Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

........... гр.Варна 11. 07. 2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРИН МАРИНОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ :  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                     мл.с. ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ

                                                                            

като разгледа В.Т. ДЕЛО № 243 по описа на ВОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е на осн. чл. 247 ал. 1 от ГПК.

Постъпило е искане от процесуалния представител на И.И.О.О., за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като се коригира фамилията на ответника на „О”, вместо вписаното в решението „О.”.

Становище от насрещната страна по спора не е постъпвало.

С решение № 417 от 09.05.2013г. по в.т.дело № 243/2013г. съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното решение с правно основание чл. 422 от ГПК, като е осъдил ищеца – въззивник да заплати на ответника разноските за въззивната инстанция.

В диспозитивната част на решението името на страната – ответник по спора е изписано „О.”, като така е посочено също и в исковата молба, предявена пред първоинстанционния съд.

По делото не имало искане за поправка на името на ответника, посочено в исковата молба, а и същият не е представил доказателства (документ за самоличност), от които да се установява правилното изписване на фамилията му. 

Съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ГПК съдебният език в гражданското съдопроизводство е българският.

В постановеното съдебно решение фамилното име на въззиваемия е изписано според фонетичното му звучене с буквените знаци на кирилица, използвани в българския книжовен език, който е и официалния в съдопроизводството. Претенцията на въззиваемия – ответник за изписване на името му в съдебното решение „О”, вместо вписаното в решението „О.” по съществото си съставлява искане за изписване на името на руски език, в който се ползва буквеният знак „ы”, четящ се по идентичен начин с буквеното съчетание „ъй”, каквото е използвано от съда. Буквеният знак „ы” не съществува в българската азбука и не следва да се използва в официалния език.

В случая е без значение какво е буквеното съдържание на фамилното име на ответника по спора, на родния му език, а как следва да се изпише то на български.  

Отделно от това следва да се отбележи, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразване в писмения текст на решението. В случая такова несъответствие не се констатира.

          

         С оглед гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 4 от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д П от ВАК, като процесуален представител на И.И.О.О., за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение № 417 от 09.05.2013г. по в.т.дело № 243/2013г, като се коригира фамилията на ответника на „О”, вместо вписаното в решението „О.”.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 247, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :