РЕШЕНИЕ
№ ………/............06.2013 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдията Терзийска т.д. № 2813/2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „УниКредит Факторинг” ЕАД – гр. София, с която е предявен иск с правно
основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 422 от ГПК против „КОЛЕВ” ЕООД – гр. Варна за
установяване в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане от ответника за сумата от 340 000 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 30.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми в развилото се производство по ч. гр.д. № 10881/2012 г. по описа на
ВРС е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В исковата молба „УниКредит Факторинг”
ЕАД твърди, че на 15.06.2011 г. е сключил договор за факторинг с „Българско
сирене” АД. Твърди, че предмет на договора за факторинг е изкупуване от ищеца
на вземания по търговски фактури с отложено плащане, събиране на вземания,
превеждане на събраните вземания на доставчика, авансово финансиране на
доставчика, свързано с изкупените вземания по фактури и други услуги, изрично
уговорени между страните. Сочи, че съгласно догора факторът /ищецът/ е изкупил
вземания на доставчика с платец „Колев” ЕООД. Сочи, че по силата на чл. 10.2 от
договора доставчикът се е задължил да уведоми платците за цедираните вземания
като в изпълнение на разписаните клаузи на 15.06.2011 г. ответникът е уведомен
за цесията на вземания в полза на ищеца, приел е уведомлението съответно и
самата цесия и е потвърдил приемането на 16.06.2011 г. с нарочно писмо до
фактора. Твърди, че в периода 30.09.2011 г. – 29.10.2011 г. „Българско сирене”
АД е цедирал на „УниКредит Факторинг” ЕАД вземания по 9 броя фактури, издадени
на „Колев” ЕООД за доставка на млечни продукти на стойност 3379806.40 лева като
за всяко прехвърлено вземане ответникът е уведомяван на първо място с
получаване на самата фактура и на следващо доставчикът е изготвял специални
уведомления за всяка цесия, които факторът е изпращал до ответника. Сочи, че
уведомленията са връчени чрез куриерска фирма, поради неуспешния опит да се
връчат чрез „Български пощи” ЕАД.
Твърди по-натам ищецът, че на 22.05.2012
г. е сключено споразумение за разсрочване на задълженията между страните по
спора, в което е прието, че ответникът дължи към посочената дата 364014.16 лева
и е постигнато съгласие за плащане на вноски до 29.11.2013 г. Ищецът заявява,
че ответникът е заплатил само част от задълженията в размер на 24014.76 лева,
поради което е и останал задължен за сумата от 340 000 лева, за която, предвид
това, че документът е с нотариална заверка на подписите и с оглед уговорката,
че при неплащане на коя да е вноска на падежа кредиторът има право да пристъпи
към събиране на вземането по реда на ГПК, ищецът е подал заявление по чл. 417
от ГПК, което е удовлетворено и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5909/02.08.2012 г. на ВРС по ч.гр.д. № 10881/2012 г. Поради
направено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника е инициирано и
настоящото исково производство за установяване дължимостта на сумите по
заповедта.
Правна квалификация на правата чл. 124
ГПК и чл. 422 от ГПК.
Ответникът счита искът недопустим,
евентуално неоснователен. Доводите за недопустимост, основани на нищожност на
процесното споразумение от 22.05.2012 г. съдът преценява като такива по
основателността, аналогично твърденията за нередовно уведомяване на длъжника по
чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Нищожността се аргументира с липса на съгласие; счита, че
не е бил уведомен за извършената цесия надлежно, тъй като подписът за получател
в товарителницата не принадлежи на представляващия дружеството; освен това не
били представени доказателства, че „Българско сирене” АД е уведомило длъжника
за цесията; извлечението, представено към заявлението в заповедното
производство не удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане за сумата от 340
000 лева; в договора за факторинг е посочено, че общата сума на авансовите
плащания във всеки един момент не може да надхвърля 300 000 лева, докато е
издадена заповед за изпълнение за сумата от 340 000 лева в полза на ответника;
не е настъпил падежът на последното плащане 29.11.2013 г., респективно
кредиторът има право да претендира издаване заповед за изпълнение само за
неплатената вноска с настъпил падеж, а не за цялата сума; не ставало ясно пред
кой нотариус били положени подписите, респективно извършени заверките /в
споразумението от 22.05.2012 г./. На тези и други основания моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноските по спора.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска на
изложените основания. Не представя писмена защита в дадения от съда срок.
Ответникът
не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище доуточнява доводи
по нередовност на връчените уведомления, оспорва подписи върху товарителници,
навежда нови доводи касателно действителността на споразумението.
Съдът,
след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
По
заявление на „УниКредит Факторинг” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на споразумение с нотариална заверка на
подписите, срещу „КОЛЕВ” ЕООД е
образувано ч.гр.д. № 10881/2012г. на ВРС и издадена заповед № 5909/02.08.2012
г., с която разпоредено длъжникът „КОЛЕВ” ЕООД да заплати на КРЕДИТОРА сумата
от 340 000 лева – главница, произтичаща от търговски фактури на „Българско
сирене” АД към „КОЛЕВ” ЕООД, цедирани на „УниКредит Факторинг” ЕАД по силата на
договор за факторинг № FDR000447/15.06.2011
г., сключен между „Българско сирене”АД и „УниКредит Факторинг” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване заявлението в съда 30.07.2012 г.
до окончателното изплащане. Поради депозирано от длъжника възражение в срока по
чл. 414 от ГПК, кредиторът се е възползвал от правото си и е предявил в срока
по чл. 415 от кодекса установителен иск за вземането по заповедта.
За
успешно провеждане на доказването ищецът следва да установи валидност на
споразумението, изискуемост на цялото вземане, съобщаване договора за факторинг
на купувача.
От
доказателствата по делото се установява, че на 25.06.2011 година между
„УниКредит Факторинг” ЕАД в качеството му на ФАКТОР от една страна и от друга
„Българско сирене” АД като доставчик е
сключен договор № FDR000447/15.06.2011 година
за изкупуване на вземания по търговски фактури, по силата на който доставчикът
при условията на договора и срещу определена в него цена /възнаграждение за
фактора/ прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по
търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу лицето по т.3, което в
случая е „КОЛЕВ” ЕООД. В т.Б от договора е възприето, че факторът може да
авансира доставчика със сума, равна на процента по т.4 /до 80% от стойността на
фактурите/ като не поема риска от неизпълнение на платеца, освен ако изрично не
е заявил противното. В т.В е посочено, че общата сума на авансирането във всеки
един момент не може да надхвърля 300 000 лева. В случая риска от неплащане от
платеца /купувач/ е в тежест на доставчика, който съгласно т.Г от договора е
солидарно отговорен за погасяване на задълженията по цедираните фактури. Като
основания за фактурите е посочено договор от 25.03.2011 година между „Българско
сирене” АД и „Колев” ЕООД и всички останали търговски договори и анекси,
подписани след това. В т.7 от договора е уговорено дължимото възнаграждение на
фактора. В чл. 10 т.2 - ОУ за изкупуване на вземания, неразделна част от
договора е посочено, че доставчикът уведомява платеца за извършената цесия на вземанията,
произтичащи от търговските договори, които са сключени или ще бъдат сключени в
бъдеще, за периода на действие на договорните отношения между доставчика и
фактора. Посочено е, че уведомяването се извършва посредством специален
формуляр по образец на Фактора при съблюдаване правилата по договора. Отразено
е, че вземанията по чл. 1 се прехвърлят на фактора на основание договора и с
представяне на копия от съответната фактура, съдържащи специален печат на
фактора, който указва, че вземането е платимо по банковата сметка на фактора.
Документите се придружават от изготвени по образец писмо за цесия, подписано от
доставчика до Фактора за всяко вземане и уведомление, подписано от доставчика
до платеца за прехвърляне на вземането по фактура/и. Съгласно чл. 10.7 във
врвъзка с уведомленията по чл. 10.2 доставчикът е изразил съгласие факторът да
уведоми от негово име платеца, изпращайки уведомленията за цесия за всички
настоящи и бъдещи вземания и цесията за всяко вземане по търговска фактура. В
чл. 19 т.1 от договора е приет шестмесечен срок на действие от датата на
сключването, а в следващата разпоредба е посочено, че за вземанията, възникнали и прехвърлени на
фактора до прекратяването на договора, отношенията между страните се уреждат по
правилата на този договор, независимо от това, че действието му е прекратено.
Видно от уведомлението от 15.06.2011 г.
от „Българско сирене” АД до фактора, цедирани са всички вземания, които са
възникнали или ще възникнат по договора с „Колев” ЕООД като е започнато от
фактура № 14/02.06.2011 година. От друга страна Колев е уведомен от
„доставчика” с писмо от 15.06.2011 година, подписано от него на 16.06.2011
година /л 32 по делото/ за прехвърлените вземания и факта, че следва за заплаща
сумите по всички издадени фактури, начиная с № 14 на Фактора. Отделно всяка
фактура или група от фактури, събиране на вземането по която е цедирано на
Фактора е придружена с писмо до платеца, а върху фактурата е поставен
специалният печат на Фактора по чл. 10.2 от договора за факторинг. Фактурите са
двустранно подписани и за получател в лицето на „Колев” ЕООД
За
цедираните вземания „Колев” ЕООД е уведомен от фактора посредством писма,
изпратени с куриерски фирми и получени съответно на 09.01.2012 година и на
20.01.2012 година.
На
22.05.2012 година между „УниКредит Факторинг” ЕАД гр. София, „Българско сирене”
АД и „Колев” ЕООД от друга страна е сключено споразумение с което констатирано
сключването на договор за факторинг и какъв е предмета му както и задължението
към момента на „КОЛЕВ” ЕООД в размер на 364014.76 лева. Прието е съгласие за
удължаване срока на плащане по отношение дължимите суми от ответника до
29.11.2013 година по погасителен план. В чл. 1.2.2. е възприето, че при
неизпълнение на който и да е от падежите, кредиторът пристъпва към събиране на
вземането си по реда на ГПК.
Не е
спорно, че от страна на длъжника е извършено частично плащане в размер на
24014.76 лева, последното за 1000 лева на 11.07.2012 година.
Анализът
на доказателствата води до следните правни
изводи:
Договор
№ FDR000447/15.06.2011г., сключен между „УниКредит
Факторинг ЕАД от една страна и от друга „Българско сирене” АД безспорно
притежава белезите на договор за факторинг /доколкото наименованието на
договора само по себе си не определя правните характеристики на облигационната
връзка/. По принцип в българското право същинска правна уредба на договора за
факторинг няма като в отделни закони се използва само понятието „факторинг”, а
не „договор да факторинг”. При все това, изхождайки от §1 т.11 от ДР на ЗКПО,
макар понятието да ползва данъчното облагане, факторинг е сделка по прехвърляне
на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки
или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията поема
риска от събиране на тези вземания срещу възнаграждение. От друга страна ЗКИ в
чл. 2 ал.2 т.12 говори за придобиване на вземания по кредити и друга форма на
финансиране /факторинг и т.н./, от гледна точка на дейностите, които банка, а
съгласно чл. 3 ал.1 т.1 от закона и финансова институция могат да извършват.
Процесният договор съдържа всички елементи на договор за факторинг и
по-специално определя като доставчик по договора, доставчикът по търговската
сделка по покупка на стока /в случая/, а като фактор – лицето купуващо
вземанията. От гледна точка на предмета, а именно покупка на вземане и правото
на страна по договора да получи възнаграждение определя фактора като страна,
имаща право на възнаграждение /тук по т.4/. От гледна точка на практическото
делене на същински и несъщински факторинг, в конкретния случай имаме
несъщински, тъй като неблагоприятните последици от неплащането на купувача
„Колев” ЕООД се търпят от доставчика „Българско сирене” АД, а не от фактора. В
случая съгласно договора рискът от неплащане се поема от доставчика, който
става солидарно отговорен с платеца за погасяване задълженията към фактора по
цедираните фактури. В този смисъл факторът не поема кредитния риск, въпреки, че
авансово действително плаща на доставчика част от номиналната стойност на
придобитото вземане /тук 80% от цената на фактурата/ като общата сума на
авансовите плащания не може да надхвърли 300000 лева. От гледна точка на това
дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземанията, в случая имаме т.нар. нотифициран
факторинг, противно на поддържаното от процесуалния представител на ищеца в
открито съдебно заседание, че факторингът бил скрит /ненотифициран/, доколкото
чл. 10 т.2 от договора изрично съдържа задължение доставчикът да уведоми
платеца за цедираните вземания. Това задължение е изпълнено посредством
първоначално уведомяване, извършено от „Българско сирене” АД към „Колев” ЕООД,
което е потвърдено от последния с писмо от 16.06.2011 година, отделно за
цедираното вземане по всяка фактура „Колев” ЕООД като получател по доставката е
получавал екземпляр от фактурата с печат, напомнящ, че вземането по фактурата е
прехвърлено и към кого следва да престира /така всички фактури, представени по
делото/ и отделно, „УниКредит Факторинг” ЕАД е уведомило на два пъти в м.
01.2012 година платеца за дължимите суми с изрично посочване номерата на
фактурите /коментирано във фактологията/. Предвид горното доводите на ответника
за неизпълнение от страна на доставчика на задължението по т.10.2 от договора е
изцяло неоснователно. Не следва да се коментира изобщо твърдението, че не бил
уведомен от доставчика, а от Фактора, при условие, че това е задължение на
последния от името на „Българско сирене” АД, разписано в чл. 10.т 7 от
договора. Освен това въпреки сходството на договорите за цесия и този за
факторинг, двете сделки са различни по своето основание, поради което и не може
да се говори за прилагане на правилата на чл. 99 от ЗЗД, ако друго е уговорено
в договора за факторинг. В случая обаче, в унисон с текста на чл. 99 ал.3 от
ЗЗД именно доставчикът е този, който чрез посредничеството на фактора,
уведомява длъжника. Отделно както вече беше посочено платецът – ответник по
спора е узнал за всяко прехвърлено вземане по всяка фактура, тъй като получава
екземпляр с нарочен печат, удостоверяващ прехвърлянето и отделно между другото,
в самото споразумение от 22.05.2012 година, за което ще стане въпрос по-долу,
изрично е прието за безспорно установено между страните, респективно е положен
подпис от ответника, че същият знае за съществуването на договора за факторинг
и страните по него, предмета, както и е потвърдил съгласието си с цесията на
вземанията на 16.06.2011 година. При това всякакви доводи около авторството на
подписа под получените обратни разписки и връчени такива чрез куриерски служби
не следва да се разглеждат и не могат да разколебаят формирания от съда извод
за изпълнение на задължението по чл. 10 т.2 от договора за факторинг.
Що се
отнася до споразумението от 22.05.2012 година, сключено по повод създалите се
правоотношения между страните по договора за факторинг и задълженията на
платеца, същото не е нищожно на соченото от ответника основание, а именно липса
на съгласие, тъй като налице са насрещни по съдържание волеизявления, отнасящи
се за един и същ предмет. Касателно твърдяните пороци във волята и основания за
унищожаемост по чл. 29 и 30 от ЗЗД, доколкото има отказ от тези твърдения,
съдът не се произнася. Споразумението е подписано от представляващия „Колев”
ЕООД, което не се оспорва, с нотариална заверка на подписите е. Не се споделя
изложеното от ответника в допълнителния отговор, че не било ясно пред кой
нотариус са положени подписи, доколкото изрично е посочено, че неговият е пред
нотариус с район на действие РС Търговище. Не се споделя становището дадено преди
съдебно заседание в писмен вид, че споразумението било сключено при липса на
основание поради прекратяване договора за факторинг, който е със срок на
действие 6 месеца. Както бе посочено във фактологията, чл. 19 т.2 дефинира, че
за вземанията, възникнали и прехвърлени на фактора до прекратяването на
договора, отношенията между страните се уреждат по правилата на този договор,
независимо от това, че действието му е прекратено. Всички фактури са с дата на
издаване до 29.10.2011 година и са прехвърлени на фактора преди 15.12.2011
година, поради което и отношенията по повод събиране на вземанията се уреждат
от договора за факторинг. Споразумението урежда възникнали при действието на
договора за факторинг, правоотношения, поради което и има своето основание.
Претендираната сума от 340 000 лева по
споразумението от 22.05.2012 година няма никакво отношение към размера на
авансовите плащания от фактора към доставчика по договора от 15.06.2011 година
като част от задължението по т.4 от този договор /до 300 000 лева/, защото
първата сума е дължимата от платеца към фактора по издадени от доставчика
фактури по договор за доставка, а втората сума е задължение на фактора към
доставчика по договора за покупка на вземане, което авансиране по съществото си
е форма на кредитиране на доставчика от страна на финансовата институция. В
този смисъл неоснователно се поддържа от ответника, че ищецът не може да
претендира сума над лимита по т.4 от договора за факторинг.
Ответникът
се е съгласил, че към датата на сключване на споразумението има задължение към
Фактора в размер на 364014.76 лева. Твърдението, че от споразумението не
ставало ясно за вземането по какви фактури става въпрос не може да се сподели
при условие, че е наясно с това кои точно фактури са цедирани и това са представените
по делото и приети като доказателства, и какво е платил.
Всичко
фактури са с падежи на плащане 2011 година. Поради това и към датата на
сключване на споразумението от 22.05.2012 година цялото вземане по тях в размер
на 364014.76 лева е изискуемо. Следователно уговарянето на разсрочено плащане
не се отразява на изискуемостта на вземането. След като съгласно споразумението
при неплащане на който и да е от падежите кредиторът има право да събере
вземането си, то не става въпрос само за съответната просрочена вноска, а за
всичко дължимо, в който смисъл неоснователно е твърдението на ответника, че не
била настъпила предсрочна изискуемост, респективно „УниКредит Факторинг” ЕАД
имал право да претендира сума в размер на 74000 лева при настъпила
„изискуемост” до датата на заявлението по чл. 417 от ГПК на вноски в размер на
94014.76 лева и платени 240014.76 лева. Тук не става въпрос за предсрочна
изискуемост след като такава е настъпила към 22.05.2012 година по отношение на
цялата сума, а за неспазване график за разсрочено плащане на задължението. В
този смисъл ищецът има право да претендира целият дължим остатък от 340 000
лева и такава е била волята на страните
по т.1.1.2, тъй като е очевидно от доказателствата по делото, че
ответникът е просрочил плащания, а след определен момент и е спрял.
В
контекста на изложеното съдът намира предявеният иск за доказан по основание и
размер и като такъв ще бъде уважен.
Разноски
се присъждат в полза на ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 14711.85 лева съобразно представени разходооправдателни документи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че в полза на „УниКредит Факторинг” ЕАД, ЕИК 175121006, гр. София,
пл. „Света Неделя” № 7, ет.3, офис 302, съществува вземане от „КОЛЕВ” ЕООД, ЕИК
103968590, гр. Варна, ул. „Перла”” № 16 за сумата от 340 000 /триста и
четиридесет хиляди/ лева - главница,
произтичаща от търговски фактури на „Българско сирене” АД към „КОЛЕВ” ЕООД,
цедирани на „УниКредит Факторинг” ЕАД по силата на договор за факторинг № FDR000447/15.06.2011 г., сключен между „Българско сирене”АД
и „УниКредит Факторинг” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението в съда 30.07.2012 г. до окончателното изплащане, за които суми в развилото се производство по ч.
гр.д. № 10881/2012 г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение №
5909/02.08.2012 г. въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КОЛЕВ” ЕООД, ЕИК 103968590, гр. Варна, ул. „Перла””
№ 16 да заплати на „УниКредит Факторинг” ЕАД, ЕИК 175121006, гр. София, пл.
„Света Неделя” № 7, ет.3, офис 302 сумата от 14711.85 /четиринадесет хиляди седемстотин и единадесет
и 0.85/ лева, разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: