Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, трети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА –мл. с-я

при участието на секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдия Макариева в.гр.д.№ 2921 по описа на ВОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „Енерго-про Продажби”АД, гр.Варна, представлявано от Биляна Георгиева Матева, Боряна Симитрова Пенева и П.С.С., чрез процесуалния си представител адв. Гонов, против решение № 3475/12.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 5364/2013г. по описа на ВРС, ХХХV състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С.И.Д., ЕГН **********,*** 107 не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс-Г, сумата от 3774,99 лв. (три хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 99 ст.) по фактура № 0097166346/03.04.2013 год., начислена като корекция на сметката на потребителя за периода от 19.09.2012 г. до 22.03.2013 г., по клиентски № 1100302248 и абонатен № 0104704164, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и с което „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна тауърс- Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, е осъдено да заплати на С.И.Д., ЕГН **********,*** 107, сумата от 743.00 (седемстотин четиридесет и три) лева, представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в нея съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли, като се присъдят и сторените разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Гонов. Претендира и присъждането на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият не е депозирал отговор.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да се потвърди първоистанционното решение. Претендира и присъждането на разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 9499/ 15.04.2013 г. от С.И.Д., ЕГН: **********,*** 107, чрез процесуален представител срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс-Г, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3774.99 лева, начислена като корекция за сметка на неправилно отчетена електроенергия по фактура № 0097166346/ 03.04.2013 год., за периода 19.09.2012 год. – 22.03.2013 год., за обект находящ се в гр. гр. Варна, ул. „Д- р Селимински” 107, за кл. № 1100302248, аб. № 0104704164. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия в посочения имот, като редовно е заплащал сумите за ползваната енергия. След извършена проверка, ответното дружество е извършило корекция на потребената електроенергия, като е начислена процесната сума, която ищецът твърди че не дължи.

Ответникът - „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди, че е извършена корекция на сметката на абоната, като процесните фактури са издадени за ясно определени периоди от време и отразяват реално отчетени и потребени количества ел. енергия, представляващи разликата между нови и стари показания, изрично посочени във самите фактури. Отправя се искане до съда за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Безспорно е установено по делото, че ищецът/въззиваем в настоящото производство/ е потребител/по смисъла на пар.1 т.42 от Закона за енергетиката/ на продаваната от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД електроенергия, на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Иван Селименски” № 107, клиентски № 1100302248, абонатен № 0104704164, за което е издадено дебитно известие № 0097166346/03.04.2013 година, в който е монтиран процесния електромер, и е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът по първоинстанционното дело има задължение да заплаща използваната ел.енергия.

На 28.02.2013г. е извършена проверка от служители на „Е.ОН България мрежи” АД на СТИ – електромер, отчитащ ел. Енергията на обект – битов, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Иван Селименски” № 107, клиентски № 1100302248, абонатен № 0104704164. Съставен е протокол № 0491019 от същата дата, в който са описани констатациите при проверката. За установяване на причината за неточното отчитане, демонтираният електромер е предаден за експертиза в независима лаборатория в Български институт по метрология /БИМ/ - ГД”МИУ” – Русе. Резултатите са отразени в Констативен протокол № АУ-14-069/168/22.03.2013 г. като проверката е констатирала, че има външна намеса в схемата на електромера. От вътрешната страна на платката в близост до дисплея към схемата на електромера е свързано допълнително устройство, състоящо се от интегрална схема, чиято идентификация е заличена, инфрачервен порт- V69 808 ТS0P1138 и резистори

Изготвена е справка за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия № 27388/01.04.2013 г., на основание чл.38 ал.3 т.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, при наличие на конкретен измерител на грешката на СТИ, за периода от 19.09.2012 г. до 28.02.2013 г., общо 163 дни. За този период е издадено дебитно известие № 0097166346/03.04.2013 година за сума в размер общо на 3774, 99 лв.

От заключението по допуснатата от ВРС съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява: че процесният СТИ е от одобрен тип; че отразените в справката количества ел. енергия са получении по изчислителен път, като е технически възможно да бъдат доставени и потребени. Въз основа на данните по делото, вещото лице заключава, че е налице неправомерна намеса по отношение на процесното СТИ. Справката е изготвена, на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 ОУ, и е математически точна.

Между страните не са спорни обстоятелствата, а и се установяват от горецитираните доказателства, че са в договорни отношения за доставка на електроенергия и, че на въззиваемата страна е начислена процесната сума като корекция на сметката. Спорно е обстоятелството били ли са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период.

В тежест на въззивника е да докаже осъществяваното на релевантните за вземането предпоставки, а именно, че в качеството на доставчик е доставил посоченото в справката за корекция количество ел.енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и впоследствие законосъобразна корекция на сметката.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., изменени 2009г., одобрено от ДКЕВР с решение №ОУ-004/06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г., действащи към датата на извършване на проверката.Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че въззиваемата страна е обвързана от съдържащата се в тях регламентация.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби” АД, въззивникът е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия се извършват въз основа на представени от “Е.ОН България Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно основанието за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитирания протокол от проведената проверка. Той от своя страна представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не са обвързващи за съда.

Дори при осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕ корекционна процедура обаче, възможността да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя характер, разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Нито в ЗЕ в редакцията му към датата на извършване на корекцията, нито в Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, а именно - императивните правила на закона.Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 от ЗЗД.Поради изложеното и на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД клаузите на ОУ на ДПЕЕ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този смисъл е решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителна сила за съдилищата - Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г., ІІ т.о., поради което съдът следва да го съобрази при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено след допускане до касационно обжалване по поставения материално -правен въпрос дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузата е нищожна, поради което разрешението, дадено от ВКС, е задължи -телно за съда.В този смисъл са и решения на ВКС по т.д.№103/09г., ІІ т.о., по т.д.№ 885/09г., ІІ т.о., т.д.№ 427/10г., ІІ т.о., по т.д.№ 225/10г., ІІ т.о., всички постановени по реда на чл.290 от ГПК. Нищожността на посочената разпоредба води до неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в полза на въззивното дружество. Предвид горното и следва да се приеме, че въззиваемата страна не дължи начислената й сума чрез извършената корекционна процедура. С оглед така цитираната задължителна практика на ВКС относно нищожността на клаузите от ОУ на ДПЕЕ, даващи възможност за едностранна корекция на сметките за минал период, които клаузи са основанието, въз основа на което е начислена процесната сума, съдът не обсъжда останалите въведени доводи в жалбата, т.к. същите не могат да променят крайния правен извод. Последният не може да бъде променен и предвид изменението в законодателството, конкретно в чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, обн.ДВ, бр.54/12г., в сила от 17. 07.2012г., т. к. нормите въвеждат законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт по регулиране на корекционните процедури при установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.Понастоящем такъв нормативен акт не е приет /действащи са ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.38/07г., които не са променяни в съответствие с измененията в ЗЕ/, като корекционните процедури продължават да се извършват единствено по правилата на договорната отговорност, уредени в ОУ на ДПЕЕ.

Предвид крайния резултат на правния спор пред настоящата инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемия сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лв., представляващи направени пред настоящата инстанция разноски-адвокатски хонорар.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3475/12.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 5364/2013г. по описа на ВРС, ХХХV състав.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., ЕГН **********,*** 107, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лв., представляваща сторени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ