Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Варна, ………………. 2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ЕДИНАДЕСЕТИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА

ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПРИ СЕКРЕТАРЯ М.П. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ДАРИНА МАРКОВА ТЪРГ.ДЕЛО № 857 ПО ОПИСА НА 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 991 от 11.03.2013г. на Варненски Районен съд, Х състав, по гр.дело № 9224/12г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна дължи на „Софиямилк Трейдинг” ЕАД със седалище гр.София вземането, за което по ч.гр.дело № 5462/12г. по описа на ВРС, ХХХV състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 3 956.06лв., дължима по фактура № 1500000031 от 25.02.2010г., ведно със законната лихва от 26.04.2012г. до изплащане на сумата на основание чл.410 от ГПК, както и сума в размер на 779.12лв., разноски в заповедното производство и е осъдено да заплати разноски в размер на 1 009.20лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди че районният съд е направил своя извод само въз основа на представената по делото фактура, без да обсъди всички въведени с отговора на исковата молба възражения срещу иска. Сочи че представената от ищеца фактура е оспорена от него и същата не е осчетоводена от него. Поддържа възраженията и оспорванията направени с отговора на исковата молба. Твърди, че претенцията за наемна цена е неоснователна защото ищецът наемодател не е изпълнил задължението си да предаде рекламното съоръжение. Претенцията за неустойка за промоция е неоснователна защото промоциите следва да се инициират от ищеца – купувач по силата на търговското споразумение, а продавача дължи неустойка само при отказ да участва в нея, доказателства за което няма представени. Претенцията за процента от оборота е неоснователна поради непредставяне на доказателства за реализиране на оборота. Претенцията за обезщетение за прекратяване на договора е неоснователна поради липса на доказателства за прекратяването на договора по искане на ответника. Поддържа възражението за погасяване по давност на претенциите за наемна цена и бонус оборот. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявения срещу него установителен иск да бъде отхвърлен, като претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба поддържа жалбата и моли съда я уважи.

Въззиваемата страна „Софиямилк Трейдинг” АД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.2 от ГПК отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като претендира направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявения иск за установяване на оспорени от длъжника вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е за установяване на вземания, претендирана по търговско споразумение за съвместна дейност от 26.09.2009г. и издадена фактура № 1500000031 от 25.02.2010г. и претендирани като незаплатена наемна цена за рекламна площ за периода м.март 2009г. – м.януари 2010г., неустойка за неизпълнено задължение за шест промоции, неизпълнено задължение за плащане на бонус върху реализирания месечен оборот и за обезщетение за предсрочно прекратяване на договора.

Въззивният съд намира, че независимо, че в заповедта на изпълнение сумата е посочена общо като задължение по фактура, се касае за различни вземания, поради което и в исковото производство всяко от тях представлява отделен иск. Не е налице разминаване между заповедното и исковото производство доколкото отделените претенции на кредитора са ясно разграничени от него в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По същия начин са индивидуализирани вземанията и в исковата молба. Поради което и е налице идентичност между заповедното и исковото производство. Обстоятелството че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба са предявени различни претенции има значение по отношение на определяне на размера на дължимата държавна такса за разглеждане на исковото производство. Неправилно определената за въззивното разглеждане на делото държавна такса следва да поправена с настоящето решение, като съобразно изхода на спора недовнесената сума да бъде възложена на съответната страна.

Не е спорно между страните съществуването между тях на търговско споразумение за съвместна дейност от 23.05.20009г., уреждащо отношенията по между им във връзка с доставка на стоки от „Мистрал Варна” ЕООД в магазините на „Софиямилк Трейдинг” АД. Уредени са въпросите свързани с промяната на доставната цена, доставката на стоките, изискванията към стоките, въпросите с изтеглянето на стоките от продажба, реда за издаване на фактури и начина на плащане, търговските премии, отстъпки, промоции, реклама, рекламации. Извън предмета на делото е въпросът за изпълнението на задълженията по доставка на стоките и заплащане на цената. Няма твърдения за предсрочно прекратяване на договора между страните.

Не е спорно между страните, че дружеството въззивник „Мистрал Варна” ЕООД е подписал издадената от купувача по договора „Софиямилк Трейдинг” АД фактура № 1500000031 от 25.02.2010г. фактура за задължения на обща стойност 3 956.06лв., включваща наем рекламна площ, неустойка за промоция, бонус оборот и обезщетение по договор. Дружеството – въззивник „Мистрал Варна” ЕООД не е оспорило в отговора на исковата молба подписването на фактурата от негов представител, не е направило и възражение по чл.301 от ТЗ, че фактурата е подписана от лице без представителна власт и той се е противопоставил веднага след узнаването. Установено е от приетата от първата инстанция, че фактура № 1500000031 от 25.02.2010г. не е осчетоводена в счетоводството на „Мистрал Варна”.

Съдът приема, че с подписването на фактурата на 25.02.2010г. от въззивното дружество то е признало съществуването на престациите по договора, посочени в нея, поради което и съдът приема, че е налице извънсъдебно признание за получаване на престациите по сключени сделки.

Преценени в съвкупност събраните по делото доказателства: споразумението между страните от 23.09.2009г., процесната фактура и съдебно-счетоводната експертиза съдът намира следното:

Договорът за наем на рекламна площ – билборд в обект на купувача да уговорен между страните, е консенсуален и постигнатото съгласие в р.ІІІ т.3 от договора за обекта и неговата цена при действащ между страните договор прави претенцията за незаплатена наемна цена за периода от м.март 2009г. до м.януари 2010г. за основателна.

Претенцията за неустойка за неосъществени промоции съдът намира също за основателна. В р.ІІІ т.2 от договора страните са уговорили продавачът да подсигури поне шест промоции годишно в магазини на купувача. Целта на промоцията е отстъпка за крайния клиент. Тълкувайки договора съдът приема, че инициатор на промоциите следва да бъде продавачът, в случая дружеството въззивник, а фактическото осъществяването на промоциите до крайния клиент в магазините на купувача е задължение на „София Милк Трейдинг” АД. Поради което и съдът приема, че възражението на „Мистрал Варна” ЕООД е неоснователно, тъй като той следва да установи, че е предлагал стоки на промоция. Съобразно р.ІІІ т.7 от договора размера на неустойката е 200лв. за всеки отказ.

На основание р.ІІІ т.1 от договора продавачът е поел задължение да предоставя допълнителен 5 % месечен бонус върху реализирания общ месечен оборот. От приетата от първата инстанция съдебно-счетовдна експертиза, обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, поради което и кредитирана от въззивния съд изцяло, съдът приема за доказано реализираните месечни обороти от продавача и дължмия бонус в размер на общо на сумата 370.71лв.

Съдът намира направеното възражение за погасяване и на трите претенции по давност за неоснователно, доколкото с подписването на фактурата на 25.02.2010г. дружеството въззивник е признало престациите по получените сделки, поради което и тригодишната давност за вземанията за наем, неустойка не е изтекла към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение в съда.

Подписаната фактура е признание за получаване на престация по сделка, поради което и в частта и с фактурираното обезщетение по договор съдът намира, че само тя не може да послужи като доказателство за основателност на претенцията. Съдът намира претенцията за обезщетение по р.V т.5 от договора за неоснователна. Договореното обезщетение е за купувача в случай на предсрочно прекратяване на договора по желание на продавача. Няма твърдения както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба за предсрочно прекратяване на договора по желание на продавача, поради което и претенцията е недоказана и неоснователна. Излага се в исковата молба, че претенцията представлява пропуснат приход за периода, през който дружеството – продавач не е извършвало доставки на свои продукти в неговите обекти. Но в р.І т.4 от споразумението продавачът е поел задължение да доставя стоки във всеки един от магазините на купувача на основание съгласувана с управителя на магазина поръчка, а в р.І т.12 е уговорена неустойка върху стойността на заявената стока. Такава претенция не е предявена.

С оглед на така изложеното съдът намира предявеният установителен иск за доказан и основателен за претенциите за наем рекламна площ, неустойка за промоция, бонус оборот и за неоснователен и недоказан за претенцията за обезщетение по договор. Поради което и решението на районния съд следва да бъде отменено до размера на сумата 185.47лв. и предявеният иск в тази част следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора следва да бъдат измени и определените разноски в заповедното производство, като дължимите от длъжника разноски са в размер на 742.59лв. До определените 779.12лв. решението на районния съд следва да бъде отменено. Решението на районния съд следва да бъде отменено и за разликата над 961.89лв., представляваща присъдени разноски в исковото производство пред районния съд.

По претенцията на въззиваемото дружество на основание чл.78 ал.1 от ГПК за разноски няма представени доказателства за извършването им.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сумата 4.41лв., представляваща държавна такса.

С оглед изхода на спора и установеното от въззивния съд невнасяне на дължима пред въззивната инстанция държавна такса, съдът намира, че страните следва да бъдат осъдени да я заплатят с настоящето решение. Въззивникът „Мистрал Варна” ЕООД следва да бъде осъден да заплати още сумата 14.88лв., а въззиваемото дружество сумата 25лв., представляваща дължима държавна такса за въззивна жалба по отхвърления от въззивната инстанция иск.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 991 от 11.03.2013г. на Варненски Районен съд, Х състав, по гр.дело № 9224/12г., в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна дължи на „Софиямилк Трейдинг” ЕАД със седалище гр.София вземането, за което по ч.гр.дело № 5462/12г. по описа на ВРС, ХХХV състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до размера на сумата 185.47лв., дължима по фактура № 1500000031 от 25.02.2010г., както и за сумата над 724.59лв. до 779.12лв., разноски в заповедното производство и в частта му с която „Мистрал Варна” ЕООД е осъдено да заплати разноски за разликата над 961.89лв. до 1 009.20лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Софиямилк Трейдинг” АД със седалище гр.София, ЕИК 201395619 срещу „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 148026237 с който да се приеме за установено съществуването на вземане на „Мистрал Варна” ЕООД към „Софиямилк Трейдинг” АД в размер на 185.47лв., претендирано като обезщетение по договор от 23.03.2009г. и част от фактура № 1500000031 от 25.02.2010г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 5462/12г. по описа на ВРС, ХХХV състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 991 от 11.03.2013г. на Варненски Районен съд, Х състав, по гр.дело № 9224/12г., в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна дължи на „Софиямилк Трейдинг” ЕАД със седалище гр.София вземането, за което по ч.гр.дело № 5462/12г. по описа на ВРС, ХХХV състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до размера на сумата 3 770.59лв., дължима по фактура № 1500000031 от 25.02.2010г., ведно със законната лихва от 26.04.2012г. до изплащане на сумата на основание чл.410 от ГПК, както и до размера на сумата 742.59лв., разноски в заповедното производство и в частта му, с която „Мистрал Варна” ЕООД е осъдено да заплати разноски до размера на сумата 961.99лв.

ОСЪЖДА „Софиямилк Трейдинг” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.”Надежда 1” ул.”Кирил Дрангов” № 46, ЕИК 201395619 да заплати на „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 148026237 сумата 4.41лв. /четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „Софиямилк Трейдинг” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.”Надежда 1” ул.”Кирил Дрангов” № 46, ЕИК 201395619 да заплати по сметка Окръжен съд – Варна сумата 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължима за въззивна инстанция държавна такса.

ОСЪЖДА „Мистрал Варна” ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.”Плиска” № 7, ет.2, ап.4, ЕИК 148026237 да заплати по сметка Окръжен съд – Варна сумата 14.88лв. /четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима за въззивна инстанция държавна такса.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: