Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 24.06.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТОВА КОНСТАНТИН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия И. Петкова в.гр.д. № 1858/2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от Д.С.Г. ЕГН ********** чрез пълномощник адв. К. ***, взискател по изп. д. №434/12г. по описа на ЧСИ рег. №715 с район на действие ВОС, срещу изпълнителни действия, предприети от ЧСИ, изразяващи се в прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника С.К.Д.. Твърди се, че още при образуване на изпълнителното дело са заплатени разноски- 66 лв. такса за образуване на делото, 150 лв.- адвокатски хонорар. Сочи, че при образуване на изп. дело нямало данни за извършено плащане, а и предвид представените доказателства, идентични с приложените по изп.д. №374/12г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, не е ясно на какво основание и дали дългът по настоящото изп.д. е погасен. Твърди се, че наред с това изпълнителното дело не е следвало да бъде прекратено преди представяне на доказателства за плащане на направените от взискателя разноски по изпълнението. Моли се за отмяна на постановлението за прекратяване и връщане делото на съдебния изпълнител за събиране на дължимите по изпълнението разноски. Моли да бъде изискано за справка и изп.д. №374/12г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева.

Въззиваемата страна по жалбата С.Д. оспорва жалбата. Излага, че плащането е извършено от нея преди завеждане на изпълнителното дело от Г.. Сочи, че не отговаря на истината твърдението му, че е завел изп. дело още в 9,00ч. сутринта на 14.08.2012г., поради което и извършеното по негова банкова сметка ***. е преди завеждане на делото. Моли да бъде изискано копие от книгата за регистрациите на изп.д. на ЧСИ Миглена Пашова за 14.08.2012г. за установяване на първия и последния номер на образуваните дела. Твърди се, че е недобросъвестно поведението на взискателя, който след като е бил уведомен на 15.08.2012г. за извършеното плащане, не е предприел прекратяване на изп. производство. Твърди се, че израз на недобросъвестното поведението е и извършеното цедиране на вземането при неналичието му към момента на сключване на цесионния договор. Моли се за отхвърляне на жалбата на Г..

Съдебният изпълнител е дал обяснени по силата на чл. 436 ал. 3 ГПК.

Варненският окръжен съд по допустимостта и основателността на жалбата, намира следното:

Съобразно нормата на чл.435 ал.1 ГПК взискателят, какъвто е жалбоподателят, има право да обжалва прекратяването на изпълнителното дело, поради което и жалбата, подадена в законовия срок и от легитимирано лице, е допустима.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 14.08.2012г. на взискателя Д.С.Г., против С.Д. за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща присъдени разноски съгласно определение №1530/13.07.2012г. по НЧХД №3209/10г. по описа на ВРС, ХХІІ-ри с-в. Моли за присъждане на разноските и таксите по изп.д., включително и адвокатски хонорар. Представен и договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и разписка за заплатеното възнаграждение от 150 лв., пълномощно, както и фактура за такси за образуване на изп.д., справки по същото, връчване на ПДИ, общо 66 лв. На 16.08.2012г. е постъпила молба от трето лице Стефан Ценов Г., който сочи, че вземането му е цедирано от предишния взискател Д.Г. и моли да бъде уведомен за това длъжника. С молба от 16.08.2012г. взискателят Д. Г. е направил същото уведомление за прехвърляне на вземането и моли длъжникът да бъде уведомен от ЧСИ. С разпореждане ЧСИ е отказал да извърши уведомяването като е поискал писмени доказателства от взискателя, че той е сторил това лично. С молба от 22.01.2013г. Д.Г. е посочил, че тъй като длъжникът не е уведомен за прехвърляне на вземането, то изп. дело следва да продължи в лицето на взискателя Д.Г.. Моли се да бъде изпратена ПДИ, каквато още не е била изпратена от ЧСИ. Изпратено и ПДИ на Д. като е уведомена, че задължението й по изп. дело възлиза на общо 709,60 лв., от които 400 лв. неолихвяема сума, 93,60 лв. разноски по изп.д., 150 лв. допълнителни разноски, такса в размер на 66 лв. по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. След получаване на ПДИ от С.Д. на 21.03.2013г. с молба от 22.03.2013г. същата е заявила, че сумата е заплатена на 14.08.2012г. в 12,04ч. от нея по банкова сметка *** Д.Г.. Твърди, че е била изплатена общо сумата от 1 294,01 лв. по присъда №171/30.03.2011г. по НЧХД №3209/10г. по описа на ВРС, ХХІІ-ри с-в, от които 400 лв. неимуществени вреди, 94,01 лв. законна лихва, считано от 07.05.2010г. до 14.08.2012г., както и 400 лв. разноски по делото и още 400 лв. допълнителни разноски, за които още няма издаден изп. лист. За това е бил уведомен съдебния изпълнител ЧСИ Надежда Денчева, при която е било заведено изп.д. за събиране на останалите суми. Сочи, че взискателят Д.Г. е бил уведомен за плащането на 15.08.2012г. с известие с обратна разписка и сумата е изтеглена от него на същия ден. Моли се за прекратяване на изпълнителното дело. Разпореждането на съдебния изпълнител е било да се изпрати на проц. Представител на взискателя постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Такова е издадено и изпратено на Д.Г. на 25.03.2013г. и е на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

Постановлението е незаконосъобразно.

Нормата на чл.433 ал.1 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, но само ако се представят доказателства за извършено в полза на взискателя плащане на сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство. Такива доказателства по изп. дело не са представени. Факта, че няма достоверни данни кога е образувано делото- в колко часа, не е основание да се приеме, че то е последвало плащането. Неотносимо е събирането на доказателства от регистъра на изпълнителните дела, образувани при ЧСИ за 14.08.2012г., тъй като същите не биха дали информация досежно часовия отрязък на образуване на делото. Наред с това следва да се отбележи и обстоятелството, че дори да се установи, че плащането е извършено преди завеждане на изпълнителното дело, то горното е ирелевантно, тъй като няма спор между страните, че уведомлението за извършеното плащане е стигнало до взискателя едва на 15.08.2012г., т.е. когато вече изпълнителното дело е било образувано и разноските във връзка със завеждането му са били направени. Следователно и доколкото релевантният факт е кога взискателят е узнал за извършеното в негова полза плащане от страна на длъжника, не се налага събиране на допълнителни доказателства кое събитие е първо като време- образуването на изпълнителното дело или плащането. Определящо значение има в случая узнаването, тъй като то е релевантно за преценката дал ли е повод длъжника за завеждане на делото, респективно имало ли е плащане преди образуване на изпълнителното производство. Такова не се установи да е било налице. Затова и при постъпила информация, че е извършено след завеждане на делото плащане, съдебният изпълнител следва да установи основанието, на което това плащане е извършено и погасяването изцяло или частично на задължението на длъжника. В случая това не е сторено. По делото не е представено копие от издадения изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. № 374/2012г. по описа на ЧСИ, нито е изискана справка от последния, за да може да се направи преценка какви са общо задълженията по НЧХД №3209/10г. по описа на ВРС и внесената сума от 1 294,01 лв. какви задължения погасява. Дали същата е достатъчна за погасяване на цялото задължение, определено в размер на 709,60 лв., обективирано в ПДИ до Д.. Не е ясно, ако сумата не е била достатъчна, а тя очевидно не е била, тъй като самият длъжник сочи, че е внесъл допълнително само 400 лв. по това изп. дело, то как съдебният изпълнител е приел, че е погасено цялото вземане без да е съобразил поредността на погасяване на задълженията, обективирана в чл.136 ЗЗД. Липсват мотиви, че разноски не се дължат в прекратителното определение, нито има обективиран отказ, за да може да бъде обжалван същия самостоятелно. Горното води до извода, че съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство без да е установил извършено преди завеждането на изпълнителното дело плащане, както и при липса на доказателства, че с извършеното плащане е погасено именно процесното задължение, както и предвид факта, че плащането не погасява изцяло вземането- главница, лихви и разноски.

Предвид изложеното и съставът намира, че жалбата е основателна и атакуваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление от 25.03.2013г. на ЧСИ рег. №715 с район на действие ВОС, с което на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп. д. № 20127150400434, по жалбата на Д.С.Г..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: