Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                  Година 2013  Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                          Наказателно отделение

На двадесет и шести септември               Две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА 

                       ПЕТЪР МИТЕВ                                                                                   

 

СЕКРЕТАР: П. П.

ПРОКУРОР: Д. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Св. Колева ВНОХД № 870 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда по НОХД № 2458/2013г. по описа на РС Варна, ХХІІІ състав, постановена на 17.06.2013 година.

Присъдата е осъдителна за Л.Н.Л.. Въззивникът е признат за виновен в това, че в периода 22.07.2011г. до 18.01.2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.П.А. заблуждение, че се нуждае от финансови средства, чието предназначение е както следа: за назначаването му като свещенослужител в Катедрален храм „Св.Успение Богородично”-Варна; за погребение на баща му; за извършване на ремонтни - дейности по служебен автомобил, ползван от Негово Високопреосвещество варненски и Великопреславски Митрополит Кирил; за изготвяне на документи, целящи отпускане на кредит при Банка „ДСК”-Варна, за медикаментозното му лечение /инжекции/; за вноски по жилищен кредит от банкова институция на негово име в гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 4050 евро, с левова равностойност 7921.11 лева.

На основание чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изтърпяването е отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д.П.А. обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 7921.11 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2011г до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 228.00 лева.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който е депозирал жалба лично. Излага немотивирани твърдения, че присъдата е неправилна и необоснована. Навежда оплакване за несправедливост на наложеното му, тъй катото било определено без да се отчетат направените от него самопризнания, чистото му съдебно минало и ниската му обществена опасност. Въззивнта инстанция е сезира с искане за оправдаването на подс.Лачев, а в условията на евентуалност – за намалавяне на наказанието.

В съдебно заседание Лачев не се явява и не се представлява от защитник, поради оттегляне на пълномощията, предоставени на адв. Я.. Депозирал е писмена защита. В нея на първо място сочи, че не по своя и свободна воля е избрал процедурата, по която да протече първоинстанционното производство – т.нар. съкратено съдебно следствие. На следващо място оспорва, че е искал и получил пари от пострадалата за назначаването му на свещенослужител, за погребение на баща му, за ремонт на автомобил "Ауди", ползван от владиката, за изготвяне на документи за кредит и лечение Твърди, че сам той е давал пари на пострадалата, плащал и нейни сметки, като оценява разходите си на около 10 000 лева.  В писмената защита са изложени и доводи по отношение на наложеното наказание, което жалбоподателят намира за несправедливо с оглед на обстоятелствата, че са отчетени висящи наказателни производства срещу него, въпреки принципа на невинност до доказване на противното и че му е определен максималния изпитателен срок, независимо, че е приложена разпоредбата на чл. 58а НК. В заключение се иска оправдаването му, алтернативно да му бъде намалено определеното наказание.

В съдебно заседание представителят на гражданския ищец и частен обвинител – адв. М., намира присъдата за правилна, обснована, а наложеното наказание – справедливо. Моли да бъда потвърден атакувания съдебен акт изцяло

Представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за законосъобразна и моли тя да бъде потвърдена.

Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при разследването и проведеното съдебно следствие по реда на чл.372,ал.4 от НПК доказателства. Същите безспорно сочат, че:

Подс. Л.Л. бил свещенослужител при Варненска и Великопреславска Света митрополия, с духовен сан и име архимандрит Лонгин. Като енорийски свещеник той отговарял за дванадесет православни храма в населени места на територията на общини Суворово и Вълчи дол, обл. Варна. Поради тежки нарушения на Устава на Българската Православна църква и финансови злоупотреби със средства, собственост на Варненска и Великопреславска митрополия, със Заповед № 173/18.08.2011 г. на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил, на отец Лонгин било наложено църковно дисциплинарно наказание - освободен от заеманите длъжности при Варненска и Великопреславска митрополия, прекратени пълномощията на член на Духовния Съвет на Варненски и Виликопреславски Епархийски Съвет и наложен аргос с пълно запрещаване от свещенослужение за определен период. При освобождаването му от длъжност, подс.Лачев освободил също обитаваното от него ведомствено жилище, находящо се в гр. Суворово, обл. Варна, собственост на Варненска и Великопреславска митрополия. Тъй като нямал собствен дом, той сключил договор за наем и заживял в апартамент, находящ се на ул. „Страхил Войвода” № 55 в гр. Варна.

В разрез с обществените очакванията към църковните служители, архим. Лонгин имал регистрации в различни интернет сайтове за запознанства под името Лъчезар Н.. В неговия фейсбук профил като негови приятели имало регистрирани множество жените. Някои от тях публикували на стената му любовни стихове и песни. В интернет пространството подс. Лачев намирал и внимателно проучвал своите контакти. В кореспонденцията си с тях той често ги молил за финансова помощ под различни предлози. В последствие част от тези жени  осъзнали, че тези му действия са измамливи и подали жалби във Варненска и Великопреславска митрополия за това.

Свид. Д. А. се запознала с подсъдимия в интернет сайт за запознанства „Елмаз”. Тъй като била разделена със съпруга си, сама отглеждала дъщеря си, свидетелката решила и по този начин да потърси подходящ партньор. Тъй като била изключително внимателна по отношение на своя избор, тя отхвърляла голяма част от своите кореспонденти, но един от тях регистриран с името Лъчезар Н., който всъщност бил подсъдимия, привлякъл нейното внимание. Те си пишели многократно и А. била заинтригувана от неговата лчност. Не след дълго те станали приятели и във „Фейсбук” и си разменили скайп адреси.

В началото на 2011 г. св.А. за първи път се срещнала лично с подсъдимия. Тя била разочарована от външния му вид, но продължила общуването си с него. Лачев демонстрирал висок стандарт на живот, добро материално състояние и доходоносен бизнес, свързан с търговия на църковни стоки и съвместна дейност с погребални агенции. Постепенно отношенията между него и св.А. се задълбочили и тя споделила с него предстоящите си планове да започне добре заплатена работа извън пределите на страната. Убедена в сериозността на взаимоотношенията помежду им, свидетелката решила да запознае подсъдимия и с дъщеря си и го поканила на вечеря в дома им. След известно време и случайно от свой приятел лекар, който бил издал болничен лист на Лачев, пострадалата разбрала, че истинското му име в действителност било - Л.. Когато го попитала защо е укрил този факт, подсъдимият споделил, че още от малък се срамувал от името си и поради тази причина се представял за Лъчезар. Това не променило отношенията между двамата, като Лачев постоянно звънял на св. А. по телефона, изпращал й съобщения по скайп и фейсбук. Един ден той я помолил да влезе в скайп, тъй като искал да сподели нещо важно, което тя направила. Тогава подсъдимият й споделил, че бил духовник от висшия клир, заемащ отговорна позиция в църквата. Тази информацията за професията на подсъдимия объркала А., тъй като в целия период на общуване помежду им нито веднъж не го била виждала в расо, а демонстрираното поведение и активното му присъствие в интернет пространството по никакъв начин тя не свързвала с духовния му сан, който твърдял че има. Това породило у свидетелката съмнения. Подс. Лачев усетил промяната в нейното отношение към него и започнал ежедневно да й изпраща многобройни съобщения, звънял по телефона и я убеждавал, че като добра християнка следва да приеме случващото се за добра поличба и настоятелно я канел да го придружава на службите, които отслужвал в храмовете в гр. Суворово и с. Брестак, обл. Варна, за които отговарял. По същия начин засвидетелствал сериозните си намерения, като я уверявал, че желае да се омъжи за него, да създадат семейство и дете, тъй като много държал на нея, като най-важното нещо в живота му . Настоявал тя да го представи на сестра си и родителите си.

В края на м.април 2011г. св.А. трябвало да отпътува за Гърция, за да започне работа по трудов договор. Малко преди това подс.Лачев многократно демонстрирал „страха си” от това да не бъде изоставен, забравен и др., и по този начин да се провалят съвместните им планове за общо бъдеще. Така той успял да накара А., въпреки скъпите телефонни услуги, в първите месеци на отсъствието и - до средата на м.юли 2011г., ежедневно да осъществява контакт с него. Подсъдимият продължил да засвидетелства сериозните си намерения и да я убеждава, че тя е най-скъпия за него човек. Мотивирана от това негово отношение и поведение, св.А. приела предложнието на подсъдимия да създадат семейство.

На 21.07.2011 г. А. получила съобщение от подсъдимия, че спешно се нуждае от 2 000 евро. В него той споделял, че бил „съкрушен , с високо кръвно налягане” и помолил да му даде тази парична сума в заем и с обещание да я върне в период до 15 дни, като разяснил, че парите били предназначени като „рушвет – облага“ за Негово Високопреосвещенство Митрополит Кирил  за назначаването му за свещенослужител в Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ в гр. Варна. А. приела тоза за истина и незабавно на следващата сутрин на 22.07.2011 г. превела на негово име чрез „Уестърн Юниън” наличните си към тази дата спестявания в размер на 1700 евро. След получаване на паричната сума, Лачев изпратил на св.А. множество съобщения, в които изказвал своята благодарност и увереност, че в посочения срок ще върне парите. На 01.08.2011 г. отново чрез текстово съобщение подсъдимият уверил свидетелката, че почти е събрал въпросната паричната сума. Тъй като обаче здравословното състояние на баща му рязко се влошило и в тази връзка се налагало спешно да бъде опериран от херния, се наложило той да подпомогне финансово своите родители, като им изпратил 1 300 лв.

На 03.08.2011 г. св.А. получила друго съобщение, с което подсъдимия и споделил, че баща му е починал. За това молил спешно да му преведе пари, отново в заем, които му били необходими този път за организиране на погребението. А. в същия ден му изпратила чрез „Уестърн Юниън” паричен превод от 500 евро, за което тя отново получила благодарствени съобщения от Лачев и поредните обещания за връщане на паричната сума в десет дневен срок.

В следващите се няколко дни чрез текстово съобщение подсъдимия отново отправил зов за помощ. Обяснявал, че изпратените от нея пари се оказали твърде недостатъчни и за да обезпечи изцяло погребалната церемония и  бил принуден да вземе паричен заем и от друг човек, който настоявал незабавно да му възстанови парите. А. отново повярвала на написаното и чрез „Уестърн Юниън” на 10.08.2011 г. отново изпратила паричен превод от 500 евро, получен от въззивника.

На 14.09.2011 г. в поредно текстово съобщение до пострадалата, Лачев споделил за нова негова неприятност. Той написал, че изпитва притеснение и лична вина от това, че предизвикал ПТП и увредил служебния автомобил, ползван от Митрополит Кирил. За това и умолявал А.  още веднъж да му помогне да разреши проблема като незабавно му преведе 200 евро за спешен ремонт в автосервиз. Тъй като свидетелката била на работа и нямала възможност да напусне работното си място, помолила своя приятелка – Гинка Ставрева  в същия ден да преведе на името на Лачев чрез „Уестърн Юниън” паричен превод с исканата сума. След извършеният превод, А. получила чрез съобщения поредната благодарност от страна на въззивника.

На 20.09.2011 г. подсъдимият отново пратил SMS до А., с който пак помолил за парична помощ. Този път поискал тя да му „услужи“ с 500 евро, необходими за изготвяне на банкови книжа и отпускане на банков кредит от Банка ДСК. Подсъдимият декларирал намерения да й се издължи, като част от тези сума била предназначена и за „благодарност“ към банковия служител, оказал му съдействие за „експресната“ услуга. На същата дата чрез „Уестърн Юниън” св.А. изпратила поредния паричен превод на посочената сума на негово име.

На 26.09.2011 г. отново по настояване на подсъдимия  и с обещание да ги върне, свидетелката изпратила спешен паричен превод от 50 евро, която по думите на подсъдимия била предназначена за закупуване на медикаменти, тъй като здравословно не се чувствал добре.

На 01.10.2011 г. А. се върнала в България и заживяла с Лачев в дома си. Към края на месец декември 2011 г. той поискал от нея поредния заем с обяснение, че съществуват проблеми с отпускането на банковия кредит от Банка ДСК. А. обаче му отказала. Тогава подсъдимият и изпратил множество SMS–си, в които от една страна я уверявал, че това е за последен път, а от друга я заплашвал, че ако не получи така необходимата му паричната сума, ще бъде принуден да извърши опит за самоубийство. Притеснена от това, тя отново дала на Лачев 300 евро с убеждението, че сумата е предназначена за вноска по банков кредит. Тъй като обаче А. вече изпитвала финансови затруднения, споделила със сестра си – св. Антоанета А. за ситуацията, в която е изпаднала и се извинила, че не може да спази предварителната им уговорка за съвместно посрещане на Нова година извън гр.Варна. Св.А. А. знаела за даваните от сестра й пари на подсъдимия, под различните предлози, което налагало на няколко пъти да я подпомага финансово в критични периоди.

На 18.01.2012 г. подс.Лачев отново поискал от А. в заем 300 евро, като този път обяснил, че са за просрочени вноски по жилищен кредит. Споделил, че в противен случай го грози опасност да загуби дома си на ул. „Страхил Войвода“ № 55 в гр. Варна. За пореден път свидетелката съжалила подсъдимия и му дала исканата сума в присъствието на своя приятелка св.Петя Колева, която по това време гостувала в дома й и нееднократно била свидетел на разговорите, в които подсъдимият споделял за този жилищен кредит.

В последствие обаче пострадалата разбрала, че жилището, което подсъдимият обитавал не било негово, а живеел там под наем и парите, които му дала в този връзка не били предназначени за вноски по жилищния кредит, а за заплащане на наем и текущи разходи. След този момент тя започнала да настоява подс.Лачев да й върне паричната сума в кратки срокове. А. получила поредните му уверения за очаквани големи парични доходи от реализиран проект с негово участие за строеж на сграда, предназначена за старчески дом в гр. Суворово. След това подс.Лачев и казал, че е предприел действия за продажба на жилище в съсобственост с майка си, намиращо се в гр.София. Месец по- късно обаче обяснил, че се е отказал от първоначалната си идея, тъй като продажбата щяла да е на безценица и в тази връзка взел решение да заложи имота и да върне парите. Лачев поискал от св.А. да посочи банкова сметка ***, по която да върне дадените му от нея 4 050 евро в периода от 22.07.2011г. до 18.01.2012г. Свидетелката му предоставила данните на банковата си сметка, но дължимата сума така и не постъпила. До началото на месец май 2012 г. подс.Лачев ежедневно убеждавал А., че ще върне парите, като сочел все нови и различни причини за забавянето си, в това число, че жилището му било запорирано от съдия изпълнител, че съществували проблеми с отпускане на банковия кредит в Банка ДСК и др. Когато обаче тя изразила съмнения в достоверността на твърденията му, той започвал да се оправдава или със здравословното си състояние /кръвоизлив в окото и високо кръвно налягане/, или със служебните си проблеми - че не можел да оперира с банковата си сметка, тъй като била запорирана от Варненска Митрополия. Уверявал я, че е наел адвокат да го представлява пред Негово Високопреосвещенство Кирил, за да подпише документ и оттегли запора, както и твърдял, че за да се спаси от „враговете си“ обмислял да постъпи в манастир или да се самоубие.

Междувременно обаче подозренията на свид.А. в искреността на подсъдимия се засилили. Тя извършила съответните справки, като от Агенция по вписванията установила, че подсъдимият няма жилище на свое име нито в гр. Варна, нито в гр.София – установила, че имотът в гр. София е собственост на неговите родители. Разбрала, че по отношение на него през 2007 г. била вписана искова молба, по предявени във ВРС искове против подсъдимия и заведени срещу него две граждански дела, които не били приключени. От приятел на подсъдимия тя разбрала и че баща му не е починал, както и за задължения които имал към С.Г.Груп ООД. В търсене на информация, свидетелката посетила и Варненска и Великопреславска митрополия. Там била информирана, че срещу подс.Лачев били заведени много жалби от жени, които твърдяли, че той ги е измамил с различни парични суми, както и за наложено му църковно дисциплинарно наказание, поради което не бил свещенослужител към Българската Православна църква. Това станало повод св.А. да подаде жалба във ВРП и да бъде образувано досъдебното производство. В хода на разследването тя предала доброволно копия от квитанции, сочещи на извършени парични преводи чрез „Уестърн Юниън”, както и своя мобилен телефон „Сони Ериксон“ с IMEI 012332000577042 и зарядно устройство 220 V, СИМ карта с № 8930090902082887744F 64Q, мемори карта с памет 8 GB, в който е била съхранена водената с подсъдимия текстова входяща и изходяща кореспонденция. По този начин се установило, че подсъдимият е осъществявал контакт със св.А. от мобилни номера 0895779807; 08988641003 и 0892455567. Собственици на абонатните номера са св.Д. Духнев, св.Т. Сулева и св.П. Пенева, които са закупили СИМ карти по молба на подс. Лачев на свое име, но са му ги предоставили за ползване.

Гореописаните фактически обстоятелства първоинстнационният съд приел за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят и приобщени по реда на чл.283 от НПК, като подробно ги е упоменал – жалба, справка от Агенция по вписванията, копия от приходен касов ордер, издаден от С.Г.Груп ООД от 28.01.2011г., копия от платежни документи от „Уестърн Юнион”, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, за разпит на обвиняем, протокол за проведена очна ставка, протокол за доброволно предаване, справки от Варненска и Великопреславска Света Митрополия, справка от КАТ-Варна, справка от Община-Тетевен, справки от Агенция по вписванията, от НЗОК и личен лекар, справка от Банка ДСК, от Психиатрична болница, заключения на съдебно-техническа и съдебно-оценителни експертизи, справки за съдимост и др.

Правилен е изводът на ВРС, че описаните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се, а анализирани поотделно и в съвкупност налагат категоричен извод за авторството на деянието.

Законносъобразно съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно и пълно, от което е видно, че входящите текстови съобщения записани в мобилен апарат „Сони Ериксон U5i" c IMEI 01233200057704-2 в папка „Входящи съобщения“, получени от номер на разговори +359888641003 без име; номер на разговори +359888641003 с име La4o; номер на разговори +359892455567 с име "La4o 3"; номер на разговори: +359884841970 с име „La4o 2“; номер на разговори: +359895779807 без име; номер на разговори +359895779807 с име „Otec Longin, номер на разговори +359888641003 с име „Otec Longin, са общо 1 618 броя. Входящите текстови съобщения, запаметени в СИМ карта с № 8930090902082887744F 64К Q, гръцки оператор Q-JELECOM и номер за разговори +00306996334649, получени от номер за разговори +359895779807 с име „La4o“ са общо 25 броя; заключението е възпроизвело и съдържанието на съобщенията.

Същия подход съдът е имал и по отношение на заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, от което е видно, че стойността на 4050 евро към инкриминирания период се равнява на 7 921.11 лева.

Правилно са оценени като достоверни и обективни показанията на св. Н.Милчев, от които е видно, че бащата на подсъдимия е жив и здрав – нито пък е бил опериран или подпомаган финансово от него през 2011г., наред с обстоятелството, че двамата не поддържали контакт поради конфликт, възникнал по финансови причини.

С нужното внимание ВРС е ценил и актуалното здравословно състояние на подсъдимия, позовавайки се на писмено становище на личният му лекар - д-р Л. Райчева с практика в гр.Суворово, от което е видно, че същия има основно две регистрирани заболявания с хронично рецидивиращ ход на протичане - флебит и тромбофлебит на долни крайници и увреждане на междупрешленните дискове в лумбален и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. В него още е посочено, че през 2011г. по повод негови оплаквания му е била назначена терапия от медикаменти, компреси с риванол и постен режим, а последното му посещение е било на 24.10.2011г.

От приобщената по делото писмена информация от Банка ДСК е видно, че на името на Лачев са налични данни за потребителски кредит от 20.01.2010 г. и отворена на 20.07.2009 г. кредитна линия и няма данни подсъдимия да е подавал искане за отпускане на кредит през календарната 2011 г.

От приложената в делото справка в Агенция по вписванията –Варна е видно, че в службата по вписванията в гр.Варна за подс. Лачев няма вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 1993 г. до 31.10.2012 г.

Правилно е ценена като обективна и достоверна справката от Варненска и Великопреславска митрополия, от която се установява, че Лачев  не е бил назначаван като свещенослужител в Катедрален храм „Св. Успение Богородично", таково назначение не е стояло на вниманието им, както и че на подсъдимия не са били предоставяни никога правомощия да управлява служебен автомобил. В същата е посочена и Заповед № 173/18.08.2011г. с която той е бил освободен от заеманите длъжности на свещенослужител.

ВРС е отчел миналата съдимост на подсъдимия - постановена присъда по НОХД № 6/1997г. на РС-Тетевен, влязла в сила на 25.04.1997г. за деяние по чл.339 ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „Глоба” в размер на 3 000лв и направил законосъобразен извод, че същият е реабилитиран по право, съгласно разпоредбата на чл.86 ал.3 от НК.

Като характеристични данни за подсъдимия ВРС е отчел данните за полицейска регистрация през периода 2003г.-2005г. като извършител на престъпления по чл.209, чл.211 и чл.194 от НК в РУП-Търговище и 9 РУП-София и образуваното ДП № 3/2012г. по описа на РУП-Девня за престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В мотивите изрично е отбелязана приложимостта на чл.26 ал.1 от НК, обуславена от обстоятелството, че извършените от подсъдимият отделни деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия, който е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК 

Съдът е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивният съд се солидаризира и не намира нужно да преповтаря.

Законосъобразно ВРС е намерил, че след като подсъдимия е автор на деянието по чл.209, ал.1 от НК, то спрямо него следва да бъде ангажирана и гражданската му отговорност за непозволено увреждане  и е уважил предявения граждански иск от Д.А. за нанесени имуществени вреди в резултат от деянието, поради неговата основателност и доказаност по размер.

 

По жалбата на подсъдимия

В така упомената писмена защита /за разлика от депозираната жалба/ Лачев развива възраженията си в три паралелни насоки:

- липса на валидна негова воля делото да протече по реда на чл.371 и сл. от НПК

- липса на доказателства за измамливи действия от негова страна, тъй като твърдените обстоятелстства в тази насока от пострадалата са били проверяеми

- явна несправедливост на наложеното наказание- т.е съответно ли е то  на обществената опасност на деянието и неговата личност.

 

Първото от възраженията е неоснователно поради това ,че същото не намира опора в отразеното с протокола от съдебно заседание. Същият е съставен при условията и по реда на НПК и не е оспорван. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК той е доказателство за извършване на съответните действия в съдебно заседание. В него недвусмислено е записано, че подсъдимият и неговия защитник са пожелали съдебното производство да протече по реда на чл.371,т.2 от НПК. Съдът е изпълнил задължението си с определение да обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно повелята на закона ВРС е сторил това, след като е установил, че направените самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.  Всякакви твърдения от страна на подсъдимия, че е бил подведен от страна на защитника си да даде съгласие за описаната процедура са голословни и неоснователни с оглед правилната оценка на ВРС за доказателствата събрани в хода на досъдебното производство.

Второто възражение на подсъдимия е неоснователно, защото всички извършени, но оспорвани от него действия по въвеждане на пострадалата в заблуждение и подържане на такова, са безспорно доказани с описаните в мотивите на ВРС гласни и писмени доказателства. В оценъчната си дейност съдът не е допуснал превратно тълкуване на доказателства и не се откриват пороци във формирането на волята му. Детайлно в мотивите съдът е посочил кои от доказателствата са кредитирани и причините за това.  

Правилно при индивидуализиране на наказанието по отношение на подсъдимият съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и изразеното от него съжаление за стореното.  Наред с това като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел лошите характеристични данни - подадени срещу него във Варненска и Великопреславска митрополия множество жалби от жени, спрямо които е извършил измамливи действия, както и данните за криминалистическите му регистрации направени от органите на МВР.

Правилен е извода на съда, че в случая не са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради, които и не е определял наказанието по реда на чл.58, ал.4 от НК. Законносъобразно и справедливо съда е наложил на подс. Лачев наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК между минималния и средния размер, предвиден за това престъпление, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК – а именно от 2 години „Лишаване от свобода” Вярно е, че при тази дейност съдът е увеличил обема на отегчаващите вината обстоятелства, включвайки в него размера на причинените вреди, които не са възстановени, но на фона неотчетеното като лоша характеристика и обстоятелството за предходната съдимост така определеното наказание е справедливо. Това е така защото при диференциране на санкционните последици, въззивният съд, възприемайки изложената аргументация в атакуваната присъда, преценява задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съобразно индивидуализиращите ги престъпно съставомерни признаци - времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване, насоченост към ощетяване на самотна майка и реализирания вредоносен резултат, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъпленията при условията на продължавана престъпна дейност. Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъпленията, в които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително-възпитателна функция, наказателна санкция. В контекста на изложеното, следва да се поставили акцент на проявената упоритост на Лачев, при извършване на престъпното деяние и демонстрираното грубо незачитане на личната собственост, убедителни доказателства, за които се съдържат в очертанията на инкриминираната неправомерна дейност. Неговия социален статус, предопределен от принадлежността към Българската църка, призвана да възпитава в духа на опазване на моралните ценности, не се е оказал възпиращ от извършване на престъпление. Неоснователно е и оплакването, че ВРС незаконосъобразно не е взел предвид направеното пред него самопризнание. Както ВКС в обвързващата си практика е посочил самопризнанието е предпоставка за провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл. 370 - 374 НПК (съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция), която от своя страна предопределя и редукция на определеното наказание. Затова то не следва да има като своя наказателна последица и тази на смекчаващо отговорността обстоятелство, което да се отчита отново при индивидуализацията на наказанието по правилата на чл.54 от НК. Очертаното становище мотивира извода на въззивната инстанция за неоснователност на предявеното искане на защитата за намаляване на наказанието „лишаване от свобода”. Съвсем законосъобразно ВРС е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като е направил извода, че не е нужно за поправянето и превъзпитанието на дееца същия да бъде изолиран от обществото. Отчитайки обаче многообразието на изпълнителното деяние и данните за подобно поведение по отношение и на други лица, справедливо е определен и максимално възможния изпитателен срок от пет години.  Именно така определеното наказание ще изпълни целите на генералната и индивидуалната превенция визирани и в чл.36 от НК.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира, че ВРС е пропуснал с присъдата да определи дължимата държавна такса върху размера на уважения граждански иск, която съобразно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс възлиза на 4% върху присъдената сума или в случая 316,84 лева /триста и шестнадесет лева и 84 ст./. Съобразно правилата на НПК тя следва да бъде възложена за заплащане от страна на подсъдимия. В този смисъл атакуваният съдебен акт следва да бъде коригиран, без да се налага неговата отмяна или изменение с оглед на липсата на процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство.

 

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд

                        

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда по НОХД № 2458/2013г. по описа на РС Варна, ХХІІІ състав, постановена на 17.06.2013 година.

 

ОСЪЖДА подс. Л.Н.Л., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата сумата 316,84 лева /триста и шестнадесет лева и 84 ст./ представляваща държавна такса върху уважения граждански иск за нанесени имуществени вреди в размер от 7921.11 лева, присъден в полза на Д.П.А. ЕГН **********.  

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      

 

                                                                                                 2.