Р Е Ш Е Н И Е

№ Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ

СТАНЧО САВОВ

СЕКРЕТАР: Н.Й.

ПРОКУРОР: Деян Душев

като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 627 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда по НОХД № 5077 по описа на ВРС за 2012г.. Протестираният съдебен акт е осъдителен за Б.М.Б.. Той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Пробация” в рамките на задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42а, ал.2, т.2 от НК, а именно: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

Недоволна от постановения съдебен акт е останала ВРП, като е упражнила правото си на въззивна проверка посредством сезиращия ВОС протест. Според съобразителната част на протеста, първоинстанционната присъда е незаконосъобразна. Пороците й следват от неправилната преценка на обществената опасност на деянието и дееца, в частност според прокурора се касае за предварително обмислено и осъществено деяние, което по този начин е и по укоримо. Предлага се изменени не присъдата по отношение на вида на наложеното наказание в унисон с пледираното пред ВРС.

Във въззивното заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста на ВРП като моли за решение в тази насока.

Защитникът на подс.Б., моли протеста да бъде оставен без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Адв.Я. счита, че определеното наказание би изиграло достатъчнa превъзпитателна и възпираща роля по отношение на неговия повереник.

В последната си дума подс.Б., макар да не е депозирал в срок жалба, заявява, че не е виновен. По същество преповтаря изявлението си пред ВРС, като навежда твърдения, че свидетелите са предубедени и го набеждават в извършване на настоящото престъпление. Изразява желание да обжалва присъдата си пред ВКС, без да сочи законов способ или нужда за това.

Настоящият състав на окръжния съд преценява въззивния протест, като неоснователен. Доводите за решението са следните:

По отношение на подсъдимия Б. е било водено разследване за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Както правилно е визирано в заключителната част на първоинстанционните мотиви, ВРП очевидно не е съобразила предходната съдимост на подсъдимия и допуснала съществена грешка, която е неотстранима в настоящото производство.

В най-общ аспект на установяване и доказване са били подложени фактите относно случил се инцидент в първите часове на 30.06.2012 година в гр.Варна, ул. „Цар Асен” №70, вх.А пред избеното помещение обитавано от пострадалия Асенов и св.Василева, като съставомерни последици са средно телесно увреждане на свидетеля Асенов.

Въз основа на събраните пред първата инстанция и в хода на досъдебното производство доказателства се установява следното:

Б. и свидетелите Асенов и Василева били в лоши отношения, като непосредствено преди настоящото деяние имало друг конфликт между двамата мъже, по повод на който е възведено обвинение по отношение на Асенов с аналогично обвинение - НОХД №5994/2012г. по описа на ВРС. Първопричина за всичко се оказало обстоятелството, че двамата свидетели от цигански произход били подслонени от св.Тасев в избеното му помещение, тъй като бил болен и те полагали грижи а него. Това не се харесало на подсъдимия, според когото двамата роми цапали и вдигали шум. Подсъдимият живеел в същата сграда, но в съседният вход, като до пристигането на двамата свидетели бил в добри отношения със съседа си Тасев и приятел и към момента с неговия син, с когото са връстници. В денят преди инцидента - 29.06.2012г. св.Асенов бил на работа, а св.Василева, с която живеел на семейни начала на курсове за озеленители. Двамата се прибрали в споменатото избено помещение около 21 часа и около 22 часа си легнали да спят. Около 00.30 - 01.00 часа подс.Б. отишъл до квартирата на двамата свидетели и съборил по стълбите оставената там метална количка за строителни материали. Падането на количката очаквано събудило Асенов и Василева, като пострадалият излязъл за да види какво става. Отключил първо вътрешната алуминиева врата, след което излязъл пред външната метална на помещението. В този момент подсъдимият, който се бил прикрил над стълбищната площадка му нанесъл няколко удара с крака и ръце в областта на главата, които действия били придружени и с псувни и расистки обиди. От ударите на св.Асенов били избити зъби и цялото му лице било в кръв. Идващата зад него Василева не видяла подсъдимия, но ясно чула заканите и обидите. Тя се обадила на телефон 112 и съобщила за случилото се. Междувременно св.Тасев, който не спял чул шума и виковете и излязъл на балкона, който се намирал на първия етаж непосредствено над избеното помещение. От там той видял подсъдимия който си заминавал. След обаждането на място бил изпратен полицейски екип в състав св.Петров и св.Димитров. Свидетелите възприели състоянието на Асенов, изпратили го в ЦСМП, след което издирили подсъдимия в дома му и го отвели в РПУ за изясняване на случая.

Съгласно изготвеното и докладвано заключение на съдебно-медицинска експертиза №357/2012г. в резултат от нанесените удари св. Асенов получил: контузия на главата, разкъсно-контузна рана по горната устна, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната устна и избиване /експулсио/ на първи горен ляв зъб и първи горен десен зъб. Избиването на първи горен ляв и първи горен десен зъби е определило трайно затруднение във функцията на говора и дъвченето във фазата на захапването, а останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка е възприета и от ВРС, след анализ на всички относими по делото доказателства. Определящи в конкретния казус са свидетелските показания на пострадалия Асенов, неговата приятелка Василева и св.Тасев. Действително налице са разминавания, които са обсъдени, в показанията им дадени на досъдебна фаза и тези пред двата състава на ВРС. Въпреки това, налице е единство по отношение релевантните факти, а именно времето, мястото, и извършителя. Правилно ВРС, като е коментирал взаимоотношенията между свидетелите и подсъдимия е ценил по особен начин показанията им. Въпреки наличните интереси, доколкото е налице и единство с останалите доказателства по делото свидетелските показания не могат да бъдат игнорирани. Косвените доказателства установени и приобщени по делото са в унисон със съществената част от гласните доказателства. Така например не е без значение, че полицейските служители пристигнали непосредствено след инцидента са възприели, както състоянието на пострадалия, така и неговия и на Василева разказ за случилото се. Важно е и обстоятелството, че в този ранен час подсъдимия е бил установен в домът си и е отворил облечен и бодър, по време когато се очаква да спи. Фактологията по делото се допълва и от СМЕ по отношение вида на телесното увреждане и способа за получаването му. От друга страна твърденията на подсъдимия не се подкрепят от никакви доказателства и имат по скоро декларативен характер. Това е, както по отношение възмущението на всички живущи от двамата роми, така и що се касае до набеждаването в извършване на конкретното престъпление.

Горната фактология позволява да се направи категоричен извод по отношение авторството на деянието, с отбелязаното по-горе, а и от ВРС по отношение неточност на квалификацията благоприятна за подсъдимия Б..

По отношение на сезиращия протест:

След като правилно е възприел фактите по делото ВРС е изложил солидни мотиви и по отношение вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия. ВОС приема изцяло отношението изложено в първоинстанционните мотиви между смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Действително при преценката следва и са отчетени особените отношения между пострадалия и подсъдимия, което води до преценка на конкретното деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност. Горното е преекспонирано в протеста, като по този начин се търси наказание, такова каквото би било при коректно възведено обвинение от страна на ВРП.

При настоящото обвинение и отчетените смекчаващи/млада възраст, особени отношения с пострадалия/ и отегчаващи/предходна съдимост/ обстоятелства ВРС правилно е присъдил, както вида, така и размера на следващото се наказание, което в конкретния случай следва да има възпиращо и превъзпитаващо въздействие по отношение на Б..

По изложените съображения протестираната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, доколкото и при цялостната служебна проверка по реда на чл.313 и чл.314 НПК съдът не намери основания за отмяната или изменяването и.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда по НОХД №5077 по описа на ВРС 4-ти състав за 2012г. .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: