О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./21.06.2013г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИН РАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №1057/2013г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и и правна страна:

Производството е по реда на чл.274 вр.чл.83 ГПК.

Производството е образувано по ЧЖ на Н.И.Д.,***, срещу разпореждане на ВРС, постановено по гр.дело №2635/2012г. на 16 състав, с което съдът е отказал освобождаване на жалбоподателя като ответник по иска и въззивник В жалбата се излага, че разпореждането на съда е неправилно. Жалбоподателят излага, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, а доходите му възлизат на получаваните като личен асистент на баща му – инвалид първа група с чужда помощ, средства. Претендира се отмяна на разпореждането на ВРС от 26.03.2013г. и придвижване на преписката по ВЖ.

Срещу ЧЖ е постъпил отговор от насрещната страна чрез пълномощника му адв.Л.Бажлеков, който оспорва основанията по чл.83, ал.2 ГПК. Представя разпечатка от СВ относно притежавано и продадено от жалбоподателя недвижимо имущество.

Съдът намира ЧЖ за редовна и допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество ЧЖ е основателна. Молителят е депозирал в срок ВЖ срещу постановеното решение по гр.дело №2635/12г. под №433/07.02.13г. на ВРС, 16 състав. С разпореждане от 01.03.13г. ВЖ е оставена без движение за отстраняване на нередовности вкл. внасяне на държавна такса от 75.00 лева по сметка а въззивния съд. Съобщението за това е получено от жалбоподателя на 13.03.13г. като с молба от 18.03.13г. същия е поискал освобождаване от държавна такса поради социално-битовото си състояние, респ. обективна невъзможност да заплати таксата. Видно от съдържанието на молбата е обективирана и декларация за имотно състояние. С молбата са представени доказателства за твърдените обстоятелства, попадащи в обхвата на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно: фиш за получавано възнаграждение като личен асистент; Акт за освидетелстване №60/03.12.69г., разпечатки на фактура към Енерго Про Продажби АД ведно с касови бонове за заплащани суми за консумацията; допълнително споразумение към трудов договор №82/19.02.13г. за определяне на Н.И.Д. като личен асистент на Иванчо Д. Петков, към трудов договор от 16.08.12г. Въз основа на тези доказателства се установява, че жалбоподателят получава основна заплата от 288 лева въз основа на трудов договор с АСП към Община Варна като личен асистент по проект „Подкрепа за достоен живот” на потребител Иванчо Д. Петков в предоставяне на социална услуга. Представените от насрещната страна в отговор на ЧЖ разпечатки от СВ относно притежавано от жалбоподателя недвижимо имущство не променя обстоятелствата, декларирани от лицето. Действително, от разпечатката се установява притежавана земеделска земя в с.Бреница както и извършени продажби през 2005г. По отношение на едната продажба е видно, че молителят се е разпоредил като съсобственик с притежавана идеална част от съсобствен имот в с.Банево, общ.Бургас, а с другия с 5/6 ид.части от имот в гр.Варна, но очевидно в полза на родственик. И двете продажби са извършени през 2005г., което поставя под огромно съмнение наличието на акумулирани средства от прехвърлителя към 2013г. Преценката на въззивния съд по ал.2 на чл.83 ГПК се базира основно на доходите от труд доколкото това са именно бързо ликвидните средства за посрещане на текущи нужди. При очертаните икономически дадености, съдът е може да застави молителя да внесе държавна такса като се разопреди с единствения си притежаван имот /земесделска земя/. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК като страната не може да внесе сумата от 75 лева държавна такса при установен доход от 288 лева.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.03.2013г. на ВРС, с което е отказано освобождаване от държавна такса от 75.00 лева по ВЖ срещу решението по гр.дело №2635/2012г. на 16 състав на ВРС, на основане чл.83, ал.2 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Н.И.Д.,***, от внасяне на дължимата за ВЖ държавна такса от 75.00 лева по ВЖ срещу решението по гр.делои 2635/2012г. на 16 състав на ВРС.

ВРЪЩА делото на ВРС за администриране на ВЖ вх.№ 4796/28.02.2013г. на Н.И.Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: