В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публично заседание, проведено на първи юли, през две хиляди и тринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.ДИМИТРОВА

при секретаря Хр.А., като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова т.д.№455 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Р.Р.И., гражданин на Руска федерация, чрез адв.А.П. ***, офис 7 срещу „Булгар груп” ЕООД, ЕИК 148075533, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 112, ет.1, с управител и представляващ И.Ш.Х., ЕГН-********** за заплащане на сумата от 95269 лева, представляваща левовата равностойност на 48 721.48 евро, платени без правно основание по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба – 11.03.2013 година до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба от 11.03.2013 година ищецът Р.Р.И. излага, че на 21.02.2012 година сключил предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, като уговорената цена била в размер на 50 000 евро, като същата е платена на купувача на 28.02.2012 година чрез банков превод. За сключването на окончателен договор упълномощил управителя на дружеството И.Ш.Х., който на 24.04.2012 година сключил договор за покупко-продажба на дружествени дялове за сумата от 2500 лева от капитала на дружеството. Разликата между платената цена и сумата от 2500 лева се явява платена без основание, поради което подлежи на връщане. В о.с.з., чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което уважи исковете и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е представил отговор, в който излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва факта, че на 21.02.2012 година е сключен предварителен договор за продажба на 50% от капитала на „Булгар ресорт” ЕООД срещу договорена цена от 50 000 евро. Не се оспорва, че на 28.02.2012 година ищецът е наредил в полза на ответника продажната цена от 50 000 евро. Оспорва обстоятелството, че сумата от 25000 лева, посочена в окончателния договор е действително договорената цена. Договорената цена в размер на 50 000 евро представлявала цената на 50% от капитала на дружеството, за да се обезпечи инвестицията на купувача в търговското дружество. Окончателният договор е подписан на по-ниска симулативна цена заради високите нотариални такси, като за целта е било подписано обратно писмо, под което като свидетели са се подписали Тихомир Т. и Стоянка Е.. След месец септември, 2012 година отношенията били колегиални, но след това се влошили, като се договорили И. Х. да върне получените 50 000 евро като на 23.11.2012 година бил сключен договор за продажба, като за тази сума има издадени заповеди за изпълнение. Окончателния договор за продажба е нищожен поради липса на представителна власт с оглед на липса на изразено съгласие от упълномощителя. Дори и да се приеме, че договорът не е нищожен на това основание то цената е симулативна. По същество моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представеният договор за покупка на дружествени дялове, че на 24.04.2012 година „Булгар груп” ЕООД, представлявано от И.Ш.Х. е прехвърлил на Р.Р.И. и на И.Ш.Х.а собствеността на по 25 дружествени дялове с номинална стойност по 100 лева всеки от тях от капитала на дружеството „Булгар ресорт” ООД, като видно от договора подписите за продавач и купувач са на И.Ш.Х., за което също няма спор между страните.

Видно от представеното пълномощно /л.40/ е, че Р.Р.И. е упълномощил И.Ш.Х. да купи, придобие и оформи в собственост на основание предварителния договор дружествените дялове от „Булгар ресорт” ЕООД.

Няма спор, а и се установява от представените доказателства, че Р.Р.И. е прехвърлил по сметка на продавача сумата от 50 000 евро.

Видно от предварителния договор е, че в чл.4 от договора страните са се договорили, че цената за дружествените дялове е в размер на 50 000 евро.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че процесната сума е преведена без основание, като между страните няма спор, че сумата от 50 000 евро е постъпила по сметка на ответника.

В тежест на ответната страна е да установи, че е налице основание за заплащането на процесната сума.

Няма спор, че плащането е осъществено, на основание подписаният между страните предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Булгар ресорт” ЕООД, съобразно уговорената в чл.4 на предварителния договор продажна цена.

Спорно е между страните какво е правното значение на посочената в окончателния договор цена в размер на 2500 лева.

Първото възражение от ответника е, че окончателния договор е нищожен поради липса на представителна власт на упълномощеното лице. Не се установява такава нищожност, тъй като е представено по делото пълномощно, а и отделно е налице потвърждаване на извършените действия от ищеца с декларация с нотариална заверка на подписите.

Второто възражение, което е наведено от ответника е, че посочената в окончателния договор цена е симулативна.

Страната се позовава на обратно писмо, изходящо от И. Х., в което е отразено волеизявление, изходящо от него, че посочената в окончателния договор цена е симулативна. Посоченият документ не представлява обратно писмо, установяващо твърдението за симулативност, тъй като същото не изхожда от лицето, което следва да направи волеизявлението. Волеизявлението за симулативност на продажната цена следва да изхожда от страната, която твърди привидност, поради което съдът приема, че документът, на който се позовава ответника не може да представлява доказателство за симулативност на продажната цена.

Съдът намира, че договорената в окончателния договор клауза за цена е нищожна поради липса на съгласие, тъй като в предварителния договор в чл.5 изрично е записано, че цената е окончателна и не подлежи на промяна. Между страните липсва постигнато съгласие за промяна на този член от предварителния договор, за да се приеме, че е налице съгласие за продажната цена, такова, каквото е посочено в договора от 24.04.2012 година, поради което тази клауза е нищожна и следва да бъде заместена от посочената цена в предварителния договор. С оглед гореизложеното платената сума се явява платена, на основание предварителен договор за покупка на дружествени дялове и не подлежи на връщане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Няма представено доказателство за заплатени разноски, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Р.И., гражданин на Руска федерация, чрез адв.А.П. ***, офис 7 срещу „Булгар груп” ЕООД, ЕИК 148075533, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”, 112, ет.1, с управител и представляващ И.Ш.Х., ЕГН-********** иск за заплащане на сумата от 95269 лева, представляваща левовата равностойност на 48 721.48 евро, платени без правно основание по предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Булгар ресорт” ЕООД, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: