Р Е Ш Е Н И Е

№                /           12.2013г. , гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември,  в следния  състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                         ДИАНА ПЕТРОВА –ЕНЕВА

при секретаря М.И. като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева въззивно гр. дело №3195 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение №3134 от 28.06.2013г., постановено по гр. дело №16880 по описа за 2012г на ВРС, 8-ми състав, с което съдът е осъдил ОД на МВР-Варна, представлявана от Директора Ч.С.Н., и Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц., да заплатят солидарно на П.В.П., сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, въз основа на което е образувано НОХД №1782/11г. на РС Варна, по което съдът е признал ищеца за невиновен и го е оправдал, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2012г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 410лв., като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 4000лв. до предявените 12000лв. като неоснователен.

Срещу така постановеното решение са постъпили: въззивна жалба от П.В.П., въззивна жалба от Областна дирекция на МВР-Варна, въззивна жалба от прокурор при ВРП и насрещна въззивна жалба от П.В.П..

П.В.П. обжалва решението, в частта,  с която искът му е отхвърлен за сумата над 4000 лв. до претендираните 12 000 лв. Счита, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд, като е отхвърлил предявения иск в тази част и не е присъдил обезщетение в пълния претендиран размер, е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а на негово място постановено друго, с което исковата претенция по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да бъде уважена за целия претендиран размер от 12 000 лв. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.

Постъпила е и въззивна жалба от Областна дирекция на МВР-Варна срещу решението на ВРС, в частта, с която са осъдени солидарно с Прокуратурата на РБ да заплатят на ищеца сумата от 4000 лв. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ищецът да е претърпял неимуществени вреди още повече, че в хода на процеса е доказано, че лицето е осъждано 12 пъти с влезли в сила присъди, като всичките му налагани наказания са „лишаване от свобода” които е изтърпял ефективно. Предвид изложеното въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като на негово място да бъде постановени друго, с което искът бъде отхвърлен, евентуално –размерът на присъдената сума- намален. Моли за присъждане на разноски. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.

Въззивната жалба на Прокуратурата на РБ чрез прокурор на ВРП е срещу решението на ВРС, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена солидарно с ОД на МВР-Варна да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4000 лв. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че липсват мотиви, с оглед на които съдът приема, че ищецът е претърпял отрицателни емоции, страх и притеснения, още повече, че му е бил наложена най-леката мярка за неотклонение –„подписка”. Предвид изложеното въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като на негово място да бъде постановени друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло. . В с.з. въззивната жалба се поддържа.

Срещу така депозираните въззивни жалби са постъпили  писмени отговори от П. В. П., чрез които същите се оспорват, като се излага становище, че са  неоснователни. Твърди се, че първоинстанционното решение не страда от посочените пороци. Моли се да бъдат оставени без уважение, а  решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от П.В.П., с ЕГН **********,***, срещу ОД на МВР-Варна, представлявана от Директора Ч.С.Н., с адрес: гр.Варна, ул.”Цар Калоян” №2 и Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор С.Ц.. Ищецът твърди, че с Постановление на ВРП от 15.09.2010г. по пр.пр.№13411/10г. по описа на ВРП срещу него било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Твърди, че разследването е извършено от органите на дознанието към ОД на МВР гр.Варна, по дознание №436/10г. по описа на IV РУ при ОД на МВР-гр.Варна. Излага, че на 27.12.2010г. разследващият полицай при ОД на МВР установява, че има достатъчно данни за виновността в извършване на престъпление от общ характер и го привлича в качеството му на обвиняем по ДП №436/10г. по описа на IV РУ, ОД на МВР-гр.Варна като му повдига обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание ”Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. Ищецът твърди, че на 27.12.2010г. бил разпитан, за което е съставен протокол за разпит на обвиняем, като той не се е признал за виновен. Излага, че на 30.12.2010г. разследващият полицай при ОД на МВР отново го привлича  като обвиняем по ДП №436/10г. по описа на IV РУ при ОД на МВР-гр.Варна за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание ”Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. Твърди, че на 30.12.2010г. отново е разпитан, за което е съставен протокол за разпит на обвиняем, като същият е отказал да даде показания на този етап от разследването. На 21.02.2011г. ищецът за трети път бил привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление като отново отказал да даде показания. Излага, че на 07.03.2011г. разследващият полицай приел, че са извършени всички действия по разследването и му го предявил с Протокол за предявяване на разследването, след което е приключил дознанието със заключение за предаване на съд. Ищецът излага, че на 30.03.2011г. районен прокурор на ВРП внася обвинителен акт №274/2011г., по който на същата дата пред РС Варна е образувано производство срещу него за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Твърди, че с Присъда постановена на 13.06.2012г. по НОХД №1782/11г. на РС Варна, VI състав, съдът го признава за невиновен за това, че на 28.07.2010г. в местност ”Боровец”, землището на кв.”Галата”, гр.Варна, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Р. В.П. и Васил В.П., чрез използване на МПС-лекотоварен камион ”Мерцедес”, с ДКН В 0407 РН, собственост на ”Гергин строй” ЕООД, представлявано от Е.Х., отнел чужди движими вещи-метално скеле с предпазен парапет, с размери 6.0/1.5м., с тегло 1044.91кг., метална тръба с диаметър Ф/320, с тегло 83.47кг. и метална тръба с диаметър Ф/320, с тегло 191.62кг., всичко на обща стойност 2122.23лв. от владението и собственост на П.Ж.Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С оглед на което, ищецът поддържа, че незаконосъобразно срещу него е образувано наказателно производство като незаконосъобразно е бил привлечен като обвиняем, разследван като престъпник от разследващите органи и от съдебните органи за период от две години. Твърди, че вследствие на гореописаните действия на органите на ВРП и ОД на МВР Варна, са нарушени гражданските му права и са му причинени неимуществени вреди. Сочи, че за периода от привличането му като обвиняем-27.12.2010г. до постановяването на оправдателната присъда на 13.06.2012г. е бил под постоянен страх и стрес да не бъда вкаран в затвора, бил е длъжен да съобразява служебните си ангажименти с извършването на процесуалните действия на разследващия орган, нарушен е бил ритъмът на обичайния му живот и преди всичко спокойствието, което винаги е имал и не на последно място той е бил емоционално подтиснат и с нарушено психично равновесие. Ищецът твърди, че наред с това било накърнено доброто му име в обществото, тъй като за случая узнали роднините, близките и познатите му, като по този начин той бил злепоставен пред тези хора и били  уронени достойнството и репутацията му. Излага, че при привличането му като обвиняем, бил подложен на силен стрес в резултат на посещенията на полицейските служители от IV РУП в дома му и на работното му място. Твърди, че настъпило влошаване на отношението към ищеца от страна на близки и познати, които се отдръпнали от него и започнали да се отнасят с недоверие. Излага, че нарушеното му психическо равновесие довело до скандали в семейството му и до оставането му без работа, тъй като същия трудно се концентрирал, което довело и до невъзможност да работи на едно и също работно място. По изложените съображения счита, че искът му се явява основателен и моли да бъде уважен в претендирания размер, като моли ответниците да бъдат солидарно  осъдени да заплатят на ищеца обезщетение размер на 12000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания през периода от 27.12.2010г. до 13.06.2012г., вследствие от постоянен страх и стрес от воденото дознание и съдебно преследване и да не бъде вкаран в затвора, нарушаване на ритъма на обичайния му живот, нарушаване на спокойствието му, нарушаване на психичното му равновесие и настъпила емоционално потиснатост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

Ответникът ОД на МВР гр.Варна оспорва исковата претенция, като твърди, че  изложените от ищеца обстоятелства не обосновават ангажирането на неговата отговорност защото досъдебно производство срещу ищеца е образувано с Постановление от 15.09.2010г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Варна. Излага, че съгласно разпоредбите на НПК всички действия по разследването са под прякото ръководство и контрол на наблюдаващия прокурор. Поддържа, че дори дознателят да е допуснал непълно разследване, наблюдаващият прокурор е този, който своевременно е следвало да вземе отношение и да даде писмени указания. Твърди, че разследващите полицаи са длъжни да изпълняват стриктно указанията на прокурора и нямат законова възможност за оспорването им. Счита, че от материалите по ДП №436/2010г. е видно, че разследващият полицай е изпълнявал указания и на 07.01.2011г. досъдебното производство е било изпратено на РП Варна, като в последствие е върнато за до-разследване. Поддържа, че при водене на досъдебното производство, от страна на служителите на ОД на МВР-Варна стриктно са били спазвани процесуалните изисквания за разследване на престъпления от общ характер, съгласно действащия НПК и са изпълнявани указанията на наблюдаващия прокурор. Излага, че разследването по ДП №436/2010г. по описа на VI РУП-Варна е извършено в кратки сроковете. Счита, че неправилно ищецът е предявил солидарно исковите си претенции срещу ОД на МВР-Варна и Прокуратурата на Р.България, като не е определил вината на всяка една от институциите. Предвид изложеното моли искът по отношение на ОД на МВР-Варна да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на  юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез депозирания отговор и в с.з. оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че липсват доказателства постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда да е влязла в законна сила. Твърди, че липсват доказателства за причинно-следствена връзка между претърпени от ищеца вреди и конкретна дейност на Прокуратурата. Поддържа, че липсват доказателства и за накърняване на репутацията и доброто име в обществото на ищеца, вследствие на воденото срещу него наказателно производство, или от разпространяване от Прокуратурата на РБ на информация за воденото срещу ищеца производство. Счита, че не са ангажирани доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, изразени в постоянен страх и стрес от воденото срещу него производство. В условията на евентуалност се поддържа становище за прекомерност на размера на претендираното от ищеца обезщетение, което не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и установената в страната трайна съдебна практика.

Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, установи следното:

 Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.

Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и се установява от материалите по  приобщеното към първоинстанционното дело НОХД №1782/2011г. по описа на РС Варна и приложените към него пр.пр.№13411/10г. по описа на ВРП и ДП №436/10г. по описа на IV РУ при ОД на МВР-гр.Варна, че с Постановление от 15.09.2010г. на прокурор при ВРП по пр.пр.№13411/10г. по описа на ВРП срещу ищеца, Р. В.П. и Васил В.П. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК за това, че на 16.08.2010г. в местност ”Боровец”, гр.Варна, в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС-лекотоварен камион ”Мерцедес”, с ДКН В 0407 РН, собственост на Д.Е.Х., са отнели чужди движими вещи-метални платформа и тръби с намерение противозаконно да ги присвоят. Видно е, че на 03.09.2010г. ищецът е дал обяснение като не се е признал за виновен в извършване на престъпление. На 27.12.2010г. разследващ полицай при ОД на МВР като установява, че има достатъчно данни за виновността на ищеца в извършване на престъпление от общ характер, го привлича в качеството му на обвиняем по ДП №436/10г. по описа на IV РУ, ОД на МВР-гр.Варна и му повдига обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание ”Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. На същата дата ищецът е разпитан, като той не се е признал за виновен. На 30.12.2010г. разследващият полицай при ОД на МВР отново привлича ищеца като обвиняем по ДП №436/10г. по описа на IV РУ при ОД на МВР-гр.Варна за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание ”Лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. На посочената дата ищецът е разпитан, като е отказал да даде показания на този етап от разследването. На 21.02.2011г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление и той отново е отказал да даде показания. На 07.03.2011г. разследващият полицай, след като е приел, че са извършени всички действия по разследването, го е предявил на ищеца с Протокол за предявяване на разследването. Със Заключително мнение от 09.03.2011г. разследващият полицай приключва дознанието със заключение за предаване на съд. Въз основа на Обвинителен акт №274/2011г. на Районен прокурор при ВРП, на 30.03.2011г. пред РС Варна е образувано производство срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С Присъда постановена на 13.06.2012г. по НОХД №1782/11г. на РС Варна, VI състав, съдът признава за невиновен ищеца за това, че на 28.07.2010г. в местност ”Боровец”, землището на кв.”Галата”, гр.Варна, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Р. В.П. и Васил В.П., чрез използване на МПС-лекотоварен камион ”Мерцедес”, с ДКН В 0407 РН, собственост на ”Гергин строй” ЕООД, представлявано от Е.Х., отнел чужди движими вещи-метално скеле с предпазен парапет, с размери 6.0/1.5м., с тегло 1044.91кг., метална тръба с диаметър Ф/320, с тегло 83.47кг. и метална тръба с диаметър Ф/320, с тегло 191.62кг., всичко на обща стойност 2122.23лв. от владението и собственост на П.Ж.Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 29.06.2012г.

От материалите по НОХД №1782/11г. на РС Варна се установява, че в периода 1976г.-2011г. по отношение на ищеца са постановени дванадесет осъдителни присъди за извършени престъпления от общ характер.

От приетата по делото Справка рег.№5074 от 16.03.2013г. издадена от МП-ГДИН се установява, че с осем от постановените осъдителни присъди, на ищеца са наложени наказания лишаване от свобода от 1 до 5 години, както и че наложените наказания са търпени в периода 1997г.-2007г.

По делото е приет заверен препис от Писмо изх.№2819 от 17.01.2013г. съставено от НАП-ТДД Варна, от който е видно, че през периода 01.12.2010-13.06.2012г. в регистрите на агенцията не са отразени данни за трудови договори сключени с ищеца.

В  о.с.з., проведено на 11.04.2013г., е разпитан  свидетелят Д.С.Д., който излага, че до 2007г. ищецът е изтърпявал наказания лишаване от свобода, след което не е осъждан. Сочи, че след 2007г. ищецът започнал да работи и създал семейство. Сочи, че през 2011г. забелязал негативна промяна в ищеца, който станал нервен, сприхав и потаен.  В последствие ищецът му  споделил, че е несправедливо обвинен в извършване на престъпление /кражба/. Според свидетелят воденото наказателно преследване се отразило негативно както на отношенията между ищеца и жената, с която той съжителствал, така и на трудовата му ангажираност. Знае, че ищецът се страхувал да не го вкарат в затвора без да е виновен, което се отразило отрицателно на психиката и емоционалното му състояние.

Свидетелят Д.А.И., разпитан в о.с.з., проведено на 30.05.2013г., знае за  започналото през 2010г. наказателно преследване против ищеца за кражба на желязо. Споделя, че това  повлияло отрицателно на психиката на ищеца, който до тогава бил весел, спокоен и общителен, а след това престанала да общува. Свидетелят знае, че поради воденото досъдебно производство, ищецът загубил работата си и имал семейни проблеми. Сочи още, че ищецът изпитвал силни притеснения, че ще го вкарат в затвора без да е виновен.

Пред настоящата инстанция е представен амбулаторен лист, видно от който на 15.06.2013г. ищецът е посетил спешен кабинет с оплаквания за тежест в гърдите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на соченото основание; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните органи.

В настоящото производство е безспорно между страните, че ищецът П.П. е бил привлечен като обвиняем по ДП №436/10г. по описа на IV РУ, след което с Обвинителен акт №274/2011г. пр.№13411/10г. по описа на ВРП му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С влязла в сила Присъда от 13.06.2012г., постановена по НОХД №1782/11г. на РС Варна, VI състав, съдът е признал ищецът за невиновен и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

 С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата.

 Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците, като предвид факта, че обвинението е повдигнато от служител на ОДП-Варна действащ под надзора и ръководството на съответната прокуратура, като с оглед разпоредбата на чл. 53  ЗЗД отговорността им е солидарна.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. В случая ищецът е  мъж на 51 г., с 12 осъдителни присъди, като наказателното производство срещу него по посоченото по-горе дело е продължило по-малко от 2 години.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, съдът намира за установено, че повдигнатото на П. обвинение се е отразило както на физическото му, така и на психическото му здраве, на което сочи промяната в начина му на живот - след процесните събития се затворил в себе си, станал тревожен, получил стенокардия. Тези вреди П. е търпял през целия период от време, в който се е провеждало досъдебното производство, което е продължило общо около 2 години. По време на воденото разследване, ищецът е изпитвал притеснения от съществуващата възможност да бъде признат за виновен в извършването на престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. Установява се още, че с поведението си разследващите служители са създали у ищеца чувство за несигурност, отчаяние, унижение, страх и душевен дискомфорт.

С оглед изложеното, следва да се формира извода за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди се намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република България, и органите на дознанието, които осъществява своята дейност под ръководството и надзора на Прокуратурата.

Съдът счита, че сумата в размер на 4000 лв. е съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ще възмезди в достатъчна степен  ищеца за претърпените от него стрес, страх, и емоционална потиснатост.

Предвид липсата на доказателства за служебна ангажираност за периода, непосредствено преди повдигане на обвинението, съдът намира, че твърденията че е останал без работа в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение за останали недоказани. С оглед съдебното минало на ищеца и обстоятелството, че той не е веднъж е бил обвиняем, съдът намира, че обезщетение в такъв размер ще компенсира претърпените негативни емоции.

 По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на П.П. за неоснователна.

Съдът намира за неоснователни и въззивните жалби на ОД на МВР и Прокуратурата на Р България по следните съображения:

След като е безспорно установено, че срещу П. е било водено наказателно преследване, продължило около 2 години, завършило с оправдателна присъда, то безспорно са налице основания за ангажиране на тяхната солидарна отговорност.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че той е претърпяла негативни емоции, тревожност, влошаване на здравословното му състояние, т.е. установяват се и претърпени вреди. Действително, ищецът е бил многократно осъждан, съответно е изтърпявал наказание лишаване от свобода не веднъж, но това обстоятелство е  съобразено от съда при определяне на справедливо обезщетение, като не е основание за освобождаване отговорност на ответниците.

По отношение на възражението, изложено в жалбата на ОД МВР –Варна, за липсата на основание за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 2 ЗОДОВ, цитирана по-горе, отговорност на това основание носят правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда. Видно от приложеното  досъдебното производство №1830/2006 г., същото  е водено от дознатели към 3 РПУ –Варна. Дознателите са разследващи органи и са служители в МВР. Областните дирекции на вътрешните работи са териториални служби на МВР и са самостоятелни юридически лица към момента на извършване на дознанието. Във връзка с това доводите във въззивната жалба за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на пасивната материална легитимация са неоснователни, тъй като дознателите са служители на МВР, но в самостоятелна териториална служба, каквато е Областна дирекция на МВР – Варна. С оглед изложеното е налице основание за отговорност и на този държавен орган по смисъла на чл. 7 ЗОДОВ, тъй като вредите са произлезли от действия на негови служители. Несъстоятелни са доводите в жалбата, свързани с това, че извършените от дознателите действия са под надзора на прокурора по смисъла на НПК и единствено последният повдига и поддържа обвинението. Вярно е, че прокурорът ръководи разследването, но това не обезсмисля самостоятелния характер на действията, извършени от подчинените му разследващи органи. С оглед на изложеното, ответникът Областна Дирекция на МВР –Варна следва да носи солидарна отговорност наред с прокуратурата относно обвинението. Отговорността на съпричинителите спрямо пострадалия е солидарна и поради това съдът не е длъжен да извършва разграничение на действията на отделните органи и да определя доколко и как всеки от тях е увредил ищеца. Разпределение на отговорността между съпричинители може да има само във вътрешните им отношения - чл. 127 ЗЗД.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в  обжалваните части. 

Предвид неоснователността на всички въззивни жалби, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на никоя от страните.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №3134/28.06.2013 год., постановено по гр.д. №16880/2012г. по описа на ВРС, VІІІ-ми състав.

         Не присъжда разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                         

                                                                                                        2.