О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./21.06.2013г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИН РАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №856/2013г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и и правна страна:

Производството е по реда на чл.274 вр.чл.417 ГПК.

Образувано е по ЧЖ на К.К.Й.,***, чрез неговата майка и пълномощник С.П. Г. срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №7206/2012г. по описа на ВРС, 10 състав. В жалбата се излагат обстоятелства относно недължимостта на сумата по записа на заповед поради уреждане на отношенията между длъжника и кредитора Ж.И.Ж. посредством даване вместо плащане – с предоставяне на хладилна витрина и стойността на записа на заповед. Излагат се твърдения относно недобросъвестните действия на кредитора, приносител на записа на заповед по предявяване на записа за плащане. Жалбата не съдържа петитум, но е очевидно че се касае за отмяна на акта за издаване на заповед, постановен от ВРС.

Съдът е дал възможност на страната да уточни акта, който обжалва както и петитума си до въззивния съд, но с депозирана в срока за изпълнение молба, не са отстранени тези нередовности. С оглед направените пред ВРС по повод администриране на жалбата уточнения, настоящият съд намира, че е сезиран именно с жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Впрочем в заповедното производство на обжалване подлежат акта в частта за разноските и разпореждането за незабавно изпълнение. Тъй като жалбата не касае разпределяне на разноски, а постановеното незабавно изпълнение, то съдът квалифицира същата по реда на чл.419 от ГПК. С изрична молба пред ВРС от 05.04.13г. жалбоподателят е уточнил чрез пълномощника си, че подадената от него молба от 22.02.2013г. съдържа както възражение, така и жалба по чл.419 ГПК.

Не е постъпил отговор на ЧЖ от насрещната страна Ж.И.Ж..

С оглед на изложеното по-горе съдът намира жалбата за допустима /въпреки липсата на изричен диспозитив за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение/. Същата е подадена от надлежна страна, чрез пълномощник с представено изрично пълномощно по смисъла на чл.32, т.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, в срока по чл.419 ГПК. Разгледана по същество ЧЖ е неоснователна.

Заповедното производство е предвидено като процесуална възможност за кредитора да реализира правата си при безспорни вземания. При наличието на спор относно съществуване на вземането и направено възражение от страна на длъжника законът възлага в тежест на кредитора доказването на облигационното правоотношение, като наведените възражения за погасяване на облигационното правоотношение чрез извършено плащане/вкл. даване вместо плащане/, следва да се разгледат в общия исков процес. От събраните от съда доказателства не се установява, че пред ВРС е образувано исково производство по чл.422 от ГПК с ищец – заявителя Ж.Ж. и ответник – К.К.Й.. Изпратената справка не съдържа такива данни. Ако е образувано исково производство от Ж.Ж., то именно в това производство длъжникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу предявеното вземане, вкл. и правопогасяващото си възражение за погасяване на вземането чрез предоставяне на хладилна витрина на стойността на записа на заповед. В тежест на кредитора /ищец/ е установяване по пътя на главното и пълно доказване вземането му по записа. Ако пък не е образувано исково производство /до 25.05.2013г. пред ВРС/, то тогава издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване по арг. от чл.415, ал.2 ГПК.

Производството по ч.гр.д.№7206/2012година на ВРС, X състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от Ж.И.Ж., въз основа на запис на заповед от 01.02.2011 година с падеж на 17.03.2011г., с издател К.К.Й.. С разпореждане от 23.05.2012г. издателят е осъден да заплати на приносителя Ж.Ж. сумата от 2935.50 лева, дължими по запис на заповед с дата на издаване 01.02.11година и сумата от 334.06 лева съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 417 ГПК. Въз основа на разпореждането е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от същата дата 23.05.12г. Изпълнението е спряно по силата на закона с арг. чл.420, ал.1 ГПК.

В срок е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение като с уточняваща молба длъжникът е посочил, че същото представлява и жалба срещу разпореждането.

Съобразно разпоредбата на  чл. 419, ал. 2 ГПК, длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл. 417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът, при проверка на представеният запис на заповед намира същият за редовен от външна страна, съдържащ всички реквизити, поради което и жалбата срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде оставена без уважение.

Наведените от длъжника възражения не съдържат съображения, които могат да се извлекат от представения документ, поради което не могат да се коментират в настоящето производство.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане №24914/23.05.2012 година, постановено по ч. гр. д.7206/2012 година по описа на ВРС, X състав, с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено.

По искането за предоставяне на правна помощ в молба вх.№19481/20.06.2013г. на пълномощника на длъжника, съдът намира същото за неоснователно. Съдът разглежда настоящата ЧЖ доколкото пред ВРС длъжникът е посочил, че подаденото срещу заповедта възражение съдържа и частна жалба по смисъла на чл.419 ГПК. С оглед направените в жалбата и допълващата молба от 20.06.13г. твърдения и доводи е очевидна нейната неоснователност. Съгласно чл.24 от Закона за правната помощ, такава не се предоставя когато такава не е оправдана спрямо ползата за лицето, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована и недопустима и по търговски дела. Налице са повече от една предпоставки за отказване на правна помощ. Безплатната адвокатска защита по ЧЖ с нищо не би променила правното положение на длъжника. Такава помощ длъжникът може да потърси при наличие на предпоставките за това по чл.22 и чл.23 от ЗПП, по исковото производство по чл.422 ГПК ако е образувано такова пред ВРС.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, обективирана в писмо вх.№19481 от 20.06.2013г. за предоставяне на правна помощ по арг. от чл.24, т.1, т.2 и т.3 от Закона за правната помощ.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №24914/23.05.2012 година, постановено по ч. гр. д.7206/2012 година по описа на ВРС, X състав, с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист – запис на заповед, издаден на 01.02.2011г. с падеж на 17.03.2011г., с издател К.К.Й., на осн.чл.419 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: