Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На тринадесети юни Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

СТАНЧО САВОВ

Секретар П.П.

Прокурор МИЛЕН СТАВРЕВ

като разгледа докладваното от съдия САВОВ

ВНОХД № 586 по описа на съда за 2013 г.,за да се произнесе взе предвид:

Настоящото производство е образувано по протест на прокурор при ВРП против присъда № 129, постановена на 03.04.2013г. по НОХД 4853/2012г. по описа на PC – гр. Варна, 13-ти наказателен състав.

С атакувания съдебен акт, подсъдимият Я.Н.Я. е бил признат за НЕВИНОВЕН за престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, на 28.11.2011г., в гр. Варна, с цел осъществяване на сделка – дарение на недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. Приселци, община Аврен, обл. Варна, м-т „Пазарлията”, поземлен имот с ид. 58445.37.301, целият с площ 15000 кв.м., съзнателно да се е ползвал пред нотариус Петър П. с район на действие Районен съд – гр. Варна от неистински официален документ – нотариална заверка на подписа на П. Н. Л. с ЕГН: ********** в пълномощно, издадено от С. П. Л. в полза на Я.Н. Я., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В протеста по същество се иска отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства и се моли въззивната инстанция да я отмени и да постанови осъдителен съдебен акт. В постъпилото допълнение към протеста се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че цитираната практика на ВКС е неотносима към конкретния казус, понеже в случая са налице гласни доказателства, че подсъдимият е употребил неистински документ, с цел да сключи желаната от него сделка.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста на ВРП, като сочи, че са налице косвени доказателства, от анализа на които следва да се направи извод за постановяване на осъдителна присъда.

Подсъдимият Я., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. И.Т. излага доводи за неоснователност и необосновансот на протеста и моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд като правилна.

Протеста се прецени от настоящия въззивен състав на съда като неоснователен поради следните съображения:

След преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено следното:

На 23.11.2006г. свидетеля Л. закупил недвижим имот, а имвенно: 5 декара идеални части от поземлен имот с идентификатор 58445.37.301, целият с площ от 15 000 кв.м., находящ се в с. Приселци, община Аврен, област Варна, местност "Пазарлията". Това той сторил по време на брака си със свидетелката Л., като двамата станали съсобственици на същия, в условията на СИО.

През 2008г. семейство Л.и обсъждали възможността да продадат имота, като във връзка с това, зет им, свидетелят М., се свързал с подсъдимия Я., като му казал, че тъст му притежава недвижим имот , който искал да продаде , като му обяснил и какъв е имота. Св. М. и подсъдимия се договорили, ако последния успее да продаде имота, да получи като комисионна около 3% от уговорената продажна цена. За тези си действия М. уведомил св. Л., при което последния се съгласил. По съвет на зет си, той изготвил пълномощно, с което упълномощил подсъдимия Я. да продава имота му. Пълномощното било подписано от свидетеля Л. и било нотариално удостоверено с нотариална заверка от 30.09.2008г. на нотариус Даниела В.. Същият ден и пред същия нотариус, св. Л. подписал и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК, които също били нотариално заверени. Всички тези документи били предадени на подсъдимия Я., заедно с нотариалния акт за имота. От своя страна подсъдимия Я. подал заявление и се снабдил със скица на имота от Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна. Снабдил се и с Удостоверение за данъчна оценка на същия от Община Аврен. Свидетелката П. Л., която също била собственик на посочения по - горе имот, в условията на съпружеска имуществена общност, не била давала пълномощия на никого да се разпорежда с имота й.

След като получил описаните по - горе два броя декларации и Пълномощно от името на св. Л., подсъдимият помолил свидетелката Трайчева, която работила като адвокат, да а изготви проект за нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот. От предоставените й документи св. Трайчева взела нужните данни и съставила проект за нотариален акт за дарение. В проекта като дарители били посочени свидетелите Л.и, а като дарен – свидетелката Недева - майка на подсъдимия Я.. Подсъдимия помолил св.Трайчева да изпрати проекта на нотариалния акт на имейла на кантората на нотариус Петър П. с район на действие РС Варна, който следвало и да изповяда сделката.

На 28.11.2011г. следобед в нотариалната кантора на св. П., се явили две лица – подсъдимия Я. и майка му -свидетелката Недева. С тях разговаряла св. П. П.. - помощник нотариус в кантората. При проверката на необходимите документи за изповядване на сделката, на помощник - нотариус П. й направило впечатление, че в щемпела за удостоверено съдържание на представеното пълномощно от подсъдимия Я. липсвало посочване на номер и том, което не било нормално. Пълномощното притежавало щемпел на нотариус В., което провокирало свидетелката П. да провери този пропуск. След разговор със служител в нотариалната кантора на нотариус В. станало ясно, че в техния регистър било вписано пълномощно само от името на Л., но в него липсвало нотариално удостоверяване на подписа на лицето П. Н. Л. и същата въобще не присъствала като упълномощител в това пълномощно.

В представеното от подсъдимия Я. пълномощно обаче, фигурирало и името на П. Л. като упълномощител, както и нотариално удостоверяване на подписа и от нотариус В.. След като нотариуса установил нередовността на пълномощното, съобщил това на подсъдимия Я., както и че не може да изповяда сделката. Я. изразил желание лично да отиде при нотариус В., взел всички документи и напуснал кантората на нотариус П.. От своя страна нотариус П. сезирал полицията.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените и гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите П., Л., Л., М., П., Трайчева, заключенията на изготвените по делото СГЕ и СОЕ, които съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадени, 3 бр. декларации от С. Л., пълномощно от името на Л.. от 30.09.2008г., нотариално заверено от нотариус Д. В. с peг. № 4685 и peг. №.4687, справка съдимост.

Мотивите на първостепенният съд, в частта, в която е кредитирал обясненията на подсъдимия Я. търпят известна промяна, тъй като Я. не е давал обяснения в съдебната фаза на процеса. Същото се отнася и за частта, в която първостепенният съд е приел, че е изготвено и съществува неистинско официално удостоверяване от нотариус на подписа на свидетелката Л. в пълномощното с упълномощител С. Л. и упълномощен подсъдимия Я., като документ в този вид е бил представен и видян от свидетелите Трайчева и П.. Такъв категоричен извод не би могъл да се направи от наличните по делото доказателства. За да се приеме за категоричен този факт, следва, по делото освен приложената справка от регистъра на нотариуса, да е налице и самия документ или най – малко негово копие, от което вещи лица – графолози, съгласно тяхната методика за работа, да дадат становище, че подлежи на изследване, при което да могат да дадат заключение със сравнително висока степен на вероятност. В приложената справка от нотариуса липсва отбелязване на пълномощно със съдържание, за което се твърди, че е било видяно от някои свидетели. Необходимо е да се изследва и самия документ, тъй като хипотетично пропуска може да е и в работата на нотариуса.

Точно поради изложеното, цитираното от ВРС решение № 190 от 30.03.1993г. по н.д. № 113/93 г. на Второ н.о. на ВКС, е приложимо в случая, като и настоящият съдебен състав приема, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда за документно престъпление, когато инкриминираният документ липсва в доказателствата по делото.

Като краен резултат изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК, са правилни и се споделят и от настоящият въззивен състав, поради което и постановената присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

След цялостна проверка извършена на осн. чл.313 и чл.324 от НПК не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №129, постановена на 03.04.2013г. по НОХД 4853/2012г. по описа на PC – гр. Варна, 13-ти наказателен състав

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.