№
гр.Варна,
04.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№3351 по описа на ВОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано
по подадена въззивна жалба от Н.Г.К. против решение №3629/19.07. 2013г.,
постановено по гр.д.№16323/12г. по описа на ВРС, ХХІ състав, с което е обявено
за недействително спрямо „Параходство български морски флот” АД, гр.Варна
дарение от 02.11.2011г., обективирано в н.а.№193/11г., по силата на което Н.Г.К.
дарява 1/6 ид.ч. на М.Н.К. от ПИ с идентификатор 10135.2552.2317 по КККР,
одобрени 2008г., с адм. адрес гр.Варна, ж.к.”Изгрев”, ул.”Четвърта”, с площ по
скица 856 кв.м., а по документ за собственост с площ от 1000 кв.м., при
съответни граници, ведно с построената в ПИ жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 32 кв.м., на един етаж с идентификатор 10135.2552.2317.1, на
осн. чл.135, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД, както и е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него поставено друго, с
което предявеният иск се отхвърли.
Въззиваемата страна „Параходство
български морски флот” АД, гр.Варна, представлявано от изп.директор Й.М.Й.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
В качеството й на необходим задължителен
другар на подалия жалбата въззивник Н.Г.К. е конституирана от ВОС на осн.
чл.265, ал.2 от ГПК като въззивна страна в производството М.Н.К.. Последната не
се явява, не се представлява, не е изразила становище по жалбата.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба ищецът „Параходство БМФ”АД излагат, че с влязло в сила решение първият
ответник Н.Г.К. е осъден да му заплати сумата от 145 380лв.Издаден е
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№12219/06г. по описа
на СИС при ВРС, VІІ район.До датата на подаване на исковата молба, въпреки
предприетите изп.действия, е събрана сума в размер на 2 402, 58лв.Остатъкът от
дълга възлиза на 143 232, 42лв.При извършена справка в СВ-Варна ищецът
установил, че първият ответник е дарил на дъщеря си М.Н.К. с договор за
дарение, обективиран в н.а.№193/11г., следния недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к. ”Изгрев”, ул.”Четвърта”, а именно: 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135. 2552.2317 по
КККР на гр.Варна, Район „Приморски”, одобрени 2008г., с площ по скица 856
кв.м., а по документ за собственост с площ от 1000 кв.м., при съответни
граници, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 32
кв.м., на един етаж с идентификатор 10135.2552.2317.1.С извършената
безвъзмездна сделка в полза на своята низходяща ответникът е намалил
имуществото си и така е лишил ищеца от възможността да удовлетвори вземането си
чрез посочения имот.Претендира цитираният договор за дарение да бъде обявен за
недействителен спрямо „Параходство БМФ”АД на осн. чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
Ответниците Н.Г.К.
и М.Н.К. оспорват предявения иск.Твърдят, че при извършване на дарението е
липсвало намерение за увреждане на кредитора.Излагат, че целият гореописан
недвижим имот е бил собственост в условия на СИО на С.Н. К. и Г.П. К., които са
родители на Н.Г.К. и съответно баба и дядо на М.Н.К..Тяхното желание е било
имотът да бъде дарен на внуците им М.К. и Г.Д. К./син на Д. Г.К., последният
брат на Н.Г.К./.Тъй като Г. К. е починал на 13.04.2011г., преди да успее да
реализира намерението си, това е наложило подготвяното по-рано дарение да бъде
реализирано след неговата смърт.С договора М.К. е получила общо ½ ид.ч.
от имота /2/6 ид.ч. от баба си и 1/6 ид.ч. от баща си/.Тъй като другият внук Г.Д.
К. е бил малолетен, род.2009г., баба му е преценила, че е по-подходящо имотът
да бъде дарен на баща му.Така понастоящем имотът е съсобствен между М.К. и Д. К.
при равни квоти, каквото е било намерението на С. и Г. К..Извършвайки дарението
Н.К. не е действал с цел увреждане на своя кредитор, а единствено е изпълнил
желанието на своите родители.
Съдебният
състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск
с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.
Между страните
не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2006г., издаден по
в.т.д.№126/06г. по описа на ВАпС, съгласно който с влязло в сила съдебно
решение Н.Г.К. е осъден да заплати на „Параходство БМФ”АД, гр.Варна сумата от
145 380лв., е образувано изп.дело №12219/06г. по описа на СИС при ВРС, VІІ
район.По същото в периода 2007г.-2012г./до датата на издаване на съдебното
удостоверение от СИС при ВРС/ от дълга са погасени 2 402, 58лв., остатъкът е
дължим.Следователно към датата 02.11. 2011г. въззиваемото дружество е имало
качеството кредитор по отношение на въззивника на парично вземане, установено с
влязло в сила съдебно решение.
С договор за
дарение, обективиран в н.а.№193/02.11.2011г., въззивникът е дарил на
въззивницата/негова дъщеря/ следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.
”Изгрев”, ул.”Четвърта”, а именно: 1/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2552.2317 по КККР на гр.Варна, Район
„Приморски”, одобрени 2008г., с площ по скица 856 кв.м., а по документ за
собственост с площ от 1000 кв.м., при съответни граници, ведно с построената в
имота жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м., на един етаж с
идентификатор 10135.2552.2317.1, като си е запазил пожизнено правото на ползване
върху дарената 1/6 ид.ч. Собственост върху тази 1/6 ид.ч. от имота Н.Г. е
придобил по наследяване от баща си Г.П. К.,***, поч. на 13.04.2011г.Целият имот
е бил собствен в условия на СИО между Г.П. К. и съпругата му С.Н. К., придобит
с н.а.№148/91г.В н.а.№193/11г. е обективиран и договор за дарение, с който С.Н.
К. е дарила на внучката си М.Н.К. 2/6 ид.ч. от същия недвижим имот, а
останалите притежавани от нея 2/6 ид.ч. е дарила на сина си Д. Г.К..
Бидейки длъжник във висящо изпълнително
производство, въззивникът се е разпоредил безвъзмездно с придобития от него по
наследяване недвижим имот.С горното е намалил имущество си и така е затруднил
възможността кредиторът да удовлетвори вземането си чрез осребряване на това
имущество.За длъжника увреждането е обективен фактнамалява се имуществото му,
което в своята съвкупност/вкл. и правата, придобити след възникване на
задължението, но преди изпълнението му/ служи за обезпечение паричното вземане
на кредитора, поради което и е без правно значение дали намаляването на
имуществото е целен правен резултат или не.В тази връзка и е без значение дали
със сделката въззивникът е изпълнявал моралната воля на своя баща имотът да
бъде придобит в собственост от внуците му, който факт впрочем и не е доказан в
производството - единственият разпитан свидетел е съпруг на въззивницата,
съответно зет на въззивника, т.е. показанията му следва да се ценят при
условията на чл.172 от ГПК, същият не е познавал Г. К. и пресъздава казаното му
от трети лица.Дори и, обаче твърденията на въззив -ниците в тази насока да бяха
установени в производството, както се изложи горното обстоятелство е
ирелевантно, т.к. въззивникът е извършил безвъзмездно разпореждане с
имуществото си и така е увредил кредитора си.Неоснователни са и твърденията им,
че дарената ид.ч. е със сравнително ниска стойност спрямо дълга, поради което и
не е налице увреждане.Видно е, че в периода 2007г.-2012г. по изп.дело са
събрани само 2 402, 58лв., т.е. длъжникът не разполага с други имущества, от
които кредиторът да може да удовлетворява вземането си.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице предпоставките, предвидени в нормата на
чл.135, ал.1 от ЗЗД, предвид което процесният договор за дарение следва да бъде
обявен за недействителен спрямо въззиваемото дружество.Предвид съвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 520, 29лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/04г. на ВАС.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№3629/19.07.2013г., постановено по гр.д. №16323/12г. по описа на ВРС, ХХІ
състав.
ОСЪЖДА Н.Г.К. с
ЕГН ********** и М.Н.К. с ЕГН **********,***, да заплатят на „Параходство
БМФ”АД, с ЕИК 103002674, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.”Приморски”№1, сумата от 520, 29лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: