О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ……………… Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

ТРАЙЧО АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Савакова

ВЧНД № 737 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал.6 от НПК и е образувано по жалба от О.В.Г. срещу определение № 814/30.04.2013г., постановено по ЧНД № 1629/2013г. на ВРС, 2-ри състав.

Жалбата е подадена в срок от процесуално –легитимиран правен субект и като допустима следва да се разгледа по същество.

В нея се твърди бланкетно, без да се сочат конкретни доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

След като се запозна с материалите по делото, въззивният съд установи следното:

Досъдебното производство е образувано с прокурорско постановление на 13.07.2006г. срещу Валентин Стефанов Йорданов с оглед извършено престъпление по чл. 206, ал.31, от НПК, за това, че в периода м. 05.2003г. – м. 07.2006г., в гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ лек автомобил „Мерцедес” 250Д с рег. № С 3032 ВР, която владеел, като обсебеното имущество е в големи размери.

В хода на разследването е установено следното:

Жалбоподателката и Андрей Г. били съпрузи, като след смъртта на последния собствеността на процесния лек автомобил преминала у О.Г. и сина и Денис Г.. През лятото на 2003г. жалбоподателката се преместила да живее в гр. Варна. На 12.06.2006г. при нотариус Анушка Илчева с район на действие РС – гр. София бил сключен договор за покупко продажба на автомобила с вписан продавач О.Г. и купувач св. Иван Александров Владимиров. След това собствеността върху автомобила била неколкократно прехвърляна. Жалбоподателката Г. твърди, че не е осъществявала подобна продажба, а е дала автомобила за послужване на св. Валентин Йорданов, който го обсебил. Св. Йорданов твърди, че познава жалбоподателката, действително и е помагал за пренасянето в гр. Варна, както твърди, но не е получавал автомобила от нея. Купувача по договора св. Христо Ванков твърди, че е купил автомобила от лице, което се свързал ос него по телефона, представил се за „Владо” и извършил прехвърлянето посредством пълномощно. Св. Анушка Златанова – Илчева твърди, че такава сделка не е изповядвана при нея и не е вписана в нейния нотариален регистър. От заключението на СГЕ е видно, че подписа в договора за купувач е положен от Христо Ванков, но за продавач О.Г. не е установено от кого е положен, а само, че е имитиран. При проведеното на 27.11.2012г. разпознаване св. Ванков не е успял да разпознае никое от лицата като лицето, продало му автомобила.

С постановление от 24.01.2013 год. на ВРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е частично прекратено наказателното производство по ДП № 398 / 2006 год. по описа на ОД – МВР – Варна, относно извършено от Валентин Стефанов Йорданов престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е спряно наказателното производство по ДП № 398 / 2006 год. по описа на ОД – МВР – Варна, относно извършено от неизвестен извършител престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В постановлението се сочи, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност относно конкретно лице, като са извършени възможните процесуално – следствени действия, които не са довели до категоричен извод относно самоличността на дееца.

С атакуваният в настоящото прозиводство съдебен акт, ВРС е потвърдил постановлението за прекратяване на ДП като правилно и обосновано. Проверявайки акта на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав на съда прие, че същият е законосъобразен, правилен и обоснован, а жалбата счете за неоснователна.

Съдът се е мотивирал пространно защо счита акта на прокуратурата за законосъобразен. Извършени са всички относими към предмета на доказване действия. Установената фактическата обстановка не може да се установи с категоричност, че лицето срещу което е заведено досъдебното производство е извършило каквото и да бил опрестъпление. В рамките на произовдството на съдебен контрол по чл. 243 от НПК, съдът е длъжен да провери правилността на прокурорския акт и неговата обоснованост и законосъобразност. Същият отговаря на изискванията на закона. Не са допуснати нарушения или непълноти при проведеното разследване, както и при съставянето на самия прокурорски акт. Не са допуснати нарушения и по приложението на материалния закон.

Поради това настоящият състав намери, че определението на ВРС, предмет на въззивната проверка, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал.6 и ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 814/30.04.2013г., постановено по ЧНД № 1629/2013г. на ВРС, 2-ри състав., с което е потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 24.01.2013 год. за частично прекратяване на ДП № 7398/2006г. по описа на V -РУП на ОДМВР –Варна.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: