Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Макариева

ЧЛЕНОВЕ: Юлия Бажлекова

Мл.с-я Галя Алексиева

при секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдия Макариева въззивно гр.д. № 2139 описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по въззивна жалба на С.И.Ц. против решение № 5412/20.12.2012г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 9419/2011г. . С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С.И.Ц. с ЕГН ********** срещу Д.А.Б., А.А.Б. и И.А.Б., в качеството им на наследници на А.Б. иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД- за обявяване за окончателен на предварителен договор за дарение на недвижим имот от 05.07.2004г.

Твърди се във въззивните жалби, че постановеното от ВРС решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че изводите на съда са необосновани и неправилно тълкуват текста на закона. По същество се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В с.з. въззивникът не се явява , но с писмена молба подържа жалбата.

Въззиваемата И.А.Б. чрез адв. И. оспорва жалбата.

Възизваемите Д.А. и А.А. не се явяват , не се представляват.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

В исковата молба ищецът излага, че с А.А.Б. наследодател на ответниците е сключил на 05.07.2004г. предварителен договор за дарение на недвижим имот представляващ 1/3 идеална част по реституция и наследство поземлен имот- дворно място в регулация на гр. Варна цялото от 44дка и 400кв.м. в местността „Максуда” в размер на 2дка и 280кв.м. изразени в идеални части спрямо полагаемия дяла на дарителя, предмет на дарението.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответницата И.Б. е подала писмен отговор, с който излага, че така предявения иск е недопустим поради изтекла пет годишна давност, според условието, заложено в предварителния договор „ прехвърлянето с нотариален акт да се извърши, когато дарения поиска това”. Излага също така, че дарителят А.А.Б. е починал на 02.02.2006г.

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен на л. 3 от същото – предварителен договор за дарение на недвижими имот с нотариална заверка на подписите от 05.07.2004г.; скици на имота, обособен в три части. Приложени са по делото и двете решения : на ОС- Варна по гр.дело № 291/1998г. и на ВАС по гр.дело № 3799/1999г.

Приложени също така и други две нотариално пълномощни л.16 и 17 от делото, от които е видно,че А.Б.- наследодател на ответниците е предоставил на С.Ц.- ищец в настоящото производство възможността да прехвърля сам на себе си „до два декара от същия имот, от която част си избере, които да продаде на себе си, на трето лице или комуто намери за добре”.

Видно от протокол за въвод във владение № 14 277/29.10.2003г. А.Б., Владимир Б. и Елисавета Б. са били въведени във владение на общо 44,400дка земя, разделена на части „а”, „б” и „в”. Към материалите по делото е бил приложен и втори предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между А.Б. и Борис Борисов, с който първия е продал на втория 1/3 ид.част от 44,400дка от процесния имот, представляваща части „а”, „б” и „в”.

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Фактическите твърдения на ищцовата страна и формулираният петитум на исковата молба обосновават извода, че с предявения иск фактически се цели да се обяви спрямо ответниците, че сключения между ищеца и наследодателя на ответниците предварителен договор за дарение е окончателен.

Съгласно чл.19 ал.2 ЗЗД"Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор".Това следва от естеството на нещата-ако съществените условия, характерни за всеки договор липсват,то не би могло да съществува претенция за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, както и не би могло страните да поискат от съда да бъде сключен крайният договор. Предварителният договор трябва да съдържа данни поне за вида на договора, както и за правото-предмет на договора. Предварителен договор може да има и за замяна, наем, заем, влог, залог, учредяване на вещни права и т.н. Предварителен договор обаче, не може да бъде сключен за дарение.Това следва от разпоредбите на чл.226 ал.1 и такъв договор е нищожен(не поражда правно действие).Това се дължи на правилото,произтичащо от чл.225 ал.1, че с договора за дарение дарителят отстъпва веднага вещта, предмет на договора, а не след изтичането на определен срок,какъвто е случаят с предварителният договор. Дарението е договор, при който дарителят отстъпва безвъзмездено нещо на дарения, а дареният го приема. Договорът поражда действие веднага. Дарението на недвижим имот е формална сделка, т.к. законът въвежда изискване такъв договор да бъде сключен под формата на нотариален акт. Правната уредба на дарението е в чл. 225-227 от Закона за задълженията и договорите. За разлика от покупко-продажбата, недопустимо е да се сключва предварителен договор за дарение, такъв договор е нищожен (чл. 226, ал. 2 ЗЗД). Противоречи на добрите нрави конструкцията, при която дарителят може да бъде принуден да подари нещо в бъдеще, независимо, че той може вече да е променил волята си.

Въззиваемата И.А.Б. чрез адв.И. е направила искане за присъждане на разноски, които съдът присъжда в нейна полза в размер на 700 лева.Същите представляват адвокатско възнаграждение пред ВОС.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

Потвърждава решение № 5412/20.12.2012г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 9419/2011г .

Осъжда С.И.Ц. ***-Младост -1, ПК 1784, бл.8, ап.28, ет.VІ-ти, ЕГН *********, да заплати на И.А.Б. от гр.Софияь район Възражгдане, ул.Искър № 32 дом В. Б. , сумата от 700 лева представляваща адвокатско възнаграждение пред ВОС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: