Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

 

гр.Варна, 24.06.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                     ЧЛЕНОВЕ:     Росица Станчева

                                  Светла Пенева

 

    като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева в.гр.д. № 1857/2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

    Образувано е по жалба на С.Т.И. и В.Б.И. против действия на ЧСИ Миглена Пашова, извършени по изп.дело № 20127150400755 и изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на жалбоподателя В.И. в „Райфайзенбанк” ЕАД.

    Твърди се в жалбата, че по запорираната сметка се превежда пенсията за инвалидност на жалбоподателя, която е под минималната за страната заплата и съставлява несеквестируем доход по см. на чл.446 ал.1 ГПК. Иска се от съда да отмени наложения от съдебния изпълнител запор.

    В срока по чл.436 ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Райфайзенбанк Бълггария” ЕАД.

На основание чл.436 ал.3 ГПК към преписката са приложени и обяснения на съдебния изпълнител.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

    Производството по изп.д. № 20127150400755 на ЧСИ Пашова е образувано по молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД против В.Б.И. и С.Т.И. за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 17782/2012г. на ВРС и с който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя подробно посочени в ИЛ суми, представляващи главница и лихви по договор за кредит.

    Съобразно направеното от взискателя искане ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника В.И. в „Райфайзенбанк България” ЕАД до размер на вземането.

    С разпореждане на ЧСИ от 20.02.2013г. към настоящото изпълнително е присъединено изп.д. № 201371550400086 по описа на същия ЧСИ и с предмет на изпълнение вземането на взискателя „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу същите длъжници, описано подробно в представения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 1292/2013г. За това вземане също е бил наложен запор върху банковата сметка на В.И. в „Райфайзенбанк” ЕАД и в „Прокредитбанк” АД 

Следователно, жалбоподателят В.И. като длъжник е легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормата на чл.435 ГПК. И тъй като твърдението за порочност на атакуваното действие е, че същото е насочено срещу несеквестируемо имущество, то жалбата му се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Що се отнася до жалбоподателката С.И., то депозираната от нея жалба е недопустима. Получаваната пенсия е лично имущество на съпруга й, поради което и същата не може да обжалва действията на ЧСИ, насочени към това имущество, тъй като брани чужди права. Производството по отношение на нея следва да бъде прекратено.

Относно основателността на жалбата на В.И.:

С нормата на чл.446 ГПК законодателят е определил размерите, които могат да бъдат удържани за принудително удоволетворяване на вземания на трети лица от трудовите възнаграждения на длъжниците или получаваните от тях пенсии, като е въвел два критерия – размерът на получавания доход, който при всички случаи следва да е над минималната за страната работна заплата и наличието, респ. липсата на деца, които длъжникът издържа.

В настоящия случай, както от материалите по изпълнителното дело, така и от представените с жалбата доказателства липсват каквито и да било данни, както за твърдението, че получаваната от И. пенсия за инвалидност се превежда по банковата му сметка в „Райфайзенбанк България” ЕАД, така и за нейния размер. С писмо от 04.03.2013г. Райфайзенбанк е уведомила ЧСИ, че към настоящия момент по сметката на длъжника няма наличност.

Няма и доказателсва, че след налагане на първия запор от тази сметка са превеждани суми за погасяване на вземанията по настоящото изпълнително дело.

Следователно, твърденията на жалбоподетеля В.И., че с обжалвания запор принудителното изпълнение е насочено срещу несеквестируемо имущество са недоказани. Поради това и депозираната от него жалба е неоснователна.

По отношение на искането за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432 т.7 вр. чл.454 ГПК компетентен да се произнесе е ЧСИ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Б.И. против действия на ЧСИ Миглена Пашова, извършени по изп.дело № 20127150400755 и изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на жалбоподателя в „Райфайзенбанк България” ЕАД при твърдения за нарушение на чл.446 ГПК.

 

    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата С.Т.И. срещу действията на ЧСИ Миглена Пашова, извършени по изп.дело № 20127150400755 и изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника В.Б.И. в „Райфайзенбанк България” ЕАД при твърдения за нарушение на чл.446 ГПК като недопустима.

   

Решението, в частта, в която жалбата е оставена без уважение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 ГПК. В останалата част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: