Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Варна, 24.06.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева

ЧЛЕНОВЕ: Милен Славов

Светла Пенева

при участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гр.д. № 1230 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна против решението на Варненския районен съд, постановено на 20.02.2013г. по гр.д. № 2324/2012г. и с което е прието за установено в отношенията с И.М.Н. и Л.П.Н., че въззивникът не е собственик на 489 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.74 по действащата КК на гр.Варна, район Аспарухово, местност «Боровец-юг», одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г., целият с площ от 1489 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 10135.5403.71, 10135.5403.72, 10135.5403.73, 10135.5403.75, 10135.5403.76, 10135.5403.9603 и 10135.5403.9604.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че в същото не са обсъдени наведените възражения, че имота се намира в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключвало възможността да бъде придобит по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, което пък не било установено. Не било обсъдено и отричането на твърдяното право на собственост от ищците, обосновано от въззивната страна с въведените мораториуми за придбивна давност по отношение на имоти държавна и общинска собственост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения отрицателен установителе иск.

В проведеното о.с.з. въззивникът не е взел участие.

Въззиваемите И.М.Н. и Л.П.Н., чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Сочат, че Община Варна не е доказала правото си на собственост от една страна, а в същото време не е била оспорена обвързващата доказателствена сила на представените от тях нотариални актове, удостоверяващи правото им на собственост върху процесната част от имота. По същество се пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените в настоящата инстания разноски.

При извършената на основание чл.269 ГПК служебна проверка по валидността на обжалваното решение съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна не е собственик 489 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.74 по действащата КК на гр.Варна, район Аспарухово, местност «Боровец-юг», целият с площ от 1489 кв.м.

В исковата си молба ищците И.М.Н. и Л.П.Н. са изложили твърдения, че въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82, т.IV, нот.дело № 1163 от 29.01.1994 на нотариус при ВРС и давностно владение са собственици в режим на СИО на ПИ с идентификатор 10135.5403.74 по КК на гр.Варна, като 1000 кв.м. са предмет на договора за покупко-продажба, а разликата от 489 кв.м. до действителната площ на имота /1 489 кв.м./ по силата на осъществявано от тях давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от датата на покупко-продажбата – 29.01.1994, респективно от законоустановеното с чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ начало на давността за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ - 21.11.1997. За тези ид.часи са се снабдили с нотариален акт за собственост № 84, том.II, рег. № 7579, дело № 222 от 09.08.2011г. на нотариус рег. № 572. По повод предприети от тях действия за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение ответникът Община Варна е оспорил правата им, заявявайки, че имотът е общински. Съставен е и бил Акт за частна общинска собственост № 66522/2011г. Твърдят, че Община Варна не е собственик на процесните 489 кв.м. ид.ч., тъй като имотът никога не е бил държавен, респ. общински. Сочат, че същия не е подлежал на връщане по реда на ЗСПЗЗ и други реституционни закони, защото е даден по замяна от ТПС-комисията, а след това бил предмет на няколко разпоредителни сделки. Същият е част от имот 8 дка и на основание ПМС от 26.08.1954г. е бил даден в замяна на друг одържавен имот на лицето Шидер Киров Шидеров, за което му е бил издаден нот.акт № 118/15.08.1959г. на Варненски нотариус. След това, Шидер Шидеров продал на Жейна Захариева Стоянова реално обособена част от имота, която част е с площ от 1000 кв.м, като покупката била извършена при действието на Закона за реда за прехвърляне вещни права върху недвижими имоти. В имота била построена и жилищна сграда, а на 13.04.1974 с нот. акт № 50 Жейна Захариева Стоянова дарила половината от имота си на Стефка Иванова Костова. Впоследствие същият е бил продаден на ищците. Още от момента на закупуването са завладяли цялата площ от 1 489 кв.м., поради което и предвид липсата на законови пречки са придобили поцесните 489 кв.м. ид.ч. на соченото придобиво основание. С оглед на изложеното са предявили иска си за отричане на претендираните от Община Варна права на собственост.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Не се оспорват изложените факти за владение на ищците върху процесните идеални части, на се твърди, че то не може да послужи като основание за придобиването им, поради дейставалите законови ограничения на чл.67 ЗС (редакция към 1967г. отм.1996г.) на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ за периода до 21.11.1997 и след това съобразно нормата на §1 от ПЗР към ЗС, според която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск за собственост намира правното си основание в нормата на чл.124 ал.1 ГПК. Съобразно предмета на търсената защита в тежест на ответника е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на процесния имот на заявеното от него придобивно основание. За ищеца е достатъчно да обоснове правния си интерес от избраната форма на защита като докаже, че претендираното от него право на собственост е оспорено или застрашено от ответната страна. Неговите права на собственост следва да бъдат предмет на изследване и доказване в контекста на тяхната противопоставимост, в случай, че бъдат доказани претендираните от ответната страна права на собственост.

В настоящия случай въззиваемите твърдят, че са собственици на процесната част от имота на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от покупко-продажбата на 1000 кв.м от поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.74 до настоящия момент, признато им и с КНА № 84, том ІІ, д. № 222/2011г. В същото време Община Варна е съставила Акт за частна общинска собственост № 6522/29.06.2011г. за процесните 489 кв.м. ид.ч. от имот № 10135.5403.74, а със заповед № 4587/29.12.2011г. на Кмета на Община Варна е оставено без уважение искането на въззиваемите за отмяна на така съставения АОС.

С оглед на това и липсата на спор между страните, че към настоящия момент фактическата власт върху целия имот се осъществява само от въззиваемите, следва, че за същите е налице правен интерес от избраната форма на защита.

Видно от коментирания по-горе АОС за основание на удостовереното с него право на собственост е чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС. Съставянето на АОС не поражда такива права, а посоченото в него бланкетно основание – чл.2 ал.1 т.7 ЗОС визира различни придобивни способи /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон /, които не са уточнени и доказани в настоящия процес. Въпреки изрично указаната доказателствена тежест на страните още в първоинстанционното производство въззивникът не е навел конкретно правно основание, на което твърди, че е собственик на спорния имот. Защитата му се основава единствено на оспорване на правата на въззиваемите чрез позоваване на законните пречки за придобиване по давност на имоти – общинска собственост.

За да бъдат тези възражения релевантни към предмета на спора е необходимо да се докаже от страна на въззивника, че към началния момент, към който въззиваемите твърдят, че са започнали да своят вещта /1994г./ имотът е бил общинска собственост. Такова доказване не е проведено.

В същото време от ангажираните от въззиваемите доказателства /нот.актове и СТЕ/ се установява, че имот № 10135.5403.74 е част от имота, описан в нот.акт № 118/15.08.1959г., даден по замяна от ТПС -комисия на Шидер Киров Шидеров. В последствие с този имот от 8 дка са извършвани разпоредителни сделки в полза на частни лица /нот.акт № 195/1966г., нот.акт № 50/1974г., нот.акт № 82/1994г./, поради което и приложение намира нормата на чл.18з ППЗСПЗЗ, т.е. замяната се запазва. Полученият по замяната имот не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, което евентуално да доведе до приложение на нормата на чл.19 ЗСПЗЗ. Без значение е и обстоятелството, че процесния имот попада в терен по §4 ЗСПЗЗ, тъй като няма пречка в тези селищни образувания да се включват имоти, които не са били предмет на предоставено право на ползване по §4.

С оглед на горното, следва и крайния извод на съда, че въззивникът Община Варна не е доказала да е собственик на процесните 489 кв.м.ид.ч. от ПИ 10135.5403.74.

Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното решение следва да бъда потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала разноски, поради което и на основание чл.78 ГПК въззивникът следва да й заплати сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд, постановено на 20.02.2013г. по гр.д. № 2324/2012г.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Н., ЕГН ********** и Л.П.Н., ЕГН ********** сумата от 800 /осем стотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: