О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………

гр. Варна, ................ . 2013 г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – осми състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на шестнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Светлана ЦАНКОВА

Диана ПЕТРОВА - ЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Петрова – Енева частно въззивно гражданско дело № 3565 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, във вр. с чл.402, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Прокредит Банк България” – ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 26, чрез юрисконсулт Владислав Славов, против Определение № 15525/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 2414/ 2012 г. по описа на РС- гр. Варна, ГО, ХХХV с-в, с което е оставена без разглеждане молба на търговското дружество от 02.10.2013 г. за отмяна на допуснато с Определение № 3153/ 29.02.2012 г. обезпечение чрез налагане на възбрана на имот, собственост на същото дружество, а не на ответника по делото.

Редовно уведомена на 04.12.2013 г. ответната по жалбата страна – В. Николова М. и Р.М. Вълчев, с пост. адреси в гр. Варна и местоживеене в САЩ, и дв. чрез адв. Р. К., изпращат писмен отговор, с която заявяват становище за недопустимост на жалбата, поради липса на интерес. С молба от 01.11.2013 г. по гр. дело № 2414/ 2012 г. по описа на РС – гр. Варна, са поискали отмяна на допуснатото в тяхна полза обезпечение – възбрана на описания подробно в определението недвижим имот, и с Определение № 18139/ 09.12.2013 г. по същото дело съдът е отменил обезпечението на предявените от тях искове с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД срещу С.А.Н..

Частната жалба е допустима, но по същество неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Варна по гр. дело № 2414/ 2012 г. е образувано по искова молба на В. Николова М. и Р.М. Вълчев, с пост. адреси в гр. Варна и местоживеене в САЩ, и дв. чрез адв. Р. К., по предявени от тях искови претенции с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД срещу С.А.Н..

Сезиран с тази искова молба съдът с определение от 29.12.2012 г. е допуснал обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и застроените в него сгради, находящ се в гр. Варна, СО „Сълзица”, съставлващ ПИ пл. № 884. Дружеството жалбоподател е подало молба до съда за отмяна на така допуснатото обезпечение на основание чл.402, ал.1 ГПК, като е мотивирал своето искане с това, че имотът върху който е наложена възбраната е преминал в резултат на постановление за възлагане на ЧСИ от 28.03.2011 г. в негова собственост. При тези фактически данни, правилна е преценката на съдията докладчик по делото за недопустимост на така подадената молба. Само участващите в гражданското производство - исковото и обезпечителното, страни могат да предприемат процесуални действия и валидно да сезират съда с процесуални искания. Такива права нямат третите за тези производства лица, тъй като те не са участници в процеса и съответно като чужди на материалното и процесуално правоотношение, респективно на спорното право, могат да защитават, считаните от тях за накърнени субективни права в друг процес и по друг ред.

Неправилно, жалбоподателят тълкува разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ГПК, като поддържа, че термина "заинтересована страна" включва всички, които считат, че упражнено в чужд процес право накърнява тяхната правна сфера. Касае се за принцип на гражданския процес, съобразно, който само валидно създаденото процесуално правоотношение може да очертае страните в производството и съответно да ги обвърже със съдебния акт, с който се разрешава правния спор между тях, като изключенията, свързани с обективния и субективен предел на силата на пресъдено нещо са изрично регламентирани. Този термин е употребен в текста единствено за да разграничи активната легитимация - в случая принадлежаща само на ответника С.Н., от тази предвидена в чл. 398 ГПК, която дава възможност искане за замяна на обезпечителната мярка да правят и двете страни в обезпечителното производство. Освен това и граматическото тълкуване на термина "заинтересована страна" в общият контекст на гражданското съдопроизводство, предполага определянето й като страна във висящия процес, бил той исков или обезпечителен, чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това има правен интерес от обжалването му.

С оглед на изложеното не е нарушен закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съставът на Варненски окръжен съд:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15525/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 2414/ 2012 г. по описа на РС- гр. Варна, ГО, ХХХV с-в, с което е оставена без разглеждане молба на търговското дружество от 02.10.2013 г. за отмяна на допуснато с Определение № 3153/ 29.02.2012 г. обезпечение чрез налагане на възбрана на имот, собственост на същото дружество, а не на ответника по делото, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: