Р Е Ш Е Н И Е №

24.06.2013г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на тридесети май 2013г., в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2408 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда гл. 32 от ГПК.

Предмет на производството е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, срещу С.В.С., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 10162/09.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 16717/2011г. по описа на ВРС, 34- ти състав, а именно: сумата 62 903 евро, представляваща просрочена главница по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г. и допълнителни споразумения от 15.01.2010г. и 08.09.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2011г., до окончателно й изплащане, сумата 6 132.59 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2011г. до 01.11.2011г., и сумата 811.88 евро – наказателна лихва за периода от 07.10.2011г. до 01.11.2011г. Претендира се и присъждане на направени в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

Ищецът сочи в исковата молба, че паричните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение, произтичат от сключени между страните Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 65 000 евро, при условия, подробно описани в договора, със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване. Тъй като кредитополучателят е преустановил плащанията, на основание т. 20.2 от Общите условия, банката е упражнила правото си за обявяване на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, считано от 01.11.2011г. Въз основа на депозирано от банката заявление по чл. 417 от ГПК е образувано частно гр. д. № 16717/2011г. по описа на ВРС, ХХХІV - ти състав, по което е издадена заповед за изпълнение за сумите, чието установяване е предмет на иска.

Ответникът е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 367 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на иска с твърденията, че по личната му сметка, от която, съгласно уговореното в договора, банката е следвало да изтегля суми за погасяване на месечните вноски по кредита, всеки месец е постъпвала съответна част от трудовото му възнаграждение. Сочи, че не е бил уведомяван от кредитора за невнесени погасителни вноски и ако това е наистина така, то се дължи на бездействие на банката относно изтеглянето на вноските, за което е била налична разполагаема сума по сметката.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и доводите на ищеца, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е подадена на 26.09.2012г., в предвидения от закона едномесечен срок, тъй като ищецът е уведомен на 27.08.2012г. за подаденото от длъжника С.В.С. възражение за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК.

Действителността на процесното правоотношение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г., със сключени към него допълнителни споразумения от 15.01.2010г. и 08.09.2010г.,. не е оспорена от ответника в представените отговори на исковата молба и допълнителна искова молба. Направеното възражение в открито съдебно заседание за нищожност на клаузата на чл. 7 от договора, на основание чл. 143 от ЗЗП, е прието от съда за преклудирано и за релевантните факти по него не е разпределена доказателствена тежест. Отделно от това, съгласно съдържанието на оспорената клауза, с нея не е уговорен лихвен процент за целия период на договора, а начин за формиране на лихвен процент на кредита от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ ДСК Уют”. Следователно чл. 7 от договора определя правилата и основанията за формиране от страна на банката на лихвения процент за съответни периоди от срока на договора, който процент може да бъде в посока намаление или увеличение спрямо формирания по същите правила лихвен процент към датата на сключване на договора, респ. не е налице сочената от ответника хипотеза по чл. 143 ЗЗП.

По силата на валидно правоотношение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г., банката – ищец е предоставила на ответника сумата 65 000 евро, при условия, подробно описани в договора, със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване. По този договор са сключени две допълнителни споразумения. В допълнително споразумение от 15.01.2010г. са обективирани удостоверителни изявления на страните за размер на задълженията на ответника към датата на сключването му за главница, договорни и наказателни лихви, уговорено е запазване на обезпечението по кредита с ипотека върху недвижим имот, както и гратисен период за издължаване на главницата от три месеца, без да се променя крайният срок на кредита.

В допълнително споразумение от 08.09.2010г. отново се съдържат удостоверителни изявления на страните за размер на задълженията на кредитополучателя към датата на сключването му, както следва: главница – 64 053.27 евро, договорна лихва – 2 588.90 евро и наказателна лихва – 302.43 евро, банката се е отказала от вземането си за наказателни лихи в размер на 302.43 евро, съставен е нов погасителен план за дължимите месечни вноски след първата падежна дата, следваща датата на сключване на споразумението, уговорено е кредитът да се погасява чрез разплащателна сметка BG60STSA9300001174701. Съгласно чл. 7.2 от споразумението при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план банката начислява сторнираната наказателна лихва, която се дължи от клиента. Споразумението е влязло в сила от първата падежна дата по новия погасителен план – 21.09.2010г.

За установяване на релевантните по спора факти, за които се изискват специални знания, и след оспорване заключението на едночленна ССчЕ, възложена на вещо лице Н. С., е допусната тричленна съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която, прието в съдебно заседание на 30.05.2013г., се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства / погасителни планове, движение по разплащателна сметка/, съдът приема за установено следното:

Кредитът е усвоен еднокатно на 26.09.2008г., чрез безкасов превод по сметката на кредитополучателя, посочена в чл. 4 от договора. Последната транзакция по тази сметка е от 16.072010г., като съгласно споразумението от 08.09.2010г, в следващия период кредитът се е обслужвал от разплащателна сметка BG60STSA9300001174701. Условията за настъпване на предсрочна изискуемост по чл. 20.2 от приложимите по договора за кредит Общите условия, са настъпили към 24.06.2011г., към която дата е допусната забава за погасяване на четири поредни месечни погасителни вноски съответно с падежи: 21.03.2011г., 21.04.2011г., 21.05.2011г. и 21.06.2011г., като забавата по отношение на първата вноска е 95 дни. Сумите по разплащателна сметка BG60STSA9300001174701, от която се е обслужвал кредита след 08.09.2010г., са били недостатъчни за погасяване на месечните вноски, за които е налице просрочие. Размерите на наличните суми от постъпления съвпадат със сумите /в лева/, които са превалутирани и послужили за частично погасяване на вноските. Вещите лица са изчислили в два варианта размери на дължими суми от ответника към банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От тях се възприема вторият вариант, при който е отчетено извършване на декапитализация на договорна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в размера, който е приет като дължим в допълнителното споразумение – за сумата 2 588.90 евро, тъй като при декапитализацията на договорна лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията банката не е отчела сторнирането на сумата 515.20 евро, представляваща част от капитализирана договорна лихва със сключване на споразумението. По този вариант размерите на дължимите суми по кредита към 01.11.2011г. са както следва: 63 391.86 евро – главница, 6 488.03 евро– договорна лихва и 608.67 евро– наказателни лихви, след начисляване отново на наказателна лихва за сумата 302.43 евро съгласно чл. 7-2 от споразумението.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави извода, че е проведено успешно главно пълно доказване относно възникването и съществуването на парични задължения на ответника към ищеца, произтичащи от валидно възникнало правоотношение по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г., със сключени към него допълнителни споразумения от 15.01.2010г. и 08.09.2010г., изцяло по отношение установяване на вземанията за главница в размер на 62 903 евро и договорна лихва в размер на 6 132.59 евро и частично за вземането за наказателна лихва– до размер на сумата 608.67 евро за исковия период. Предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК е доказан по основание до посочените размери и следва да бъде уважен, като за разликата над 608.67 евро до 811.88 евро по претенцията за установяване на парично задължение за наказателна лихва следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК и предвид сезирането на съда за реализиране на отговорност за разноски от процесуалния представител на ищеца, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплатят сумата 3621.63лв., представляваща направените в производството по делото съдебно - деловодни разноски / държавна такса и за възнаграждение за изготвяне на съдебно- счетоводни експертизи/, съразмерно с уважената част от исковете, както и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 1 810.81 лв., определено съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху общия размер на уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.В.С., ЕГН **********, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, следните суми, за които е издадена Заповед № 10162/09.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 16717/2011г. по описа на ВРС, 34 - ти състав: сумата 62 903 евро, представляваща просрочена главница по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 19.09.2008г. и допълнителни споразумения от 15.01.2010г. и 08.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2011г., до окончателно й изплащане, сумата 6 132.59 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2011г. до 01.11.2011г., и сумата 608.67 евро – наказателна лихва за периода от 07.10.2011г. до 01.11.2011г., по предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, срещу С.В.С., ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, в частта за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът С.В.С., ЕГН **********, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, сумата 203.21 лв., представляваща разликата над 608.67 евро до сумата 811.88 евро - наказателна лихва за периода от 07.10.2011г. до 01.11.2011г., за която е издадена Заповед № 10162/09.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 16717/2011г. по описа на ВРС, 34- ти състав, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, ЕИК 121830616, сумата 3621.63лв., представляваща направени в производството по т. д. № 2408/2012г. по описа на ВОС, ТО, съдебно - деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата 1 810.81 лв. – възнаграждение за юрисконсултска защита, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: