Р Е Ш Е Н И Е

№ ...........

гр. Варна, 24.06.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ДИАНА ПЕТРОВА – ЕНЕВА

при секретаря М.И., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова – Енева, в. гр. дело № 1388/ 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от И.М.И.,***, чрез адв. Г. В.,***, съд. адрес в с. гр., ул. „Дрин” № 10, ет.1, срещу Решение № 560/ 18.02.2013 г., постановено по гр. д.№ 9960/ 2009г. по описа на РС – гр. Варна, 34-ти състав, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Томов”, № 11, ет. 2, с кадастрален идентификатор 10135.3513.261.31.32, състоящ се от хол, спалня, кухня - дневна, входно антре, баня и тоалет, перално помещение, балкон с югозападно и северозападно изложение, целият с площ от 66.10 кв. м., при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори 10135.3513.261.31.5; 10135.3513.261.31.2 и 10135.3513.261.31.7, ведно с прилежащата изба с площ от 6.26 кв.м., при съседи: изба № 7 и изба № 9 и 6.2817% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.3513.261, между съделителите В.Б.В., ЕГН **********,*** и И.М.И., ЕГН **********,***, при квоти: ½ ид.ч. за В.Б.В. и ½ ид.ч. за И.М.И., придобити въз основа на обективиран в нотариален акт № 13/1993 год. договор за издръжка и гледане, на основание чл. 34 ЗС. Като излага подробни съображения относно твърдяна незаконосъобразност – неправилност и необоснованост, моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от В.Б.В. иск за делба; да се признае за установено, че жалбоподателят е изключителен собственик на претендирания за делба недвижим имот; да се прогласи нищожността на Нотариален акт № 13, том XLI, дело № 9935/ 1993 г. на нотариус Ал. Г.. С жалбата не са направени доказателствени искания.

Ответната страна по жалбата не представя писмен отговор. Редовно призована в откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Варненският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становище на страната, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

По същество същата се явява неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, като фактическите положения, приети от първостепенния съд се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Въззивната инстанция споделя изцяло мотивите, изложени към решението на РС, като на осн. чл. 272 ГПК препраща към същите.

Неоснователен е доводът за порочност на обжалваното решение, в частта, с която първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението на ответника – въззивник, за нищожност на сключения между него и ищцата – въззиваема страна, от една страна като купувачи при равни права, и В.Н.Х. и П.Б.Х., и дв. б.ж.на гр. Варна, от друга страна като продавачи, Договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.09.1993 г., сключен в гр. Варна с НА № 13, том ХLI, нот. дело № 9935/ 1993 г. на нотариус при РС – гр. Варна, вписан в СВ с вх.рег. № 10334, парт. книга том 222, стр. 436, поради допуснати съществени пороци в нотариалното производство – в т.1 като продавач, заедно с продавача В.Н.Х., е посочена К.В.Н., вместо действителния продавач - П.Б.Х., което съставлява нарушение на разпоредбите на чл.482, ал.1, чл. 474 и чл. 476, б. „в” ГПК /отм./ и причинява нищожност на нотариалното удостоверяване, а от там, поради липса на форма, и нищожност на извършената с него правна сделка за продажба на недвижим имот.

Обоснован, от съдържанието на нотариалния акт, е извода, че в нотариалното производство не са извършени нарушения, визирани в разпоредбата на чл.472 ГПК /отм./, обуславящи нищожност на нотариалното действие – договарящите, в качеството на продавачи, лица В.Х. и съпругата му П.Х. са се явили лично, с подписите си са потвърдили волята и съгласието си за сключването на договора със съдържанието, изложено в акта. Следва да се отбележи, че изводи за осъществяването на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба относно твърдяните нарушения, съдът извлича от самия нотариален акт, относно чиято истинност ответника в първоинстанционното производство не е заявявал оспорване в срока и по реда на чл.193 ГПК. Поради това съдът приема за установено по несъмнен начин, с оглед неоспорената за вярност удостоверителна част на документа – НА, че П.Х. се е явила лично в нотариалната кантора на РС – гр. Варна, и че именно нейн и автентичен е положения на стр.2 подпис т.2 – „П.Баева” за Продавачи. Относно съдържанието на договора за продажба, НА съставлява диспозитивен документ, който материализира съвместното волеизявление на съпрузите В. и П. Х. да продадат на внуците си В.В. и И.И. по ½ от процесния тяхна СИО недвижим имот, срещу задължението приобретателите на правото на собственост да издържат и гледат прехвърлителите, докато са живи, както и че прехвърлителите запазват за себе си, заедно и поотделно, безвъзмездно и пожизнено, правото на ползване и обитаване на целия продаван имот, вкл. и да събират гражданските плодове – напр. наем, от него. Допуснатата грешка при отбелязване на името на един от продавачите при нотариалното удостоверяване не се отразява върху валидността на последното до степен да го направи нищожно. След като е удостоверено явяването на страните, прочитането на съдържанието на акта, както и одобрението на участвалите в производството договарящи страни, чрез подписването на договора от продавачите, то допуснатата грешка в името на единия от тях, не води до нищожност на нотариалното удостоверяване и съответно на договора поради липса на форма или съгласие. Действително се касае за техническа грешка, която може да бъде поправена по реда на поправка на нотариалните актове.

При това от събраните по инициатива на ответника в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства – арх. гр. дело № 2281/ 2010 г. по описа на РС – гр. Варна, се установява по несъмнен начин, че: 1/ всеки един от продавачите до смъртта си – 27.11.1999 г. за В.Х., и 18.11.2007 г. за П.Х., необезпокоявано е упражнявал запазеното си с НА вещно право на ползване върху продадения на 10.09.1993 г. недвижим имот – апартамент; 2/ всеки от продавачите – кредитори на задължението на купувачите да ги издържат и гледат по начин и в обем, договорен в НА, е получил изпълнение, макар и осъществено в пълен обем от единия от задължените приобретатели - И.И., въззивник в наст. производство; 3/ е отхвърлен с влязло в законна сила решение № 4215/ 09.12.2010 г. по арх. гр.№ 2281/ 2010 г. предявения от К.В.Н., като наследник на В.Х. и П.Х., и дв. б.ж. на гр. Варна, срещу В.Б.В. иск за разваляне, поради пълно неизпълнение, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА № 13, т. ХLI, н. дело № 9935/ 1993 г. на нотариус при РС – гр. Варна, до размера на наследствената на К. Н. квота от ¼ ид. част и за връщане на ¼ ид. част от процесния апартамент в нейна собственост; 4/ на нищожност на нотариалното удостоверяване на НА № 13, т. ХLI, н.дело № 9935/ 1993 г. ищцата не се позовава, и съдът не установява.

Също неоснователни и недоказани са доводите за нищожност във връзка с не надлежно представляване на продавача П.Б.Х. от К.В.Н. – дъщеря на П. Х. и майка на купувача И. И. - въззивник в настоящото производство, защото в сключването му цитирания продавач е участвал лично, а дори и да е налице такова, то същото съставлява основание за унищожаемост на договора, предвидено единствено в полза на не надлежно представляваната страна по договора.

Не се твърди и не се установява продавачите да са заявявали искови претенции за установяване нищожност на сключения с купувачите И. И. и В. В. договор; за унищожаване на същия; или за развалянето му, поради неизпълнение на задълженията на купувачите да издържат и гледат продавачите – техни дядо и баба.

Неоснователни са доводите на въззивника за изтекла в негова полза придобивна давност в качеството му на добросъвестен владелец на претендирания за делба недвижим имот, тъй като владеел имота и се ползвал от него от 1997 г. до сега, както и че на неговото владение не са се противопоставили нито лицата, в чиято полза е учредено право на ползване върху имота, нито ищцата В.В. – въззиваема страна. По отношение на прехвърлите И. е могъл да свои единствено ограниченото им вещно право на ползване, което не е доказал като намерение, а по отношение на съсобственика В.В. би могъл да свои правото й на собственост върху продадената й ½ ид. част от имота, но не се установи да е извършил по отношения на нея действия, с които да е обективирал промененото си намерение, а именно да владее нейните идеални части от правото на собственост за себе си. До смъртта си - 18.11.2007 г., на годно правно основание – упражнявайки запазеното за себе си ограничено вещно право на ползване върху целия недвижим имот, е ползван и обитаван от П.Х., която е допуснала в имота един от длъжниците по насрещното задължение за издръжка и гледане, а именно изпълняващия го - въззивника И. И.. Не се установява с годни доказателствени средства той да е завладял по см. на чл.68 ЗС нито запазеното от бившия собственик правото на ползване, което се съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт върху целия имот, даваща възможност да се упражнява това право, нито правото на собственост върху ½ ид. част от имота на което титуляр е въззиваемата страна. По отношение на В. В., ползвателя П.Х. е длъжна докато упражнява ограничено право на ползване върху собствената й ½ ид. част от имота – в случай до смъртта си, съгласно чл.58 ЗС, да й съобщава за посегателствата върху имота, каквото би съставлявало установена от съсобственика фактическа власт с намерение за своене, препятстваща както упражняването на нейното вещно право на ползване, така й правото на собственост на В. В.. Съобщение за такова посегателство ползвателя не е отправял до собственика. Промяна в намеренията си по отношение на съсобственика не е афиширал и въззивника. Плащането на сметки за режийни разноски, свързани не с имота, а с употребата на такива консумативи – ток, вода и пр., не съставляват действия обективиращи намерението на съсобственика И. И. да свои идеалните части на В. В. за себе си. Действително, видно от показанията на св. Д., всички разноски, които се правят, ги плаща И.И., но тези разноски са свързани не с имота и правото на собственост върху него, а с ползването на консумативите, за които има изградена мрежа за доставянето им в имота. И тъй като до 2007 г. и двамата собственици са били ограничени в упражняването на фактическа власт върху собствения си имот от запазеното и несъмнено упражнявано от прехвърлителя П. Х. ограничено вещно право на ползване върху целия имот, едва след смъртта й, настъпила на 18.11.2007 г., то е било погасено и въззивника би могъл да установи фактическа власт върху имота, упражнявайки правото си на собственост върху ½ ид. част от него, на основание сключения на 10.09.1993 г. в гр. Варна договор за продажба на същата срещу задължение за издръжка и гледане на продавачите. Същото основание признава фактическа власт върху имота и на другия съсобственик – въззиваемата страна В. В., което прави И. И. държател на нейните идеални части от правото на собственост и това е достатъчно, за да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът И. И., който не е техен владелец, а е държател, е следвало да превърне със свои едностранни действия държането им във владение. Тези действия, съгласно константната съдебна практика, вкл. и задължителната такава – ТР № 1/ 06.08.2012 г. на ВСК по т. дело № 1/ 2012 г., ОСГК, трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на съсобственика В. В., т.е. да съставляват преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец – в случая въззивника И. И., се превръща в съсобственик владелец. Отричането се осъществява с активни действия, съставляващи положителни факти, нуждаещи се от пълно и главно доказване в процеса. В процесния случай първото установено по несъмнен начин такова действие на съсобственика И. И., доведено до знанието на съсобственика В. В., е заявеното от него с Писмения отговор на исковата й молба за делба възражение за придобиване по давност на нейната ½ ид. част от правото на собственост върху процесния делбен недвижим имот, депозиран на 23.12.2009 г. – стр. 36 от първоинст. дело. А от тогава, до сега, не е изтекъл необходимия, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗС, 10 –годишен срок.

С оглед на изложеното, обжалваното от въззивника И.И. *** следва да бъде потвърдено.

По исканията за присъждане на разноски: С оглед изхода от въззивното обжалване, съставляващ оставяне без уважение на въззивната жалба, на подалата я страна разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното и по реда на чл.272 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560/ 18.02.2013 г., постановено по гр. д.№ 9960/ 2009г. по описа на РС – гр. Варна, 34-ти състав, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Атанас Томов”, № 11, ет. 2, с кадастрален идентификатор 10135.3513.261.31.32, състоящ се от хол, спалня, кухня - дневна, входно антре, баня и тоалет, перално помещение, балкон с югозападно и северозападно изложение, целият с площ от 66.10 кв. м., при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори 10135.3513.261.31.5; 10135.3513.261.31.2 и 10135.3513.261.31.7, ведно с прилежащата изба с площ от 6.26 кв. м., при съседи: изба № 7 и изба № 9 и 6.2817% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.3513.261, между съделителите В.Б.В., ЕГН **********,*** и И.М.И., ЕГН **********,***, при квоти: ½ ид.ч. за В.Б.В. и ½ ид.ч. за И.М.И., придобити въз основа на обективиран в нотариален акт № 13/1993 год. договор за издръжка и гледане, на основание чл. 34 ЗС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, по реда на чл. 280 ГПК.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ......................... ЧЛЕНОВЕ:1. ...........................

2. ...........................