Р Е Ш Е Н И Е
гр.ВАРНА, 24.06.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИН РАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ въззивно т.д. N 473/2013 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на «Иренстройинвест 3» ООД, ЕИК175434677, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от И.Л.С. срещу решение № 267 от 18.01.2013г. на ВРС,
постановено по гр.д.№19292/2011г., 9-ти състав.
Твърди се недопустимост на съдебното решение, поради постановяването му от родово некомпетентен съд. Сочи се при сключването на процесния договора за учредяване право на строеж във формата на НА, данъчната оценката на учредяваното право на строеж е възлизало на 28 383 лева, поради което и на осн. чл. 104, т. 4 ГПК се обосновава компетентност на окръжния съд разгледа спора. Позовава се също, че с обжалваното решение е развален на договор, част от страните по който не са участвали в процеса, поради което се извежда, че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск. Като самостоятелно основание за недопустимост на иска, се навежда, че претенцията е насочена срещу нелегимирана страната, доколкото ответника/ сега въззивник/ е прехвърлил придобитото по сила на процесния договор право на строеж на трето за спора лице и то преди вписването на исковата молба. Приобретателите на правото на строеж не са били конституирани по делото. Извеждат се и съображения за неправилност на съдебното решение, поради несъобразяване на материалния закон, като се твърди, че не е съобразено, че ищците не са отправили до ответното дружество писмено предупреждение за развалянето, с предоставяне на подходящ срок за изпълнение. Отделно от това се навежда за недопустимост за разваляне на договор, който е вече прекратен поради изтичане на срок, за който е сключен. На следващо място се сочи, че неизпълнението е незначително. Като причина за неизпълнение на задължението за строителство се сочи настъпилата световна икономическа криза, която причина се счита за обективна. С оглед на така изложените съображения, се отправя искане до съда обжалваното решение на бъде отменено, като на въззивника се присъдят сторените пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И.И. и П.Т.. Въззивната жалба се счита за неоснователна, съответно обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Акцентира се на това, че релевантен момент за определяне цената на иска, а оттам и родовата подсъдност, е датата на предявяване на исковата молба. Възразява се за неделимост на задължението за строителство, доколкото предметът му не може да бъде предаден на части, поради което и неизпълнението е общ факт, който може да се релевира от всеки от кредиторите. Претендира се за потвърждаване на решението на ВРС, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложенията си по същество на спора страните поддържат исканията и възраженията си.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
В
предявената пред Варненски районен съд искова молба ищците са твърдели, че с нот. акт № 184/08г. заедно с трети за спора лица / останалите
съсобственици/ са учредели на ответното
дружество право на строеж за индивидуално определени обекти в
предвидената за изграждане сграда в собствения им недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. Гоце Д. № 14, 14а, с площ 237.40 кв.м,
представляващо УПИ № Х1-7,7а, кв. 592, по плана на 14 микрорайон на гр. Варна
срещу задължение за строителство на сграда с същото дворно място със средства
на ответника и да я предаде с разрешение за ползване в срок от 24 месеца от
издаването на разрешителното за строеж. Разрешението за строеж било издадено на
28.01.2008г, но до датата на депозиране на исковата молба, сградата не е била
завършена според уговореното. Ищците считат, че неизпълнението на договора, обективиран в нот. акт № 184/08г
на нотариус Шарабански е значително и са налице
условията за неговото разваляне. Претендират се вреди от неизпълнението на
договора, съответни на заплатения от тях
наем за ползването на жилищни помещения.
Ответната страна в подадения отговор в срока по чл. 131 от ГПК оспорва
иска като неоснователен. Сочи, че не е отправяно писмено предупреждение за
разваляне на договора. Твърди, че с нотариални актове от 2008г. ответникът е изпълнил
основното си задължение по договора да прехвърли собствеността върху обектите –
процесните апартаменти, за които страните са се
уговорили. Сочи още, че правото на строеж върху останалите обекти от сградата
са прехвърлени на трети лица, поради което ищците нямат правен интерес от
разваляне на договора. Сочи се, че ищците претендират разваляне на договора
изцяло, което е недопустимо поради наличие на съсобственици на дворното място.
Твърди, че останалата неизпълнена от ответника част от договора, чието
разваляне се иска, е незначителна и не може да бъде основание за разваляне на
целия договор. Твърди се, че ответника не носи вина за неизпълнението на
договора, тъй като това се дължи на световната криза, която представлява
обективно обстоятелство, което не е могло да бъде непредвидено при сключване на
договора. Развалянето ще доведе до неоснователно обогатяване на ищците.
Претенцията за вреди също се оспорва като неоснователна. Оспорва се срока, за
който се иска обезщетение, като се твърди, че същият следва да бъде с начална
дата 28.01.2010г.
С нотариален
акт Нот.акт № 184, т.7,
рег. № 13412, дело № 1266/2008 год.
И.Д.И., П.Д.Т., А. Б.Н. и П.Б.П., като собственици на дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул. Гоце
Д. № 14, 14а, с площ 237.40 кв.м, представляващо УПИ
№ ХI-7,7а, кв. 592, по плана на 14
микрорайон на гр. Варна, взаимно си учредяват право на строеж, както и И.Д.И., П.Д.Т.,
А. Б.Н. и П.Б.П., учредяват на
„ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД право на строеж на следните обекти в предстоящата за
изграждане жилищна сграда в гр. Варна, ул. Гоце Д. № 14, 14а: гараж № 1, гараж
№ 2, гараж № 3, гараж № 6, склад – шивашко ателие, кабинет № 1, апартамент № 4,
апартамент № 11, апартамент № 12, апартамент № 13, апартамент № 14, апартамент
№ 15, апартамент № 15а и кабинет № 16 в същата жилищна сграда, срещу
задължението на „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД, обективирано
в т. 6 от нотариалния акт да завърши строителство на цялата сграда съгл. одобрен архитектурен проект със собствени сили и
средства и да предаде същата с подписан акт образец 16 в срок до 24 месеца от
датата на издаване на разрешение за строеж по степен на завършеност по БДС.
Установява се, че за сградата е
издадено разрешение за строеж с дата 28.01.2008г. / л.5 от дело на ВРС/.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, приложено към
корицата на първоинстанционното делото, но прието и неоспорено от страните в о.с.з. на 8.11.2012г. и кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено се установява, че към датата на изготвяне на заключението
сградата не е изградена в груб строеж. Покривната конструкция и керемидите не
са изпълнени. Изградена е стоманобетонната конструкция на сградата. Вещото лице
е установило, че са сградата има издаден акт обр. 14
за приемане на конструкцията от 23.10.2008г.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно дадено и неоспорено от страните се
установява, че размера на средния пазарен наем за апартаменти №6 и 10 за
периода от 28.01.2010г. до 28.11.2011г. възлиза на 5720 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
По допустимостта на решението:
Размерът на цената на иск по иск за разваляне на договор, имащ за предмет вещни права върху недвижим имот се определя съгл. разпоредбата на чл. 69, ал. 1 т. 4 вр. 2 ГПК и възлиза на данъчната оценка на съответното вещно право, а ако няма такава, на пазарната му цена. Меродавна е данъчната оценката към датата на иницииране на съдебното производство, доколкото законът предвижда цената на иска да бъде посочена в исковата молба/ чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 70, ал. 1 изр. 1 ГПК/. Видно от приложеното удостоверение / чл. 24 и сл. дело ВРС/ вещното право на строеж за целия имот е оценено на 16675.90 лева, което определя компетентността на районния съда по спора, по аргумент от разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК.
Не спорно по делото, че не всички съсобственици на дворното място са конституирани в производството по делото като страни. В разглеждания случай предявения иск е облигационен- за разваляне, но при уважаването му ще настъпят вещно правни последици- възстановяване в имуществения патримониум на ищците в пълния му обем на правото на собственост върху имота. Безспорно съдебната практика е приемала, че предявяването на иск за ревандикация е действие на обикновено управление и може да се предяви от всеки от съсобствениците. В този смисъл е Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1074 г. по гр.д.№ 63 от 1974 г. на ОСГК на ВС. Материалноправното положение на кредиторите по договор за изработка също не може да се приеме, че е задължително еднакво, което да налага съвместна процесуална легитимация.
По същество на спора:
Не е спорно, че страните са сключили валиден договор, който има смесен характер. Срещу поетото задължение строителя да построи в имота на ищците сграда, собствениците са му учредили право на строеж за конкретни обекти в бъдещата сграда.
Като спорни по делото се очертават въпросите за това прекратено ли е действието на договора, налице ли е изпълнение по него, евентуално причините за неизпълнението имат ли обективен характер, както и относно възможността само част от възложителите по него да могат валидно да упражнят потестативното право за разваляне на учредената договорна връзка.
Ответникът се е позовал на погасяване на облигационната връзка между
страните с изтичане на предвидения 24 месечен срок за строителството на
сградата, считано от датата на издаване на разрешение за строеж. Този довод не
се споделя от съда. Видно от съдържанието на договора за строителство, страните
по него не са ограничили действието му със срок, а са уговорили срок за
изпълнение на задължението за изграждане на сградата. Изтичането на предвидения
срок е релевантен не към погасяване на облигационната връзка между страните, а
към въпроса за неизпълнение на договора. А това, че сградата не изпълнена
съобразно уговореното- с подписан акт обр. 16 се
установява от заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа
експертиза. Експертът, чието становище се кредитира от съда като обективно
дадено, заключва, че сградата не е извършена в груб строеж, покривната
конструкция не е изпълнена. По делото има данни, че за сградата е издаден акт обр. 14. Съгласно чл.1, ал.4 от Наредба № 3/31.07.2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството /обн.
в ДВ бр. 72/2003г./, съставените и оформени съгласно изискванията на тази
наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
/приемане/ на строежите. Съгл. чл.7, ал. 14 от
Наредбата акт обр. 14 удостоверява приемането на
строителната конструкция, тоест изграждането на сградата в груб строеж , съгл. § 5, т. 46 на ДП на ЗУТ. Актовете обр.14 съобразно правната си
характеристика съставляват частни свидетелстващи документи, които нямат
абсолютна доказателствена стойност по отношение на отразените в тях като
извършени СМР и съдържанието им подлежи на оспорване /Решение № 566 от
18.11.2008г. на ВКС по т.д. № 300/2008г., I т.о., ТК/. В разглеждания случай, с оглед заключението на
вещото лице, съдът приема, че сградата не е завършена до етапа на грубия
строеж, съответно правото на строеж на суперфициара не е упражнено.
При изпадане на изпълнителя в забава възложителят разполага и с правото
да развали договора по реда и при условията на чл.87 от ЗЗД. Ответникът е възразил за
незначителност на неизпълнената част от задължението. Преценката за това кога
неизпълнението на договор е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се съобрази изцяло при съобразяване
интереса на кредитора. В хипотезата на договор за строителство интересът на
кредитора се състои в удовлетворяването на жилищните нужди, евентуално в
получаването на държането на имоти, от които може да извлича граждански
плодове. В разглеждания случай по делото безспорно е установено, че сградата не
изпълнена до степен, която да може поне частично да удовлетвори интереса на
възложителя. Не само, че реално сградата не е завършена в груб строеж, а ВиК и ел. инсталациите не са изпълнение, тухлената зидария е
изпълнена само до 4-я етаж.
Не се споделя довода на
ответника, че развалянето следва да се предшества от предоставяне срок за
изпълнение. Подобна възможност е мислима само в хипотезата, ако страните не са
уговорили нарочен срок за изпълнение. Обратното тълкуване би обезмислило уговарянето на срок за изпълнение.
Възражението на ответника по чл. 307 от ТЗ не се
подлага на задълбочен анализ, тъй като не е скрепено със съответно искане за
прекратяване договорната връзка /по този текст законът предвижда прекратяване
занапред на правоотношението, а не с обратна сила/, нито нейното изменение.
Съгласно чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Ищците са претендирали обезщетение за ползата, която са били лишени в резултат на неизползването на обектите, предмет на договора за изработка от датата на падежа на задължението за предаване на обекта до датата на предявяване на исковата молба. Съответно на сезирането, съдът е постановил осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за пропуснатите ползи от неизползването на обектите.
Въззивникът не е навел конкретни съображения срещу неправилността на решението в тази част, а го оспорва по съображенията, на които основава обжалването по уважения конститутивен иск. При това положение въззивния съд не може да формира собствени изводи по същество на спора и доколкото първоинстанционното решение е валидно и допустимо, следва да бъде потвърдено/ Така Решение № 670 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДАЖДАВА решение № 267 от 18.01.2013г. на ВРС, постановено по гр.д.№19292/2011г., 9-ти състав в частта, в която е развален сключения между И.Д.И., П.Д.Т., А. Б.Н. и П.Б.П. от една страна и „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД от друга, договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство, обективиран в Нот.акт № 184, т.7, рег. № 13412, дело № 1266/2008 год. на нот. при ВРС Шарабански, в частта, с която И.Д.И., П.Д.Т., А. Б.Н. и П.Б.П., учредяват на „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД право на строеж на следните обекти в предстоящата за изграждане жилищна сграда в гр. Варна, ул. Гоце Д. № 14, 14а: гараж № 1, гараж № 2, гараж № 3, гараж № 6, склад – шивашко ателие, кабинет № 1, апартамент № 4, апартамент № 11, апартамент № 12, апартамент № 13, апартамент № 14, апартамент № 15, апартамент № 15а и кабинет № 16 в същата жилищна сграда, срещу задължението на „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД да завърши строителството на цялата сграда съгласно одобрен инвестиционен проект със собствени сили и средства и да предаде същата с подписан акт образец 16 в срок от 24 месеца от датата на издаване на разрешението за строеж при степен на завършеност по БДС, по исковете на И.Д.И., ЕГН ********** *** и П.Д.Т. , ЕГН **********,***, срещу ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3 ООД, ЕИК 175434677, седалище и адрес на управление: ******, представлявана и управлявана от И.Л.С., ЕГН **********, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267 от 18.01.2013г. на ВРС, постановено по гр.д.№19292/2011г., 9-ти състав в частта, в която е осъдено „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД, ЕИК 175434677, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от И.Л.С., ЕГН ********** да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата от 5 720 лв. /пет хиляди седемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в лишаване от ползата от имота за периода 28.01.2010г. – 28.11.2011г. и в размер на средния пазарен наем за имота - апартамент № 10, находящ се на 4 етаж, със застроена площ 59.58 кв.м в едно с прилежащото му избено помещение и съответните общи части от сградата и от правото на строеж, на основание чл. 88 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267 от 18.01.2013г. на ВРС, постановено по гр.д.№19292/2011г., 9-ти състав в частта, в която е осъдено „ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ 3” ООД, ЕИК 175434677, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от И.Л.С., ЕГН ********** да заплати на П.Д.Т., ЕГН **********,*** сумата от 5 720 лв. /пет хиляди седемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в лишаване от ползата от имота за периода 28.01.2010г. – 28.11.2011г. и в размер на средния пазарен наем за имота - апартамент № 6, находящ се на 3 етаж, със застроена площ 59.64 кв.м в едно с прилежащото му избено помещение и съответните общи части от сградата и от правото на строеж, на основание чл. 88 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила
ОСЪЖДА ”ИРЕНСТРОЙИНВЕСТ
3” ООД, ЕИК 175434677, седалище и адрес на управление:
******, представлявано И.Л.С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН ********** *** и
П.Д.Т. , ЕГН **********,*** сумата от 1000 / хиляда лева./ представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: