РЕШЕНИЕ

номер № 744/2.8.2013г., град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на четвърти юли Година 2013

в публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

секретар Х.Х.

като разгледа докладваното от съдията ( определен на случаен принцип)

търговско дело номер 2193 по описа за 2012 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).

Приети са за разглеждане искове, предявени от "ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ“ЕАД, ЕИК: 200739331, гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер:76А, ет. 8, представлявано от И.С.Т., чрез адв. Т.С. (САК), срещу А.М.М., ЕГН**********,***, представляван от назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. М.Ф.(***, като обективно съединени претенции, за заплащане на следните суми:

1. консолидирана главница, вкл. усвоени заемни средства, капитализирана лихва, такси, комисионни и разноски в размер на 14 043,28 евро, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на главницата

2. начислена договорна лихва върху цялото просрочено задължение в размер на 364,41евро, считано от автоматично настъпил падеж на изискуемост на цялото задължение 13.06.2012г до 17.08.12.

Ищецът твърди, че като финансова институция отпуснал револвиращ кредит с лимит от 13 000 евро, договорен с кредитополучателя със съдържание, обективирано в договор за предоставяне на кредит № 0016492/14.10.2009г, с цел обслужване на транзакции по издадена на кредитополучателя от трето лице (Интеркарт Файнанс АД) кредитна карта (iCARD Маster Gold) и рефинансиране на предходно изискуемо задължение от 6963,90 евро към същото трето лице, признато от кредитополучателя в тристранно споразумение за прехвърляне на кредит от 14.10.2009г. Длъжникът поел задължение ( чл. 7 от договор за кредит) да заплаща годишна лихва от 16 % годишно, за усвоени суми от транзакции и покупки чрез кредитната карта и оскъпяване от 13 % годишно на разсрочени лимити, като приел и уговорките за санкционно начисляване на такси при просрочие на минимална погасителна месечна вноска и надвишаване на кредитен лимит, както и допълнителна лихва в размер на 16 % годишно, която е следвало да се начисли при предсрочна изискуемост върху общият размер на дълга, формиран от усвоена главница, включително разсрочени задължения, лихви, такси, комисионни и други разноски. Ищецът се позовава на допуснато просрочие на шест поредни дължими минимални погасителни вноски, довело до автоматична предсрочна изискуемост и консолидиране на дълга, вкл. и разсрочените лимити до общ размер от 14 043,28 евро. Именно от тази дата кредиторът претендира и начислената договорна лихва за забава.

Особеният представител на ответника оспорва изцяло претенцията. Позовава се на липса на надлежно уведомяване на длъжника за движението и транзакциите по картата и усвояването на кредита. Оспорва осчетоводяването на плащанията. Възразява за погасяване на вземанията по давност.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове, включително овластяването на представител на лице, ненамерено на регистрирани постоянен и настоящ адрес са били разрешени в нарочно определение № 2304/07.06.2013г (л. 346).

Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 04.07.2013г, чрез препращане към обявен на страните проект (л. 348-349), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора. Част от въведените в отговора на ответника възражения за плащане и прихващане съдът изрично е изключил от предмета на спора, след дадени изрични указания от съда по реда на чл. 101 ГПК, като е обосновал тази процесуална санкция с неизпълнение на указанията по отстраняване на непълноти във фактическите твърдения, изключващи възможността за правна квалификация на предприетата защита.

По същество, пълномощник на ищеца поддържа претенцията си като счита, че събраните доказателства са установили редовното осчетоводяване на претендираните предсрочно изискуеми задължения и обезщетения за забава, моли съда да уважи исковете в цялост.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител поддържа оспорването и възражението си в становището си по съществото на спора. Моли съда да постанови акт, съобразно събраните доказателства за счетоводното отразяване на задълженията.

Ищецът претендира за определяне на разноски, конкретизирано в списък по чл. 80 ГПК( л. 379).

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са събрани писмени документи, чиято автентичност не е спорна, поради което на осн. чл. 180 ГПК съдът приема, че удостоверяват съгласието на ответника до получи предоставения от финансовата институция кредит при условията, подробно уговорени в Договор за кредит № 0016492 от 14.10.2009г. и Общи условия към него( л. 8-10); договор за издаване от „ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС“АД и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard Gold № 0016492 от 14.10.2009г. и Тарифа и общи условия към него ( л. 15-18) и Споразумение за прехвърляне на кредит от 14.10.2009 г.( л. 11-14).

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като резултат от приложени специални знания при преценка на счетоводните записвания на кредитора и осчетоводените от него данни, получени по сметката за ползване на кредитната карта, се установява, че ищцовото дружество е отпуснало револвиращ кредит с лимит от 13 000 евро, разпределен на половина като лимит за ползване по карта и лимит за разсрочване, който е усвоен отчасти първоначално за рефинансиране на признати в тристранно споразумение с досегашен кредитор задължения от 6963,90 евро( разпределени също като два типа лимити по кредитна карта), и в последствие текущо при обслужването на транзакции по кредитната карта на ответника ( iCARD Маster Gold), издадена от същото трето лице. Според уговорените начини на усвояване на средствата по кредита, при използването на кредитната карта, сметката на картодържателя е обслужвана ежедневно, чрез съответно кореспондиращо намаляване на разполагаемите кредитни лимити. В случай на използване на опцията за разсрочване на задължения по безкасови плащания на покупки, същите са приспадани от лимита за разсрочване и са оскъпявани, според уговорката с лихва от 13 % годишно. Съответно лимита по картата е усвояван текущо като неразсрочени задължения при теглене в брой от пост-терминал, както и служебно при начисляване на текущи лихви по ползван кредит (16 % годишно), след гратисен период до 15- то число на месеца,следващ осчетоводяването на усвоени суми от транзакции и покупки чрез кредитна карта(чл. 8 от договора). Допълнително в неразсроченият лимит периодично са начислявани и обслужените такси към картоиздателя по неговата тарифа(л. 16) за теглене от АТМ или в брой от каса ICard и съответно начислените по неговата тарифа такси за обслужване на картата и известяване за разсрочвания и транзакции с SMS. Вещото лице е установило и начисляване на неустойката (по чл. 9.3 от договора) при пропускане на задължение за внасяне на минималната погасителна месечна вноска, но не и други санкционни вземания, тъй като начислените такси за обработка на просрочен кредит и неустойка за предсрочна изискуемост са били своевременно сторнирани. При надхвърляне на предвидения лимит за ползване по карта, така начислените горници са отнасяни като „други задължения“ към капитализираната олихвявана главница, съобразно уговорките за усвояване и олихвяване по чл. 7 и 8 от договора за кредит.

От обобщените данни за движението на средствата, установени от вещото лице( л. 378), е видно, че длъжникът е преустановил внасяне на средства за погасяване на дълга си след м. 11. 2011г и следващите шест поредни дължими минимални погасителни вноски( за м. декември 2011 – май 2012) не са погасени. Съобразно уговореното в чл. 9 от общите условия към кредитния договор основание за отпадане на договорените падежи по погасителния план, изменено след отправеното с уведомление за задълженията № 026/30.04.2010г (л. 99) предложение, на което потребителя не се е противопоставил, кредиторът е можел да се позове на предсрочна изискуемост още при изтичане на месеца, за който се е дължала трета поредна месечна вноска, като отправи уведомление до длъжника. Това право на преценка обаче е можело да се упражни само до натрупване на забава по шест поредни вноски, след което ефекта на изявление за предсрочна изискуемост отпада, поради осъществяване на изрично уговорен фактически състав с автоматично действие. Съдът приема, че с допускане на просрочието на шест вноски длъжникът се е лишил от предимството на уговорения в негова полза срок. В този случай остава изцяло ирелевантен въпроса дали и как е уведомен длъжникът за предсрочната изискуемост, респективно какво действие би имала предварителната покана – предупреждение, отправена до него с изх. № 16492/1 от 31.01.2012 г и върната на подателя като недоставена на адресата.

Съдът приема за несъстоятелно и възражението за липса на надлежно информиране на длъжника за съответно дължимите месечни вноски. Както се установява от подробното извлечение на л. 268 ( възприето и от вещото лице като надлежно осчетоводяване на стопанските операции), длъжникът е потвърждавал съобщените му разсрочванията на ползваните от него транзакции суми и внасял текущо суми до м. ноември 2012г( последните именно в офиса на картоиздателя). Съдът прима, че до този момент страната е знаела актуалния размер на задължението си. Считано от декември 2012г се преустановява и плащането и ползването на картата( осчетоводени са само усвоявания, чрез падежирали вноски по разсрочения лимит и служебно начислени такси). Съответно добросъвестният длъжник е бил в състояние да съобрази, че се налага продължаване на внасяне на суми по следващите вноски на по-рано разсрочените вземания, дори и да не е получавал фактически изпращаните му извлечения. Още повече, че не е установено наличие на писмено уведомление за промяна в обявен в декларация (л. 274) адрес за кореспонденция( чл. 16.2 от общите условия към кредитния договор), поради което съдът приема за надлежно фикционно уведомяване, извършване на един и същ адрес и след декември 2012г.

Вещото лице е установило, че към 13.06.12г, кредиторът е осчетоводил наред с усвоения по картата ( още през март 2010г) лимит от 6500 евро и допълнително като предсрочно изискуема главница вноските от разсрочения лимит в размер на 1117,24евро. Тази сума съотвества на сбора от начислените главница и лихва от просрочени плащания (л. 271), от която обаче е била сторнирана лихвата от 41.11 евро. Допълнително към този момент при кредитора са били осчетоводени и отнасяните по-рано в просрочие, съответно и капитализирани като усвоена главница над лимит, формирани като остатъци от непогасени части от препоръчителните месечни вноски, които не е можело да се разсрочват в размер на 87 48.21евро ( формирани от падежирали главници, лихви, вкл. и оскъпени разсрочени вноски, чийто падеж е настъпил, и такси по обслужваната кредитна карта). Тази сума(осчетоводена като „други Непогасени“ в таблица на л. 378) обаче, включва и сторнираната такса предсрочна изискуемост, която кредиторът изрично не претендира в настоящия процес. Съответно вещото лице дава в съдебно заседание ( л. 387), обяснения, относно допълнително начислената лихва от 31.05.12г до 13.06.12 в размер на 86.53 евро, като изчислена върху основа, включваща както просрочените, така и разсрочените главници. При съпоставка на таблица 1 на л. 373( стойности към 13.06.12), обобщена таблица (към 31.05.12) на л. 378 и движението по сметката л. 271(между тези две дати), се налага извод, че в края на месеца, за който е начислена последната просрочена шеста вноска месечното извлечение сочи консолидиран дълг ( включващ само просрочени задължения и начален лимит, но не и разсрочените вноски) в размер на 15518,54евро. От тази сума, след приспадане на сторнираната такса и добавяне на предсрочно изискуема вече главница от разсрочения лимит в размер на 1076,13 евро е формирано окончателно консолидиран изискуем дълг от 14 043.28 евро, към който е добавена и текуща лихва в размер на 87.24 евро. Тази лихва обаче е начислена за период, следващ 01.06.2013г, когато всички вземания се консолидират до обща главница и кредитополучателя изпада в просрочие. От този момент липсва основание за начисляване на възнаградителна лихва, тъй като цялото задължение е изискуемо и консолидирано като просрочена главница, а не като усвоен ползван кредит. До този момент, дори и да е имало забавени плащания (остатъци над разсрочени задължения, които не са покрити от минималната вноска), те не са били изискуеми, тъй като са били капитализирани и съответно олихвявяни като редовен дълг. След предсрочната изискуемост обаче редовната възнаградителна лихва не може да се начислява, тъй като е отпаднало правото на кредитополучателя да ползва заетите следства и е възникнало задължение за връщането им в цялост на кредитора. От този момент задържането на сумата на консолидирания дълг представлява неизпълнение на парично задължение, за което се дължи обезщетение за вреди.

Страните са уговорили изрично размер на обезщетението за тези вреди в чл. 14 от договора за кредит( съответно чл. 14.1 от общите условия към него) като неустойка, с определен размер, препращащ към договорената възнаградителна лихва. Към този момент обаче, е била в сила специална разпоредба на особена защита за кредитополучатели – потребители от ЗАКОН за потребителския кредит(отм.), в редакция, действала съответно към сключване на договора (ДВ бр. 110 от 30.12.2008 г.). Доколкото процесното кредитиране изцяло съотвества на характеристиките на потребителски кредит (заем с комбинирано отсрочено и разсрочено плащане като улеснение за плащане на транзакции с кредитна крата, предоставен на физическо лице, без данни то да действа като професионалист), забраната на чл. 19 от ЗПК(отм.) изключва валидност на договаряне на обезщетение за просрочие над законната лихва. При зачитане на императивното действие на тази закрилна разпоредба, съдът изключва начислените 87,24 евро(които не могат да бъдат обосновани нито като договорна възнаградителна лихва, нето като мораторна неустойка) от консолидираният дълг към 01.06.12г, когато е настъпила автоматичната изискуемост ( като първо число на месец, следващ пропускане на падежа на шеста месечна вноска).

Съответно и дължимото обезщетение за вреди от забавата, претендирано като лихва след предсрочна изискуемост ( макар и само от 13.06.2012 до 17.08.2012г), следва да бъде определено съответно на законоустановения размер. Съдът установява размера на законна лихва върху консолидирани при предсрочна изискуемост главница от 14 043.28 евро в размер на 280,16 евро, въз основа на автоматизирани аритметични операции с публично оповестен курс на основен лихвен процент по методиката на отмененото ПМС № 72 от 1994 г.( действало до 30.06.2012) за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута( чрез лихвен калкулатор на изчислителни системи на „АПИС – ФИНАНСИ“).

Възражението за давност е изцяло неоснователно. Основното вземане на кредитора е станало изискуемо едва на 1.06.12г.( по изложените съображения за предсрочна изискуемост). Действително, преди това при усвояване на средства от лимита по картата и изтичане на гратисните срокове и падежите на отделните вноски от разсрочени лимити, както и месечно начислени редовни лихви, отделни плащания са ставали изискуеми, но те автоматично са капитализирани към главница, ако не са били покрити с текущите плащания. Падеж на капитализираната главница, погълнала и просрочени лихви, не е бил фиксиран ( в чл. 3 от предмета на кредитния договор изрично е уговорено предоставянето му безсрочно). Съответно до прекратяването на срока с предсрочна изискуемост, давност изобщо не е започнала да тече, а до предявяване на претенциите е бил изтекъл период от по-малко от три месеца, който е недостатъчен за погасяване както на лихви, така и на главница( най- кратката давност по чл. 111 ЗЗД е тригодишна).

Въз основа на така установеното съдът прави извод за частична основателност на предявените претенции до установените от съда размери на консолидирано вземане 14 043.28 евро и лихва до размера на законната за валутно задължение. За горницата над 280,16 евро до претендирания размер на лихвата 364,41 евро претенцията на кредитора следва да се отхвърли.

Съобразно паричния характер на задължението и направеното искане, на осн. чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати присъдената главница ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за заплатени държавни такси, хонорар на вещо лице, заплатен хонорар на адвокатско дружество, от чийто състав е упълномощения процесуален представител на ищеца, както и внесения минимален размер на възнаграждение на особения представител, изплатен в цялост по разпореждане на съда( л. 388). От общо заявените в списъка на л. 379 от делото следва да се изключи само сумата от 5лв, внесена като такса по обезпечителна заповед с платежно нареждане на 09.10.12, тъй като такова доказателство не е използвано в настоящото производство(заповедта е била издадена по удостоверено плащане на таксата в офиса на банката от 15.01.13 на л. 288, кореспондиращо на доказателство на л. 383). Съответно и общата претенция следва да се редуцира, съразмерно на уважената част от исковете, както следва:

предявен	уважен	съотношение за ищеца уважен/предявен	общо направени от ищеца	за присъждане на ищеца
14407,69	14323,44	0,99	3762,27	3740,27

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН**********,*** да заплати на "ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ“ЕАД, ЕИК: 200739331, гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер:76А, ет. 8, представлявано от И.С.Т., следните суми:

14 043,28 евро( четиринадесет хиляди четиридесет и три евро и двадесет и осем евроцента), представляваща дължима по договор за потребителски кредит № 0016492/14.10.2009г консолидирана предсрочно изискуема главница, вкл. усвоени заемни средства по разполагаем и разсрочен лимити, капитализирана лихва, такси, комисионни и разноски по обслужване на кредитна карта (iCARD Маster Gold), издадена от Интеркарт Файнанс АД, на осн. чл. 240 ал. 2 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху валутно задължение от предявяване на иска 22.08.2012г до окончателно плащане на главницата;

280,16 евро (двеста и осемдесет евро и шестнадесет евроцента), представляваща начислена лихва върху същата консолидирана при предсрочна изискуемост главница по потребителски кредит, като обезщетение за забавеното й плащане, считано от 13.06.2012г до 17.08.2012г, на осн. чл. 19 от ЗПК(отм. ДВ бр. 110 от 30.12.2008 г.);

както и сумата от 3740,27лв( три хиляди седемстотин и четиридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща само част от общо заявени в списък по чл. 80 ГПК, разноски, направени от ищеца за разглеждане на тези искове, съразмерно на уважената част от тях, на осн. чл. 81 вр. чл. 78 ал. 1 ГПК.

ОХВЪРЛЯ предявения от "ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ“ЕАД срещу А.М.М. иск за присъждане на начислена договорна лихва след предсрочна изискуемост върху цялото просрочено задължение, за периода от 13.06.2012г до 17.08.12 за горницата над 280,16 евро до 364,41евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, чрез вписване на диспозитива като резултат от разглеждането в описната книга ( чл. 62 ал. 4 от ПРАВИЛНИК за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и публикуване с мотивите в ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ на съдебните актове на сайта на ВСС http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: