от Държавата. Други наематели в имота не е
имало; в имота е поставена ограда, която го разделя на две части по средата. В
покозанията си свид Павлов заявява, че от едната страна имота граничи с имоти
на евреи, а от горната част с магазин на „Антикор”. Според свид.М.
имота граничи с магазин за бои и лакове, в дъното има банка, а от дрегата
страна – паркинг.
Ангажираните от ответниците свидетели посочват в
показанията си, че имотът до магазина на ул.”Заменхоф”№40 е собственост на
евреи - Л., като е ограден от 1995-6г.; имотът е отдаден под наем. Свид Д. е
заявил, че имота на Л. обхваща имоти с №№ 801 и 802 на скицата приложена на
л.11 от делото.
По така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, е
необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: ищeцът да е собственик на процесния недвижим имот, на
твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и същият да се владее
от ответника без правно основание. Наличието на тези предпоставки следва да
бъде установено по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите
обуславят изхода на спорното правоотношение.
Между страните не се спори, че процесната реална част
се владее от ответниците.
По активната материално правна легитимация:
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху
процесния имот на основание правни сделки, обективирани в НА№120/2006г. и
НА№22/2007г. Праводателите на ищеца се позовават на реституция на имота по реда
на ЗВСВОНИ и правна сделка, обективирана в договор от 27.10.2006г.
От представените по делото доказателства се
установява, че праводателите на ищеца О.А.М.
и Л.А.М. са наследници по закон на М. Г. З. и
С. Г. З. С Договор № 3715/ 27.10.2006г. и
Заповед № ДИ – 07 – 7703 – 23/ 05.02.2007 г. ,О.А.М. и Л.А.М. са придобили, по
силата на покупко – продажба от Държавата 2/3 ид. ч. от
имот целия с площ от 128 кв.м., съставляващ ПИ № 801 по плана на 7 м. р. на гр. Варна, ул.”Заменхоф” №
42, при
граници ПИ № 800, улица, ПИ № 802.
Установява се също, че с Решение от 17.08.1948г. от
Марийка Златева са отчуждени 1/3 ид.ч. от масивна едноетажна магазия, със
застроена площ от 95 кв.м. на ул.”Левски”№42, при граници ул.”В.Левски”, от две
страни Н. Б.Л. и С. А. с площ от 128 кв.м. в кв.108. За имота е съставен АДС
№1162/1951г., като имота е идентичен с парцел Х-12 по КП от 1900г. имот пл.№7 по КП от 1969г. и на имот №337 по
КП от 2000г., като същият е част от имот №10135.1506.544 по действащата КК на
гр.Варна.Имотът по АДС № 1162/1951г. е тази част от имот №544, защрихована със
син цвят на скицата, т.е. процесната реална част не попада в обхвата на същия.
От данните по делото не може да се направи категоричен извод относно
местоположението и границите на имота по АДС № 12525/22.05.1975г.
От доказателствата по делото не може да се приеме за безспорно
установено, че процесната реална част, отчуждена от наследодателите на
Марашлиеви е в границите на имотите, предмет на АДС №1162/1951г. и АДС
№12524/22.05.1975г. и на заповедта за възстановяване правото на собственост по
реда на чл.1, ал.1 ЗВСВОНИ.
Предвид изложеното, съдът намира, че от
доказателствата по делото несе установява, че праводателите на ищеца са
собственици на спорната реална част, поради което и правните сделки между тях
и ищеца не са проявили вещно-транслативен
ефект. Доколкото, в настоящото производство, е оспорено правото
на собственост на ищеца и неговите праводатели, съдът счита, че същите не се легитимират като
собственици на процесния имот.
Неустановяването на принадлежността на собствеността
по отношение на имота в патримониума на ищеца прави безпредметно изследването
на обстоятелствата дали ответникът упражнява фактическата власт върху имота и
дали това става въз основа на валидно правно основание.
Независимо от това, следва да се посочи, че по делото
са представени доказателстнва, от които се установява, че процесния имот е част
от парцел VІ-б по КП от 1900г. е предмет на АДС №1508/1956г. и възстановен на
ответниците по реда на ЗВСВОНИ със заповед № Р-726/23.08.1993г. Ищецът е
оспорил АДС № 1608/1956г., но не е ангажирал доказателства за оборване на
неговата доказателствена сила относно обстоятелството, че към момента на
отчуждаването правото на собственост е принадлежало на наследодателя на
ответниците.
С оглед на горното съдът намира, че не са налице
предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС, поради което същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен
Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от
правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.
Въззиваемите не са
представили доказателства, от които да се установява, че са направили разноски
във въззивното производство и техния размер, поради което въпреки, че е
направено искане, съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3845/31.07.2013г., постановено по гр.д. № 9601/2008г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от
връчването
му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :